Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ОЛЯ
ЙОРДАНОВА и прокурора ТОНИ ТОМОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 732/2021 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на В.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 260321 от
05.03.2021 година, постановено по АНД № 527/2021 година по описа на ВРС, с
което е потвърдено НП 436и-362/16.10.2020 на Директора на ОД на МВР - Варна, с
което на В.С.И. е наложено административно наказание “Глоба” в размер 300 лв.
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са
такива за нарушение на материалния закон, съставляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Налага твърдения, че изводите
на ВРС, извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето са неправилни. Сочи се наличие на хипотезата
предвидена в чл. 28 ЗАНН, предвид липсата на вредоносни последици от деянието и
липсата на данни жалбоподателката да е била без маска. Сочи се последваща отмяна на Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. и отпадане
забраната за посещение па открити обществени места. Позовава се на правилото на
чл. 3, ал. 2 ЗАНН, според която ако до влизане на наказателното постановление в
сила последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Налага доводи, че Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г. въз основа на която е била наложена забраната за посещение на спортни и
детски площадки съставлява нормативен акт, същата не е била обнародвана, поради
което не е произвела действие и не може да послужи, като основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателката.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява. С писмена молба подадена, чрез
процесуалния ѝ представител адв. Д. поддържа касационната си жалба.
Ответникът ОД на МВР - Варна, чрез
процесуалния си представител юрк. Л. изразява становище за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
въззивното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното НП на жалбоподателката е
била наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето, затова, че на 25.04.2020 г. в 13:50 часа в град
Варна, ж.к. Чайка до бл. 43 в двора на ОУ “Захари Стоянов“ жалбоподателката се
намирала на открито обществено място-спортна площадка, с което не изпълнила
въведени със заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето. След извършена проверка, срещу жалбоподателката е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а именно не е изпълнила въведени
противоепидемични мерки с т. 1 от
Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването. Актът бил
надлежно предявен на касаторката, която записала, че има възражения, но в сока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН няма постъпили такива. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за
здравето (ЗЗ). Посочено е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. От доказателствата по делото, въззивният съд е
приел за безспорно установено, че И. е извършила състава на вмененото ѝ
нарушение, с което е нарушила въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по време на извънредната обстановка. За да потвърди
наказателното постановление, въззивният съд е приел обстоятелството, че в
последствие заповедта на Министъра била изменена, като такова, което не може да
доведе до отпадане на адм. нак. отговорност на жалбоподателката. Приел е, че Заповед
№ РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването носи белезите на
общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и не урежда абстрактни правила
за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила
за COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. Прието е от въззивния съд, че извършеното
от касаторката нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по
нищо не се отличава от останалите от същия вид и не са налице предпоставките на
чл 28 ЗАНН.
Обжалваното решение на Районен съд –
Варна е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, и при правилно приложение на материалния закон.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че
на 25.04.2020г. И. не е изпълнила въведени със заповед на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената дата в гр. Варна, ж.к. Чайка до бл. 43 в двора на ОУ “Захари Стоянов“ жалбоподателката се
намирала на открито обществено място - спортна площадка, с което поведение не
изпълнява въведените противоепидемични мерки в т. І, 1. от заповед № РД-01-143
от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото
е правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми визиращи
състава и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил
всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
свидетелски и писмени доказателства.
Твърденията в касационната жалба и жалбата
срещу наказателното постановление, че Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването представлява нормативен акт, който предвид
липсата на обнародване не може да произведе действие е неоснователно.
Въззивният съд е изложил в мотивите на въззивното решение подробни и
изчерпателни съображения относно естеството на посочената заповед като общ
административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Правилно е възприето в мотивите
на въззивното решение, че заповедта на Министъра на здравеопазването не
притежава характеристики на подзаконов нормативен акт. Мотивите на ВРС в тази
част се споделят изцяло от настоящия касационен състав, който препраща към
същите.
Неоснователни са и възраженията, че заповедта
не е породила действие, тъй като не е била надлежно оповестена и съобщена на
заинтересованите субекти. В качеството си
на общ административен акт заповедта на Министъра на здравеопазването е
породила задължение за всички лица от момента на изпращането на заповедта до
организациите на заинтересованите лица – заповедта да се съобщи на регионалните
здравни инспекции. Оповестена е и чрез средствата за масово осведомяване –
телевизия, радио, печатни и електронни медии, при което съдържанието ѝ е
станало общоизвестно. В този смисъл изискванията на чл. 72, ал. 1, вр. чл.
66 АПК са били изпълнени, а съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 АПК когато
неотложно трябва да се издаде общ административен акт, какъвто е конкретния
случай, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да
не се спазят някои от разпоредбите на раздел ІІ – ри АПК за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на
акта. В този смисъл са неоснователни възраженията на И. за липсата на
обнародване на заповедта.
Не се споделя и възражението на касатора
за наличие на по-благоприятен закон, който да обосновава приложението на чл. 3,
ал. 2 ЗАНН. Посоченият текст гласи, че ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Алинея 1 на същия чл. 3 ЗАНН посочва, че за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Безспорно е установено по делото, че към датата на
извършване на нарушението – 25.04.2020 г. нормативната разпоредба за
нарушението на която е била наказана И. е чл.209а, ал. 1 ЗЗ и тя е била в сила,
считано от 09.04.2020 г. Тази разпоредба е предвиждала наказание глоба в размер
от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Пак към същата дата – 25.04.2020 г. такива противоепидемични мерки са били
въведени със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. С тази заповед считано от 00.00 часа на
21.03.2020 г. се преустановяват посещенията на спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места. Административното
нарушение от състава по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ (редакция ДВ, бр.
34/2020 г.) в случая е осъществено от касаторката В.С.И. чрез, посещение на открито
обществено място - спортна площадка, находяща се в град Варна, ж.к. Чайка до
бл. 43 в двора на ОУ “Захари Стоянов“.
Вярно е, че със Заповед
№РД-01-247/01.05.2020 г. е отпаднала забраната за посещение на спортни и детски
площадки, въведена с т. І, 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. Това
обстоятелство, обаче не се приема от съда като нормативна разпоредба, която да
е по-благоприятна за нарушителя. С посоченото изменение не се „декриминализира“
нарушението за което е наказана И.. Касаторката е наказана за нарушение на чл. 209а,
ал. 1 ЗЗ – за неизпълнение на въведени противоепидемични мерки. И след 05.05.2020 г. разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ
продължава да предвижда същото наказание за същото нарушение. Различни са само
противоепидемичните мерки, но не и състава на нарушението.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден
критерий за маловажен случай на административно
нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за
„маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като
е свързана с правилното приложение на материалния закон и в
правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното НП. Наложеното наказание е съобразено със законовия
минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в
рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите
на чл. 12 ЗАНН. Обстоятелствата които касаторката
сочи за да бъде приет случая за маловажен са обстоятелства смекчаващи
отговорността на дееца и същите следва да бъдат и са отчетени от АНО при
определяне размера на наложеното наказание - в минималния, предвиден от закона.
Въз основа на тях не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма с оглед
обществената опасност. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични
мерки, целящи да предотвратят масово заболяване поради вирус. Обект на
увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани
с живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че И. не съобразява
поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава собствения си живот
и живота на другите граждани не обосновава маловажност на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и
законосъобразно е ангажирана от АНО с оглед обществената опасност на
извършеното деяние. Фактическата обстановка е установена и в НП и АУАН. За
извършеното нарушение на наказаното лице е наложено
наказание в минималния размер, предвиден от закона. Отчетена е
от АНО обществената опасност от извършеното деяние - нарушение
на въведени противоепидемични мерки.
В случая не се установяват извинителни
причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да
са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното
лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира
като маловажен.
В случая вмененото нарушение
по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН. Извършено е в условията на обявено извънредно положение към 25.04.2020
г. - с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., поради пандемия от
COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на
най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Без значение е
отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици. Процесното нарушение
е доказано както от обективна, така и от субективна страна.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа
и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260321 от 05.03.2021 г., постановено по
НАХД № 527/2021 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в
полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.