РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Пловдив, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500986 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора В. В. У. Решение № 562 от 11.02.2025 г. по гр.д. №
14 028/2024 г. на РС – Пловдив в частта, с която са увеличени дължимите се от въззивника
за малолетните му деца В. / роден *** г. / и М. / роден *** г. / месечни издръжки от 170 лв.
на 350 лв. за разликите над 270 лева.
Въззивникът поддържа доводи, че с оглед съдебно установения режим на лични
отношения с децата си същите са при него през почти половината дни на всеки календарен
месец – 12 дни, през което време той, освен че престира чрез майката на децата присъдените
им месечни издръжки, поема и всички разходи за отглеждането им - храна,
облекло,отопление, лекарства и др., както и осъществява непосредствените грижи по
отглеждането им. Освен това и също извън престираните за децата чрез тяхната майка
издръжки, участва наравно с последната в плащането на училищните разходи за децата, в
техните ежегодни почивки на море, закупил е и на двамата си сина компютър и мобилни
телефони и заплаща сметките за тях. Представените по делото доказателства в горната
насока не са обсъдени от първоинстанционния съд, което съставлява допуснато от съда
съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на постановения краен
резултат. Поддържа още, че материалните възможности и на двамата родители са изравнени.
Предвид изложеното се иска отмяна на решението в частта, с която дължимите се от
него издръжки са увеличени за разликата над минималните им законоустановени размери от
270 лева.
В отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна поддържа жалбата да е
неоснователна. Възразява определения „ разширен „ режим на лични отношения на бащата
1
с децата да е основание той да плаща минималните установени от закона размери издръжка.
Освен това, поддържа, че този режим не се осъществява ежемесечно и конкретно не се
спазва в случаите, когато децата са болни или по други причини за тях се изисква полагането
на по специфични грижи. Така напр. за месеците януари и февруари 2025 г. децата са били
болни с ОВИ, имали са спастична кашлица, лекуването им е отнело продължителен период
от време, през който период режимът на лични отношения с бащата не е осъществяван. За
този период – както и при други подобни случаи, децата са отглеждани в дома си от тяхната
майка, която е направила разходи за лечението им в размер на 716 лева. Поддържа, че
действително бащата заплаща част от средствата за училищните разходи на децата, но не
всички, а само тези, които той прецени. Възразява против твърдението, че двамата родители
са с „ изравнени „ материални възможности. Счита, че размерите издръжки са правилно
определени с оглед нуждите на децата и възможностите на родителите и в частност тези на
бащата.
По така изложените доводи пледират за потвърждаване на решението в обжалваните
от ответника части.
Ангажирани са от страните във въззивното производство гласни и писмени
доказателства.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на месечните издръжки,
дължими от ответника В. В. У. за малолетните му деца В. / роден *** г. / и М. / роден *** г. /
от 170 лева на 350 лв. за всяко от децата.
Първоинстанционното решение, с което исковете са уважени за разликите над 170 лв.
до 270 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която исковете са уважени за
разликите над 270 лв. до претендираните и присъдени 350 лева.
Единственият довод на жалбоподателя за недължимостта на тези разлики е, че с оглед
постановения от съда режим на лични отношения между него и децата / Решение от
04.08.2020 г. по бр.д. № 4528/2020 г. на РС - Пловдив / той е ангажиран с непосредствените
грижи за децата, както и с разходите за тяхната издръжка през почти половината от всеки
календарен месец и за един месец през лятото, тоест наравно с майката, на която е
предоставено упражняването на родителските права. Освен това, прави необходими за
децата си разходи и извън времето на лични отношения с тях – заплаща училищни такси,
закупил им е телефони и компютри. Поради което счита, че дължимите от него издръжки за
всяко от децата - които заплаща чрез тяхната майка, не следва да надвишават минималния
размер по чл. 142 ал. 2 от СК.
Жалбата е неоснователна.
Действително, бащата е с разширен режим на лични отношения – всяка първа и трета
седмица от месеца от 17 ч. в четвъртък до 08, 00 ч. в понеделник; всеки вторник от втората и
четвъртата седмица на месеца от 17 ч. във вторник до 08 ч. в сряда; всеки четвъртък от
втората и четвъртата седмица на месеца от 17 ч. в четвъртък до 08 ч. в петък, както и 4
седмици през лятото.
Няма спор, че този режим по принцип се изпълнява от него, като същият прави и
разходи във връзка с издръжката на децата си и когато те не са при него за изпълнение на
постановения режим – в която насока и представените по делото писмени и гласни
доказателства, в това число и ангажираните пред настоящата инстанция.
Същите обаче са правно ирелевантни за размера на дължимите се от него месечни
издръжки. Издръжка се дължи, за да имат децата постоянен сигурен доход за отглеждането,
2
възпитанието и духовното си израстване. Задължението за издръжка се изпълнява чрез
периодични ежемесечни плащания за задоволяване на постоянните ежедневните
потребности на детето. Независимо че родителските права са предоставени на майката,
бащата не е лишен от родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на
детето си, като поддържа лични отношения с него и еднолично полага непосредствените
грижи за него и нуждите му – в периодите, през които осъществява тези си лични
отношения. Разходите, които прави в тези случаи не представляват изпълнение на
задължението му за издръжка, съответно не се вземат предвид при определяне размера на
дължимата се от него за детето месечна издръжка. С още по голямо основание това се
отнася и за инцидентни парични или предметни подаръци на бащата към детето. Същите са
израз на родителска грижа, полагането на която не освобождава бащата от задължението да
заплаща месечна издръжка на детето си в необходимия размер, съответно не се вземат
предвид при определянето на този размер.
Определените от районния съд месечни издръжки – 1 400 лв. общо за двете деца, са
необходими за тях – с оглед възрастта им и икономическите условия в страната,
същевременно са и възможни за родителите им и в частност за бащата, който следва да
осигурява от тях сумата от общо 700 лв. – по 350 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 562 от 11.02.2025 г. по гр.д. № 14 028/2024 г. по описа на
РС – Пловдив в обжалваната част - с която са увеличени дължимите се от В. В. У., ЕГН -
********** за малолетните му деца В. В. У., ЕГН - ********** и М. В. У., ЕГН - **********
месечни издръжки за разликите над 270 лева до присъдените 350 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3