Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 01.08.2019 година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на девети май през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При
секретаря М. Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова,
въззивно гражданско дело № 11355 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 419081
от 30.05.2018 г., постановено по гражданско дело № 30999 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, родителските права над малолетното
дете Ц.С.С., били предоставени за упражняване на бащата С.П.С., при когото било
определено местоживеенето на детето, с право на майката М.Ц.К. да го вижда всяка
нечетна седмица от месеца в дните събота и неделя от 10.00 часа до 18.00 часа
на съответния ден, в присъствието на бащата или определено от него трето
пълнолетно лице, с което има изградена доверителна връзка, както и два пъти за
по една седмица през лятото, по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на
бащата, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния ден от седмицата,
в присъствието на бащата или трето определено от него трето пълнолетно лице, с
което детето има изградена доверителна връзка; М.К. била осъдена да заплаща на
малолетното си дете Ц.С. чрез неговия баща и законен представител С.С., месечна
издръжка в размер на 130.00 лева, считано от 17.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, както и да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху определената в полза на детето издръжка в размер на
187,20 лв.
Недоволна от
така постановеното решение останала ответницата в първоинстанционното
производство М.Ц.К., въззивница в настоящето производство, която чрез
назначения й процесуален представител - адв. Р. обжалва същото в частта му,
касаеща предоставянето на родителските права на бащата и местоживеенето при
него на малолетния Ц.. Считала, че решението на първоинстанционният съд е
неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния
закон, тъй като не били разгледани обективно всички събрани по делото
доказателства. Моли съда да постанови ново решение, с което да предостави на
нея упражняването на родителските права, определи местоживеенето на малолетния
при нея и осъди бащата да заплаща чрез майката месечна издръжка на детето в
размер на 130 лева.
В хода на
съдебното дирене, лично и чрез назначения й процесуален представител, поддържа въззивната жалба и
пледира за нейното уважаване.
В срока по чл.
263 от ГПК, ищецът в първоинстанционното производство С.П.С., въззиваема страна
в настоящето производство, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба на другата страна като неоснователна и излага съображения в
тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
съдебен акт, като му присъди сторени по делото разноски.
В хода на
съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото- адв. В. пледира за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за
които прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването
и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед
предмета на въззивна проверка, очертан в подадената въззивна жалба, въззивният
съд констатира, че решението на пъровинстанционния съд е влязло в сила като
необжалвано в частта относно постановения размер на месечна издръжка от 130
лв.и държавната такса по издръжката.
За да се
произнесе, въззивния съд взе предвид следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с предявени от С.П.С. срещу М.Ц.К. съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК за
постановяване на акт на спорна съдебна администрация за определяне на
родителските права, местоживеене и режим на лични контакти между майката М.Ц.К.
и общото дете на страните – малолетния Ц.С.С., обективно кумулативно съединен
при условията на задължително съединение с иск за издръжка по чл.143 вр. чл.149 СК в размер на 130 лв. месечно.
Ищецът
твърдял, че се запознал с ответницата през 2013 г. и малко след това заживял с
нея на семейни начала. От съвместното им съжителство на 10.06.2015 г. им се
родило дете – Ц.С.С., което ищеца припознал. Проблемите между него и
ответницата започнали малко след раждането на детето, когато ответницата
коренно променила поведението си и общуването с нея станало непосилно. Ежедневието
им било изпълнено със скандали. Ответницата го ревнувала без причинно от всички
- от роднини, от продавачката в магазина и т.н. Въпреки усилията, които правел,
за да я убеди, че страховете й са безпочвени, същата ставала все по-сърдита и
все по-агресивна, без каквато и да било логична причина. Обикновено тези й състояния били временни и преминавали,
но напоследък нещата се влошили. В началото на връзката им познати го били
предупредили, че М. има психични проблеми, че е правила опити за самоубийство
и, че изпадала в различни състояния, но тогава ищеца не виждал никакви такива
симптоми. В това се убедил едва след раждането на детето им, а по-късно намерил
и документи, които свидетелствали за психични проблеми при ответницата. С оглед
на това направил опити да накара ответницата да потърсят медицинска помощ от
специалист, който да й помогне с медикаменти, но същата отказала. Поведението
на последната се отразявало изключително стресиращо и за детето, тъй като,
когато изпаднела в някои от състоянията си му крещяла и викала, не го извеждала
на разходка и то стояло затворено по 7
дни. Освен това ответницата не полагала никакви грижи за домакинството, не
чистела, не готвела и не обръщала
никакво внимание нито на обощото им дете, нито на друго си по-голямо дете,
което живеело с тях. Дори, когато детето плачело, тя не правила усилия да види
защо плаче. Дори детето случайно да паднело, тя отново не реагирала.
Поведението й ставало все по-нерационално и това будело страхове у ищеца,
когато трябвало да оставя детето с нея. В момента двамата били разделени и
живеели отделно, но малко преди раздялата им ищеца заварил по-голямото дете с
връв около врата, за която така и не получил обяснение защо е там. Това
допълнително го изплашило и не можел да прецени дали ответницата не е изпаднала
отново в някои от психичните си фази, при които може да застраши сигурността на
децата си или да ги нарани. С оглед на
изложеното молел съда да постанови решение, с което да предостави родителските
права за възпитанието и гледането на малолетното им дете Ц.на него, да определи
режим на лични контакти с майката, като осъди същата да заплаща ежемесечна
издръжка от 130 лв. на детето, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
В хода на
съдебното дирене, лично
и чрез пълномощника си по делото пледирал за уважаване на исковата си
претенция.
В срока по чл.
131 от ГПК ответницата чрез назначения й процесуален представител е депозирала
писмен отговор, с които е оспорила фактическите твърдения на ищеца като
неоснователни и е изложила собствени такива за начинът, по който е протекъл
съвместния им живот.
В хода на
съдебното дирене, лично и чрез назначения й процесуален представител, поддържала,
че е в интерес на детето родителските права да бъдат присъдени на нея.
За да
постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд,
приел за установена следната фактическа обстановка :
Видно от удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0896 от 15.06.2015 г.,
съставен при Столична община, район „Красна поляна”, гр. София, ищеца С.П.С.
бил баща на детето Ц.С.С., родено на *** г., а ответницата М.Ц.К. била негова майка.
Между страните
по делото нямало спор, че освен тяхното общо дете, ответницата имала още едно
дете от съжителството си с друг мъж, което било по-голямо /Л., на 7 г./, и което
към настоящия момент се отглеждало от неговия баща .
От служебна
бележка, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ се установило, че ответницата е
регистрирана като търсещо работа лице от 2003 г. до 2017 г. включително.
От изготвените
от ДСП „Л.“ и ДСП – гр. Враца социални доклади се установило, че основните
грижи за отглеждането на детето Ц.се полагали от бащата, като същия към момента
ползвал отпуск, за да го гледа. Дядото на детето по бащина линия бил починал,
на която помощ до смъртта му бащата разчитал. Бабата на детето по бащина линия
работела и на нейната помощ в грижата за детето бащата можел да разчита
инцидентно, според работното й време. Жилището, което в момента обитавали
бащата и детето било гарсониера, собственост на С. и майка му. То се състояло
от две стаи, баня и тоалетна и било обзаведено от всичко необходимо за едно
домакинство. Според социалните работници бащата бил силно загрижен за детето
си, което било емоционално привързано към него. Майката живеела в с.Паволче,
общ.Враца, заедно с баща си и семейството на брат си, на чиято
издръжка е, като обитавала една от стаите на първия етаж от къщата, която е с
задоволителна битова хигиена и има основните за бита мебели.
Назначената и
изслушана по делото комплексна тройна съдебна психолого – психиатрична
експертиза дала заключение, че при двамата родители е налице ниско ниво на
интелектуално функциониране, вкл.ограничена социална компетентност, без това да
може да се оцени като клинично значим проблем. Не се констатирало, според
вещите лица, зависимост на бащата към алкохол, по скоро употребата на такъв е
била ситуативно обусловена и представлява срив в адаптацията на ищеца по време
на съжителстването с ответницата. В този смисъл според експертизата употребата
на алкохол от страна на ищеца може да се разглежда като симптом на деадаптация
(разстройство в адаптацията). Докато при ответницата са били налице данни за емоционална
нестабилност, която при подходящи провокации (стрес) води до срив в цялостното
психосоциално функциониране с характер на афективен епизод, усложнен с
психотични симптоми и поведенческа дезорганизация, което може да постави детето
епизодичен риск. Нуждата от провеждане на лечение, което има своето позитивно (отсъствие
на психотични симптоми), но същото така и негативно (поради страничните ефекти,
изразени в подтикова редукция и емоционална хипореактивност) отражение върху
психическото състояние на ответницата, според вещите лица предполагат активно
партниране и надзор при осъществяване на ролята й на майка. Според вещите лица
при ответницата е налице картина на психотично афективно разстройство, налагащо
провеждане на специфично медикаментозно лечение, а наблюдаваната притъпеност на
афекта и емоционална хипо-до адекватност по всяка вероятност се дължи на
провежданото понастоящем медикаментозно лечение с антипсихотик. Вещите лица са
категорични, че бащата притежава доста добри родителски умения и особеностите
на личността му не са пречка да родителства пълноценно. Докато според експертите
майката е с ограничен родителски капацитет и особеностите на личностовото й
функциониране предполагат родителстване под супервизия с оглед гарантиране
интереса на детето. Вещите лица са категорични, че детето проявявало
привързаност към баща си. Припознавало го като значима фигура и търсело
близостта му. Наличието на емоционална и доверителна връзка на детето с майката
не е установена от вещите лице, които обаче не са констатирали и наличие на
родителско отчуждение.
По делото били
събрани гласни доказателства, с разпита на свидетелите Е.П. и Н.П..
От показанията
на свидетеля П. се установило, че се познава с ищеца от 10-15 години, тъй като
били от едно село. Ответницата я познавал откакто се запознала с ищеца. Според
свидетеля за детето Ц.основно се грижил ищеца. Купувал му лакомства, играел с
него, сменял му памперсите и го учил на хигиенни навици. Когато виждал майката
с детето то винаги било с мръсни дрехи. Лично свидетеля и правил забележка, да
не пуши и пие бира, когато я виждал да държи детето. Дори, когато детето било
на 40 дни, тя пиела бира, кърмела го и пушела в клуба на селото. От тогава
няколко пъти свидетеля й правил забележка. Заявявал, че към момента страните не
живеят заедно, тъй като от една година са в конфликт.
На свой ред,
свидетелката П. установила, че от миналата година дъщеря й и С. не живеели
заедно, като детето било предадено на грижите на бащата чрез социални
работници. Към настоящия момент дъщеря й живеела при баща си и брат си в
с.Паволче, община Враца и била на тяхна издръжка. Условията в къщата били
по-добри в сравнение с дома на С., който бил много малък. Дъщеря й започнала
временно работа към чистотата. Свидетелката живеела в с.Црънча, общ.Пазарджик и
в момента не можела да помага на ответницата, защото била безработна и
разчитала на издръжката на настоящия си съпруг.
При тази
фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен
акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните
в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното
производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, прие за установено
следното :
Въззивния съд
споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка,
не счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от
събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които
въззивния съд приема за относими към предмета на доказване следните: удостоверение
за раждане на детето Ц.; удостоверения за настоящ адрес на ответницата,
служебна бележка от „Бюро по труда” – гр. Враца, социални доклади от ДСП „Л.” и
ДСП -гр.Враца.
Въззивният съд
като обсъди показанията на свидетелите П. и П. по реда на чл.172 от ГПК, кредитира
същите в обсъдените от първоинстанционния съд части като обективни, логично
последователни и относими към предмета на спора.
Настоящият
въззивен състав преценява заключението на вещите лица по допуснатата комплексна
съдебна психолого – психиатрична експертиза, изготвена за страните по делото и
детето, като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, като го кредитира
в цялост.
Пред настоящата
въззивна инстанция към доказателствения материал са приобщени служебна бележка издадена
на 03.05.2019 г. от „Бюро по труда” – гр. Враца, която установява по
категоричен начин, че и към настоящия момент въззивницата е безработна, като
това обстоятелство датира още от 2003 г., както и удостоверение от 09.05.2019
г., от което е видно, че въззиваемия работи на длъжността „портиер” във фирма „Л.” ЕООД и за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и е реализирал брутно трудово възнаграждение в
размер на 6 790.42 лева.
Ангажиран е и актуален
социален доклад от ДСП – гр. Враца
изготвен след извършени срещи и разговори с въззивницата и след посещение на
домашния й адрес в с. Паволче, гр.Враца, както и такъв от ДСП „Л.”, изготвен
след проведена среща и разговор с въззиваемия. От тяхното съдържание се
установява, че въззивницата към настоящия момент обитава двуетажна къща,
собственост на баща й, находяща се в с. Паволче, на ул. „*******Първият етаж е
стопанисван от собственика, вторият от брата и снахата на въззивницата и
техните деца, а самата тя живеела в една от стаите, която била с изключително
лоша хигиена. Адресът е посетен на два пъти от социалните работници на ОЗД –
Враца, които са констатирали, че въпреки изразеното желание от страна на
въззиваемата да отглежда детето си Ц.на територията на с. Паволче, същата не е
положила никакви усилия за промяна на условията, в които самата тя живеела. По нейни
данни до момента бащата на детето не е търсил финансова подкрепа от нея и не е
възпрепятствал контактите й с Ц.. Освен това, при извършена проверка от социалните
работници от ДСП „Л.“ се установи, че към настоящия момент основните грижи по
отглеждането на малолетното дете се полагат от въззиваемия, който получавал
помощ и подкрепа от своята майка, която е баба по бащина линия на Ц.. Жилището,
което тримата обитавали се състояло от две стаи, баня и тоалетна и било
обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство. Детето посещавало и детска
градина № 47 „Незабравка“. Предвид направеното социално проучване социалните
работници са категорични в заключението си, че въззиваемия притежава нужния
родителски капацитет за отглеждане на детето си, което се чувствало добре с
него и имало сигурност относно необходимите социално –битови условия за живот.
Освен това във
въззивната инстанция са изслушани и двете страни по спора, по реда на чл.59,
ал.6 от СК, при което и двамата родители заявяват, че след постановяване на
обжалвания първоинстанционнен акт са направили няколко неуспешни опита да
съжителстват заедно и заедно да отглеждат детето си. Според въззиваемия
въззивницата имала психологични проблеми и е опасна както за него, така и за
детето им. Същата нямала възможност да заплаща определената издръжка. Детето не
говорило, защото било със забавено развитие и с него трябвало да работи
логопед. Въззиваемият работел вечер, когато бабата по бащина линия си била в
къщи и можела да гледа детето. Въззивницата два месеца не била ходила да вижда
детето си, тъй като нямала възможност. Когато искала въззиваемия не я е спирал.
Жилището, в което живеели бащата, бабата и детето се състояло от кухня и хол и
нямало възможност за отделна детска стая, но пък имало обособен детски кът. От своя страна въззивницата твърди, че бащата
не се грижи добре за детето и то все още не можело да говори. Не отрича, че не плаща издръжка, тъй като
полагала грижи и за другото си дете от друг мъж, но когато ходила да се вижда с
Ц.му носела подаръци.
Други относими
доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето
производство.
При тази фактическа установеност, въззивният съд
достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е
неоснователна, по изложените в нея доводи.
Въззивният съд
изцяло споделя прецизните правни изводи, изложени в обжалвания съдебен акт,
касаещи родителските права и контактите на детето с родителя, който не
упражнява родителските права, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а
на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК съдът решава въпросите при кого от
родителите да живеят децата и на кого да се предостави упражняването на родителските
права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, а съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 6, изр.2 от СК при данни, че е налице родителско
отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог. Съгласно формираната съдебна
практика по приложението на чл. 59, ал. 4 от СК изброяването на критериите в
посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно, каквото е изброяването и в
ППВС № 1/1974 г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично
в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при
кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС №
1/1974 г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване
на най-добрия интерес на детето (по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето). Съдът следва да следи служебно за
най-добрия интерес на детето, като в този смисъл да преценява всички относими
обстоятелства при произнасяне относно родителските права.
Правно
релевантен за съда относно упражняването на родителските права, е единствено интересът
на малолетното дете, като от съществено значение са обстоятелствата, свързани с
възпитателските качества на родителите, по-голямата любов и внимание към
детето, по-голямата привързаност на детето към един от родителите му, което
винаги улеснява възпитателния процес, възможността детето свободно да общува с
другия родител. Интересът на детето не се определя от по-добрите финансови
възможности и материална осигуреност на единия родител в сравнение с другия.
Водещи са по-добрите родителски качества и привързаност между детето и
родителя. В този смисъл по-пригоден да упражнява родителските права ще е
родителят, при когото интересите на детето ще са по-добре защитени.
В настоящия
случай съвкупната преценка на събраните по делото пред първоинстанционния съд
гласни и писмени доказателства води до извода, че в най- добър интерес на
детето е същото да живее при бащата и той да упражнява родителските права
спрямо него, тъй като той е по-пригодният за това от двамата родители. В случая
по-добри родителски качества са констатирани именно при бащата, който освен, че
полага лично основни грижи за малолетния разчита и на помощта на своята майка, която е и баба на
детето по бащина линия. В хода на първоинстанционното производство родителските
качества и капацитет на двамата родители са били съпоставими, като
първоинстанционния съд правилно е дал приоритет на бащата. В хода на въззивното
производство не е установена промяна в обстоятелствата, касаещи интересите на
малолетния и родителския капацитет на страните. При анализ на доказателствената
съвкупност ангажирана пред въззивния съд обаче се установи, че въззиваемия
освен, че полага адекватни и непосредствените грижи за детето, има желание да
го отглежда, разполага и с необходимата материална възможност за това.
Установена е емоционална привързаност на детето с бащата, което според
заключението на допусната комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза
припознава баща си като значима фигура за него и търси близостта му. Поради
ниската календарна възраст на Ц., който към настоящия момент е едва на 4
години, вещите лица не са могли да коментират наличието на конфликт на
лоялност, тъй като възрастта на детето е такава, че то не би могло да бъде
обект на съзнателна или несъзнателна манипулация при това му ниво на развитие.
Вещите лица обаче са категорични, че по отношение на бащата родителско
отчуждение не е налице. Такова не се наблюдавало и спрямо майката. Спрямо нея
се отчитал дефицит на доверие и емоционална връзка с детето.
От събраните
доказателства прави впечатление, че въззиваемия е добре запознат с нуждите на
сина си. Въз основа на непосредствените си впечатления свидетеля П. е споделил
заинтересоваността на въззиваемия като родител към детето си - купувал му
лакомства, играел с него, сменял му памперсите и го учил на хигиенни навици. С
такова убеждение са останали и социалните работници, които са констатирали при
събеседването с бащата, че същия е подробно запознат с това какво харесва синът
му, какви са специфичните храни, към които имал предпочитания и цялостното му
идентифициране с детето, съдържащо се в думите „Това още не сме го научили“.
Освен това социалните работници са заявили еднопосочни становища във своите
доклади по отношение на това, че бащата е в състояние да осигури в адекватна
степен потребностите на малолетното дете. В тази връзка следва да се отбележи,
че ангажираните по делото доказателства по несъмнен начин установяват, че
въззиваемия притежава необходимия
родителски капацитет и е в състояние да полага отговорни и всеотдайни грижи за
малолетния Ц., като връзката баща-дете не е нарушена.
Същевременно
поведението на въззивницата е в разрез с интересите и правата на Ц.. От
показанията на свидетеля П. се установи, че същата е пушела и употребявала
алкохол още преди детето да е навършило 40 дни. Отделно от това, при посещение
в жилището, което обитавала в с. Паволче социалните работници на два пъти са
констатирали изключително занижена битова хигиена. Не без значение е и
обстоятелството, че въззивницата се е дезинтерисирала, като майка и спрямо
другото си по-голямо дете, което е оставила на грижите на неговия баща. В хода на съдебното производство пред двете
съдебни инстанции липсват каквито и да било доказателства, че въззивницата е по-пригодна,
в сравнение с бащата, да упражнява родителски права над малолетния си син,
че
притежава по-добри родителски и възпитателски качества от въззиваемия, и че същата
е способна да осъществява такова майчинско поведение, което да съдейства за
развитието на детето, поради което следва да понесе неблагоприятните последици
от това си процесуално поведение.
От друга
страна, данните по делото сочат, че въззиваемия не е препятствал майката в
изпълнението на родителските й функции, независимо от неговото отношение към
нея. С оглед това несъмнено е, че понастоящем родителски капацитет да полага
грижи за детето има само той. Следва да се обоснове, че интересът на детето не е
имагинерно понятие. Той налага детето да има възможност за най - пълноценни
контакти и с двамата му родители, независимо, че същите не полагат за него
съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява
непосредствено родителските права не е лишен от тях и също има възможност при
добро желание пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи
за детето си.
Едновременно с
това и при липсата на конкретно формулирани в жалбата доводи за пороци на
решението в обжалваната му част, въззивният съд, като не констатира такива, не
счита за необходимо да го коментира подробно. В хода на въззивното производство
не се събраха такива доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния
съд в правилността на обжалваното решение. Съдът не констатира противоречие на
същото с материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати
в производството пред Първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като
правните изводи кореспондират на установените фактически обстоятелства. Събраните
доказателства са обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта си към
предмета на доказване.
Съобразно
изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционното
решение, в частта му за предоставяне упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето следва да бъде
потвърдено.
По разноските :
Претенции за
присъждане на сторените деловодни разноски са направени и от двете страни по
спора, като с оглед изхода на делото, въззивницата няма право на разноски. Претенцията
на въззиваемата страна също е неоснователна,
независимо от изхода на делото. Предвид характера на спора – спорна
съдебна администрация, разноските, сторени от въззиваемия, както и от
въззивницата, следва да останат в тяхна тежест. Правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.
127, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и
двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри брачен въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 419081 от 30.05.2018
г., постановено по гражданско дело № 30999 по описа за 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, в обжалваните части относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните – въззивницата
М.Ц.К. и въззиваемия С.П.С., за присъждане на сторените в настоящето
производство деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
НЕЗАВЕРЕНИ ПРЕПИСИ от настоящето
решение да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………