РЕШЕНИЕ
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на десети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 1654/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е във връзка с жалба от ДЗЗД
„Харити І 2019“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Аспарухово, ул. „Лерин“ № 15, срещу Заповед № 207-ФУ/ 06.06.2019 г.,
издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в главна
дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване“ на
стопанисван от дружеството обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в
гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 99 и е забранен достъпа до него за срок от 10 дни
на основание чл. 186 , ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата са изложени
твърдения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Жалбоподателят
счита, че заповедта не съдържа мотиви относно необходимостта от налагане на
мярката, както и по отношение продължителността на определения срок за
налагането ѝ – с издаването ѝ не се постига нито една от
преследваните от закона цели. Твърди, че са нарушени основни принципи на
административния процес, като например принципът за съразмерност, закрепен
законодателно в чл.6 от АПК. Иска се отмяна на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка и присъждане на направените в производството
разноски.
Жалбата се поддържа от
процесуалния представител на оспорващото дружество – адв. Л. Д. в представените
по делото писмени бележки с.д. № 10969/ 09.07.2019 г. Претендират се разноски.
Ответникът в
производството - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в депозираните от неговия процесуален
представител писмени бележки с.д. №
10590/ 02.07.2019 г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че при констатирано нарушение на 186 от ЗДДС органът не може по собствена преценка
да реши дали да наложи ПАМ или не тъй като действа в условията на обвързана
компетентност. Изразено е становище, че доколкото законът не сочи конкретно кои
държавни или обществени интереси са особено важни, то това подлежи на преценка
на органа при съобразяване на всички факти, събрани в хода на административното
производство. С оглед на това се определя и конкретния срок за налагане на ПАМ,
която в конкретния случай е 10 дни. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Заповедта е съобщена на
представляващия дружеството и негов управител М.Й.С.на 12.06.2019 г., видно от
представената с административната преписка разписка. Жалбата срещу нея е
депозирана в Административен съд – Варна по пощата, като клеймото на приемащата
пощенска дата е от 14.06.2019 г. Оспорването е направено от лице, което е
адресат на акта и разполага с правен интерес. С жалбата е сезиран материално и
териториално компетентен съд. Горното навежда на извод за допустимост на
жалбата.
От съдържанието на
оспорената заповед е видно, че принудителната административна мярка е наложена
на оспорващото дружество на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във връзка с проверка, извършена
от служители на ГД „Финансов контрол“ при ТД – Варна при ЦУ на НАП на
05.06.2019 г. в търговски обект,
стопанисват от ДЗЗД „Харити І 2019“ -
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 99. При
проверката е извършена контролна покупка на стоки /0,840 лв. череши и 1,085 кг.
домати/ на обща стойност 6,60 лв., платени в брой от проверяващата Милена
Владимирова Душкова преди да се
легитимира. Покупките са заплатени с една банкнота с номинал 10 лв. и с две
монети – една от 0,50 лв. и от 0,20 лв. Върнато е ресто от 4,10 лв. – две
монети от 2 лв. и монета от 0,10 лв. За контролната покупка не е издаден
фискален бон от функциониращото в търговския обект фискално устройство /ФУ/. Въз
основа на описаното проверяващите направили констатация, че в стопанисвания от
ДЗЗД „Харити І 2019“ търговски обект дружеството в качеството на задължено лице
по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговски обекти чрез фискални устройство не регистрира и не отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство модел TREMOL ZM KL V2, рег. № 4120392/
26.03.2019 г. с инд. № на фискалното устройство
ZK119625 и № на фискалната памет 50162283 или касови
бележки от кочан с оглед установеното в наредбата. Във връзка с проверката е
съставен mротокол за извършена проверка сер. АА № 0350148, в който подробно са
описани констатациите на проверяващите от ГД „Финансов контрол“. От извадения
от намиращото се в обекта ФУ е установено, че последната отразена продажба
преди контролната покупка е регистрирана
в 18,46 ч., но реално продажбата е извършена един час по-рано тъй като ФУ не е
пренастроено на актуалното часово време и показва с един час назад.
Оспорената заповед
съдържа и мотивите на органа да определи период на запечатване на обекта от 10
дни. Като такива са посочени неиздаване на касов бон за контролната
покупка на стойност 6,60 лв.,
последиците от нарушението, местоположението на търговския обект – на главна
улица в централната част на града със значителен клиентопоток, големината на
обекта – 30 кв.м., установеното работно време – без почивен ден, установения
междинен оборот от продажби в размер на 44,40 лв., наличието на други
административни нарушения предвид установената разлика от 846,45 лв. между
фактическата касова наличност и разчетената от ФУ, несъответствието на часа на
ФУ с актуалното часово време, установените публични задължения в размер на
8040,87 лв. към 06.06.2019г. Като друг мотив ответникът е посочил, че с
извършеното нарушение се засяга установената в страната данъчна дисциплина.
Счита се, че ако в конкретния случай не бъде наложена ПАМ, то съществува
възможност дружеството да извърши друго нарушения, от което за фиска ще
настъпят значителни и трудно поправими вреди. Бланкетно е посочено, че при
определяне на срока за запечатване на търговския обект органът се е съобразил
горните обстоятелства и е приложил принципа за съразмерност.
Въз основа на
установяванията, изложени в Протокола от проверката на 12.06.2019 г. срещу ДЗЗД
„Харити І 2019“ е съставен акт за установяване на административно нарушение
сер. № AN № F492053. До приключване на
настоящото съдебно производство от ответника не са представени доказателства,
че образуваното административно-наказателно производство е приключило с
издаване на наказателно постановление.
Разгледана по същество,
жалба на ДЗЗД „Харити І 2019“ срещу заповед № 207-ФУ/ 06.06.2019 г. е
основателна поради следните съображения:
Като индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, заповедта следва да отговаря
на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Видно от представените
от ответника доказателства, обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган – началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите, на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на
ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
При служебната проверка
за законосъобразност на оспорената заповед не се установиха съществени
нарушения на административно-производствените норми, които да обосноват
отмяната му като незаконосъобразен. Обжалваният акт отговаря на изискванията за
писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в
достатъчно подробен вид.
При налагането на принудителна
административна мярка трябва да са налице доказателства за обективна
противоправност на деянието, за да се цели
предотвратяване и преустановяване
на административното нарушение, изпълнено чрез него, или да са
настъпили вредни последици от конкретното административно нарушение, които да
бъдат отстранени чрез административната принуда или има непосредствена опасност
от настъпване на такива. Съгласно чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания, принудителните административни мерки могат да се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. От
съдържанието на тази разпоредба могат да се направят два основни извода:
1/ Законодателят не
случайно е използвал израза „могат“ да
се прилагат принудителни административни мерки. Следователно, ПАМ не се
прилагат задължително и неизменно всеки път, когато е наложена глоба или
имуществена санкция, т.е. принудителната административна мярка не се налага в
условията на обвързана компетентност, а при оперативна самостоятелност –
свободна преценка на органа дали да бъде наложена при възникналите законови
основания; за това говори и възможността административния орган по собствена
преценка да предвижда различен срок за налагане на принудителната административна мярка в рамките на законовия
максимум.
2/ Принудителните
административни мерки могат да се
приложат само, ако се налага предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. За
целта, административният орган, който налага съответната принудителна
административна мярка, трябва да мотивира нуждата от нея като посочи обосновано
какво налага съмнението за извършване на същото или на други административни
нарушения от дадения субект.
Съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1 б. "а" ЗДДС, посочена от ответника като правно основание за
издаване на обжалваната заповед, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна
мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или
начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на
съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон, което
представлява административно нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. И за това нарушение да има
приключило административно-наказателно производство с влязло в сила наказателно
постановление, към което заключение води нормата на чл.187 ал.4 от ЗДДС. В
случая, към датата на посоченото административно нарушение липсва съставен акт за установяване на нарушение,
като това е станало почти седмица
по-късно – на 12.06.2019 г. От анализа на
чл. 186 от ЗДДС /във всичките му алинеи/ в съпоставка с чл.22 от ЗАНН, се
налага извод, че ПАМ се налагат в случаите на констатирани административни
нарушения като допълнителна мярка. Тя не може да бъде налагана самостоятелно
без да е налице констатирано административно нарушение. Според правната
доктрина, административното нарушение се счита за установено едва със съставяне
на АУАН. С оглед на горните съждения
настоящият състав на съда счита, че в конкретния случай издаването на заповед
за налагане на ПАМ е преждевременно, което превръща нейния обезпечителен
характер в наказателен и нарушава принципа ne bis in idem.
Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие със
спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в конкретния
случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона.
Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено
към момента на установяването му. Не би могло да доведе до предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от неотчитане на продажбите, тъй като установяването
на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може да стане
единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство съгласно
изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК и не може дори практически да
стане посредством запечатването на обекта.
Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на
търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на
продажбите, запечатването не може да бъде мотивирано с аргумента за
предотвратяване на други нарушения от същия вид. Още повече, че в настоящия
казус издадената преди съставяне на АУАН заповед за ПАМ не предотвратява
извършването на други такива нарушения, а предотвратява преди всичко
извършването на търговска дейност и реализирането на приходи за фиска, което,
освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати приходи за
държавата от данъци, което също не съответства на целта на закона.
Изложеното по-горе
налага извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед № 207-ФУ/
06.06.2019 г., което винаги е основание за отмяна на акта.
Предвид този изход на
делото, жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски в размер на 1050
лв. 1000 лв. за адвокатски хонорар (изплатен в брой) и 50 лв. за разглеждане на
настоящото производство.
Воден от изложеното и на основание чл.
186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на ДЗЗД „Харити І 2019“ с
ЕИК ******* заповед № 207-ФУ/ 06.06.2019 г. на началника на отдел
"Оперативни дейности" – Варна в главна дирекция "Фискален
контрол" при Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1 б. "А" от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на стопанисван
от обект – магазин за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 99 и е забранен достъпа до
него за срок от 10 дни в срок от 3 дни, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ДЗЗД „Харити І 2019“ с ЕИК ******* съдебни разноски в
общ размер от 1050 лв. /хиляда и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: