№ 8554
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110175066 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ.
Ищцата М. Т. Д. - Д. твърди, че между нея, в качеството на работник, и
ответника – „Детска градина № *** В.“, в качеството на работодател, съществува
трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № ***09.03.2021 г.,
въз основа на което ищцата заема длъжността учител, с уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 1053 лева. Ищцата поддържа, че е член на Съюза на
българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България,
поради което и на основание чл. 57, ал. 1 КТ за нея се прилага колективен трудов
договор № Д01-41***28.12.2023 г. Поддържа още, че по силата на колективния трудов
договор минималната работна заплата за длъжността учител е в размер на 1853 лева,
като при това на основание чл. 23 от същия има право на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на не по-
малко от 1 % от основното месечно възнаграждение, като тя има 3 години, 8 месеца и
16 дни трудов стаж като учител. Твърди, че до 08.11.2024 г. е ползвала отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като е подала заявление за ползване на 118
дни платен годишен отпуск по чл. 155 КТ по реда на чл. 174 КТ за периода от
11.11.2024 г. – 05.05.2025 г. включително. На 25.11.2024 г. е получила фиш за заплата
начислена в размер на 1189,00 лева, съответно е изплатена сума в нетен размер от
700,13 лева, без начислени добавки по чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. Въз основа на изложеното
иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 514,23 лева, представляваща
незаплатен остатък от брутен размер на възнаграждение за ползвани 15 дни платен
годишен отпуск през месец ноември 2024 г., ведно със законната лихва от 16.12.2024 г.
до окончателното изплащане.
Ответникът „Детска градина № *** В.“ в срока за отговор на исковата молба
оспорва иска по основание и размер. Сочи, че трудовото възнаграждение на ищцата не
е било увеличавано едностранно със заповед на работодателя или с допълнително
1
споразумение между страните по взаимно съгласие между тях. Оспорва още и да е
била издадена заповед на директора на детската градина, с която да е разрешила
ползването на отпуск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото, че през
процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, по което
ищецът е престирал труд съобразно уговореното, респективно е ползвал разрешен
платен годишен отпуск, както и размера на дължимото трудово възнаграждение. При
доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащането.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника по делото и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства – наличието на
трудово правоотношение между ищцата, в качеството на работник, и ответника, в
качеството на работодател, възникнало по силата на Трудов договор № ***09.03.2021
г., въз основа на което ищцата заема длъжността учител, с уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 1053 лева.
От представена по делото служебна бележка изх. № 29/28.11.2024 г., издадена
от председателя на ОбКС р-н *******, се установява, че М. Т. Д. – Д. – учител в ДГ
*** „В.“, е синдикален член към СО при ДГ *** „В.“.
По делото е приложен колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-41***28.12.2023 г., в чл. 27 от
който са установени размери на минимални основни трудови възнаграждения, считано
от 01.01.2024 г. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2.1 минималното възнаграждение за учител,
възпитател, ръководител на направление „Информационни и комуникационни
технологии“, психолог, педагогически съветник, логопед, рехабилитатор на слуха и
говора, корепетитор , хореограф и треньор по вид спорт е в размер на 1853 лв.
Чл. 23 от КТД предвижда работниците и служителите, членове на страните по
договора, да получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит в размер на не по-малко от 1 % от основното месечно
трудово възнаграждение. Предвид установяване на този факт и на основание чл. 57, ал.
1 КТ колективният трудов договор се прилага спрямо ищцата, респективно спрямо нея
е приложим и уговореният в него минимален размер на брутното трудово
възнаграждение и добавката по чл. 23 от същия, и без наличието на заповед на
работодателя за увеличаването или на допълнително споразумение към трудовия
договор.
Видно от разпечатка от системата за сигурно електронно връчване на
04.11.2024 г. М. Т. Д. – Д. е изпратила заявление за ползване на отпуск. Разпечатка на
такова, подписано с КЕП, е приложена по делото, като се установява да е поискан
отпуск за периода от 11.11.2024 г. до 05.05.2025 вкл. В отговор на заявлението на
08.11.2024 г. й е изпратено съобщение със заглавие „вх. №“ и съдържание – „от
11.11.2024 г. – платен отпуск. Очаквайте заповед“, от което съдът приема за
установено, че на ищцата е разрешено използването на платен годишен отпуск за
заявения период.
На същата дата – 11.11.2024 г., ищцата чрез ССЕВ е изпратила две заявления,
подписани с КЕП – по чл. 53 КСО за промяна в обстоятелствата за изплащане на
2
парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, и по чл. 54 КСО за
изплащане на парично обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на дете
до 2-годишна възраст на основание, поради посещение на детето в детско заведение на
пълна държавна издръжка.
От приложен фиш за работна заплата и банково извлечение се установява, че
за месец ноември 2024 г. ищцата е получила нетно трудово възнаграждение в размер
на 700,13 лева.
По делото са приобщени още представени в преклузивния срок нови писмени
доказателства – фиш за работна заплата за м. 02.2025 г. за начислено нетно трудово
възнаграждение в размер на 2144,68 лева, в което е включена добавка по чл. 21
НСОРЗ, включително и това за м. 01., както и фишове за месеците март и април 2025
г., видно от които е начислено нетно възнаграждение в размер на 1529,54 лв. с
включена надбавка по чл. 21 НСОРЗ. Предвид липсата на промяна във фактическите
обстоятелства начисляване на вземане по чл. 21, ал. 2 НСОРЗ за периоди, следващи
процесния, с оглед и на останалите доказателства по делото, се приема като признание
от ответника на правопораждащия факт – наличие на основание за начисляването му.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което размерът на брутното трудово възнаграждение при база 1853 лева с добавка 1 %
възлиза на сумата от 1908,59 лв. Брутният размер за 15 дни платен годишен отпуск за
месец ноември 2024 г. е в размер на 1363,35 лв., нетният размер от която възлиза на
сумата от 1057,93 лв., а нетният размер на добавката по чл. 21, ал. 2 НСОРЗ възлиза на
379,09 лв.
С оглед изложените по-горе съображение относно приложимост на
уговореното в КТД и въз основа на заключението на вещото лице, съдът намира, че с
изплащане на сумата от 700,13 лв. в нетен размер за 15 дни платен годишен отпуск за
м. ноември 2024 г. ответникът не е изпълнил в цялост задължението си за заплащане
на трудово възнаграждение, поради което е останал задължен за разликата в повече.
Ищцата претендира разликата като брутно трудово възнаграждение в размер на 514,23
лв. при дължим общ брутен размер от 1363,35 лв. и начислен такъв от 902,25 лв.,
поради което ответникът следва да бъде осъден за заплати разликата от 461,10 лв.,
представляваща незаплатен остатък от брутно трудово възнаграждение за ползван
платен годишен отпуск от 15 дни за м. 11.2024 г. За разликата до пълния предявен
размер от 514,23 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лв., както и сумата от 400 лв. депозит за
вещото лице, платен от бюджета на съда, или общо 450 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Детска градина № *** В.“, БУЛСТАТ *********, да заплати на М.
Т. Д. – Д., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ сумата от
461,10 лв., представляваща незаплатен остатък от брутно трудово възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск от 15 дни за м. 11.2024 г., ведно със законната лихва от
16.12.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 461,10 лв. до пълния предявен размер от 514,23 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Детска градина № *** В.“, БУЛСТАТ *********, да заплати на
3
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС държавна такса и разноски по делото в
общ размер от 450 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
съдебното решение в частта, с която ответникът „Детска градина № *** В.“,
БУЛСТАТ *********, е осъден да заплати на М. Т. Д. – Д., ЕГН **********, на
основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ сумата от 461,10 лв., представляваща
незаплатен остатък от брутно трудово възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск от 15 дни за м. 11.2024 г., ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до
окончателното изплащане
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 13.05.2025 г. /на основание чл. 315, ал. 2 ГПК/, а
в частта с която е допуснато предварително изпълнение на решението (имаща характер
на определение) в едноседмичен срок с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4