№ 19152
гр. С. 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110142370 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 266237 от 20.08.2024 г. за допълване на
постановеното по делото решение, подадена от ответника ЮЛ Твърди се, че съдът не
се е произнесъл по направени от страната възражения, както следва: 1/ за нищожност
на решенията на общото събрание на процесната етажна собственост, проведено на
30.09.2020 г.; и 2/ за прихващане на насрещно вземане на ответника спрямо ищеца в
размер на 2593,08 лева за извършен ремонт на покрива на сградата.
В предоставен от съда срок ищцовата страна - собствениците от процесната
етажна собственост, находяща се в гр. С. кв. В., /адрес/, е изложила становище за
недопустимост и неоснователност на молбата за допълване на решението по делото.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази релевираните от
страните твърдения, намира следното:
С Решение № 14693 от 26.07.2024 г., постановено по гр. д. № 42370/2023 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, ЮЛе осъдено да заплати на собствениците от
етажна собственост, находяща се в гр. С. кв. В., /адрес/, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и
т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, сумата от 9676,58 лева, представляваща сбор от дължими
вноски за управление и поддръжка на етажната собственост, за Фонд „Ремонт и
1
обновление“, както и за неотложни и необходими ремонти, начислени за периода от
01.06.2020 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е отхвърлен като
неоснователен за разликата над уважената част от 9676,58 лева до пълния предявен
размер от 11003,21 лева и за периода от 21.01.2020 г. до 31.05.2020 г.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страна може да поиска да бъде допълнен съдебен
акт, ако съдът не се произнесъл по цялото искане, като молбата за допълване следва
да бъде подадена в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му
в сила.
Искането на ответника ЮЛза допълване на постановеното по делото решение е
направено в законоустановения за това срок и е насочено срещу подлежащ на
допълване на съдебен акт, поради което се явява допустимо. По същество същото е
неоснователно.
По смисъла на чл. 250 ГПК непълно е решението, което не обхваща целия
спорен предмет по делото, т. е. когато липсва формирана воля на съда относно част от
спорното право, по някой от съединените искове или относно допълнителни искания,
свързани с главния спорен предмет. Следователно на допълване подлежат не мотивите
на решението, а диспозитивът на същото, тъй като в него е обективирана волята на
съда. Поради това не е налице непълно съдебно решение, когато съдът не се е
мотивирал или когато не е обсъдил доказателства или доводи на страните.
Релевираното от ЮЛ възражение за нищожност на решенията, взети от
процесната етажна собственост на проведено на 30.09.2020 г. общо събрание,
представлява насрещен защитен довод на ответника в производството. По него съдът
следва да се произнесе в мотивите, а не в диспозитива на решението, именно защото
това възражение не е част от предмета на делото, по който следва да се формира сила
на пресъдено нещо. Доколкото липсата на произнасяне по защитни доводи на страните
в мотивите на решението не обуславя неговата непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК,
искането на ответника за допълване на решението по делото с произнасяне по
посоченото възражение за нищожност е неоснователно. Единствено с цел пълнота на
изложението следва да се посочи, че в мотивите на решението съдът изрично е
посочил, че „Решенията на общото събрание на процесната етажна собственост за
избор на председател на етажната собственост и на професионален домоуправител,
за които няма данни да са обжалвани в срока по чл. 40 ЗУЕС (такова е и решението от
30.09.2020 г.), следва да се считат за влезли в сила и за подлежащи на изпълнение от
всички собственици. Доводите на ответника за допуснати нарушения на
процедурата при вземане на тези решения не подлежат на разглеждане в
настоящото производство като преклудирани след срока за обжалване на решенията
2
по специално предвидения за това ред и срок по ЗУЕС.“.
Неоснователно е и искането за допълване на постановеното решение с
произнасяне по направеното от ЮЛвъзражение за прихващане със сумата от 2593,08
лева. Това възражение е направено в първото по делото открито съдебно заседание
след изслушване и приемане на допусната в хода на производството съдебно-
счетоводна експертиза (вж. л. 292 от делото). Възраженията, които изискват
разглеждане и произнасяне по спорния предмет, каквото представлява и възражението
за прихващане, следва да се направят в срока за отговор на исковата молба по чл. 131
ГПК. Направените след този срок възражения се обхващат от преклузията по чл. 133
ГПК, поради което са недопустими и не подлежат на разглеждане по делото, съответно
- съдът не дължи произнасяне по тях с крайния акт по същество на производството.
Следователно, възражението за прихващане със сумата от 2593,08 лева, направено от
ответника в първото открито съдебно заседание по делото, е недопустимо и за съда не
е съществувало задължение да се произнесе по него. Действително, с цел яснота
относно обхвата на предмета на делото, е следвало съдът изрично да посочи, че не
приема за съвместно разглеждане направеното от ответника възражение за
прихващане. Липсата на такова нарочно произнасяне обаче не обуславя необходимост
от допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.
Предвид изложеното, молбата на ответника за допълване на решението по
делото следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № № 266237/20.08.2024 г., подадена от
ответника ЮЛ за допълване по реда на чл. 250 ГПК на Решение № 14693 от 26.07.2024
г., постановено по гр. д. № 42370/2023 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3