Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260847 14.10.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3898 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Г. К., П.С.и Я.Д., чрез пълномощник адв. М.Л., е предявил против М.Р.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 56714/ 2019 г. на СРС, 161 с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.10.2019 г., суми, както следва: сумата от 4 614, 56 лева- главница, представляваща цена на консумирана и незаплатена електроенергия по фактура № **********/ 19.04.2019 г. за обект на потребление, находящ се в ****, абонатен № ****и сумата от 155, 10 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2019 г.- 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г., както и разноските по заповедното производство в общ размер от 145, 39 лева.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало правоотношение по договор за пренос на ел. енергия, като ищецът изпълнявал точно и добросъвестно задълженията си да осигурява ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ****, абонатен № ****. На 20.03.2018 г. при извършена техническа проверка на измервателната система в присъствието на двама външни свидетели, се съставил констативен протокол, подменил се провереният електромер с нов и се предоставил за метрологична експертиза. Операторът на разпределителната мрежа като лицензиант на тези услуги имал право да извършва такива проверки и да следи за техническото състояние на измервателните уреди, без обаче да има задължение по ОУ да уведомява абонатите за проверките. Експертизата от БИМ установила неправомерна намеса в тарифната схема на електромера и неточно отчитане на потребената ел. енергия. Според ПИКЕЕ операторът можел да коригира количествата ел. енергия при установяване на несъответствие, за което се издала корекционна фактура № **********/ 19.04.2019 г. Абонатът бил уведомен с писмо за проверката и издадената фактура, като тази ел. енергия била реално доставена и потребена от него, но останала незаплатена. За събиране на сумата по фактурата от 4 614, 56 лева, ведно със сумата от 155, 10 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2019 г.- 29.08.2019 г., било образувано заповедно производство, по което се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че неправилно била приложена разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, като се оспорва и приложението на процедурата в случая, защото тук нямало промяна на параметрите на измервателната група, което да е довело до неправилно изчисляване на измерената ел. енергия. Вписаните в констативния протокол цифрови показания по тарифа 1.8.3 били произволни и не представлявали преминала през уреда ел. енергия, защото за битовите потребители електромерът бил с две тарифи- дневна и нощна. Проверката чрез софтуерен продукт лишавала потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията на електромера. Стойностите на показанията следвало да са видими, а не скрити, като те не били отчитани и всеки месец. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11 от ПИКЕЕ, както и нормата на чл. 46 ал. 1 от ОУ. Не била доказана и вината на абоната, за да му се търси отговорност. Посочва и съдебна практика по европейското и българското законодателство в подкрепа на твърденията си. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната също не се явява и не се представлява. Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.10.2019 г., издадена по частно гр. дело № 56714/ 2019 г. на СРС, 161 с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 614, 56 лева- главница, представляваща цена на консумирана и незаплатена електроенергия по фактура № **********/ 19.04.2019 г. за обект на потребление, находящ се в ****, абонатен № ****и сумата от 155, 10 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2019 г.- 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г., както и разноските по заповедното производство в общ размер от 145, 39 лева.
Длъжникът в срок е депозирал възражение против заповедта, поради което предявеният по делото установителен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Видно от констативен протокол № 1202117/ 20.03.2018 г., служители на ЕРП- то са извършили проверка на електромер на обект на ответника в присъствието на свидетели- съседи, като са демонтирали уреда и са го изпратили за експертиза в БИМ. СТИ е заменен с нов. Представен е и протокол за първоначалния монтаж на уреда.
Според констативен протокол № 538/ 10.04.2019 г. на БИМ, при софтуерното четене на електромера се установява външна намеса в тарифната схема, като преминалата енергия не се визуализирала на дисплея. Уредът не съответствал на техническите характеристики.
Изготвено е становище за начисляване на ел. енергия въз основа на извършената техническа проверка и констативния протокол, като е издадена и корекционна фактура № **********/ 19.04.2019 г. за сумата от 4 614, 56 лева, изпратена на адреса на клиента.
Представени са справка за потреблението на абоната за периода 2016 г.- 2018 г., извлечение от плащанията по партидата му и извлечение от сметка на клиента.
По делото е приета съдебно- техническа експертиза, в която вещото лице с оглед наличните по делото писмени доказателства, установява, че провереният електромер бил в срока на своята валидност, а според констатациите на БИМ били налице техническите предпоставки за корекция на сметка по чл. 50 от ПИКЕЕ. Неотчетената ел. енергия била преминала през електромера, като стойността й била определена правилно, съобразно решенията на ДКЕВР. Електромерът бил демонтиран и на негово място се поставил нов с нулеви показания. В устния си доклад допълва заключението, като посочва, че от БИМ се изследвала втората тарифа на СТИ, че показанията му били установени при софтуерно разчитане на паметта, че електромерът се отчитал ръчно и бил свързан директно в мрежата.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че ответникът е клиент на ищеца и абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на негов обект. Основният въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.
В чл. 47- 51 от ПИКЕЕ /отм./ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и второ- на субективно въздействие върху измервателната система. Предвидена е още обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция може да се допусне при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване със заложените нормативи.
С измененията на ЗЕ, които са в сила от 17.07.2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по т. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след въпросното изменение, съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, както и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Следва да се отбележи, че в договорните отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./.
От така изложеното следва, че, за да е допустима едностранната корекция на оператора, трябва да са налице три предпоставки: първо- предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; второ- наличие на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, както и за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; трето- спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Не е спазена уредената в ПИКЕЕ /отм./ процедура за извършване на корекцията. Според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по експлоатацията на уреда, нито пък по делото се доказват или ангажират доказателства за установяване на негови неправомерни действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.
В настоящия случай ищецът твърди, че неотчетената ел. енергия се установявала след прочитане паметта на СТИ, като тук се касаело за софтуерно вмешателство и тази енергия се отчитала в „скрит“ регистър. От една страна, задължения на оператора на мрежата е да осигури възможност за контрол на показанията на електромера, като уредът трябва да има показващо устройство, на което да са видни показанията на съответната тарифа. Подобно отчитане на показанията в скрит регистър (до който по твърденията на ищеца дори и инкасаторите нямали достъп и видимост) препятства възможността на клиента да се информира за консумираната от него ел. енергия и за дължимата й цена. От друга страна, по делото въобще не се установява нито от констативните протоколи при проверката и от БИМ, нито пък от СТЕ, че отчитането по въпросната „скрита“ тарифа е станало в следствие на намеса на абоната, тъй като при огледа на СТИ не са установени следи от нерегламентирана намеса. Също така, недоказано остава и твърдението, че тъй като въпросните киловати, които не били визуализирани на дисплея на електромера, се съдържали в неговата памет, това означало, че те били преминали през него и били реално доставени. Не са изследвани причините за натрупването на показания в скрития регистър (след като по делото няма данни за намеса на абоната, а пък същевременно уредът е технически изправен), нито пък по какъв начин това се отразява на реалното потребление, доколкото за реалната доставка на ел. енергията е необходимо да се установи преминалата през електромера енергия по кой регистър е преминала, кога като часово време и по коя тарифа. За въпросната тарифа Т-1.8.3, видно от заключението на вещото лице, липсват данни, т.е. не е установено, че тя отчита цифрови показания, а пък съответният електромер отчита само с тарифи Т- 1 и Т- 2, без да има други скрити тарифи в него, като уредът не е тип „смарт“, а се отчитал месечно от инкасатор. При това положение въобще не може да се приеме за безспорно доказано обстоятелството, че е налице реално консумирана енергия, която абонатът да има задължението да плаща, защото я е консумирал.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ /отм./ са нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период, когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената енергия.
Предвидената възможност в материалния закон не създава право за едностранна корекция на сметки на клиента, а измененията в нормативния акт, както вече се посочи, касаят съдържанието на общите условия на оператора при реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ /отм./, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Както се отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ /отм./, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия съгласно чл. 83 т. 6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ /отм./. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ /отм./ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).
Горните съображения не се променят от обстоятелството, че към момента вече действат нови ПИКЕЕ, в сила от 02.05.2019 г., доколкото правилата нямат обратно действие, тъй като те са издадени въз основа на ЗЕ, който пък не предвижда обратна сила за тях. Конкретната проверка в случая е извършена повече от една година преди влизане в сила на новите правила, поради което те не са приложими за абоната.
В заключение, при положение, че не се доказа да съществува
присъденото вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта е
била издадена неправилно, защото заявената претенция е неоснователна и като
такава тя следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата
претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените
по делото разноски. Такива се претендират още с отговора и се изразяват в
платен адвокатски хонорар на пълномощника му в размер на 600 лева. Според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство следва да се произнесе и по въпроса за направените в заповедното
производство разноски, като с оглед изхода от спора, такива се дължат на
длъжника, който надлежно ги е претендирал с изрична молба пред заповедния съд.
И в частното дело са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на длъжника в размер на 300 лева, което също
следва да му се присъди. Направените пък от ищеца разноски за държавна такса, за
депозит за вещо лице, както и за възнаграждение на неговия пълномощник, си
остават за сметка на страната, без да се възлагат в тежест на другата.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Г. К., П.С.и Я.Д., иск против М.Р.К., ЕГН: **********,***, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 56714/ 2019 г. на СРС, 161 с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 11.10.2019 г., суми, както следва: сумата от 4 614, 56 (четири хиляди шестстотин и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки) лева- главница, представляваща цена на консумирана и незаплатена електроенергия по фактура № **********/ 19.04.2019 г. за обект на потребление, находящ се в ****, абонатен № ****и сумата от 155, 10 (сто петдесет и пет лева и десет стотинки) лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2019 г.- 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г., както и разноските по заповедното производство в общ размер от 145, 39 (сто четиридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) лева.
ОСЪЖДА „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Г. К., П.С.и Я.Д., да заплати на М.Р.К., ЕГН: **********,***, направените разноски в заповедното производство в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение, както разноските по настоящото дело в размер на 600 (шестстотин) лева, също за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
Вярно с
оригинала.
АД