Р
Е Ш Е Н И Е
№2170
гр. Пловдив, 23 ноември 2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в
съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев АД № 1773 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 60а от Закона за съдебната
власт /ЗСВ/.
Образувано е по жалба на С.Ж.П., ЕГН **********,
чрез адвокат П.В.-пълномощник срещу
отказ за разглеждане на заявление за констатиране на нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, обективиран в писмо с изх. №
94-С-148/22 от 07.06.2022г. на заместник-министъра на правосъдието.
С жалбата се твърди неправилност на извода на
административния орган, че С. П. преждевременно иска констатиране и обезщетение
за нарушение правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и се
иска отмяна на отказа като незаконосъобразен и връщане на преписката със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Представена е по
делото писмена защита от пълномощника, в която се доразвиват съображенията по
същество. Претендира разноски.
Ответникът заместник-министърът на правосъдието – в
писмени бележки от процесуален представител по пълномощие оспорва жалбата и
моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
Оспорването е направено от надлежна страна, чиито
законни права и интереси са засегнати от оспорения отказ. Същият представлява
индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, тъй като представлява отказ на административен
орган да извърши определено действие, а именно – да разгледа заявление по реда
на Глава трета "а" от ЗСВ. Жалбата е депозирана в 14-дневния
преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството, завършило с изричен отказ за
разглеждане на заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, обективиран в писмо с изх. № 94-С-148/22 от
07.06.2022г. на заместник-министъра на правосъдието, е започнало със заявление
с рег. № РС-22-081/25.02.2022г. от жалбоподателя С.Ж.П. чрез Инспектората към
ВСС до министъра на правосъдието, с което е поискал извършване на проверка на
обстоятелствата, изложени в заявлението и произнасяне по последното в срок,
както и обезщетение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Приложена и
декларация от 24.02.2022г.
На 23.05.2022 г., в предвидения в чл. 60д от ЗСВ 4-
месечен срок от постъпване на заявлението, е изготвен Констативен протокол изх.
№ РС-22-81 от проверяващ състав на специализирано звено към Инспектората на
Висшия съдебен съвет по смисъла на чл. 60в от ЗСВ, състоящ се от инспектор С.М.и
експерти Л.Ц.и И.Г..
В протокола детайлно и подробно са описани фактите,
установени от проверяващия състав във връзка с постъпилото заявление, напълно
съответстващи на писмените доказателства, представени от жалбоподателя по
настоящото дело, а именно: образуване на следствено дело № 217/2014г. по описа
на Окръжен следствен отдел-Пловдив, пр.пр. № 4616/2014г. по описа на Районна
прокуратура-Пловдив с внесен обвинителен акт в Районен съд-Пловдив и образуване
на НОХД № 7271/2020г. по описа на същия съд с обвинение за престъпление по чл.
296, ал.1 от НК и престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1
от НК. На 01.11.2021г. районният съд с протоколно определение е прекратил,
поради изтекла абсолютна давност наказателното преследване за престъплението по
чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като производството е продължило по
обвинението за престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Относно основателността на заявлението проверяващият
състав на основание горепосочените факти установява, че заявителят С.П. не
попада в кръга на лицата, очертан от правната разпоредба на чл. 60а, ал. 2, т.
1, вр. с ал. 1 от ЗСВ, които имат право да подадат заявление за нарушаване на
правото им за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според
констативния протокол жалбоподателят няма това качество, понеже не е налице
една от предпоставките по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗСВ, а
именно спрямо него да има приключило производство.
След получаване на протокола и въз основа на
установените от проверяващия състав факти и обстоятелства заместник-министърът
на правосъдието се е произнесъл с писмо с изх. № 94-С-148/22 от 07.06.2022г.,
лично връчено на жалбоподателя на 27.06.2022 г., с което отказва да разгледа
заявление с рег. № РС-22-081/25.02.2022г., тъй като последното е подадено
преждевременно по смисъла на чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ.
При така установената фактическа обстановка съдът
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК намира от правна
страна, че оспореният акт е издаден от административен орган в кръга на
неговата компетентност, очертана от разпоредбата на чл. 60е, ал. 1 от ЗСВ, а
именно – оправомощено от министъра на правосъдието лице по силата на заповед №
ЛС-04-820/17.12.2021 г. на министъра на правосъдието, с която
заместник-министър Ю.Е.К.изрично в т. 2 от посочената заповед е оправомощен
"да оставя без разглеждане заявление на граждани и юридически лица срещу
актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се
нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
подадени по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт чрез
Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието, когато въз
основа на установените от проверяващия състав на Инспектората към Висшия
съдебен съвет факти и обстоятелства прецени, че те не отговарят на изискванията
по чл. 60а, ал. 1, 2 и 4 от Закона за съдебната власт". Съдът намира още,
че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и при спазване на
административно-производствените правила. Във връзка с тези изводи съдът
приема, че оспореният акт е валиден административен акт.
Според настоящия състав жалбоподателят е притежавал
качеството "обвиняем" в досъдебното производство, образувано срещу
него. В тази връзка следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 54 НПК,
според която обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при
условията и по реда, предвидени в НПК. От своя страна, условията и редът за
привличане на лице в качеството "обвиняем" съгласно чл. 219, ал. 1
вр. чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК изискват съставянето на постановление от
разследващия орган или прокурора, с което съответното лице да бъде привлечено
като обвиняем. Видно от писмените доказателства по делото, представени от
страните, такова постановление е съставено на 08.06.2014г. от Районна
прокуратура-Пловдив. От изложените доказателства по делото съдът категорично
прави извода и приема за установено, че лицето С.Ж.П. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 296, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
След изясняване на въпроса дали жалбоподателят е имал
качеството "обвиняем" в рамките на досъдебното производство следва да
се вземе предвид разпоредбата на чл. 60а, ал. 2, т. 1, 2 и 4 от ЗСВ, в която
законодателят ясно и изчерпателно е посочил лицата, които имат право да подават
заявление по реда на чл. 60а и сл. от ЗСВ - граждани и юридически лица, които
са страни по приключени граждански, административни и наказателни производства
или които са обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени
досъдебни производства, както и срока, в който заявлението следва да бъде
подадено – в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с
окончателен акт. В този смъсил не се спори, че заявлението е подадено в
6-месечния срок от прекратяване на НОХД № 7271/2020г. по описа на ПРС в частта
по обвинението по обвинението за престъпление по чл. 296, ал.1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, но производството по НОХД № 7271/2020г. по описа на Районен
съд-Пловдив е продължило по обвинението за извършено престъпление по чл. 290,
ал.1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С оглед, обаче, гореизложените изводи на съда по
отношение на продължилото производство по НОХД № 7271/2020г. по описа на ПРС,
съдът приема, че правилно в констативния протокол проверяващата комисия, а след
това и в обжалваното писмо е прието, че жалбоподателят С.П. не попада в кръга
на правоимащите лица, очертан в разпоредбата на чл. 60а, ал. 2, т. 1 от ЗСВ. От
своя страна, това обстоятелство води до недопустимост на заявление с рег. №
РС-22-081/25.02.2022 г. от жалбоподателя С.Ж.П..
Във връзка с изискването на АПК административните
актове да съответстват с целта на закона съдът не констатира липсата на такова
съотвествие.
По горните съображения съдът намира, че оспореният
отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-С-148/22 от 07.06.2022г. на
заместник-министъра на правосъдието, е законосъобразен, поради което жалбата
против него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото жалбоподателят дължи и следва
да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата претендираните и направени от
последния разноски за заплатеното юрисконсулско възнаграждение, в размер на 100
лева, тъй като делото е без особена фактическа и правна сложност и понеже
производството е по реда на АПК, възнаграждението следва да се определи
съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01.2017 г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложените съображения, Административен съд -
Пловдив, Първо отделение, XVIII състав, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ж.П., ЕГН **********,
срещу отказ за разглеждане на заявление за констатиране на нарушаване правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, обективиран в писмо с изх.
№ 94-С-148/22 от 07.06.2022г. на заместник-министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА С.Ж.П., ЕГН ********** да заплати
на Министерството на правосъдието сумата от 100 /сто/ лева юрисконсулско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/