Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……/08.06.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание
двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1789 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Община С., с която се иска
солидарно осъждане на ответниците „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** и „П.Е.П.“ ЕАД
(правоприемник на „П.е.п.“ ЕООД), с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплатят на основание чл. 163 ЗУТ, вр. чл. 20, ал. 4 от
Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредбата) сумата от 92324,36
лева – стойността на разходите за отстраняване на дефектите в спортен комплекс в УПИ II, X, XI, кв. 187; в спортната
площадка при стадион „Академик“ и тротоара
на улица „Цар Освободител“, възложени и изпълнение от
ответниците съгласно договор № BG161POP001/1.4-09/2012/030-S1/30.05.2014 г.,
финансиран по договор БФП № BG161POP001/1.4-09/2012/030 по оперативна програма
„Регионално развитие“ 2007-2013; и на основание чл. 92 ЗЗД сумата 84988,20 лева
– неустойка, съгласно т.11.1.1. от договора за периода 16.08.2019 г. -
05.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2019 г.
Ищецът твърди, че с ответниците като участници в
ДЗЗД „Консорциум Холдинг пътища – П.Е.П.“ са страни по договор №
BG161POP001/1.4-09/2012/030-S1/30.05.2014 г., финансиран по договор БФП №
BG161POP001/1.4-09/2012/030 по оперативна програма „Регионално развитие“
2007-2013, по силата на който ищецът е възложил на ответниците срещу заплащане
на възнаграждение извършване на СМР в следните обекти в рамките на проект
„Обновяване и модернизиране на зелена и достъпна градска среда – С.“: спортна
площадка „Велешана“; спортен комплекс в УПИ II, X, XI, кв. 187; реконструкция
на зелени площи около градския стадион „Академик“; реконструкция и
рехабилитация на част от уличната мрежа в град С.. Проектът е изпълнен и
въведен в експлоатация на 17.08.2015 г., а съгласно чл.20, ал. 4, т. 4 от Наредбата
гаранционните срокове за качествено изпълнение на СМР е 5 години. Ищецът
намира, че нормата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредбата е неприложима, тъй като
не касае вида обекти, възложени с процесния договор. В рамките на гаранционния
срок с констативен протокол от 10.07.2019 г. са установени дефекти по
настилката на игрищата на спортната площадка „Септември“ и спортна площадка на
стадион „Академик“, пропадане на настилката в направения проход от уличната
мрежа на спортна площадка „Септември“, стойността на които възлиза на 92 324,36
лева с ДДС. За дефектите ДЗЗД е уведомено с писмо от изх. №
26-00-705/10.07.2019г. Въпреки това последното бездейства и не отстранява
дефектите. За забавата съгласно раздел XII, т. 11.1.1. от договора изпълнителят
дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на договора за всеки ден на
забава или сумата от 4 249,41 лева дневно. За периода 16.08.2019 г. -
05.09.2019 г. общия размер на дължимата се неустойка е 84 988,20 лева.
Отговорността на двамата ответници като участници в ДЗЗД е солидарна, съгласно
уговорката в договора за учредяване на дружеството. Претендират се разноски.
Ответниците не оспорват, че между ДЗЗД „Консорциум Холдинг пътища – П.Е.П.“ и ищеца е сключен договор №
BG161POP001/1.4-09/2012/030-S1/30.05.2014 г., финансиран по договор БФП №
BG161POP001/1.4-09/2012/030 по оперативна програма „Регионално развитие“
2007-2013, че са изпълните възложените с него СМР. Твърдят, че в случая
гаранционната отговорност на ответниците като участници в ДЗЗД „Консорциум
Холдинг пътища – П.Е.П.“ не може да бъде ангажирана, тъй като гаранционният
срок е изтекъл на 17.08.2017 г. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 20,
ал. 4, т. 8 от Наредбата, която предвижда за възложените и изпълнени съгласно
договора СМ-и 2 години гаранционен срок. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от
Наредбата касае сгради и съоръжения, а не настилки на улици, тротоари, за които
има отделна точка. Оспорват наличието на дефекти на обектите, евентуално
твърдят, че същите се дължат на неправилна експлоатация, респективно поддръжка.
Оспорват претендирания размер на разноските за възстановяване на обектите.
Неустойката се оспорва като нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.
Последното се извежда от начина на определяне на нейния размер, който се изчислява
от стойността на целия договор, а не от неизпълнената му част. Претендират се
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява и от
приложения по делото договор (л. 12 и сл.), че на 30.05.2014 г. между ищеца в
качеството на възложител и ДЗЗД „Консорциум Холдинг пътища – П.Е.П.“, в
качеството на изпълнител е сключен договор №
BG161POP001/1.4-09/2012/030-S1/30.05.2014 г., финансиран по договор БФП №
BG161POP001/1.4-09/2012/030 по оперативна програма „Регионално развитие“
2007-2013. Видно от количествено-стойностната сметка (л. 59 и следващите) към ценовото
предложение (л. 56 и сл.), което е нерезделна част от сключения договор (съгласно
т. 1.2.4. него, л. 12), на ответника е възложено изпълнението на СМР в четири
подобекта, както следва – подобект 1: спортна площадка „Велешана“; подобект 2:
спортен комплекс в УПИ-II, УПИ-X и УПИ-XI, кв. 187, гр. С.; подобект 3:
реконструкция на зелени площи около градски стадион „Академик“; подобект 4:
Реконструкция и рехабилитация на уличната мрежа в град С.. Съгласно чл. 5, т.
10 от приложения по делото договор за ДЗЗД от 12.03.2012 . (л. 43) и анекс от
08.11.2013 г.(л. 49) ответниците са участници в „Консорциум
Холдинг пътища – П.Е.П.“ и отговарят за
задължения по процесния договор за СМР солидарно.
Между страните не се спори, а същото се установява от представеното по
делото доказателства (л. 29), че на 17.08.2015 г. процесните обекти са въведени
в експлоатация.
По-малко от 4 години след въвеждане на обектите в експлоатация, с протокол от 10.07.2019 г. (л. 32) представители на ищеца констатират, че настилката на спортните площадки „Септември“ и тази до стадион „Академик“ на много места е отлепена, с нарушена цялост на повърхността и нагъната, както и че е налице пропадане на настилката в направения поход от уличната мрежа към площадка „Септември“. Заключението на приетата по делото съдебно-технически експертиза (СТЕ, л. 183), изготвената въз основа на приложената техническата документация за обектите и след оглед на място, потвърждава, че в спортен комплекс в УПИ-II, УПИ-X и УПИ-XI, кв. 187, гр. С. настилките на двете спортни игрища (за баскетбол, волейбол и бадминтон) са нагънати, с отлепена и нарушена цялост на повърхността, с надигнати ръбове на снадките, тротоарната настилка е пропаднала и са налице счупени плочки, а в спортното игрище (за баскетбол и футбол) до стадион „Академик“ настилката (приблизително 80 % от площта) е изорана, с нарушена цялост на повърхността. Описаните дефектите са констатирани по извършените от изпълнителя СМР по договора, съответно в подобект 2: спортен комплекс в УПИ-II, УПИ-X и УПИ-XI, кв. 187, гр. С. и подобект 3: реконструкция на зелени площи около градски стадион „Академик“.
Разпитано в съдебно заседание (л. 197) вещото лице посочва, че най-вероятна причина за увреждането на акрилните настилки (в подобект 2) е некачественото изпълнение. Друга възможна причина за достигане до констатирания етап на увреждането на тези настилки с надигнати ръбове на снадките, с отлепвания и нагъвания, се сочи, че може да е несвоевременно уведомяване на изпълнителя за дефектите. Въпреки че не може да определи откога настилките са в описаното състояние, експертът посочва, че ако в много кратък период от време уврежданията на настилката са достигнали описаното състояние, то причина за това е некачествено изпълнение. Ако настилката е била с дефекти от година, две и възложителят не е предприел действия за отстраняване на недостатъците, съответно не е уведомил изпълнителя, то влошеното състояние на настилката се дължи именно на бездействието на възложителя. По делото не се представени доказателства от кой момент се появяват първите признаци на увреждане на настилките и за какъв период уврежданията са достигнали до констатираната степен на влошаване. Според показанията на свидетеля М.М.(л. 200), който работи при ищеца Община С., директор е на общинско предприятие „Чистота“ и извършва контрол на възложените за почистване обекти включително процесните спортни площадки, „от близо една година, от 2019 г.“ настилките на игрищата са уронени и отлепени, а тротоарът е пропадал. Съгласно чл. 172 ГПК съдът следва да прецени така дадените показания на свидетеля, който работи при ищеца, във връзка с всички данни по делото, вземайки предвид възможната негова заинтересованост. Доколкото обаче не са представените доказателства, които да разколебават достоверността на тези показанията, съдът възприема описаната от свидетеля фактическа обстановка, а именно, че увреждането са от 2019г. Протоколът, с който представители на възложителя констатират описаните дефекти, е от 10.07.2019 г. Още на 11.07.2019 г. възложителят изпраща писмо на изпълнителя (л. 36), а на 15.07.2019 г. и по електронната поща (л. 38), като на същия ден - 15.07.2019 г. изпълнителят потвърждава получаването му. При това положение съдът намира, че изпълнителят е уведомен от ищеца за настъпилите дефекти без забавяне. След като причина за увреждането не е късното реагиране от възложите, то съдът приема становището на вещото лице, че причина за констатираните увреждане на настилките на подобект 2 е некачествено изпълнение на СМР.
Причина за пропадането на тротоарната настилка (в подобект 2) е паркирането на автомобили върху нея (виж и снимките към СТЕ), тъй като настилката не е предвидена да понася натоварвания от превозни средства. Използването на тротоара извън предназначението му за движение само на пешеходци (пар. 6, т. 6 ДР към ЗДвП) чрез допускане на автомобили да паркират върху него е причина за пропадането и счупването на плочки. Така, по отношение на тези дефекти не са налице основания за реализиране на гаранционната отговорността на ответниците, тъй като тяхното настъпване не е причинено от действие, за което те отговарят.
Причина за констатираните уврежданията на настилката на стадион „Академик“
(в подобект 3) според вещото лице отново е некачествено изпълнение или
некачествен материал, като съдът приема това становище.
Неоснователно е възражението на ответниците, че причина за увреждането на спортните настилки на двата подобекта е неправилната експлоатация или непочистването, респективно неправилното им почистване от сняг и лед. По делото няма доказателства, че площадките са използвани за нещо различно от предназначението им – практикуване на спортна дейност, а от разпита на свидетел М. (л. 200) това обстоятелство се потвърждава. Същевременно в представената „Инструкция за поддръжка и почистване на игрища с акрилна и полиуретенова настилка за детски и спортни площадки“ (л. 129) от „Ейч Ди Доормантинг Солюшънс“ ООД (за което се твърди, че е извършило доставката и монтажа на настилките л. 128) се съдържат указания за необходимостта от почистването на настилките от сняг и лед и начина, по който това да бъде извършено. Не се доказва, че доставката и монтажа на настилките е извършено от „Ейч Ди Доормантинг Солюшънс“ ООД, съответно, че представените от това дружество инструкции са приложими за поддръжката на процесните настилки. Доколкото обаче инструкциите са за акрилкни и полиуретанови настилки, какъвто вид са и настилките, поставени на подобектите, то може да се приеме, че представените указанията са приложими за процесните настилки и че за поддържането им е необходими да се извършва описаното почистване от лед и сняг. Действително според показанията на свидетеля М.М.(л. 200) площадките не са почиствани през зимата, когато има лед и сняг. По делото обаче не се доказателства възложителят да е запознат от изпълнителя с инструкциите за поддържане на обектите, а вещото лице посочва, че такива не са приложени и към техническата документация. Незапознаването на възложителя с гореописаните указания е пречка той да съобрази поведението си с предписаното в тях. При това положение рискът от настъпването на увреждания на настилката в резултат на неспазване на инструкциите за поддръжка им и непочистването, неправилното им почистване от сняг и лед, е за изпълнителя. Аргумент, опровергаващ връзка между начина на поддържане и дефектите на настилките, в частност на ударната настилка на стадион „Академик“, е посоченото от вещото лице, че за да се достигне до констатираната степен на уреждане (почти цялостно изронване на горния слой на площадката) са необходими много цикли на замръзване и размразяване, като дори в този случай само въздействието на лед и сняг не може да доведе до такива големи увреждания.
Спорен по делото е въпросът какъв е приложимият гаранционен срок за отстраняване на дефектите във връзка с извършените СМР по настилките на спортните площадки. Съгласно пар. 5, т. 68, „а“ ДР към ЗУТ открити обекти за спортна дейност са терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове (...), включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и друг. От дадената легалната дефиниция може да се направи обобщен извод, че откритите обекти за спортна дейност, включват терена и разположените върху него оборудване (например баскетболни кошове, врати за футбол и др.), спомагателни постройки и съоръжения (трибуни). Съгласно обявлението за обществената поръчка (л. 83) последната включва „изграждане на спортни площадки“, съответно в количествено-стойностната сметка към ценовото предложение на изпълнителя (неразделна част от договора, съгласно т. 1.2.4.) сред СМР за подобект 2 фигурират – разбиване на съществуващата настилка, ограда и трибуни (л. 65 – т. 1, 3), доставката и полагане на спортни настилки (л. 62 -т. 8, 10, 15, 16), монтаж на оборудване на баскетбол, бадминтон и волейбол (л. 64 - т. 23, 24, 25), замазка за съществуващи и нови бетонени редове и стъпала на трибуни (л. 63 – т. 11) за подобект 3 – полагане на мит бетон по стълби, монтаж на модулни дървени пейки за трибуни, изкопаване на легло за игрището, подготовка на подпорни стени, полагане на трошен камък, доставка и полагане на полиуретанова настилка, доставка и монтаж на врата, огради и врати за мини футбол с надстройка за баскетболен кош (л. 68-69, т. 8, 9, т. 14-21). Следователно на изпълнителя е възложено реконструкцията на съществуващи (в подобект 2) и изграждането на нов (в подобект 3) открит обект за спортна дейност със съответното оборудване и съоръжения, разположени върху съответната настилка. Съгласно чл. 20, ал. 4., т. 1 ЗУТ (в редакцията към сключване на процесния договор) минималния гаранционен срок за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях е 10 години. Съгласно чл. 20, ал. 4., т. 2 ЗУТ (в редакцията към момента на сключване на процесния договор) минималния гаранционен срок за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии - 8 години. Макар да не е посочено изрично, под тази точка следва да се подведат и случаите на реконструкция на съоръжение. Този извод се потвърждава от т. 2 в (редакция ДВ. бр.89 от 12 ноември 2019 г.), с която изрично се посочва, че гаранционният срок от 8 години се прилага и по отношение на основен ремонт и реконструкция на съществуващи строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях. При това положение настоящият състав намира, че възложените на изпълнителя СМР представляват реконструкция на съществуващи и изграждане на нова строителна конструкция на съоръжения - бетонни трибуни, оградени от метални огради, стени и врата, разположени върху предварително поставена върху терена настилка, поради което приложимите спрямо тях минимални гаранционни срокове са съответно 8 години - за реконструкцията в подобект 2 и 10 години – за изграждане на нови обекти в подобект 3.
Следва да се посочи, че функцията на гаранционна отговорност е да обезпечи
нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти. Това е
причина гаранционните срокове да са уредят с императивни норми, поради което
когато уговорените между страните срокове не съответстват на посочените
минимални срокове, уговореният срок се замества с минималния. В случая
уговорения между страните срок в т. 5 от приложимата към договора техническа
документация не съответства на минималния съгласно Наредбата от 8, съответно 10
години, поради което приложение в случая намират установените законови срокове.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че за определяне на минималния гаранционен срок за процесните СМР приложение намира чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредбата. Тази точка касае извършването на СМР по отношение на различни категории пътища. Съгласно пар. 6, т. 1 ДР към ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Процеснияте СМР се отнасят не до пътища, а до спортни площадки. Видно от легалната дефиниция на откритите обекти за спортна дейност в пар. 5, т. 68, „а“ от ДР ЗУТ това са обекти, включващи терен за практикуване на различни видове спортове на открито, с разположени върху него спортни оборудвания, постройки, съоръжения. Макар и двата обекта поначало да са открити и да включват част от земната площ, върху която е положена съответна настилка, основната разлика, обосноваваща различната продължителност на гаранционни срокове, е предназначението на обектите и начина на експлоатация. Масата на движещите се по пътя превозни средства е обективно по-голяма от масата на спортуващите на площадката, поради което и силата която превозните средства указват върху пътната настилка е значително по-голяма от силата, която указват спортистите върху спортната настилка. При това положение е обосновано срокът, за който изпълнителят гарантира, че предадените от него обекти ще останат в непроменен вид да е по-кратък за обекти, подложени на по-силно външно въздействия в сравнение със срока за обекти, подложени на по-малко външно въздействие. Поради това срокът, през който изпълнителят гарантира, че пътят ще остане непроменен е по-малък от срока, за който гарантира, че спортната площадка ще остане непроменена. За пълнота следва да се отбележи, че коректив на тази формулировка е обществения интерес, поради което за обекти с национално значение, макар и подложени на по-силно външно въздействие е обясним по-дълъг гаранционен срок в сравнение с обекти с местно значение, подложени на по-ниско въздействие. Така в рамките на чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредбата минималният гаранционен срок за ремонтни дейности на за автомагистрала е по-дълъг от гаранционния срок за ремонт на улица.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че приложим е посоченият в
техническото предложение срок от 2 години, тъй като той е приет от възложителят
чрез избирането на дружеството на ответниците за изпълнител. Както бе посочено
уредбата на гаранционните срокове в строителството е императивна, поради което
при разминаване между уговорени и законовия предимство има винаги законовия
срок, а договорната клауза е нищожна.
Неоснователно е и възражението, че приложим е уговореният между страните
срок от 2 години, тъй като в противен случай изпълнителят не би бил допуснат до
участие в процедурата по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Както бе
посочено, в случая минималните гаранционни срокове съгласно Наредбата от 8,
съответно 10 години, надвишават уговорения от 2 години, поради което приложение
намира законовия срок. В тази връзка съдът не може да приеме, че неспазване от
страна на възложителя на изискванията за подбор на участниците и избор на
изпълнител в административното производство по реда на ЗОП, оправдава
дерогирането на императивна правна норма.
След като обектите са въведени в експлоатация на 17.08.2015 г., а дефектите по процесните спортни площадки са от 2019 г., то същите са настъпили в рамките на гаранционните срокове от 8, съответно 10 години. При това положение съдът, намира, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционната отговорност на ответниците за заплащане на разходите, необходими за отстраняване на констатираните дефекти по спортните настилки.
Съгласно таблица 1 от допълнителното заключението на вещото лице (л. 207) необходимите разходи за поправката на дефектите в подобект 2 (включваща увреждането на настилката на спортната площадка и тротоарите) са в размер на 32 116,98 лева без ДДС. Тази сума обаче следва да се намали с разходите, необходими за поправката на увредената тротоарна настилка в подобекта (от т. 1 до т. 6 вкл.), тъй като по отношение на тези дефекти не може да се ангажира гаранционната отговорност на изпълнителя. Така разходите за поправка на спорните настилки в подобект 2 са в размер на 31 307,61 лева без ДДС. Съгласно таблица 2 от допълнителното заключението на вещото лице (л. 208) необходимите разходи за поправката на дефектите в подобект 3 са в размер на 44 770,72 лева без ДДС. Следователно общият размер на разноските необходими за отстраняването на констатираните дефекти по подобектите е 76168,33 без ДДС или 91402,00 лева с ДДС. До този размер главния иск е основателен, като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца посочената сума, като за разликата до предявения размер от 92 324,36 лева искът следва да се отхвърли като недоказан.
С писмото от 15.07.2019 г. ответниците са поканени в 30-дневен срок да отстраняване на дефектите на процесните обекти. Предвид изтичането на предоставения срок към датата на подаване на исковата молба 05.09.2019 г., ответниците са в забава за изпълните на задължението си, поради те следва да заплатят на ищеца и законна лихва върху уважената част от главния иск от 91402,00 лева за периода от 05.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът претендира осъждане на ответниците да заплатят и разноските за отстраняване на дефекти на тротоара на улица „Цар Освободител“ в гр. С.. В количествено-стойностната сметка към ценовото предложение, което е неразделна част от договора, за подобект 4 и в частност улица „Цар Освободител“ (л. 77) са изброени дейност по полагането на асфалт на пътя. Обстоятелството, че в тази част не са описани СМР по полагане на прилежащата тротоарна настилка е пречка да се обоснове извод, че такава дейност е възложена на изпълнителя, респективно, че ответниците носят гаранционна отговорност за отстраняване на появилите се на тротоара дефекти. В първоначалното заключението на вещото лице (л. 193), представителят на ищеца не показва на експерта тротоарната настилка на ул. „Цар Освободител“, поради което експертизата не се съдържа отговор на въпроса дали на изпълнителя е възложено полагането на тротоарна настилка в този участък, съответно налице ли са твърдените от ищеца дефекти и каква и причината за тях. Не се установява и за описаните недостатъци да е уведомен изпълнителят в полученото на 15.07.2019 г. писмо с приложени към него констативен протокол, където също липсват констатации относно цитираните дефекти на тротоара. Единствената индикация за наличието на описаните от ищеца увреждания може да се направи от споменатите от вещото лице снимки на тротоар на улица „Цар Освободител“, които ищецът му е представя, но не прилага по делото. Въз основа на снимките и твърдените от ищеца дефектите на процесния тротоар на улица „Цар Освободител“ експертът изчислява, че необходимите разходите за отстраняване уврежданията са в размер на 308,49 лева без ДДС. Дори да се приеме обаче че са налице описаните дефекти на тротоар на улица „Цар Освободител“, липсата на останалите елементи от фактически състав е пречка да се ангажира гаранционната отговорността на ответниците. В допълнение следва да се посочи, че съгласно Наредбата минималният гаранционен срок за извършване на СМР на тротоар се равнява на срока за ремонт на път (улица) от 1 година. Това е така, защото съгласно пар. 6, т. 6 от ДР към ЗДвП тротоарът е част от пътя, поради което срокът, в който изпълнителят се задължава да отговаря за настъпилите на пътя дефекти не следва да се различава от този за прилежащия към него път. В техническото предложение избраният от ищеца изпълнител е предложил срок от 2 годините на СМР на ремонт тротоари и пътища, поради което последният, като по-дълъг от минимални намира приложение. От въвеждане на подобектите в експлоатация на 17.08.2015 г. до предявяването на исковата молба 05.09.2019 г. (която би могла да се приеме за покана за отстраняване на дефектите на процесния тротоар, поради липсата на доказателства за по-ранно уведомяване) гаранционния срок от две години е изтекъл, поради което и на това основание няма не може да се реализира отговорността на ответниците за отстраняване на дефекти на тротоара на ул. „Цар Освободител“.
Съгласно т. 11.1.1. от процесния договор (л. 24), ако изпълнителят не представи документ или не извърши дължимо действие по този договор, то същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0,1 % от общата стойност по т. 3.1. (3541174,68 лева без ДДС или 4249409,63 лева с ДДС) от договора за всеки ден закъснение, но не повече от 5%. От текста на клаузата се установява, че е уговорена в случай на неизпълнение от страна на изпълнителя на отделно задължение по договора (за което е предвидено срок, тъй като размерът на неустойката е обусловен от забавата на длъжника). В т. 11.1. от договора също е уговорена неустоечна клауза, предвиждаща вземане в полза на възложителя. Тук обаче се санкционира цялостно неизпълнение на предмета на договора (възложените СМР) в уговорения срок. В клаузата на т. 11.1., с оглед цялостното неизпълнение на предмета на договора, обосновано размерът на неустойката е обвързан със стойност на целия договор. При това положение се установява, че на дневна база вземането, което следва да обезщети вредите от свързани с цялостно неизпълнение на договора (т. 11.1), и вземането, което следва да обезщети неизпълнение само на отделно задължение (т. 11.1.1.) по договора са в еднакъв размер. Т.е. и при пълно и при частично неизпълнение, отговорността на изпълнителя е еднаква, което несъответства на размери на вреди и би довело до неоснователно обогатяване на възложителя, тъй като не е обвързан от обема на неизпълнението. Начинът, по който е уговорена неустоечната клауза в т. 11. 1. сочи, че обективираната в нея неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функцията на неустойка за неизпълнение на отделно задължение по договора, като покрива вредите и в хипотеза на цялостно неизпълнение на предмета на договора, поради което съдът намира неусточната клауза в т. 11.1.1. за нищожна като противоречаща с добри нрави. Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното с иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вземане за неустойка и обуславя неоснователността на исковата претенция в предявения размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има и двете страни.
Ищецът доказва направата на такива в размер на 7091,20 лева, от които: 7092,50 лева – държавна такса (л. 96); 6091,20 с ДДС лева адвокатско възнаграждение (платежно в неприкрипен лист към задната корица на делото); 1000,0 лева възнаграждение за вещо лица по СТЕ (л. 137, л. 204). При това положение, съобразно уважената част от иска на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 3655,40 лева.
Ответниците доказва направата на такива в размер на 1100,00 лева, от които:
8100,00 лева – адвокатско възнаграждение (платежно в неприкрипен лист към
задната корица на делото); 200,00 лева – възнаграждение за вещо лице по СТЕ (л.
173). Възнаграждението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от ответниците съдът намира за основателно. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по двата обективно съединение иска за всеки по ответниците е общо 4 681,24 лева, а
заплатеното от ответниците надхвърля с повече от 150% този размер. Предвид относително високата и правна сложност, а делото
съдът намаля разноските за възнаграждение на адвокат на 50000,00 лева. При това
положение, съобразно отхвърлената част от иска
на ответниците следва да се присъдят разноски
в размер на 2519,47 лева.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Холдинг пътища и
инфраструктурни съоръжения“ ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:*** и „П.Е.П.“
ЕАД (правоприемник на „П.е.п.“ ЕООД), с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплатят солидарно
на Община С., БУЛСТАТ*******, с адрес на управление *** на
основание чл. 163 ЗУТ, вр. чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти сумата от 91402,00
лева с ДДС – разноските за отстраняване на дефектите на настилките на
спортните игрища в спортен комплекс в УПИ II,
X, XI, кв. 187 и спортната площадка при стадион „Академик“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.09.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 сумата от 3655,40
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до пълния предявен
размер от 92 324,36 лева с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община С., БУЛСТАТ*******, с адрес на управление *** срещу „Холдинг
пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление:*** и „П.Е.П.“ ЕАД (правоприемник на „П.е.п.“ ЕООД),
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 84988,20 лева –
неустойка, съгласно т.11.1.1. от договора за периода 16.08.2019 г. - 05.09.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2019 г.
ОСЪЖДА Община С., БУЛСТАТ*******, с адрес на управление ***
да заплати на „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:*** и „П.Е.П.“ ЕАД (правоприемник на „П.е.п.“
ЕООД), с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 2519,47 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: