Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1840
гр. Бургас, 23.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:`
Председател: Марина Николова
при
секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно
дело № 1843/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 197 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б.представлявано от Т.К.– управител, уточнена с молба с вх.№
8620/10.08.2021г. против решение № 51 от 09.06.2021 год. на
директора на ТД на НАП-Б., с което е оставена без уважение жалба на „ИНТЕГРО ГРУП“
ЕООД срещу постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С210002-023-0001387 от
17.05.2021 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Б., издадено на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК.
В жалбата са изложени
доводи за необоснованост и незаконосъобразност, поради противоречие с
материалноправни разпоредби на постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки на „ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД. В уточняващата молба с вх.№
8620/10.08.2021г. и в молба с вх.№ 11241/ 03.11.2021г., представени от процесуалния
представител на жалбоподателя, е формулирано искане за обявяване невалидността,
а при условия на евентуалност за отмяна на решението на директора на ТД на НАП
– Б. като недопустимо, необосновано и неправилно, както и за отмяна на
незаконосъобразното постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки. Претендира се присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК,
вр.§2 от ДОПК. Представени са писмени доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
уведомен, не изпраща представител.
Ответникът - Директор ТД на НАП - Б., редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по делото. Представил е
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
Съдът, следа като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на жалбоподателя, от
фактическа страна намира следното:
В хода на извършвана
ревизия на жалбоподателя, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220008041-020-003/28.04.2021г., са установени определени
обстоятелства за допълнително определяне на задължения в очакван общ размер по
ДДС - 56 121.83 лева към 11.05.2021 г., в т.ч. главница 53 280.00 лева и лихва
2841.83 лева. С искане за предварително обезпечаване на задължения от отдел
„Контрол" до дирекция „Събиране" с № Р-02000220008041-039-001/11.05.2021
г. главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията, е
поискал налагане на мерки за предварително обезпечаване на така очаквания
размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с РА и ще
подлежат на внасяне. Като обосновка за поисканата обезпечителна мярка в
искането е посочено, че „ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД не притежава недвижими имоти и МПС
и е предоставило кредити на две физически лица в общ размер на 26 500
лева.
За обезпечаване на
очакваното публично вземане и на основание чл.121, ал.1 от ДОПК публичният
изпълнител при ТД на НАП-Б. е издал постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки № С210002-023-0001387 от 17.05.2021 год., с което е наложил
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезор, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка
за сумата от 56 121.83 лева. В мотивите на постановлението като причина за
налагането на предварителната обезпечителна мярка е изложено обстоятелството,
че ще се затрудни събирането на публичното вземане в предполагаем размер
56 121.83 лева, в това число главница 53 280 лева и лихва
2 841.83 лева към 11.05.2021г. Посочено е също, че представляващият
„ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД има сключени договори за строително-монтажни работи с две
регистрирани по ЗДДС дружества „Матаро“ ЕООД и „Кроли М“ ЕООД и има ползван
данъчен кредит в размер на 53 280 лева от тези рискови
контрагенти. Освен това е изтъкнато, че предварителните обезпечителни мерки се
налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото
на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
До Първа инвестиционна
банка е изпратено запорно съобщение на основание чл.202, ал.1 от ДОПК,
входирано с № 3-40732/20.05.2021г.
Постановлението е
оспорено от „ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД по административен ред пред директора на ТД на
НАП – Б. с жалба вх.№ ИТ-00-4445/28.05.2021г. Решаващият орган се е произнесъл
по жалбата с решение № 51/09.06.2021г. като я е оставил без уважение като
неоснователна, приемайки, че оспореният акт е законосъобразен, а наложената
обезпечителна мярка – в съответствие с разпоредбата на чл.121, ал.3 от ДОПК.
Междувременно, тъй като директорът на ТД на НАП – Б. не се е произнесъл по
жалбата в седмодневния срок, установен в разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК
„ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД е подал жалба до Административен съд – Б. с вх.№
ИТ-00-4445/18.06.2021г. срещу постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, мълчаливо потвърдено от директора на ТД на НАП – Б., на
основание чл.197, ал.2, изр.второ от ДОПК.
При така установените
факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения срок,
при спазване на принципа за задължително оспорване на постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по административен ред, съгласно
чл.197, ал.1 ДОПК, поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК, решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да
се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната
дирекция, чийто директор го е издал. В чл.197, ал.2 от ДОПК, изречение второ е
предвидено, че непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал.1 се смята
за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок
от изтичането на срока за произнасяне. От друга страна, нормата на чл. 197, ал.
3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна
мярка.
Въз основа на
граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби, както и
предвид последващото
произнасяне от директора на ТД на НАП по жалбата на „ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД с
изричен акт, в който са възприети и доразвити мотивите на публичния изпълнител
на ТД на НАП – Б. за издаване на постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки и с оглед направените от жалбоподателя уточнения, се обосновава извода, че
предмет на съдебен контрол на настоящото производство са Постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК във
вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност –
наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта
на закона.
Обжалваното Решение на
директора на ТД на НАП - Б., е издадено от компетентен орган - титулярят на
длъжността. Решението е издадено и в кръга на предоставените правомощия на този
орган - по чл.197, ал.1 ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на
формата му или по процедурата по издаването му. Възраженията на жалбоподателя
за невалидността и недопустимостта на решението, поради постановяването му след
изтичане на седмодневния срок по чл.197, ал.1 от ДОПК, съдът счита за
неоснователни, тъй като този срок не е преклузивен, а инструктивен. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Постановлението
за налагане на предварителни обезпечителни мерки също е издадено от компетентен
орган – публичен изпълнител в ТД на НАП - Б., съгласно правомощията му,
определени в чл.167 от ДОПК, в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и
съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити, включително фактически
и правни основания за неговото издаване. Не са допуснати съществени нарушения
на установените в чл.202 от ДОПК процесуални правила.
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по
приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния
изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. Съгласно чл.121, ал.3 от ДОПК
предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването
върху които не води до сериозно възпрепятстване дейността на лицето. Ако това
не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната
от ревизираното лице дейност.
В разпоредбата на чл.197,
ал.3 от ДОПК са установени следните предпоставки, при наличието на които съдът
отменя обезпечителната мярка: ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5.
В случая нито една от тях
не е налице. Спазени са установените в чл.121 от ДОПК изисквания за налагане на
процесния запор върху банковата сметка на дружеството-жалбоподател.
Постановлението за
налагането му е издадено по искане на орган по приходите – ръководител на
ревизия с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото
на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Преценката за затрудненото събиране на задълженията е направена от
публичния изпълнител, на който е възложено събирането, същият разполага с
такава компетентност и при упражняването й действа в условията на оперативна
самостоятелност. Процесната предварителна обезпечителна мярка и преследваната с
нея цел е оправдана, предвид установеното в хода на ревизията имуществено
състояние на „ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД от една страна – обстоятелството, че
дружеството не притежава недвижими имоти и МПС и очаквания значителен размер на
допълнителни задължения на дружеството по ЗДДС, от друга. Това означава, че принудителното
събиране в пълен размер на вече установените публични задължения с влязъл в
сила РА не би могло да бъде гарантирано и би могло съществено да бъде
затруднено. При липсата на данни и на твърдения за наложени други обезпечителни
мерки върху имущество на жалбоподателя както и въобще за друго налично
имущество на същия, правилни са изводите на публичния изпълнител, че без
налагане на обезпечения ще се затрудни събирането на установените задължения.
Ето защо, възражението в жалбата, че не
е изпълнено условието на чл.121, ал.1 от ДОПК, се явява неоснователно.
Процесната предварителна
обезпечителна мярка е наложена върху конкретно посочено имущество на жалбоподателя
и до размера на очакваните публични задължения в изпълнение на изискването по
чл.195, ал.7 от ДОПК.
Налагането на
обезпечителни мерки върху банковите сметки на ревизираното лице по естеството
си е такова, че почти винаги затруднява дейността му и има неблагоприятно
действие. Именно поради това и отчитайки засилената защита на публичния
интерес, законодателят е забранил не всяко затрудняване, а само това, което по
естеството си води до сериозно засягане дейността на лицето или до спиране на
извършваната от него дейност, доказателства за което не са ангажирани от дружеството-жалбоподател.
По изложените
съображения, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че не е
спазено и изискването по чл.121, ал.3 от ДОПК наложените обезпечителни мерки да
не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от
необходимото за събиране на задълженията.
Дружеството-жалбоподател оспорва
и констатациите на публичния изпълнител, че дружеството не разполага с
достатъчно парични постъпления за покриване на очакваните задължения и че е
ползвало данъчен кредит по фактури издадени от рискови дружества – възражения,
които като неподкрепени с доказателства, следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното
по-горе и предвид факта, че по делото не се установиха основания по чл.160,
ал.2 от ДОПК за отмяна на решението на директора на ТД на НАП – Б. и на
потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото на
основание чл.161 от ДОПК на ответника се дължат разноски по делото. В случая
обаче, нарочно искане за това не е направено, поради което такива не следва да
се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Б., ХVIII-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б.представлявано от Т.К.– управител, уточнена с
молба с вх.№ 8620/10.08.2021г. против решение № 51 от 09.06.2021 год. на директора на ТД на НАП-Б., с което е оставена без
уважение жалба на „ИНТЕГРО ГРУП“ ЕООД срещу постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № С210002-023-0001387 от 17.05.2021 год. на
публичен изпълнител при издадено на осн. чл.121, ал.1
от ДОПК.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: