Решение по дело №1752/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 208
Дата: 10 юни 2025 г.
Съдия: Атанас Кобуров
Дело: 20241230101752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. П., 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101752 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано е по подадена искова молба (поправена такава) на И. Л. В., ЕГН:
**********, от с. М., общ. П., ул. „К.“ № 20, чрез адвокат С. П., против И. В. Ш., ЕГН:
**********, с адрес с. М., общ. П., ул. „Б.“ № 3.
Сочи се в исковата молба, че ищецът стопанисва имот № 101004, представляващ
Нива с площ от 2,004 дка, в местността „Лачова дупка“ в землището на с. М., общ. П., заснет
като ПИ с идентификатор 47189.101.4 в КККР на с. М., общ. П.. През 2000 г. ищецът и баща
му засадили половината от имота с лозов масив, представляващ шест реда лозе, сорт „Сира“,
с по петдесет броя лозинки (гижи) във всеки ред, като от десет години единствен ползвател
на лозето е ищецът, тъй като само той стопанисва и обработва лозето.
Твърди се, че вечерта на 28.08.2023 г. овцете на ответника избягали и изпасли лозето
на ищеца, за което ответникът информирал родителите на ищеца сутринта на 29.08.2023 г.
През същия ден (29.08.2023 г.) ищецът посетил стопанисвания от него имот и установил, че
лозето било изпасено от животни и почти нямало грозде, цялото лозе било унищожено.
Ищецът се свързал по телефона с ответника, след което се срещнали и се уговорили
последният да му заплати вредите, но при пресмятането на нанесените щети ответникът
възприел, че същите са в прекалено висок размер и не постигнали съгласие.
Релевира се, че по повод подадената от страна на ищеца жалба в Община П.,
входирана под № 94-00-5508/29.08.2023 г., на 31.08.2023 г. бил извършен оглед на място от
служители на общината, за който е съставен нарочен протокол от същата дата. В последния е
1
обективирано становището на назначената комисия, която констатирала, че в резултат на
нахлуване на стадо овце в лозето, което е около един декар, са нанесени щети, изразяващи се
в действителните пропуснати ползи, като комисията изчислила, че щетите възлизат на
стойност 1260 лева.
Навежда се, че през 2023 г. ищецът не е реализирал добив от процесното лозе, тъй
като последното било опасено от собствените на ответника овце, в резултат на което ищецът
е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от добивът грозде, който е щял да
реализира, ако лозето му не било унищожено от животните на ответника. Твърди се, че в
резултат на полаганите грижи за лозето, средният добив от него винаги бил над един тон
грозде.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника И. В.
Ш., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. П., ул. „Б.“ № 3, обл. Б., да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 1 260,00 лева,
представляващи стойността на пропуснатата полза от добивът грозде, който е щял да
реализира, ако не е било унищожено лозето му от овцете на ответника, ведно със законната
лихва от датата на причиняване на увреждането 28.08.2023 г. до датата на окончателното й
изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва верността на изнесеното в исковата молба, като твърди, че
неговите животни не са сторили посоченото от ищеца, тъй като през тези дни почти не е
извеждал стадото на паша, както и че не е посещавал района, в който се намира
стопанисваният от ищеца имот. Оспорва стойността на пропуснатите ползи, твърдяна от
страна на ищеца, като навежда, че от процесните лозови насаждения не е възможно да се
реализира такава реколта.
В проведените съдебни заседание ищецът се явява лично и с упълномощен защитник,
които поддържа изцяло депозираната молба и моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът не се явява и представлява.
По делото са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото удостоверение за наследници на И. С. В., се установява, че
ищецът И. Л. В. е син на Л.И. В. и внук на И. С. В., починал на *** г.
На последния, с Решение № 25248 от 19.10.1999г. на Поземлена комисия - гр. П., е
възстановено правото на собственост досежно осем ниви находящи се в землището на с.М.,
общ. П., между които под № 3 и Нива от 2,004 дка, в местността „Лачова нива“, имот №
101004 по плана за земеразделяне /л. 2-5 от делото/.
По делото е приложен и приет и Протокол от 31.08.2023 г. съставен от Комисия
назначена със Заповед № 272/30.08.2023 г. на Кмета на Община П. във връзка с постъпила
Жалба с вх. № 94-00-5508/29.08.2023 г. от И. В..
От същия протокол се установява, че след извършена проверка на място на поземлен
имот с идентификатор 47189.101.4 в землището на с. М., общ. П., м. „Лачова дупка“, с площ
от 2 004 кв.м., собственост на наследниците на И. С. В. е констатирано, че в цитирания
поземлен имот са нанесени щети от нахлуването на стадо овце на лозе, което е разположено
в западната страна на имота и обхваща близо 1 000 кв.м. от имота, а именно: 6 реда лозови
насаждения – нискостълбени, винен сорт „Сира“, всеки ред с по 50 бр. гижи, като след
2
направения оглед са изчислени нанесените вреди, които възлизат на стойност от 1 260 лева.
От изисканата и приобщена по делото Справка за вписани животни и животновъдни
обекти по категории към 17.03.2025 г., собственост на И. В. Ш. от с. М., общ. П., се
установява, че към посочената дата последният е собственик на общо 418 овце, в т.ч. 407 бр.
овце-млечни.
По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата Л.И. В., В. Д.а С. и З. Ж.
Ш..
Свидетелят Л. В. /баща на ищеца/ посочва, че лозето, за което се води делото е един
декар, като същото било засадено през 2000 година. Сочи, че засаденото лозе било сорт
„Сира“ и засадено на шест реда. Твърди, че от това лозе имало голям добив, над тон се
раждало, защото имало големи гроздаци. Заявява, че познава ответника И. Ш. и същият
отглежда животни, овце. Сочи, че друг освен него нямало, който да гледал толкова животни
в селото. Излага твърдения, че през 2023 г. Ш. сам отишъл в дома му и му казал, че неговите
овце влезли в лозето, даже сам не могъл да ги изкара и се наложило да извика и брат му,
който да му помогне да изкарат овцете. Посочва, че това било по време когато гроздето било
хубаво узряло и трябвало да се бере. Заявява, че когато отишли на място видели, че овцете
даже и шумата били изяли. Сочи също така, че казали на Ш. да им заплати щетите, но той
категорично отказал да дава някакви пари. Твърди, че след като кметицата им казала да си
попадат жалба в П., дошла комисия, която видяла, че всичко било изядено.
Свидетелката В. С., присъствала на проверката на място като част от комисията,
посочва, че работи в отдел „Земеделие“, като специалист „Земеделие“ към Община П..
Заявява, че по повод сигнал трябвало да посетят имот собственост на ищеца, тъй като имало
пусната жалба от него до отдела, в който работи. Сочи, че когато има жалба те като
служители на отдела били длъжни да отидат на място и да видят какво е положението, след
което се съставял протокол за извършената проверка. Твърди, че на проверките по принцип
присъствали двама служители от отдела, както и кмета на населеното място, а при отсъствие
на кмета друг служител. Заявява, че при извършената проверка реално видели, че имало
нахлуване на овце в лозето, тъй като си личало видимо, след което съставили протокол.
Посочва, че по Наредба от Министерството на земеделието се изчислявали щетите, като
стойността на същите били в зависимост от вида лозе, сорта, който бил също много важен,
както и годините на лозята.
Свидетелката З. Ш., също служител на отдел „Земеделие“ към Общинска
администрация посочва, че при тях постъпила жалба от И. В., който обвинявал директно И.
Ш., че стадото му влезнало в частната нива на В., от която един декар била засадена с лозе.
След издадена заповед за комисия, бил извършен оглед на място, като в комисията
участвали двете свидетелки и кмета на с. М.. Свидетелката заявява, че на място
констатирали, че цялото лозе, което било засадено било изядено, като това било м. август,
точно преди беритба. След което по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения на
Министерството на земеделието и вземайки предвид всичко - предвид сорта, на колко
години било лозето се изчислявало приблизително, като се установило, че от този едни
декар лозе цената към този момент както вървял на кг съгласно този сорт грозде изчислили,
че пропуснатите ползи били в размер на 1 260 лева. Сочи, че не познавала ищецът преди
проверката. Заявява, че познава ответника И. Ш., тъй като срещу него имало десетки жалби,
постоянно вървели на комисии. Като служител, който се занимавал с подобни жалби,
свидетелката посочва, че срещу ответника И. Ш. имало десетки жалби, тъй като не спазвал
много от изискванията. Той нямал пастир на стадото, което било задължително, не прибирал
овцете след 17 часа, а бил задължен да ги прибира, оставял ги без надзор, пускал ги вечерно
време и имало жалби от хората, че им повреждал лозята.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са:
3
противоправно поведение, настъпване на вреди, причинноследствена връзка между
противоправното поведение и настъпИ. вредоносен резултат, наличието на вина у
причинителя, като наличието на последния се предполага по силата на оборимата
презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба.
В конкретния казус безспорно се доказа, че ищецът е собственик по наследство на
нива с площ от 2,004 дка, находяща се в местността „Лачова дупка“ в землището на с. М.,
общ. П., представляваща имот № 101004, че в част от същия /на площ около декар/ се
отглеждат лозови насаждения, както и в края на месец август 2023 г. /28.08.2023 г./ овцете на
ответника навлизат в лозето, находящо се в землището на с. М., общ. П., собственост на
ищеца.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна, израз на принципа, че рискът за вреди от
вещи се носи от упражняващия дейността, свързана с тези вещи.
За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира
вещта, за причинените вследствие на недоброто стопанисване вреди, е необходимо да се
установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в
причинна връзка с вредите, и установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто
надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от вината.
Конкретно в казуса за да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл.
50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че пасивно легитимираният е собственик на
посочени в ИМ животни, че са нанесени вреди на ищеца, видът на вредите, размерът на
сумите, необходими за тяхното отстраняване, както и че същите животни са причинили тези
вреди.
Отговорността на ответника се претендира на основание собствеността и
отговорността за упражняване надзор и недопускане влизането на стадото му, независимо
дали се касае за едър или дребен рогат добитък, в различни културни насаждения и на
различни собственици и причиняването на вреди от набезите им.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна. Собственикът на вещта и лицето, под
чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея
вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила, на изключителната
вина на пострадалия или по изключителна вина на трето лице. Непреодолимата сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. По делото
доказателства за наличието на тези обстоятелства не са налице.
Ангажирани са писмени и гласни доказателства в насока, че И. Ш. не е полагал
грижи за животните си, като от представения Протокол от 31.08.2023 г. на нарочно
назначената Комисия към Община П. за оценка на нанесени щети /л.6 от делото/ се
установява, че в поземления имот са нанесени щети на лозе от нахлуването на стадо овце,
както е посочен и размера нанесен като щета на унищожените лозови насаждения, без да се
сочи чии са животните, но тази комисия не е имала задачата да изследва този въпрос, в
каквато насока са и показанията на свидетелката З. Ш., старши специалист в Общинската
администрация гр. П., отдел „Земеделие“. Същата като служител на посочения отдел, който
се занимава с подобни жалби, сочи, че срещу ответника има подадени десетки жалби, тъй
като последният не спазва много от съществуващите изисквания, като например - няма
пастир на стадото, не прибира овцете след 17 часа, оставя ги без надзор, пуска ги вечерно
време и същите повреждат лозята на хората. Съдът кредитира показанията на свидетелката
Ш. като приема същите за истинни и обективни, без да са заинтересовани от делото и ги
приобщава като доказателства.
Собственикът, в случая ответникът, е лицето, под чийто надзор се намират
животните, тъй като не се установи да е възложено на друго такова да осъществява надзора,
отговаря за вреди, причинени от тях, не поради свои виновни действия, а само защото е
собственик на животните и същите се намират под негов надзор /безвиновна отговорност/.
Той би се освободил от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно
събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както
и че увреждането се дължи на изключителна вина на пострадалия. А в конкретния случай не
се установиха такива.
Напротив в случая се изясни, че процесните животни са били оставени без контрол и
надзор, като търсейки храна, са се движели свободно и спокойно и са нападали
4
насажденията, което и сочи, че отговорен за вредите на ищците е единствено собственика на
животните - ответник, нанесени са имуществени вреди, установен е видът на вредите,
размерът на сумата, необходима за тяхното отстраняване, както и че именно неговите
животни са причинили тези вреди.
От коментирания по-горе Протокол от 31.08.2023 г. се установява, че размерът на
причинените вреди са в размер на 1 260 лева, като същият е изчислен съгласно утвърдена от
Министерство на земеделието Наредба за базисни цени на трайни насаждения.
Водим от горното, съдът счита, че съобразено с приетите по делото доказателства
предявения иск е доказан, като го намира за основателен и следва да го уважи изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
единствено на ищцовата страна. Последните представляват заплатената държавна такса в
размер на 51 лева, 60 лева платена такса за призоваване на свидетели и 500 лева, адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника И. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. П., ул. „Б.“ № 3,
обл. Б., да заплати на ищеца И. Л. В., ЕГН: **********, от с. М., общ. П., ул. „К.“ № 20,
обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 1 260 (хиляда двеста и
шестдесет) лева, представляващи стойността на пропуснатата полза от добивът грозде, който
е щял да реализира, ако не е било унищожено лозето му от овцете на ответника, ведно със
законната лихва от датата на причиняване на увреждането 28.08.2023 г. до датата на
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. П., ул. „Б.“ № 3, обл. Б., да
заплати на И. Л. В., ЕГН: **********, от с. М., общ. П., ул. „К.“ № 20, сумата от 611
(шестстотин и единадесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Б., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5