№ 2240
гр. Пазарджик, 22.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220101773 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД
(ищец), редовно уведомен по реда на чл.56, ал. 2 от ГПК чрез юрисконсулт Н.
А. Т., не изпращат законен или процесуален представител.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 28496/18.11.2024 г.
от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, чрез
процесуален представител: юриск. Н. Т., с което тя уведомява съда, че поради
ангажираност няма да се яви в предстоящото съдебно заседание и моли делото
да се гледа в нейно отсъствие. Няма въпроси към вещото лице, моли
закрючението да бъде прието. Излага становище по същество за уважаване на
иска, претендира разноски, а в случай че ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави
възражение за прекомерност.
В случай, че представляваното от нея дружество бъде осъдено да
заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата
страна, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, моли ответникът и процесуалният
му представител да бъдат задължени да предоставят информация относно
притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN, В1С/, като в случай, че
откажат или не предоставят тази информация, моли да бъдат уведомени, че
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД като
1
институция по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на
банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован
легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този
регистър с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение.
Моли всички съобщения, адресирани до „Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД в качеството й на страна по настоящото гражданско
производство, да бъдат връчвани чрез Системата за сигурно електронно
връчване.
Моли да им бъде изпратен протоколът от проведеното открито съдебно
заседание на следния електронен адрес: *****@**********.**.
Н. Г. М. (ответник), редовно уведомено от предходното съдебно
заседание чрез процесуален представител, не се явява. За нея се явява адвокат
Л. К. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, с пълномощно днес
представено по делото.
Л. С. Ц., вещо лице, редовно призован се явява лично.
АДВОКАТ К.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВОКАТ К.: – Не възразявам да се изслуша заключението на вещото
лице.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на заключение вх. № 28175/13.11.2024 г.
на вещо лице.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Л. С. Ц. на 63 години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство или служебни отношения със страните по делото.
2
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Обещавам да дам вярно заключение.
Поддържам представеното заключение.
В счетоводството на фирмата – „Изи Асет Мениджмънт“ АД съм
проверил и съм видял, че има две плащания, 500 лв. е внесено.
АДВОКАТ К.: – Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е дало отговор на поставените въпроси,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на С И Е, вх. № 28175/13.11.2024
Експертиза/заключение на вещо лице Л. С. Ц..
На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на 300.00
лева, въз основа на представената справка декларация, по внесения депозит.
АДВОКАТ К.: – Нямам други доказателствени искания. Да се
приключи делото. Представям списък за разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВОКАТ К.: – Уважаема госпожо съдия, ищцовото дружество твърди,
че е придобило въз основа валиден договор за цесия от 30.1.2017 г.
вземанията, които „Изи Асет Мениджмънт“ АД има по договор за паричен
заем от 22.12. 2020 г. между Финансово дружество „Изи Асет Мениджмънт“ и
моята доверителка, ответница по делото.
Следва да се отговори на първи въпрос по настоящото производство -
налице ли е валидно прехвърляне на вземане в полза на ищцовото
дружеството, за да е активно легитимирано да предяви настоящия иск.
Договорът за цесия е от 30.1.2017 г. Договорът за заем от 22.12. 2020 г.,
следователно сме изправени пред хипотеза на прехвърляния на бъдещи
3
вземания. Допустимо ли е, възможно ли е цесия на бъдещи права?!
В доктрината проф. Кожухаров, без да цитира изобщо специално въпроса
за цесия на бъдещи права, инцидентно споменава, че цесията трябва да бъде
сключена цесията на вземания за издръжка, а в общ план на задължението
престирането, че вземането преминава върху цесионера такова каквото
цесионерът го е притежавал. Всичко, което стопански принадлежи към
вземаното и образува едно стопанско цяло, като приема, че цедентът отговаря
за съществуването за давността на вземането, когато то се прехвърля
възмездно.
Категорично съдебната практика в България и по специално съгласно
решение на ВКС, 2-ро ТО, по ТД № 438/2009 г категорично отрича
допустимостта на цесия за бъдещи вземания. Според върховен съд договора
за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. В това решение категорично и много ясно се аргументира
защо неопределеността на прехвърлени бъдещи вземания води до
недействителност на цесията.
Вярно е, че ищцовото дружество е подходило малко по екзотично в
правната си конструкция за това, че е придобило вземането си по договор за
кредит от 20 г. чрез едно препращане, уговорено в т.2.3. където е и т.2.2.,
където е предвидена възможността с бъдещи анекси между цедента и
цесионера да се уреждат допълнителни вземания, които кредиторът прехвърля
на цесионера.
Тази правна техника за изменение на съществуващ договор чрез
допълнителен Анекс по принцип е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 20
ЗЗД, че всичко това, което не е забранено е допустимо, но тук следва да бъда
съобразени общите принципи и правила. За да е валиден договорът за цесия
към датата на сключване на цесията, трябва да е валидно съществуващо
вземането, което се прехвърля. Изменението на договора за цесията, в която и
да е от клаузите си предполага съществуването на вземането, което се
прехвърля. И според мен е недопустимо с допълнителен анекс към договора за
цесия да внасяш в предмета на договор допълнителни вземания. За тях трябва
да има нов сключен нов договор, за да е ясно изразена волята на страните
какво прехвърлят.
По делото не са ангажирани доказателства, които по категоричен начин
4
да докажат, че ищцовото дружество е придобило вземания от доверителката
ми. На това основание претенцията следва да се отхвърли, тъй като ищцовото
дружество не е титуляр на твърдяното вземане.
Ако не приемете този подход на разсъждение, то Ви моля да имате
предвид, че договор за кредит с ФД „Изи Асет Мениджмънт“ попада под
регламента на ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, тъй като това е
потребителски договор. В този договор, който е приложен по делото се
съдържат неравноправни клаузи.
Ясно изразено, че осигуряването на поръчител, е условие за отпускане
на кредита.
Съобразно дефинираната съдебна практика поставянето на такива
условия поставя кредитополучателя – потребител в неравноправно
положение. Това не е в контекста на коректната търговската практика, поради
което е отречено подобно поведение на това дружество, защото в крайна
сметка, то е довело до увеличаване на разходите по кредита. Плюс уговорения
кредит, с лихвите, които е поел кредитополучателят да плати, с начисляването
на такса за поръчител, в крайна сметка е довело до увеличаване на разходите
по кредита, което е станало по скрит начин и това е довело до заобикаляне на
закона, което също е отречено от съдебната практика, поради което този
договор за потребителски кредит е недействителен. И след като е
недействителен по силата на ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, то
кредитополучателят дължи връщане само на това, което е получил като
главница, т.е. сумата от 5000 лв. не дължи никакви други суми начислени по
процесния договор.
И след като от експертизата става ясно, че по този договор
доверителката ми е заплатила сумата от 500 лв. без значение как е
осчетоводена тази сума от Изи Асет Мениджмънт, то тя следва да послужи за
погасяването на главницата по силата на закона, поради което се дължи
връщане на остатъка от 4500 лв.
Следва да се отвори на другия правен въпрос - допустимо ли е
прехвърлянето на недействителен договор, в контекста на съжденията, които в
началото изложих считам, че е недопустимо прехвърлянето на вземане по
договор, който е недействителен, защото към момента на прехвърлянето е
неопределяемо вземането. Не може да бъде прехвърлено вземането по
5
действителен договор, това следва от общите принципи на ЗЗД, поради което
и на това основание ищцовото дружество не е станало титуляр на вземанията
по договор на паричен заем от 20 година, това е още едно основание за
отхвърляне на ищцовата претенция. Но ако Вие и това съображение приемате
за неоснователно, то ищцовото дружество може да претендира само и
единствено за главницата в размер на 4500 лв. И за тази сума се явява
евентуално основателна претенцията. За всички останали суми иска следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл Ви моля да постановите
решение, с което иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Алтернативно уважите иска частично само за сумата от главницата 4500 лв.
Моля да присъдите на доверителката ми и сторените разноски по
делото, изразяващи се само в заплатен адвокатски хонорар по представения
списък на разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 22.12.2024г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:05 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6