Решение по дело №56/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 120            08.04.2019г.                 град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шести март две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№56 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №47 от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд,във фазата по извършване на делбата по реда на чл.349 ал.2 от ГПК е възложен в дял на С.К.З., ЕГН-********** *** по реда на  чл. 349, ал.2 ГПК, следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 501.00 м2, представляващо VІІІ-4883 в квартал 382 по плана на В., с пълен кадастрален №502.4883, при съседи на имота: наследници на Н.К., наследници на А.К. и улица, отреден за жилищно застрояване и с приложена за урегулирания поземлен имот регулация и съседи на имота: имот 502.4884 – поземлен имот на А.П.А. и други, имот 502.4885 – поземлен имот на В.ската община, имот 502.9519 – улица на В.ската община, имот 502.6964 – поземлен имот на Т.П.Щ., имот 502.4882 – поземлен имот на М.Н.С.-П. и други, имот 502.9596 – улица на В.ската община, с административен адрес гр.В.,ул. „П.“ №97, ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с №502.4883.1, със застроена площ от 79.00 м2 и с предназначение – еднофамилна масивна жилищна сграда и едноетажна сграда №502.4883.2 със застроена площ от 27.00 м2 и с предназначение – хангар, депо, гараж.  Със същото решение е осъден С.К.З. ЕГН ********** ***, да заплати на В.Г.К., ЕГН ********** ***, СУМАТА 52 152 лева (петдесет и две хиляди сто петдесет и два лева) за уравнение на дяловете, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по възлагането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до окончателното й изплащане, а В.Г.К., ЕГН ********** ***, е осъдена на основание чл.346 ГПК, връзка с чл.30, ал.3 от ЗС, да заплати на С.К.З., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1291,64лв., представляваща стойност за неговата квота от 3/4, вследствие на извършените от ответника необходими и полезни разноски в съсобствения  имот - дворно място VІІІ-4883 от кв.382 по плана на В., ведно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда и гараж, представляваща стойност на направени разходи за запазване на жилищната сграда  и гаража, изразяващи се в претърсване на керемиди, смяна на дъски и направа на нови шапки, изпълнение на бетонна настилка в гаража; направа на бетонна замазка с водно стъкло на покрива на гаража; подмяна на метален парапет на тераса на етажа и простор от тръби  и подмяна на бойлер чрез доставка и монтаж на газов бойлер, и е отхвърлена  претенцията за подобрения над горния размер до пълния претендиран такъв от 2863,73лв., като неоснователна. Осъден е още С.К.З., ЕГН ********** ***, да заплати и ДТ в размер на 114,55лв. /сто и четиринадесет лева и 55ст./ – по претенцията по сметки, както и държавна такса от 2781,44лв./две хиляди седемстотин осемдесет и един лева и 44ст./ - за извършване на делбата.

С решение № 65 от 06.03.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г.  В.ският районен съд по реда на чл.247 ал.1 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното си по извършване на делбата решение от 16.10.2017г. по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд, като в диспозитива на решението на ред 17 от долу на горе до сумата от 1291.64лв, вместо изписаното с думи „четиристотин лева“ да се чете  действителното „хиляда двеста деветдесет и един лева и 64ст. “

         С решение № 81 от 19.03.2018г. постановено по същото дело и от същия съд, по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК е  изменено решение от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2017г. по описа на В.ски районен съд, в частта за определяне на държавната такса по извършване на делбата, като е осъден С.К.З., с ЕГН-********** ***, да заплати сумата от 695.36лв-държавна такса по извършване на делбата, както и В.Г.К., ЕГН-********** ***, да заплати сумата от 2006.08лв-държавна такса за извършване на делбата, представляваща разликата между дължимата такава от 2086.08лв и внесените 80лв. Със същото решение е  оставена без разглеждане като недопустима молбата на С.К.З. с посочен адрес и ЕГН за изменение на решение от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд, в частта за разноските за държавна такса по претенциите по сметки.

         С решение №95 от 10.04.2018г. на В.ски районен съд постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд е изменено решение №81 от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд в частта за определяне на държавната такса по извършване на делбата,като е намален размера на задължението за внасяне на държавна такса с 521.11лв като В.  Г.К.  с посочен адрес и ЕГН е осъдена да заплати сумата от 1484.97лв-държавна такса за извършване на делбата, разлика между дължимата такава от 2086.08лв и внесените 601.11лв.

         С определение №433 от 16.05.2018г. постановено по гр.д.№872/ 2014г. В.ският районен съд е допълнил решение №81 от 19.03. 2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд, в частта за разноските като е осъдена В.Г.К. с посочени адрес и ЕГН, да заплати на С.К.З., също с посочени адрес и ЕГН, сумата от 50лв представляваща половината от разноските  направени  в производството по изменение на решение от 16.02.2018г. постановено по същото дело.

         С определение без номер от 05.10.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е оставена без уважение като неоснователна молбата на съделителката В.  Г.К. с посочен адрес и ЕГН за изменение на постановеното по делото решение №47 от 16.02.2018г. в частта за разноските с присъждане на ищцата на разноски платими от ответника в размер на 1060.98лв,  от които 605.98лв ДТ при предявяване  на иска  с банкова такса; 5.01лв-1/4 от такса  за вписване от 20.04лв и 549лв  от адвокатски хонорар  в размер на 1000лв,  съответстваща на отхвърлената част от исканията по сметки алтернативно сумата от 706лв /сбор от 151.50лв-1/4 от внесена ДТ при предявяване на иска с банкова такса; 5.01лв такса за вписване и 549лв адв. хонорар/; алтернативно  554.91лв, сбор от 5.01лв-1/4 такса за вписване и 549лв от адвокатския хонорар в размер на 1000лв.

         С решение №355 от 17.12.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. В.ският районен съд на основание чл.349 ал.6 от ГПК е обезсилил  решение №47  от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд  В ЧАСТТА С КОЯТО  е възложен в дял на С.К.З. с посочен адрес и ЕГН, ДВОРНО МЯСТО с площ от 501м2, представляващо VІІІ-4883 в квартал 382 по плана на В., с пълен кадастрален №502.4883, при съседи на имота: наследници на Н.К., наследници на А.К. и улица, отреден за жилищно застрояване и с приложена за урегулирания поземлен имот регулация и съседи на имота: имот 502.4884 – поземлен имот на А.П.А. и други, имот 502.4885 – поземлен имот на В.ската община, имот 502.9519 – улица на В.ска община, имот 502.6964 – поземлен имот на Т.П.Щ., имот 502.4882 – поземлен имот на М.Н.С.-П. и други, имот 502.9596 – улица на В.ска община, с административен адрес гр.В. на ул. „П.“ №97, ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с №502.4883.1, със застроена площ от 79 м2 и с предназначение – еднофамилна масивна жилищна сграда и едноетажна сграда №502.4883.2 със застроена площ от 27м2 и с предназначение – хангар, депо, гараж; В ЧАСТТА С КОЯТО  е осъден С.К.З., ЕГН ********** ***, да заплати на В.Г.К., ЕГН-********** ***, сумата от  52 152 лева (петдесет и две хиляди сто петдесет и два лева) за уравнение на дяловете, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по възлагането, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до окончателното й изплащане, ВМЕСТО КОЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на процесното дворно място с характеристиките посочени по-горе ведно с построените в имота  жилищна сграда на един етаж с №502.4883.1, със застроена площ от 79м2 и с предназначение – еднофамилна масивна жилищна сграда и едноетажна сграда №502.4883.2 със застроена площ от 27м2 и с предназначение – хангар, депо, гараж, при средна пазарна стойност от 69536лв според квотите от съсобствеността: ¾ ид.ч. за В.Г.К. и ¼ идеални части за С.К.З..

         В срока по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба с вх.№1186 от 07.03.2018г. подадена от  ищцата В.  Г.К. чрез процесуалния си представител адв. Р.П. *** срещу решение №47 от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд, в частта с която  жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника С.З. сумата от 1291.64лв представляваща стойността на неговата квота от ¾ вследствие на извършените от ответника необходими и полезни разноски в съсобственото дворно място VІІІ-4883 от кв.382 по плана на гр.В. ведно с построените в него жилищна сграда и гараж,представляваща стойност на направените разходи за запазване на сградата и гаража и изразяващи се в претърсване на керемиди, смяна на дъски и направа на нови шапки на покрива, изпълнение на бетонна настилка в гаража, направа на бетонна замазка с водно стъкло на покрива на гаража,подмяна на метален парапет на тераса на етажа и простор от тръби и подмяна бойлер чрез доставка и монтаж на газов бойлер. В посочената част жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и е необосновано както и при нарушени процесуални правила. Счита, че неправилно съдът е приел въз основа на съдебно-техническата експертиза и при липса на изменение на иска по чл.214 от ГПК, че З. е направил „полезни разноски за запазване и функциониране на имота по т.1, т.2, т.3, т.6 и т.15 в общ размер на 1722.18лв, ¾ /три четвърти/ от която сума равна на 1291.64лв се дължала от жалбоподателката. Излага се в тази връзка довод за вътрешна противоречивост в мотивите на съда както и със събраните по делото доказателства.Твърди се, че З. не е доказал да е направил разходи за запазване и функционирането на имота по посочените 5 пункта, които да съществуват и да са оценяеми към момента на постановяване на съдебното решение за да иска такива по „сметките“, и доколкото същият съделител  е претендирал посочените подобрения в цитираните размери без да е изменил претенциите си по сметки  по т.1, т.6 и т.15 установени от експертизата в по-голям размер, а останалите установени в по-малък. Анализирани са показанията на свидетелите според които СМР са заплатени от ответника с негови средства. Коментирана е и разпоредбата на чл.30 от ЗС в светлината на участието на всеки съсобственик съразмерно с дела си в извършване на направените  за съсобствената вещ разноски, които се отнасят за нейното  запазване и по-нататъшно съществуване и за обезпечаване на възможността за непосредственото служене. Счита, че е настъпило  неоснователно разместване на имуществени  блага, което е следвало да бъде отстранено при условията  на чл.72 във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС. Счита, че предвид дяловете на ищцата в съсобствеността от ¾ ид.ч. и при установена стойност на претендирани разноски за запазване на къщата и гаража от 1722.18лв, последните предвид вида си нямало как да са довели до увеличаване стойността на делбения имот, поради което ищцата следвало да заплати на ответника сумата в размер на 1291.64лв за подобрения в съсобствения делбен имот. Коментирани са мотивите на съда във връзка със свидетелските показания, като се поддържа, че съдът не се е съобразил със същността им- извършван ли е или не основен ремонт на покрива със съответното разрешително и дали ремонтът е наличен към 16.02.2018г., като счита, че по този пункт от ответника не е доказан наличен разход за поддържане на имота. По отношение на ремонтните дейности на гаража, не било съобразено, че разноските са за поддържане на имот ползван изключително и само от съделителя З. и че посочените СМР /строително-монтажни работи/ не били налични през 2017г. По отношение на парапетите на източната тераса на втория етаж съдът не обсъждал, че разноските са за поддържане на имота (жилищния етаж) който се използва изключително и само от З., който премахнал съществуващ парапет и простор и въпреки противопоставянето на другия съсобственик ги е заменил. Счита, че и по този пункт няма наличен необходим разход за поддържането на имота.По отношение монтирането на бойлера се поддържа, че вещта изобщо не е индивидуализирана със съответните характеристики, дори и марката му,както и да представи доказателства за закупуването му през 2016г.-като фактура или гаранция и да се монтира от специалист и да подлежи на надзор и контрол. Коментирано е и заключението на вещото лице, което е оспорено от жалбоподателката по отношение на  закупения газов бойлер и неговата стойност, определена от вещото лице по осреднени цени. Изложен е факта, че по отношение замяната на бойлера ищцата се е противопоставила като не й е била дадена възможност да го ползва чрез учреденото от нея право на ползване в полза на трето лице. Счита, че и по този пункт не е доказан наличен необходим разход за поддържане на делбения имот. И че такива разходи нито са доказани от З. за поддържане на имота,дори и с негови средства и че са направени  в хода на делбения процес и при противопоставяне на ищцата. Моли да се отмени решението в частта за исканията за уреждане на сметките в размер на 1291.64лв като се отхвърли изцяло искането по чл.346 от ГПК за заплащане на ответника З. на процесната сума с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по делото страна-отв.С.З.. Изложен е процесуален въпрос по предмета на обжалване  като първоначално е посочено, че се обжалва цялото решение, а след това се иска частична отмяна на същото. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не са налице пороци на същото описани в жалбата на ищцата. Повтарят се мотивите на първоинстанционния съд по отношение уважените претенции на страната по сметките, като счита, че ремонтът на имота е бил наложителен както и причините за това, включително и необходимостта от подмяна на бойлера, ремонта на гаража и на покрива на жилищната сграда, като твърди, че се касае за полезни разноски, свързани със запазването и функционирането на имота така както приел и съда, както и че същите били направени с грижата на добрия стопанин и изцяло за своя сметка. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Постъпила е от  съделителя  С.К.З.  въззивна жалба №900 от 20.02.2018г.  срещу решение №47 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд в частите в които  ответницата К. не е била осъдена да му заплати  разноски за дължимата от него държавна такса съразмерно с уважените му претенции от 1291.64лв за които му се следвало ДТ от 51.67лв, като счита, че е следвало да му се присъдят разноски за държавни такси върху уважения размер претенции, като счита, че  съделителката К. е следвало да бъде осъдена да заплати държавна такса от 51.67лв, а жалбоподателят да заплати държавна такса само върху отхвърления размер на претенцията от 62.88лв, като счита, че неправилно е осъден за заплати в повече държавна такса от 2781.44лв вместо дължимите 695.36лв при положение, че общия размер на дължимите се държавни такси в делбения процес били 2781.44лв, като поддържа, че в същност той дължи за своя дял от 17384лв само 695.36лв, като счита, че другата страна  е получила уравнение на дела си без да е заплатила държавна такса.

Постъпил е и отговор на тази жалба, в който последната се определя като неоснователна.

По тази жалба е постановено  решение №81 от 19.03.2018г. от В.ски районен съд по гр.д.№872/2018г. по описа на същия съд, цитирано по-горе в изложението.

От съделителя-ответник С.К.З. е постъпила въззивна жалба с вх.№1502 от 23.03.2018г. против постановеното решение №81 от 19.03.2018г. с което е изменено решението  от 16.02.2018г. с искане да бъде обезсилено решението в частите с които е изменено решението от 16.02.2018г. като жалба се поддържа при условията на евентуалност. Решението се обжалва и в частта с която молбата на страната за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ал.1 от ГПК е оставена без разглеждане. Като незаконосъобразни се определят изводите на първоинстанционния съд, че този съделител дължи всички такси върху сумата от 2863.73лв-пълния размер на претенциите ми по сметки и че след като съдът е уважил претенцията му срещу  К. в размер на 1291.64лв и е осъдил съделителката да му я заплати, то последната дължала държавна такса от 51.67лв, а той дължал като държавна такса 62.88лв.Моли в този смисъл да бъде уважена жалбата му. С допълнителна молба(възражение) №6387 от 12.07.2018г. допълва, че жалбата му касае частта от решението с която е оставено без разглеждане молбата му за изменение на решение  от 16.02.2018г. в частта за разноските за държавна такса по претенциите по сметки.

Постъпил е отговор  от адв.Р.П. като пълномощник на ищцата К. срещу въззивна жалба №1502 от 23.03.2018г. против решение №81 от 19.03.2018г. към решение №47 от 16.02.2018г. и по молба по чл.248 ал.1 от ГПК с вх.№1503 от същата дата за допълване на решение №81 от 19.03.2018г. В отговора се поддържа, че жалбата и молба са неясни, съдържат несвързани оплаквания и неясно искане(молбата), като не ставало ясно какво се иска-дали съдът да присъди държавните такси или иска да му се присъдят разноски по съразмерност,като в случай че се претендира присъждане на разноски по съразмерност предвид уважените искани по сметки, то това искане било недопустимо като просрочено, като разноските е следвало да се присъдят с първото решение №47 от 16.02. 2018г., а ако се има в предвид  обжалване по отношение на държавните такси, то с решение №81 от 19.03.2018г. е уважена неговата жалба. По отношение на молбата по чл.248 от ГПК се поддържа,  че тя е недопустима тъй като не е за изменение /допълване/ на решението в частта за разноските по исканията за сметки както и предвид постановеното допълнително решение №81 от 19.03.2018г.  с което не се присъждат разноски, а се иска изменение на решение №47 от 16.02.2018г. и че няма постъпило искане за изменение на решението в частта за разноските върху уважения размер от 1291.64лв и че в същност молбата е просрочена. Моли да се остави без разглеждане, при условията на евентуалност да с остави без уважение.

         Въззивна жалба с вх.№69 от 08.01.2019г. е постъпила от съделителя С.З.  срещу решение №355 от 17.12.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд с което е обезсилено решение №47 от 16.02.2018г. в частта по възлагането на делбения имот на З. и присъждането на парично уравнение на дела на съделителката К. и изнасянето на имота на публична продан. Счита жалбоподателят, че решението е постановено при  съществено нарушение на съдопроизводствените правила .В тази връзка се коментират няколкото постановени съдебни акта от делбения съд след решението №47 от 16.02. 2018г. с които посоченото решение било  изменено изцяло; че съдът не е обсъдил всички възражения на  съделителя З., както и тези в отговора му от 12.10.2018г. доколкото в резултат на последвалите постановени съдебни актове се е създала  пълна неяснота дали отделните части от решение №47 от 16.02.2018г. са влезли в сила и към кой момент. Коментирани са значението на претенциите в делбата по възлагането и по сметките и необходимостта съдът да се произнесе  с общо решение, като при насрещни еднородни парични претенции, то същите се смятали за погасени до размера на по-малката от тях съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.103 ал.1 от ЗЗД , от деня в който прихващането е могло да бъде извършено, поради което и при наличие на  висящо производство по всички насрещни претенции между съделителите, не е налице започнал да тече 6-месечен срок по чл.349 ал.5 от ГПК за заплащане на парично обезщетение. В тази връзка жалбоподателят препраща към съдържанието на отговора си от 12.10.2018г. и поддържани по същество в производството по чл.346 ал.1 от ГПК,които се и развиват и в жалбата. Генералният извод е, че едва когато бъдат уредени с окончателно решение всички насрещни вземания между страните и стане известен  дължимия от З. паричен остатък както и след като ищцата заплати дължимата от нея държавна такса, съответстваща на нейния дял, едва тогава следва да започне да тече за жалбоподателя 6-месечния срок за уреждане на остатъка от дължимите от него и на К. суми при извършено от окръжния съд прихващане. Вторият довод касае противоречия в процесуалното поведение на делбения съд приемал, че решението в частта по възлагането не  е влязло в сила докато не влезнат в сила и останалите обжалвани части на първото решение от 16.02.2018г. връчено на жалбоподателя на дата 19.02.2018г. ,за което е сезиран с молба на жалбоподателя от 29.08.2018г. с искане за издаване на препис от решението, като се препраща към съдържанието на молбата, и същевременно с това се  излагат и съображения като в  молбата се развиват доводи и се иска от съда да получи заверен препис от съдебното решение по извършването на делбата (възлагането) и частите в които то е влязло в сила, както и на коя дата с оглед предприемане на действия за изплащане на паричното обезщетение  на другия съделител /л.55-л.56 по в.гр.д.№411/2018г./. На следващо място се излага и довод за преждевременност на молбата на насрещната страна за обезсилване на решението по възлагането, доколкото възлагането не е било влязло в сила към датата на депозиране на  молбата за  обезсилването му. Като последен довод се поддържа, че поради висящността на делбеното производство пред въззивната инстанция по  сметките-насрещни парични вземания, необходими разноски и подобрения както и деловодни разноски, с възможност да направи прихващане от момента на влизането в сила на тези претенции на жалбоподателя, то едва след извършване на прихващането и определяне на окончателния размер на  главницата следва да започне да тече 6-месечния срок по заплащане на уравнението. Моли да се обезсили респективно отмени решението  на първата инстанция с присъждане на разноските.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от  В.К. чрез пълномощника си в който подробно се отговаря на доводите развити в жалбата,счита, че решението по възлагане е влязло в законна сила на 13.03. 2018г. поради необжалването му в частта по възлагането и по уравняването на дяловете; че молбата за обезсилването му не е преждевременно предявена; че съделителят в чиято полза не възложен делбения имот не е направил в срок плащането изискуемо се за уравняване на дела на другия съделител. Моли да се потвърди решението.

         Постъпила е и частна жалба с вх.№5017 от 23.10.2018г. от В.К. чрез пълномощника си адв. Р. П. против определение №864 от 05.10.2018г. постановено по реда на чл.248 от ГПК с което е отказано да бъде изменено посоченото решение  №47 от 16.02.2018г в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението като се иска същото да бъде отменено и да се уважат претендираните искания.

         Постъпил е и отговор на частната жалба от насрещната страна в който се излагат доводи, че обжалваното определение не страда от пороците изложени в жалбата. Повтарят се мотивите на първоинстанционния съд, обосновали произнасянето на обжалвания акт по посочения начин. Излагат се и доводи за недопустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ал.1 от ГПК като просрочена.Моли да се потвърди обжалваното определение

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция. 

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното в изброените по-горе въззивни жалби подадени от страните по делото както и  постъпилите отговори на същите от насрещните по спора страни, и прие за установено следното:

Производството се развива във фазата по извършване на делбата съгласно чл.346 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №183 от 17.06.2016г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд, е допуснато да се извърши съдебна делба между В.Г.К., ЕГН-********** *** и С.К.З., ЕГН-**********  с адрес,*** на УПИ VІІІ-4383 в кв.382 по плана на гр.В., целия с площ от 501кв.м., с пълен кадастрален номер 502.4883, при съседи - наследници на Н.К., наследници на А.К. и улица, а по скица №990 от 26.08.2014г. за имот №4883 за който е образуван УПИ VІІІ в кв.382 по кадастрален план на гр.В. ЕКАТТЕ 10450, одобрен със заповед №300-4-12 от 23.03.2004г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,  с площ от 501кв.м., отреден за жилищно застрояване и с приложена за УПИ регулация и съседи –имот 502.4884-поземлен имот/ПИ/ на А.П.А. и други; имот 502.4885-ПИ на Община В.; имот 502.9519-улица на Община В.; имот 502.6964 ПИ на Т.П.Щ.; имот 502.4882-ПИ на М.Н.С.-П. и други; имот №502.9596-улица на Община В., с адрес на имота в гр.В., ул.”П.” №97, ведно с построените  в имота жилищна сграда на един етаж с №502.4883.1, със застроена площ от 79кв.м. и с предназначение-еднофамилна масивна жилищна сграда и едноетажна сграда №502.4883.2 със застроена площ от 27кв.м. и с предназначение-хангар, депо, гараж, при квоти-3/4 ид.ч. за В.Г.К., с ЕГН-**********, и ¼ ид.ч. за С.К.З., ЕГН-**********. Решението по допускане на делбата е влязло в законна сила на дата  12.07.2017г. /окончателно определение на ВКС на РБ, І г.о., №426 от 12.07.2017г. по гр.д.№657/17г. с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №501 от 01.12.2016г. по в.гр.д.№798/ 2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта потвърждаваща решение на В.ски районен съд №183 от 17.06.2016г. постановено по гр.д.№ 872/2014г. по описа на същия съд/. В същото въззивно производство е обезсилено постановено по реда на чл.250 от ГПК допълнително решение №240 от 09.09.2016г. по чл.250 от ГПК досежно предявен и отхвърлен  иск на С.З. против  В.К. и К.З. по чл.76 от ЗН за прогласяване нищожност на алеаторен договор по силата на който е прехвърлена с нотариален акт №78,том ІІ, рег.№3364, н.д.№277/2014г. ¾ идеална част от същия наследствен имот / УПИ и сгради в него/ предмет на делбата от наследницата К.Г.З.  в полза на лице извън кръга на наследниците на общия на страните (на С. и К.З.) наследодател К.З., а именно на  В.Г.К., което е влязло в сила на 20.12.2016г.По присъединеното към делбеното дело,  гр.дело №1121/2014г. с предмет прогласяване нищожността на същия алеторен договор, поради накърняване на добрите нрави и поради привидност, с решение на В.ски районен съд №153 от 18.05.2015г., са отхвърлени и двата иска и което решение е обезсилено изцяло с въззивно решение №506 от 12.10.2015г. по в.гр.д.№638/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик и исковото производство по делото е прекратено. Постановеното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, с окончателно  определение на ВКС на РБ, ІІІ г.о. №126 от 01.02.2016г. по гр.д.№6301/15 по описа на същия съд.

В първото по делото заседание по извършване на делбата проведено на дата 12.10.2017г. са приети за разглеждане две претенции от страна на съделителя С.З., като първата касае заявена претенция за възлагане на целия делбен имот по реда на чл.349 ал.2 от ГПК, с довод, че в качеството си на пряк наследник на наследодателя К.З. и негов син, считано от откриването на наследството (смъртта на наследодателя е от 05.02.2009г.) той обитава наследствения имот  и по-точно наследственото жилище, че към този момент не притежава друго жилище, както и  към датата на завеждане на исковата молба за делба, не притежава и в момента друго жилище поради което иска целия имот като еднофамилен  да му бъде поставен в негов дял, като прилага писмени доказателства удостоверяващи твърденията му-декларация за семейно и имотно състояние и липса на деца под 18г. за които да се грижи и да им задоволява нуждите и липса на притежание на други имоти. При условията на евентуалност този съделител заявява при условията на чл.349 ал.2 от ГПК във връзка с чл.353 от ГПК да му бъде предоставен в дял втори жилищен етаж, представляващ самостоятелен жилищен апартамент и ½ ид.ч. от процесния УПИ, а в дял на другия съделител да остане първи жилищен етаж, представляващ самостоятелен апартамент, обитаван от родителите му, и притежаващ всички необходими помещения изискващи се за жилище и обитавано в момента от майка му ЕК.З. прехвърлител по алеаторния договор на приобретателя по който е другия съделител в процеса и задължен да полага грижи и издръжка към Е.. Излагат се и доводи за това,че жилищната страда е двуфамилна като построена при действието на  ЗПИНМ и ППЗПИНМ (отм) и че е ползвал повече от 50г. втория жилищен етаж от сградата.Твърди още, че семейството му в същност е двучленно тъй като живее на съпружески начала с И.Х.М., също нямаща собствено жилище, като моли делбата да се извърши без теглене на жребие и поради факта на извършени множество подобрения в делбения имот.

Второто искане на С.З. има характер на такова по смисъла по чл.346 от ГПК-искане по сметките, като претендира, че е извършил в 21пункта (двадесет един пункта) подобрения и разходи в процесния имот (включително и разходи по заплащането на местните данъци и такси на имота за 9г. общо-от 2009г. до 2017г. включително), между които и следните, предмет на настоящата въззивна проверка, предвид въведението от насрещната страна доводи оспорващи наличието на същите както следва:Пункт №1-ремонт на покрива през 2014г.-претърсване на керемиди, смяна на дъски, направа на нови шапки-100х10лв = 1000лв) за 1000лв; т.2 (бетониране на  гаража през 2014г.- 35кв.м.-3.5куб.м.=600лв) за 212.18лв; т.3 (замазка на площта на гаража с водно стъкло 35кв.м. през 2016г.=120лв) за 120лв; т.6 (направа през 2016г. на парапети на източната тераса на втория етаж/5м/ и простор /4м./-от тръби и винкел и т.15(монтиране на бойлер в банята в приземния етаж през 2016г. за 310лв или общо по посочените пунктове претенция за 1291.64лв, /3/4 ид.ч./ която да му бъде заплатена от другия съделител.По отношение на другите претенции следва да се отбележи, че част от тях не са допуснати до разглеждане от делбения съд,  за друга част  претенцията по сметките на този съделител е отхвърлена по същество, като няма подадена въззивна жалба от последния в отхвърлителната част на съдебното решение и в тази част последното е влязло в законна сила като необжалвано.

В първото по делото във втората фаза на делбата открито заседание насрещната по спора страна В.К. чрез пълномощника си адв.Р.П. *** поддържа, че няма възражения по искането за възлагането и счита, че имотът следва да се възложи на съделителя С.З., като последният в 6-месечен срок следва да заплати ¾ ид.ч. от неговата стойност по банковата сметка на В.К., посочена в последствие в представената по делото писмена защита /л.217/.

Основните спорове по делото и възражения са предявени по отношение на претендираните суми представляващи стойността на извършените в имота строително-монтажни работи /СМР/, представляващи съответно необходими  и полезни разноски.

Генералната позиция на съделителката В.К. заявена още в първото по делото заседание след допускане на делбата /л.164/  е пълно оспорване на твърденията за направени разноски и подобрения в имота първоначално заявени в размер на 4838.30лв и редуцирани на 3628.73лв като се твърди, че тези дейности на първо място не са фактически извършвани, а друга част са били извършени по време на построяването на сградата и то от родителите на С.З..Направено е възражение  за погасяване на претенциите по давност предвид времето на извършвате на ремонтите. Твърди се, че тези дейности не представляват подобрения,като по отношение на претенцията за  поставен бойлер в приземния етаж /т.15/, се признава факта, че това е сторено през 2016г. като С.З. принудително  е махнал съществуващия до този момент бойлер и е сложил този газов бойлер за да не може да се ползва от майка му, като по този начин последната е била подложена на тормоз. От тази страна е поискано от съда да й бъде удължен срока за  вземане на становище по всяка претенция по сметките и  да бъдат допуснати до разпит трима свидетели. Излага се и факт за осъществено домашно насилие от лицето, живеещо на съпружески начала със С.З. по отношение на неговата майка. В резултат на уважаване на искането от съда за удължаване на срока по  представяне на възражения по претенциите по сметки, в следващото съдебно заседание съделителката К. сочи, по отношение на претендираните дейности по процесните пет пункта описани по горе /№№1,2,3,6 и 15)  сочи, че те не са извършвани в периодите за които твърди С.З., а са направени по време на строителството на къщата и то от неговия баща, наследодателя К.З..Твърди се още, че ремонт на покрива не е бил извършван, бетониране на гаража също не е извършвано през 2014г., замазка на плочата на гаража с водно стъкло също не е правено; не е извършвана направа на парапети на източната тераса на втория етаж и простор от тръби и винкел също не са поставяни. По отношение на смяната на бойлера се поддържа, че поставянето е извършено въпреки противопоставянето на  майката на С.З. и това я е принудило да не може да се къпе повече в къщата.Оспорена е и стойността на бойлера от 315лв. Генералният довод на насрещната страна по претенциите по сметки е,          че претендиращият ги съделител не ги е направил реално, че същите и не са налични към момента на висящността на процеса, както  и че са правени приживе от бащата на С.З., К.З. който е починал на 05.02.2009г.

Във връзка със споровете по уреждане на сметките са разпитани две групи свидетели,  чиито показания взаимно си противоречат.

Първата група свидетели е посочена от съделителката В.Г.К., и това са лицата ЕК.З.-майка на С.З. и сестра на тази съделителка; И.К.Д., племенник на В. и втори братовчед на С.; М.Б.Г., роднина по сватовство с В.; Б.Д.Г., брат на починалия наследодател К.З., които поддържат, че съделителят С.З. изобщо не е правил каквито и да било необходими или полезни разноски и подобрения в делбения имот от категорията на тези, описани в претенцията му по чл.346 от ГПК. Така според свидетелката ЕК.З., негова майка, синът й не е  правил никакви ремонти и подобрения по къщата през 2014г. и по покрива и всичко в нея течало поради което свидетелката събирала нощно време водата от течовете в кофички.Твърди, че през 2014г. синът й не е нито бетонирал гаража, нито е правил замазка на същия отгоре с водно стъкло; парапетите и простора на втория етаж на къщата от тръби и винкел били правени, когато била строена къщата и през 2014г. С. не бил правил нищо по тях. Бойлерът в приземния етаж бил сменен от С.З. през 2014г. за да не може свидетелката да се къпе, като предишния бойлер бил на дърва. Не е правил според свидетелката от сина й парапет и навес пред външната тераса. Вторият свидетел  И.Д. установява същите обстоятелства, а именно, че всички разходи и полезни разноски и подобрения в делбения имот са правени приживе и от  наследодателя К.З. и че през 2014г., след смъртта на последния не е извършван какъвто и да било ремонт на покрива и претърсване на керемидите по него, нито са сменяни дъски от С.З.. Обяснява свидетеля, че в момента покривът се нуждае от ремонт защото нито е измазван нито нещо друго съществено е правено по него. Категоричен е свидетеля, че през 2014г. С. не е бетонирал гаража, а всичко е правено от баща му приживе, нито е поставял водно стъкло на плочата на гаража, че парапетите на терасата също са правени от наследодателя К.З. и нищо ново не е правено по тях от С.. Свидетелят не знае и не е виждал  да има простор на терасата. Обяснява, че за последно е влизал в имота през 2012г. и от тогава са му последните преки впечатления. Препредава предоставена му информация, че в банята на приземния етаж е имало бойлер на дърва, който бил изхвърлен от С.З. и на негово място сложен газов бойлер за което майката на С. му се оплаквала, че не може да го ползва и няма къде да се изкъпе. Признава за влошени отношения със С.З. от 2012г. по повод спор за ламарини при който свидетелят бил напсуван от С. и от този момент двамата не си говорят.  Третата свидетелка  М.Г., заявява, че ходи постоянно в имота от няколко години обяснява, че С.З. е изгонил съпругата и детето си от имота, а майка си вкарал в избата и той присвоил всичко „..горе..“. Категорична е, че след смъртта на К.З., синът му С.  не е правил никакви ремонти, нито е сменявал керемиди на покрива, нито ремонт на последния, не е бетонирал гаража през 2014г. нито е слагал водно стъкло на покривната плоча на гаража, не е правил ремонт на улуците и същите капят и че в същност сега къщата има нужда от ремонт.Според свидетелката С. нищо не е правил  защото нямал пари и е разрушил дома на родителите си; че не е правил нито простор нито парапети тъй като същите са били направени от баща му, и че той е сменил бойлера с друг след което майка му не влизала в банята. Свидетелят Б.Д.Г. установява, че не е ходил в имота от 2013г. като обяснява, че той заедно с брат си К. приживе са направили всичко в имота-от строежа на къщата и правенето на тухли. Категоричен е, че не е видял да е ремонтиран или нещо друго да е правено по покрива на къщата от страна на С., че последният не е здрав, но не знае дали тече. Установява, че С. е правил замазка, но на плочите от входната врата до чешмата.За направена от С. замазка на покрива на гаража не излага факти и обстоятелства.

Втората група свидетели посочени от съделителя С.З., а именно С. И.Б., А.Г.Щ. и И.Х.М., всичките без родство със страните, като единствено последната свидетелка живее на съпружески начала със съделителя С.З. установяват следните факти и обстоятелства, относими към предмета на спора, на които са очевидци или участници в тях: Така св.С. И.Б., роден през 1973г. установява, че като майстор е извършвал множество ремонти в делбения имот по искане на С.  З., и то след смъртта на баща му, а именно поставен парапет и  простор на втория етаж, обитаван от последния, като е сменен стария простор с нов, а старият парапет който бил „първобитна работа“ също бил заменен с нов, масивен с тръби, за което С. заплатил възнаграждение на свидетеля.Свидетелят твърди, че е квалифициран заварчик и заявява, че където в делбения имот да има заварка, то той я е направил.По отношение на покрива сочи, че били сменени лично от него керемидите (около 300-400броя), на единия комин извършено иззидване на 6(шест) реда и поставена нова шапка, а на другия комин била поставена само нова шапка. Били подменени дъските на покрива с ламперия под керемидите, станало през 2014г.. За работата му била заплатена общо сумата от 4700-5000лв, от С.З. като авансово били му дадени от него 1000лв. При извършването на дейностите помагал и св.Н.Щ.. Обяснява, че когато е ремонтиран покрива, майката на С. не е била в къщата. Установява още, че е участвал при ремонта на плочата на гаража като е  била  поставена  замазка и водно стъкло, също през 2014г., а вътре в гаража била направена бетонова настилка пак с негово участие. Обяснява, че за  покрива на гаража му било платено между 1800лв и 2000лв. Установява свидетелят и в какви други ремонти е участвал и е категоричен, че му е заплащано за тези  СМР единствено и само  от С.З.. Не може да каже паричните средства предоставени му от С. на кого са били. Свидетелят А.Щ., на 41г. установява, че е участвал в ремонтните  дейности в делбения  имот, възложени му от С.З.. Подробно обяснява какви СМР /строително-монтажни работи/ са извършени в имота, между които и ремонт на покрива.Подробно обяснява и описва какви други дейности са извършени в имота с негово участие, но същите не са предмет на подадената въззивна жалба. Последният разпитан свидетел И.М. заявява, че живее на семейни начала със С.  З. от 2012г. като  установява, че приятелят й е направил различни по своя характер и естество ремонти дейности в делбения имот между които и ремонт на покрива на сградата, изразяващ се в смяна на дъските на покрива, подмяна на керемидите с такива втора ръка, поставянето на нови шапки на комините. Знае за извършено бетониране на пода на гаража с бетонова покривка по причинна, че старата настилка била напукана и изглеждала много зле, което наложило да се направи нова. Знае, че за ремонтите С. е дал пари на С. Б. между 1500-2000лв. Знае за бетонирането на гаража и за поставянето на замазка с водно стъкло на покрива  му извършено от С.З..

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза заключението по която изготвено от вещото лице инж. С.Б. въззивният съд възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че жилищната сграда в имота състояща се от  приземен етаж, който няма изискващата се светла  височина и жилищен етаж е реално  неподеляема на две жилища, съответстващи на разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗУТ (вторият етаж няма санитарен възел) и на разпоредбите за светла площ на първи етаж от 2.65кв.м. на действащите към момента на изграждането на сградата строителни правила и норми, като сградата е строена през 1962г. и приземният етаж е довършен и се ползва като жилищен.По отношение на дворното място е установено, че същото е 501кв.м. с лице от 15кв.м., представлява УПИ VІІІ-4883 в кв.382 по плана на гр.В. е също реално неподеляемо на два парцела с размери съответстващи на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на УПИ с площ от 501кв. е равна на 25250лв, изчислена по метода на аналога при цена от 50.40лв/кв.м., стойността на втори жилищен етаж  е в размер на 24095лв, изчислена по същия метод-309.5лв/кв.м. х79 кв.м., а на първи приземен етаж е от 15662лв при 0.65% коефициент за приземен етаж или общата стойност на сградата е от  39757лв, а пазарната стойност на гаража от 27кв.м. при 305лв/на кв.м. и коефициент за допълващо застрояване от 0.55 е равна на 4529лв, или общо стойността на делбения имот /УПИ плюс жилищна сграда плюс гараж /е равна на 69536лв. При извършения оглед на място вещото лице е констатирало извършени и налични строително-монтажни работи в имота, посочени в табличен вид в общо 21 пункта на обща стойност от 3969.52лв, между които са описани  и следните /СМР/:-1.Претърсване на покрив-2014г. от 87кв.м. на обща стойност -1149.27лв; 2.Доставка и смяна на дъски от покривна конструкция-2014г. –на стойност 145.92лв; 3.Изпълнение на ламаринена обшивка около комини 2бр. -2014г. за 19.69лв.;4.Изпълнение на кофраж за бетонови шапки на комини-2бр.-2014г. на стойност 26.46лв;5 Направа на бетонови шапки на комини-2бр.-2014г.-17.12лв или общо ремонти по покрива на стойност 1358.46лв. Посочено е още : т.6. Изпълнение на бетонова настилка в гараж-2014г. на 11.15кв.м. на стойност 212.18лв; 7.Изпълнение на циментова замазка на покривната плоча на гаража-2014г.-34.88кв.м. за 281.13лв; 10.Направа на метален парапет на тераса за втория етаж-2016г на 3.48кв.м. за 89.44лв; 11.Направа на метален простор на терасата на втория етаж-2016г.-19.76лв и 16.Доставка и монтиране на газов бойлер в приземния етаж-2016г. на стойност 315лв.В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло  заключението си, като допълва, че всички СМР, и в частност процесните представляват необходими разходи които са предназначени за запазване на конкретните сгради в делбения имот. Колебания има вещото лице по отношение на бойлера за който счита, че е подобрение. В случая тази вещ би имала характер на подобрение ако по начало такава вещ и с такова предназначение се монтираше за първи път в сградата, с което евентуално би се увеличила стойността на сградата, като в случая в жилищната сграда е имало до момента съществуващ бойлер на дърва който по една или друга причина е сменен с друг, тоест смяната на една вещ с друга със същото значение, естество и предназначение има  по-скоро характер на необходими разходи за поддръжката на сградата, в частност за приземния етаж, пригоден за живеене. Категорично е заключението по отношение установената пазарната стойност на СМР и използваните методи за определяне на последната. По отношение стойността на газовия бойлер  вещото лице разяснява, че е направило справка в съответните интернет сайтове и данни за стойността му, като в цената е включен и монтажа на вещта. Заключението формално е оспорено по отношение цената на  газовия бойлер като неустановена, но в тази връзка няма направени каквито и да било конкретни доказателствени искания от оспорващата заключението страна в процеса-В.К..

Решението на В.ския районен съд по извършването на делбата (№47 от 16.02.2018г.-л.220) чрез възлагане на целия делбен имот (УПИ, жилищна сграда и гараж) в полза на съделителя С.К.З. по реда на чл.349 ал.2 от ГПК  и осъждането му да заплати парично уравнение на дяла на другия съделител В.Г.К. в размер на 52152лв, в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение по възлагането ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на постановения съдебен акт, както и присъждане в полза на С.К. на сумата от 1291.64лв представляваща стойността на извършените от него подобрения в делбения имот, изброени по-горе в 5 пункта (по т.1, т.2, т.3, т.6 и т.15 от молбата по сметките-л.149-л.150) платима от съделителката В.К., е съобщено на страните както следва-на С.З. на дата 19.02.2018г., а на съделителката В.К. на дата 26.02.2018г.. В срока за обжалване на така постановеното решение въззивна жалба е подадена от К. чрез пълномощника си адв.Р.П. с вх.№1186 от 07.03.2018г., като с тази жалба се обжалва решението само и единствено в частта относно частично уважената на С.З. претенция по чл.346 от ГПК-претенцията по сметките до размера на присъдените 1291.64лв. В останалата част решението не е обжалвано от съделителката К.. Същото решение е обжалвано от С.З. с въззивна жалба с вх.№900 от 20.02.2018г. само и единствено в частта за разноските, като е поискано присъждане на направените от страната разноски платими от другия съделител за дължими на него разноски като  държавна такса от 51.67лв, изчислени съразмерно с уважената част от претенциите му по сметки. Освен в тази част решението е обжалвано и в частта с която делбеният съд е присъдил последният да заплати като държавна такса сумата  върху стойността на дела му от 17384лв сумата от 2086.08лв вместо действително дължимите 695.36лв, като счита, че разликата от 2086.08лв за държавна такса се дължи от другия съделител и моли и в тази част решението за разноските да се измени.  Изрично във въззивната си жалба С.З. заявява и декларира, че не обжалва решението (№47 от 16.02.2018г.) в другите му части (в частта по възлагането и паричното уравнение на дела на другия съделител) тъй като приема, че същото е правилно и моли да остане в сила.  Между временно след решението по извършване на делбата са постановени още няколко решения-решение №65 от 06.03.2018г. за поправка на очевидна фактическа грешка относно изписаните погрешно с думи суми по уважената частично претенция по сметки на С.З.. С решение №81 от 19.03.2018г. съдът е изменил решение №47 от 16.02.2018г. в частта за държавните такси като е осъдил С.З. да заплати държавна такса по извършване на делбата в размер на 695.36лв, а В.К. да заплати сумата от 2006.08лв на същото основание и е оставена без разглеждане като недопустима молбата на С.З. за изменение на същото решение в частта за разноските за държавна такса по претенциите по сметки. Последното решение №81 от 19.03.2018г. е обжалвано от  С.З. в частта с която е оставено без разглеждане молбата за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК /жалба с вх.№1502 от 23.03.2018г./ като моли да се уважи претенцията и да му бъдат присъдени 51.67лв разноски заплатени като държавна такса с присъждане на разноските и за производството. По тези три жалби първоначално е образувано в.гр.д.№ 411/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик производството по което е прекратено и е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за разноски по чл.248 от ГПК направено от страна на съделителката В.К.,  с молба вх.№1189 от 07.03.2018г.

С решение №95 от 10.04.2018г. по реда на чл.248 от ГПК В.ския районен съд е изменил решение №81 от 19.03.2018г. (неточно е посочена дата на съдебния акт 16.02.2018г.) в частта за разноските като е осъдил К. да заплати  1484.97лв държавна такса за извършване на делбата представляваща разлика между  дължимата такава от 2086.08лв и внесените  601.11лв, а с определение №433 от 16.05.2018г. е допълнено решение №81 от 19.03.2018г. като К. е осъдена  да заплати на С.К.З. сумата от 50лв, представляваща половината от разноските направени в производството по изменение на решение  от 16.02.2018г. С второ определение от 05.10.2018г. е оставена без уважение молбата на В.К. за присъждане  на разноски съобразно отхвърлената част от претенциите по сметки поискани по три алтернативни варианта. Срещу това определение е подадена частна жалба от К. с вх.№5017/23.10.2018г. с искане същото да бъде отменено и на страната присъдени разноски в размер на 554.91лв, включващи  5.01лв/1/4 от 20.04лв-разноски по вписване на исковата молба плюс 549лв адвокатски хонорар съответстващ на отхвърлената част на исканията за сметки(54.9% от 1000лв). Последният съдебен акт във фазата по извършването на делбата е постановен по реда на чл.349 ал.6 от ГПК-решение №355 от 17.12.2018г. по искане на съделителката В.К., с което е обезсилено решение №47 от 16.02.2018г. в частта по възлагането на делбения имот в дял на С.З. и осъждането му да заплати парично уравнение на дела на другия съделител  от 52152лв в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по възлагането ведно със законната лихва върху главницата и е постановено на основание чл.349 ал.6 от ГПК изнасяне на целия делбен имот на публична продан.

Инициирането на процедурата по чл.349 ал.6 от ГПК е извършено от съделителката В.К. с молба вх.№4740 от 04.10.2018г. в която са изложени доводи, че решението по извършване на делбата чрез възлагане на делбения имот по реда на чл.346 ал.2 от ГПК и паричното уравнение дела на другия съделител платимо от този на когото е възложен делбения имот, е съобщено на страните и е влязло в законна сила на 13.03. 2018г. доколкото в тази част съдебният акт не е бил обжалван и предмет на инстанционен контрол. Изложено  е още, че в решението изрично е било посочено от съда, че паричното уравнение следва да бъде заплатено от З. в 6(шест) месечен срок от влизане в сила на възлагателното решение и че този срок е започнал да тече, считано от  13.03.2018г. и е изтекъл на дата 13.09.2018г. (петък присъствен ден) като паричното уравнение от 52152лв ведно със законната  лихва не й е било  заплатено от страна на съделителя З.. Поддържа се още, че с неплащането на паричното уравнение в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици са обезсилване на възлагателното решение по чл.349 ал.6 от ГПК, което настъпва по силата на закона, като дори плащането след срока не заличава последиците на неизпълнението. Поддържа се, че е налице обезсилване на съдебния акт по силата на закона като последиците на същия се заличават с обратна сила.Моли да бъде прогласено обезсилването на възлагателното  решение  и се възстанови висящността на делбения процес във втората му фаза, като делбата се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.

Искането за обезсилване на възлагателното решение се оспорва от съделителя З., който поддържа, че шестмесечния срок за изплащането на паричното уравнение не е започнал да тече доколкото решението по възлагането не е влязло в сила. Излагат се доводи, че съделителката К. не е заплатила дължимите от нея държавни такси представляващи част от уреждането на разноските по чл.355 от ГПК което приключва във втората фаза. Като втори довод се поддържа, че в случая намира приложени правилото на чл.103 ал.1 от ЗЗД за извършване на прихващане в резултат на направено волеизявление на една от страните като предвид на това, че всички спорове между страните не са приключили включително и тези свързани с разноските на страните, то следва, че делото не е приключило във фазата по извършване на делбата. Цитират се постановените съдебни актове от делбения съд след възлагателното решение по извършването на делбата, като се навежда извод, че едва след като  бъдат уредени всички отношения включително и прихващанията на суми между съделителите  и на съделителя С.З. му стане известен дължимия от него паричен  остатък като първа предпоставка и след като съделителката К. заплати дължимата от нея държавна такса, съответстваща на нейния дял, който е значителен, то едва от тогава ще започне да тече за него 6 (шест) месечния срок за заплащане на остатъка от дължимите суми. Цитира информация от сайта на РС-В. за влизането в сила по това дело само на решението постановено по допускането на делбата. Моли да не уважава искането.

За да постанови обезсилване на възлагателното решение В.ският районен съд е приел, че  след постановяване на решението по възлагане на делбения имот няма извършено плащане  от С.  З. на паричното уравнение на дела на другия съделител В.К. в срок от 6(шест)месеца от влизане в сила на възлагателното решение. Констатирано е от съда, че това решение е влязло в законна сила на 13.03.2018г. и приема за неоснователни доводите на З. за  прихващане на задълженията по разноските по делото и едва след извършването им да започне да тече срокът за заплащане на паричното уравнение. Коментирано е съдържанието на възлагателното решение и указанията в диспозитива  му досежно задължението на С.З. относно заплащането на паричното уравнение в 6 (шест) месечен срок от влизане в сила на решението по възлагане. И че възражението за прихващане не е свързано и няма връзка с решението по възлагането на имота, а с други последици на същото решение.

При тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:

І.По жалбата  на съделителката В.Г.К., с вх.№1186 от 07.03.2018г. против решение №47 от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд, в частта по сметките и осъждането й да заплати сумата от 1291.64лв представляваща стойността на извършени необходими и полезни разноски от страна на другия съделител С.З. в делбения имот.

1. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за съделителя С.З. да претендира присъждането им при условията на чл.346 от ГПК съобразно размера на  правата си, установени в делбения имот с влязлото в сила  решение по допускане на делбата, като претенциите по сметки са предявени в първото по делото заседание след допускане на делбата което е крайния срок да бъдат поискани в делбеното производство.

2. По същество общата претенция  по сметките така както е заявена от съделителят З. и  му е уважена (присъдена) частично с обжалваното решение в съответен размер от 1291.64лв е изцяло основателна и доказана по основание и по размер.

На първо място, от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която изготвено  от вещото лице инж.С.Б., както и от разпитаните по делото свидетели-очевидци и непосредствени участници в извършването на процесните строително-ремонтни дейности в делбения имот, се установява по несъмнен и категоричен начин, че тези дейности и работи реално съществуват и са налични. Освен това същите са извършени от съделителя С.З. в периода 2014г-2016г., тоест след смъртта на наследодателя К.З. и откриване на наследството му през 2009г., лично и с наети от него работници, на които той  е заплащал възнаграждение за положения труд и то със свои лични средства. Не се установява тези СМР да са били извършени приживе на общия наследодател К.З. и то лично от него и с помощта на сина му, както и на други лица, включително и от брат му. Претенцията за сметки е за реално извършени необходими и полезни разноски по запазването на делбения имот изразяващи се ремонт на покрива, смяна на керемидите и на дървената покривна дограма-дъски, изпълнена ламаринена обшивка около комини, изпълнен кофраж на бетонови шапки и направа на бетонови шапки на комините  с цел заздравяване и подобряване на общото състояние на жилищната сграда. Установен е и размера на направените разходи за покрива, които са в общ размер на 1358.46лв. В гаража несъмнено се установява, че съделителят С.З. е извършил СМР по изпълнение на бетонова настилка през 2014г, че през същата година е извършена циментова замазка на покривната плоча на гаража и замазка с водно стъкло. Установена е и направата от него на нови метален парапет на терасата на втория етаж и на метален простор на същата тераса през 2016г. както и доставен и монтиран газов бойлер в банята на приземния етаж през 2016г. Общата стойност на тези СМР (изброените)  при съобразяване на заключението на вещото лице от една страна а от друга предвид заявената претенция по сметки в посочените пет пункта, която не е изменяна по размер по реда на чл.214 от ГПК, е равна на 1722.18лв /1000лв + 212.18лв+120лв+80 + 310лв/ или частта от подобренията която следва да заплати В.К. на другия съделител е равна на 1291.64лв /3/4 от 1722.18лв/. Съдът изцяло възприема и кредитира свидетелските показания на свидетелите посочени от съделителя С.З., техните показания са обективни и подробни, не си противоречат и взаимно се допълват. Тези свидетели не са заинтересовани от изхода на делото тъй като не се намират в каквато и да било родствена връзка със страните по спора. Освен това същите са и непосредствени участници в извършването на СМР на които С.З. лично им е заплащал възнаграждение за извършената работа. Същите установяват извършването на СМР през периода, посочен и от съделителя З. 2014г.-2016г. Другите разпитани свидетели, посочени от съделителката К., нямат непосредствени впечатления от този период, доколкото не са посещавали имота, намирали са се във влошени отношения със съделителя С.З. и същите депозират показания за извършени СМР към момента на построяването на сградата, тоест същите не установяват налични СМР извършени след смъртта на наследодателя и по-точно нямат непосредствени впечатления от СМР извършени през периода 2014-2016г., кой ги е извършил и защо, което несъответства и на констатациите и на изводите на вещото лице в обратния смисъл. Освен това  изключително влошените отношения на тези свидетели със съделителя С.З. са предпоставка техните показания да бъдат поставени под съмнение като недостоверни, тенденциозни и неверни поради пряката им заинтересованост от изхода на делото. В този смисъл съдът не дава вяра на тези свидетели, намиращи се в родствена връзка със страните по делото и във влошени отношения със съделителя С.З., приема същите като изолирани и неподкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства.

Въззивният съд не споделя доводите изложени във въззивната жалба за неоснователност на заявената претенция по сметките в посочените 5 пункта. Претенцията е установена по основание и по размер. Претендираните дейности извършени като необходими разходи за поддържането и запазването на делбената вещ са реално осъществени и са налични и към момента доколкото както се посочи са описани подробно по своето съдържание, характер и естество от вещото лице в заключението си, което компетентно ги е и оценило и в тази част не е оспорено от страните. Не е изтекла абсолютната давност за претендирането им по чл.110 от ЗЗД тъй като същите са извършени в период по-кратък от 5 (пет) години преди иницииране на делбеното производство, като част от тях са извършени и по време на висящността на делбата в първата й фаза.

Не се установява средствата за тези необходими разходи да са предоставени или вложени от другия съделител К. или евентуално да са дадени от трето лице. Проведено е пълно и главно доказване на претенцията по сметките по отношение на посочените  в диспозитива на решението на първата инстанция СМР. По отношение на размера на претенцията за необходими разходи за покрива, неоснователно е възражението, че претенцията следва да бъде уважена до размера на 700лв. Размерът на разходите като материали и труд  за покрива е присъден от 1000лв или толкова колкото претендира съделителят З., (в.л. установява стойност на разходите от 1358.46лв) доколкото за извършването на тези дейности не се изисква по закон да е  издадено строително разрешение за това. Норма регламентираща безусловно и задължително издаването на разрешение за ремонтни дейности на покрива на жилищна сграда няма, доколкото нито не се променя по същество конструкцията на сградата нито се касае за пристрояване или надстрояване. Касае се все за дейности по запазването и съхраняването на делбения имот, които са и обичайни за всеки един такъв имот. Както се посочи този ремонт е наличен към 2016г. и към момента на висящността на спора, което е установено и от заключението на вещото лице и от разпитаните свидетели посочени от съделителя З.. Доводът, че в момента този покрив тече, както и улуците по него не може да обоснове на несъмнен извод, че в същност такъв ремонт 2014г.-2016г. не е бил правен и че е няма наличен необходим разход за поддържане на имота. По отношение на бетонирането на гаража през 2014г. обстоятелството, че този гараж се използва преимуществено от съделителя С.З. само по себе си не е основание да не му се присъждат вложените в тази връзка разходи, доколкото такова еднолично ползване първо не е установено по несъмнен начин  респективно този съделител да е възпрепятствал ползването на гаража от другия съделител,поради което се касае за необходими разходи по запазването и съхраняването на обща съсобствена вещ. Същото се отнася и по отношение на претенцията за необходими разходи направени по гаража за полагането на замазка на покривната плоча на гаража с водно стъкло. По отношение на  направените през 2016г. парапет на източната тераса на втория етаж и простор от винкел и тръби, това са също необходими разходи за поддържане на имота, като премахването на съществуващите остарели морално и технически парапет и простор и поставянето на нови, масивни и от тръби (виж показанията на св.Б.)  също е с цел укрепване и запазване на имота. Без значение е, че е налице противопоставяне на другия съделител при извършването на тези дейности доколкото се касае за необходим разход по запазването и ползването на делбения имот както и създаване на по-висока сигурност при ползването на тези вещи. По отношение на смяната на бойлера, следва да се отбележи, че от една страна с новия газов бойлер принципно се осигурява по-начало по-бързо загряване на водата и възможност в по-кратки срокове тя да се използва за битови нужди. От друга страна, касае се за по-икономичен  и по-евтин финансов разход за осигуряването на топла вода. Касае се също за установен и доказан полезен и необходим разход за по-пълно и по-качествено и ефективно задоволяване на битовите нужди от топла вода в делбения имот. Нещо повече, несъгласието на другия съделител за такава смяна е също без значение при определяне размера на необходимите разходи и не освобождава тази страна от заплащането им. Фактът, че вещото лице, а и страната С.З. не са посочили каква марка е газовия бойлер е несъществено и не може да доведе до елиминиране на задължението за заплащане на разходите по закупуването и монтирането на тази вещ от страна на съделителката К. според дяла си, още повече, че вещото лице не е установило да се касае за самоделно правена вещ (газов бойлер) или извън утвърдените в тази връзка стандарти според характера и предназначението й, а от друга страна страхът на майката на С.З. да ползва бойлера си е за нейна сметка доколкото не свързан и не се излагат както в жалбата така и в становището си по повод на заявените претенции по сметките, тази вещ да е била примерно технически негодна да работи по своето предназначение или предвид естеството на използваното гориво (битова газ) евентуално да е установен наличен пробив и теч на същата, което да постави под съмнение както функционирането на бойлера така и да се постави в пряка и непосредствена опасност живота и здравето на лицата, които обитават къщата и го ползват или да са установени налични каквито и да било преки или косвени данни или съмнения от възможен евентуална експлозия на газ в резултат на неизправност на инсталацията, в частност тази по бойлера при неговото реално експлоатиране. Само по себе си нежеланието на някой от обитателите на сградата да ползва топла вода от инсталиран газов бойлер, не може да се вмени във виновно поведение на съделителя, извършил тази промяна и по този начин да  се освободи от отговорност за необходимите разноски, направени за монтирането на тази вещ чрез смяна на стария бойлер, работещ на дърва. В този смисъл жалбата на К. срещу възлагателното решение и то само в частта относно признатите на съделителя З. необходими и полезни разходи  направени в имота е изцяло неоснователна и в тази част решението следва да бъде потвърдено.

ІІ.Втората жалба срещу същото това решение (№47 от 16.02.2018г.) подадена от С.К.З., с вх.№900 от 20.02.2018г. в частта относно дължимите от насрещната страна и съделител К. разноски като държавна такса от 51.67лв както и размера на следващата се държавна такса, която следва да заплати вместо 2781.44лв, а само 695.36лв с оглед стойността на дяла му, който е 17385лв/виж заключението на водещото лице инж.Б. в тази му част) е неоснователна и следва да се отхвърли доколкото като краен резултат решението в последствие е коригирано и претенцията по дължимата държавна такса с оглед стойността на дяла му е определена в размер на 695.36лв с решение постановено по реда на чл. 248 от ГПК №81 от 19.03.2018г.

ІІІ. По жалбата с вх.№ 1502 от 23.03.2018г. против решение №81 от 19.03.2018г. в частта с която е оставена без разглеждане  претенцията на С.З. за присъждане на държавна такса по претенциите по сметки от 51.67лв  поради непредставен списък по чл.80 от ГПК, които доводи напълно се споделят от въззивната инстанция от една страна и доколкото същият не е направил реално такива разноски като едва в момента в който ги внесе би могъл да претендира за същите.

1.Жалбата е неоснователна.

Правилно В.ският районен съд е оставил без разглеждане искането на съделителя за присъждане на държавна такса по претенциите по сметки. На първо място, искането е направено преждевременно, тъй като такива такси в такъв размер не са присъдени с основното съдебно решение, както и с допълнителните решения касаещи държавните такси. На второ място, няма постановен надлежен съдебен акт с който тези такси да са определени за заплащане с влязло в сила решение, да е последвало заплащане респективно признаването им като разноски за заплатилата ги страна по сметка на бюджета на съдебната власт и възлагането им на насрещната страна ако има основание за това.

В случая, по отношение на претенцията от 51.67лв  представляваща според частния жалбоподател следващата се държавна такса дължима в полза на бюджета от страна на съделителя С.З., на първо място такава такса и в такъв размер не е определена от делбения съд, второ не е ясно дали това е същия размер, който следва да заплати този съделител или е примерно друг и трето, в резултат на определянето й от съда по основание  и по размер  да е последвало внасяне на тази сума по сметка на бюджета на съдебната власт от задълженото лице с основание именно като държавна такса по сметките в делбеното производството, а не за нещо друго (примерно такса по обжалване или други) и едва тогава да се прецени от делбения съд дали тази такса може и при какви условия да се възложи на насрещната по спора страна и защо.

В този смисъл и това решение №81 от 19.03.2018г. следва да се потвърди в обжалваната му част с която е оставена без разглеждане молбата на С.З. за  изменение на решението в частта  за разноските за държавна такса по претенциите по сметки.

ІV. По отношение на въззивната частна жалба на съделителката В.К. с вх.№5017 от 23.10.2018г. срещу определение №864 от 05.10.2018г. постановено по реда на чл.248 от ГПК по искане за изменение на възлагателното решение №47 от 16.02.2018г. на В.ски районен съд по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд с което е оставена без уважение молбата й с вх.№1189/07.03.2018г. да бъде изменено решението в частта за разноските с присъждане на такива в полза на страната.

В частната жалба се поддържа, че претенцията за разноски се отнася за сумата от 554.91лв представляващи разноски,свързани с претенциите по сметките, с оглед отхвърлената част на исканията по сметките,като претендира присъждане на посочената сума, формирана от 5.01лв /1/4 от 20.04лв за вписване на исковата молба/ + 549лв /54.09% от 1000лв адвокатски хонорар, съответстващ на  отхвърлената част на исканията по сметки. В тази връзка се поддържа,че по делото е представен списък по чл.80 от ГПК и в писмената защита е направено искане за присъждането им като разноски по сметките.Претенцията се прави и на основание чл.355 от ГПК, като предвид частта от претенцията по сметките на насрещната страна, които са отхвърлени с решението по извършване на делбата, което в процентно отношение представлява според страната е от 54.9% (разликата между уважените 1291.64лв  и до претендираните 3863.73лв), то се претендира посочения размер на разноските. Поискано е да бъде изменено решение №47 от 16.02.2018г. в частта му за разноските и се присъдят на В.К. разноски по сметките във ІІ-фаза на делбата в размер на 554.91лв.

Ответната страна оспорва жалбата като поддържа, че в делбеното производство се присъждат разноски направени от страните касателно само разноските за държавни такси, в съответствие с размера на своите дялове. Счита, че разноски не се присъждат на страните тъй като в това производство страните имат едновременно качеството на ищец и на ответник и всяка страна преценява какви разноски да направи, дължат се единствено разноските за държавни такси  които се присъждат. Коментирана е изолирана съдебна практика в обратния смисъл  според която на база минималните размери на адвокатските възнаграждения  по Наредбата на ВАС при 500лв С.З. предвид квотата и с в съсобствеността би и дължал ¼  или 125лв, а последната би му дължала разноски от 375лв в съответствие с нейния дял, и при направено прихващане съгласно чл.103 от ЗЗД последната би му дължала разноски от 250лв. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна с присъждане на разноските.

За да откаже да присъди разноски в полза на съделителката К., В.ският районен съд е приел в обжалваното определение, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.355 от ГПК уреждаща  въпроса за дължимостта на разноските в делбеното производство тъй като същата има в предвид само разноските сторени за нуждите на производство поради неговия особен характер и че това са разноските според стойността на дяловете им; че внесената от съделителя-ищец  при предявяването на исковата молба държавна такса  по иска за делба се явява авансово внесена в изпълнение на задължението си за заплащане на дължимата държавна такса поради което няма как да се възложи в тежест на другата страна, като за него остава открита възможността да внесе само разликата до пълния размер от дължимата от него държавна такса.

Тези доводи се споделят от въззивната инстанция. В допълнение за пълнота на изложението следва да се посочи, че страната претендира разноски за които твърди, че е направила по присъединените в делбеното производство искове –претенциите по сметки чл.346 във връзка с чл.355 изр.ІІ-ро от ГПК.

Това предполага изрични уговорки между представител и представляван по отношение на адвокатското възнаграждение както и по отношение на другите претендирани разноски, кои от тях касаят основното делбено производство и се отнасят към разноските, определяни съобразно стойността на дяловете на съделителите /чл.355 изр.І-во от ГПК / и кои от уговорените и заплатени разноски (адвокатско възнаграждение, такси и други-примерно за вещо лице във фазата по разглеждането установяването на исканията по сметките, разноски за свидетели и други) касаят присъждането им съгласно чл.78 от ГПК по присъединените искове. Исканията по сметките представляват и са от категорията на присъединените искове в делбеното производство. Следователно страната която претендира разноски по претенциите по сметки следва безусловно да ги е уговорила отделно  и да ги е заявила като самостоятелна претенция в хода на производството именно с такъв произход. В случая, нито в адвокатското пълномощно с което В.Г.К.  упълномощава адв.Р.П. да я представлява в процеса и в договора за правна защита и съдействие №018031 от 15.03.2016г./л.71 от досието на делбеното дело/, нито в приложения списък на разноски по чл.80 от ГПК /л.95/  от уговорения и заплатен адвокатски хонорар от 1000лв не става ясно каква част от него е за основното делбено производство и каква част е уговорена за защита по претенциите по сметки, при положение, че с насрещна искова молба са предявени и насрещни претенции  от С.З. по  чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на алеаторен договор с предмет част от делбения имот както и  иск по чл.76 от ЗН. Във фазата по извършване на делбата също липсват съществени уговорки между съделителката К. и пълномощника й адв.П. каква част от уговорения и заплатен адвокатски хонорар касае основното производство като съдът по него следва да се произнесе съобразно дела на съделителката и каква част от този хонорар изрично се уговаря само и единствено за процесуалното представителство и за защита на страната по присъединените в делбеното производство искове, доколкото се касае за комплексна процесуална защита по различни претенции и искове в делбения процес. Такива уточнения и конкретизация няма дори в последното открито съдебно заседание по извършването на делбата от 18.01.2018г., нито в представената след това писмена защита от адв.Р.П.. Предвид липсата на такива съществени уговорки, както и изрично направени такива изявления в посока, че разноските по отношение на адвокатското възнаграждение касаят процесуалното представителство и защита на страната и по присъединените искове във втората фаза по извършване на делбата и по-точно по претенциите по сметки, искането се явява неоснователно  доколкото липсва каквато и да било предварителна яснота по въпроса кои разноски за каква защита в делбеното производство се отнасят предвид неговата специфика и особености, както и предвид разпоредбата на чл.335 от ГПК и доколкото същите се определят и присъждат по различен съдопроизводствен ред и процесуални правила. Уточняването им едва в молбата по чл.248 от ГПК  е недопустимо и няма процесуален ефект. В тази връзка е и практиката на ВКС на РБ-определение №335 от 01.07.2015г. по ч.гр.д.№2020/2015г. на І-во г.о.; определение №681 от 18.12.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№5778/2015г.-ІІІ г.о., т.9 от ППВС №7 от 28.11.1973г. и други.

V.По жалбата срещу решение №355 от 17.12.2018г. с което е обезсилено възлагателното решение №47 от 16.02.2018г.

С обезсиленото решение  в дял на съделителя С.З. е възложен целия делбен имот и същият е осъден да заплати сумата от 52152лв за парично уравняване на дела на другия съделител  В.К. ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане в сила на решението и до окончателното й изплащане, вместо което съгласно чл.349 ал.6 изр.ІІ-ро от ГПК целият делбен имот е изнесен на публична продан.

1.Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в делбения процес против подлежащ на обжалване акт на делбения съд, в предвидения от закона срок и при наличие на правен интерес на обжалващата го страна която иска запазване на възлагането на имота в своя полза срещу заплащане на парично уравнение на дела на другия съделител.

2. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Условията при които делбеният съд е длъжен да обезсили постановеното си преди това възлагателно решение по чл.349 ал.2 от ГПК, са лимитативно и изчерпателно посочени в разпоредбите на чл.349 ал.5 и ал.6 от ГПК, а именно, когато уравнението е парично, както е в настоящия случай, същото заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6 (шест) месечен срок от влизането в сила на решението за възлагането.  Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Предвиденият в закона срок е от категорията на преклузивните процесуални срокове  и нито може да бъде продължен, спрян или възобновен, нито възстановен. С факта на изтичането му страната-съделител в чиято полза е възложен делбения имот губи правото си да придобие имота в лична собственост ако в същия този срок не заплати присъденото  на насрещната страна парично уравнение  на дела й ведно със законната лихва. Процесуалният закон не предвижда друга начална дата от която да започне да тече този шестмесечен срок, освен влизането в сила на възлагателното решение.Законодателят не предпоставя, че този срок може примерно да започне да тече от влизането в сила на възлагателното решение по отношение на окончателно присъдените и влезли в сила разноски в производството (разноски за страните и следващите се държавни такси според дела на всяка страна  или държавните такси и разноски, присъдени по претенциите по сметки или от момента на тяхното евентуално плащане по сметка на бюджета на съдебната власт или на другата страна или евентуално от момента на извършено прихващане между страните на парични вземания с размера на паричното уравнение). Единственото условие за започване да тече шестмесечния срок е влизане в сила на  възлагателното решение, тоест от влизането в сила на решението, с което по реда на чл.349 ал.1 или ал.2 от ГПК делбеният имот се възлага на един от съделителите и същият се осъжда да заплати парично уравнение на другите съделители ведно със законната лихва в шестмесечен срок. Възлагателното решение влиза в сила от момента  на изтичането на срока за обжалването му с въззивна жалба в тази част-възлагането на делбения имот на един от съделителите и осъждането му да заплати следващото се парично уравнение на дела на останалите съделители ведно със законната лихва и не е обжалвано или ако е обжалвано, е било потвърдено от въззивната инстанция, респективно при касационно обжалване бъде постановен окончателен съдебен акт с който възлагателното решение относно делбения имот и присъденото паричното уравнение със законната лихва бъде потвърдено и влезе в законна сила или изобщо не се допусне касационно обжалване по възлагането. Другите части от възлагателното решение имащи отношение към определянето размера на държавните такси и разноски с оглед дяловете на страните респективно произнасяне по претенциите по сметки и други нямат отношение и не влияят върху момента от който влиза в сила делбеното възлагателно решение. В  този смисъл напълно е възможно възлагателното решение в частта с която имотът е възложен на определен съделител и същият е осъден да заплати парично уравнение на дяловете на другите съделители, да не е обжалвано и да е влязло в законна сила, както е в настоящия случай, а в останалите части на съдебното решение, примерно относно претенциите по сметки, следващите се в тази връзка държавни такси с оглед стойността на дяловете на страните, респективно държавните такси с оглед уважените претенции по сметките, разноски и други, същото да не е влязло в законна сила поради инициирани производства примерно по чл.248 от ГПК, по чл.247, по чл.250  от ГПК или чрез подадени въззивни жалби против решението в тези му части. Във всички тези части възлагателното решение няма да влезе в сила поради предизвикан от някоя от страните  инстанционен  или друг вид контрол на съдебното решение. Това не означава автоматично, че възлагателното решение и в частта относно поставянето в дял на делебния имот на единия съделител и присъждане на парично уравнение на останалите дялове ведно със законната лихва  не може да влезе в сила и  не може да започне да тече 6-месечния срок. Не такъв е смисъла на закона.Ако се допусне отсрочване влизането в сила на възлагателното решение докато не влезнат в сила и другите части на решението по извършаването на делбата-спорове за сметки, разноски, дължими държавни такси и други, респективно необходимост от заплащането на същите и признаване на възражения за прихващане на същите, то на практика би се стигнало много лесно до заобикаляне на закона с цел осуетяване реалното влизане на възлагателното решение в сила, респективно фактическо неопределено удължаване на срока за плащане на уравнението със законната  лихва много над 6(шест)месеца в който да бъде реално извършено последното, и то до момента на изчерпване на всичкия инстанционен ред за обжалване по отношение на всяка една част от решението по възлагане. Това е процесуално недопустимо и води до определена злоупотреба с права в полза на съделителя, на когото е възложен делбения имот срещу парично уравняване на дяловете на останалите съделители.

В този смисъл и предвид данните по делото следва безусловно и несъмнено да се приеме, че възлагателното решение по което  в дял на С.К.З. е възложен целия делбен имот  и е осъден да заплати парично уравнение на дела на другия съделител В.К. е влязло в законна сила като необжалвано в тези му части, на дата 13.03. 2018г. (вторник, присъствен ден)  с изтичането на двуседмичния срок за въззивно обжалване по чл.259 ал.1 от ГПК на решението в частта за възлагането на делбения имот и присъждане на паричното уравнение в посочения размер със законната лихва. От тази дата реално е започнал да тече шестмесечния срок, в който съделителят С.З. е бил длъжен да заплати паричното уравнение на дела на другия съделител от 52152лв ведно със законната лихва, което в случая не е сторено до датата на изтичането на този срок-13.09.2018г.(четвъртък присъствен ден). Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба,че страната не е била наясно кога решението е влязло в сила и че в сайта на РС-В. за това решение не е било посочено кога е влязло в сила, като освен това, поради множеството постановени последващи решения и определения страната била затруднена да разбере кога решението е влязло в сила. При проверка на постановените решения във фазата по извършването на делбата съвсем ясно и недвусмислено е видно, че възлагателното решение в частта с която делбеният имот е възложен на съделителя С.З. както и в частта с която е осъден да заплати следващото се парично уравнение на дела на другия съделител изобщо не е било предмет на въззивно обжалване. В срока за обжалване са били подадени само две жалби в които страните, включително и съделителят З. се сочи, че обжалват други части на решението по извършването на делбата, но не и частите, касаещи възлагането на делбения имот на С.З. и осъждането му да заплати парично уравнение на другия съделител със законната лихва. Нещо повече, дори този съделител изрично е заявил в жалбата си, че е доволен от решение в останалите необжалвани възлагателни части, посочени по-горе, тоест за тази страна е било напълно ясно какво обжалва и защо обжалва и какво не обжалва от възлагателното решение, което в същност е в негова полза-възлага му се целия делбен имот срещу заплащане на парично уравнение на дела на другия съделител. В този смисъл още към момента на подаването на въззивната си жалба, респективно към момента на получаване на препис от въззивната жалба  от насрещната страна или към 09.03.2018г. С.З.  е бил напълно наясно кои части на решението по извършване на делбата се обжалват от страните по спора и кои не, включително и към момента на подаване на отговора си на тази жалба (подадена от В.К.), с вх.№1348 от 15.03.2018г. страната е била наясно, че решението по извършването на делбата в частта относно възлагането на делбения имот на С.З. с присъждане на парично обезщетение за другия съделител К., изобщо не се обжалва, че възлагателното решение е вече влязло в законна сила, тоест считано от 13.03.2018г. същият е следвало да предприеме активни действия по изплащането на паричното уравнение  на дела на съделителката В.К.. В нито един момент в жалбата на В.К. №1186 от 07.03.2018г. против решение №47 от 16.02. 2018г. не се заявява, че се обжалва цялото решение и че се иска отмяна на цялото решение. Жалбата й е ясна и недвусмислена и тя касае само и единствено произнасянето на делбения съд по претенциите по сметките на съделителя З. по чл.346 от ГПК и то в уважената им част и нищо повече.

Правилно и в съответствие със закона след като е обезсилил възлагателното решение делбеният съд е изнесъл целия делбен имот на публична продан. Изключение от това правило се предвижда само и единствено в хипотезата на чл.349 ал.6, изр.ІІІ-то от ГПК, а именно ако друг съделител е направил в първото по делото заседание след допускане на делбата искане да му бъде възложен имота и ако веднага заплати цената по която е оценен имота при делбата намалена със стойността на дела му в него. В случая, такова искане не е направено изрично от насрещната по спора страна В.К. в първото по делото заседание след допускането на делбата и такава претенция не е допусната за разглеждане от съда, нито е заявено изрично, че същата е готова в тази връзка да заплати цената по която е оценен имота, намалена със стойността на дела й, поради което единствената процесуална възможност за извършване на делбата в тази хипотеза е делбеният имот да бъде изнесен на публична продан, така както е постановил и делбеният съд.Това обжалвано решение също е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците изложени във въззивната жалба. В допълнение във връзка с възражението за прихващане, следва да се отбележи, че не е съществувала пречка в 6мес. (шестмесечния) срок за плащане на паричното уравнение, съделителят, който го дължи С.З. да е направил извънсъдебно прихващане с всички суми, които са му признати и присъдени от делбения съд срещу другата страна, като в резултат на това да заплати на последната  по-малък размер на паричното уравнение на дела й. Видно от данните по делото такова възражение за прихващане не е направено, респективно заплащане на уравнение в по-нисък размер. Това е единственият случай, в който съделителят може да направи възражение за прихващане на свое вземане с вземане на насрещната страна, които са станали ликвидни и изискуеми в срока за изплащане на паричното уравнение и в резултат на това да се редуцира дължимата сума по уравнението. В случая, такива действия не са предприети от С.З., нито има данни да е заплатен  от него размера на паричното уравнение на дела на В.К. ведно с лихвата така както е съдебно определен, в срока по чл.349 ал.5 от ГПК, за да стане собственик на възложения му делбен имот при условията на ал.6 на същия член. Плащане на паричното уравнение не се установява да е извършено и към настоящия момент.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че ще следва да потвърди всички обжалвани съдебни актове и без да присъжда разноски в полза на която и да е от страните за въззивното производство предвид на това, че същото е образувано по множество въззивни и въззивни частни жалби, подадени и от двете страни във фазата по извършване на делбата,  като всички разгледани жалби се оставят от съда без уважение поради което разноските на страните по тях взаимно се компенсират.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖАДАВА решение на В.ски районен съд №47 от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО с която  във фазата по извършване на делбата по исканията по сметки, е осъдена В.Г.К., ЕГН ********** ***, на основание чл.346 ГПК, връзка с чл.30, ал.3 от ЗС, да заплати на С.К.З.,ЕГН **********о***, сумата от 1291,64лв., представляваща стойност за неговата квота от 3/4, вследствие на извършените от ответника необходими и полезни разноски в съсобствения  имот - дворно място VІІІ-4883 от кв.382 по плана на В., ведно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда и гараж, представляваща стойност на направени разходи за запазване на жилищната сграда  и гаража изразяващи се в претърсване на керемиди, смяна на дъски и направа на нови шапки, изпълнение на бетонна настилка в гаража; направа на бетонна замазка с водно стъкло на покрива на гаража; подмяна на метален парапет на тераса на етажа и простор от тръби  и подмяна на бойлер чрез доставка и монтаж на газов бойлер.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  въззивна жалба №900 от 20.02.2018г. подадена от С.К.З.  срещу решение №47 от 16.02. 2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд, за осъждане на  ответницата В. К. да  заплати на С.З. разноски за дължимата от него държавна такса от 51.67лв изчислена съразмерно на уважените му претенции по сметки от 1291.64лв. 

ПОТВЪРЖДАВА определение  №864 от 05.10.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд с което по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е оставена без уважение като неоснователна молбата на съделителката В.  Г.К., с посочен адрес и ЕГН, за изменение на постановеното по делото решение №47 от 16.02.2018г. в частта за разноските.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 19.03.2018г. постановено по същото дело и от същия съд,  в частта с която е  оставена без разглеждане като недопустима молбата на С.К.З. с посочен адрес и ЕГН, за изменение на решение №47 от 16.02.2018г. постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на В.ски районен съд, в частта за разноските за държавна такса по претенциите по сметки.

         ПОТВЪРЖДАВА  решение №355 от 17.12.2018г. на В.ски районен съд постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд.

         Решението подлежи на касационно обжалване в частта с която е потвърдено  решение №355 от 17.12.2018г. на В.ски районен съд постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на същия съд, а в останалата част е окончателно.

 

         Председател:                                   Членове:1.          2.