Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 08.11.2021
г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 12 октомври
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Анастасия Балабанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2099 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във
връзка с § 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от
ПЗР към ПМС 456 /
Постъпила е
жалба от Д.Н.П. против Заповед № 10-00-904 от 25.03.2020г. на кмета на
община Стара Загора
Твърди, че е законен наследник на Н. Д. И., неин дядо, починал на
17.01.1999 г. С решение № 25026 от 18.01.1996 г. на ПК Стара Загора било
възстановено правото на собственост на наследодателя й на следния недвижим
имот: лозе от 2.000 дка, десета категория, находящо се в терен по параграф 4 на
село Малка Верея в местността „Найденовите пръти“.
С оспорената заповед на кмета на община Стара Загора било признато на
наследниците на Христо Огнянов Х. ЕГН ********** правото да придобият
собственост върху имот № 331.271, целия с площ 700 кв.м. по неодобрен план на
новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти“, землище на с. Малка Верея,
област Стара Загора, съгласно протокол на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ
от 16.05.2019 г., при граници и съседи на имота: 331.553, 331.276, 331.272,
331.714 и 331.574. Описаният имот по неодобрения план на новообразуваните имоти
попадал върху възстановения на наследодателя й земеделски имот. Издадената
заповед на кмета на община Стара Загора засягал пряко правата й на собственост
на земеделския имот, относно който било признато правото на трансформация на
ползвателите в частта на новообразувания имот № 331.271, което обосновавало
правния й интерес от подаване на настоящата жалба.
За да постанови оспорената заповед, административният орган бил изложил
мотиви, че правото на ползване било предоставено съобразно предвидените в §63
ПЗР ППЗСПЗЗ актове - ПМС № 76 от 05.12.1977 г., удостоверение № 695 от
08.11.1988 г. в изпълнение на решение № 50а от 03.06.1980 г. на ИК на ГОНС гр.
Стара Загора и че към момента на подаване на заявлението за трансформация
имотът бил представлявал лозе и овощна градина.
Счита, че оспорената заповед била незаконосъобразна. В същата не се
съдържали фактическите изводи на административния орган, които да обосноват
прилагането на разпоредбата на § 46 ПЗР ЗСПЗЗ, приложима само при комулативното
наличие на посочените в нея предпоставки. По същество изложеното в заповедта,
че към момента на подаване на заявлението за трансформация имотът бил представлявал
лозе и овощна градина, противоречало на обективната истина. В процесния
новообразуван имот нямало трайни насаждения - лозе и овощна градина и това
обстоятелство следвало да бъде установено от комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР
ППЗСПЗЗ, ако бил извършен оглед към релевантния според закона момент.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила относно събирането на
доказателства за наличието на предпоставките на закона в конкретния случай и
относно излагането на мотиви по тях били съществени, тъй като били нарушени
императивни правни норми и се отразили на крайния административен акт.
Изложеното по-горе обосновавало незаконосъобразността на издадената
заповед, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
Заповед № 10-00-904/25.03.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Претендират направените по делото разноски.
В
срока за отговор, ответникът по молбата Община гр. Стара Загора не вземат
становище по жалбата, но представя доказателства.
В срока за отговор, заинтересованата страна Д.Х.О. взема становище по
жалбата, като заявява, че в жалбата се твърдяло, че жалбоподателката е
наследник на Н. Д. И., на когото с решение № 25026/18.01.1996 година било
възстановено правото на собственост върху лозе от 2 дка в местността „Найденови
пръти“, като имота относно който на наследодателя ми се признавало правото на
трансформация попадал върху възстановения имот, което обосновавало правния
интерес от подаване на жалбата.
Единственият аргумент на жалбоподателката - посочен в жалбата бил, че в
новообразувания имот - предмет на трансформация не представлявал към момента на
подаване на заявлението - лозе или овощна градина, факт който не бил изследван
от комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ.
В отговор заявява - заповедта била издадена от компетентен орган, кмета на
Община Стара Загора, мотивирана и почивала върху също мотивираното предложение
на комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ.
Що се касаело за конкретно изложеното възражение, моли съда да има предвид
следното:
Първата предпоставка по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ била на лицето да е
предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
Видно от решение № 506/03.06.1980 г. на Изпълнителния комитет на Стара Загора и
приложен към него списък, на Христо
Огнянов Х. било предоставено ползването на място в от 700 кв. метра в местност
7-ми километър. В удостоверение, представено към преписката № 695/08.11.1988
година било посочено, че по силата на Постановление № 11 на Министерския съвет
от 2 март 1982 г. за цялостно изграждане на системата за самозадоволяване на
населението от окръзите и селищните системи с основни селскостопански продукти
и решение № 138 от 31.10.88 година на ИК на ОбНС на Христо Огнянов Х. било
предоставено правото на ползване на земя с трайни насаждения в местност
„Найденови пръти“ с посочени граници. С оглед на това, следвало да се приеме,
че е налице първата предпоставка по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на
правото на собственост върху новообразувания имот.
Втората предпоставка по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ била земята да представлява
лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на
ползвателя. В случая, видно от мотивите на обжалваната заповед,
административният орган приел, че към момента на подаване на заявлението за
трансформиране на собствеността имотът представлявал лозе и овощна градина.
В заявление вх. № 0905050/24.06.1992 г. и заявление № 94-03-29.01.1998 г.
приложени по делото и послужили за основание за образуване на административната
преписка, заявителят посочил: че имотът представлявал лозе и овощна градина.
Наличието на предпоставките по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. че имотът е
представлявал лозе и овощна градина, следва да са били налице към месец юни на
1992 година - когато било подадено първото заявление. В представената по делото
извадка от помощен план - ползватели 1992 година в имот 271 с топографски
символи било посочено наличието на лозови насаждения и дървета.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверение за наследници № 39 от 11 май 2017 г. , изд. от
Община Стара Загора, жалбоподателката Д.Н.П.
е наследник по закон на Н. Д. И., б.ж. на с. Малка Верея, починал на 17.01.1999 г. Ето защо съдът
намира, че жалбоподателката е лице с право на жалба,
извършеното от нея оспорване е в законоустановения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.
Видно от представената Заповед
№ 10-00-904/25.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл. 44,
ал.
2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018
г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-244 от 15.02.2017 г., Заповед № 10-00-1985 от 2.10.2017г. и Заповед
№ 10-00-20 от 09.01.2018 г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Кметът на Община Стара Загора е признал на
наследниците на Христо Огнянов Х. правото да придобият собственост върху
имот № 331.271, целият с площ от 700
кв.м., в местност „Найденови пръти”, в землището на с. Малка Верея, обл. Стара
Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл. 286, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: 331.553,
331.276, 331.272, 331.714 и 331.574.
Видно от Удостоверение № 695 от
8.11.1988 г. е предоставено правото на ползване на Христо Огнянов Х. върху имот с трайни насаждения от 0.5 дка,
намиращи се в землището на гр. Стара Загора, местност „Найденови пръти“. Видно
от Решение № 50“а“ от заседание на Общ.Народен съвет гр.Ст.Загора на 3.06.1980
е одобрен списък на лицата, на които е преотстъпена земя за обработване, сред които е и заинтересована
страна по делото – наследодателя на заинтересованата страна Христо Огнянов Х..
От представените по делото заявления вх.№ 94.03-2159 от 29.01.1998 г. и от
3.06.1992 г., се установява, че заинтересованата страна по делото Христо
Огнянов Х. е подал заявление за преобразуване на правото му на ползване в право
на собственост на имот, находящ се в м. „Найденови пръти“ – седми километър,
който имот представлява овощна градина и лозе.
По делото е представена преписката от
Общинска служба по земеделие гр. Стара Загора, като видно от Решение № 25026 от 18.01.1996 г. на ПК Стара Загора е възстановено правото на
собственост на Н. Д. И. / наследодател на жалбоподателката/на нива от 2 дка,
находяща се в терен по § 4 на с. Малка Верея, в м. „Пандаклийски път“. По делото липсват данни за идентичност на двете местности „Найденови пръти“
и м. „Пандаклийски път“, но съдът приема, че се касае за трансформиране правото
на ползване на Христо Огнянов Х. в право на собственост на 0.5 дка от процесния
имот. Страните не спорят, че местностите
„Найденови пръти“ и „Пандаклийски път“ се припокриват.
Предвид така събраните
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Основна предпоставка за
възникване на правото по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право на ползване върху
земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези
актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.
Видно от решение № 50а от
3.06.1980 г., е посочено, че същото е по силата на Постановление № 76 на
05.12.1977 г. Същото Постановление е сред изброените в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Поради това, съдът приема за безспорно установено, че
правото на ползване е предоставено на Христо Огнянов Х. по силата на акт,
предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Разпоредбите на § 4б от Преходните
и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ дават преференциална възможност
на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини, да придобият
правото на собственост върху тях, след като ги заплатят на собственика чрез
общината или ако му предложат в замяна собствена земя. С нормата на §
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се създава облекчен режим за ползвателите,
които са отгледали цитираните трайни насаждения, да придобият правото на
собственост върху земята. Смисълът на закона е, че лозята и овощните градини се
създават за продължителен период във времето и е справедливо плодовете от тях
да се ползват от тези, които са ги отгледали. Съгласно приложимата хипотеза на § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на
собственост, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно:
Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от ПЗР към
ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; и имотът да представлява лозе, овощна градина
или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В настоящия случай, от
приетото като доказателство по делото Удостоверение № 695/8.11.1988г. на ОбНС –
Стара Загора, е видно, че на Христо Огнянов Х. в изпълнение на Постановление на
№ 11 на МС ог 2.03.1982 г. и решение № 138/31.10.1988 г. на Изпълнителния
комитет, е предоставено право на ползване върху земя в размер на 0. 5 дка в м.
"Найденови пръти“, която може да се ползва за трайни насаждения.
По делото са назначени съдебно
техническа експертиза и агротехническа експертизи, чиито заключения съдът
възприема като добросъвестно изготвени. Видно от заключението на
съдебното-техническата експертиза, изготвено от в.л. Т.Н., към момента на
подаване на заявлението от 3.06.1992 г. до Община Стара Загора от Христо
Огнянов Х. за преобразуване на правото на ползване в право на собственост върху
предоставения му за ползване имот е имало лозе и трайни насаждения. Планът на
ползвателите от 1992 г. с разписен списък към него за местността, в която се
намира процесния имот е съществувал и към 1998 г. и установеното наличие на
лозе и трайни насаждения по този план може да се отнесе и към момента на
подаване на заявление от 29.01.1998 г. до Община Стара Загора, с което Христо Огнянов
Х. е заявил желанието си правото на ползване да се превърне в право на
собственост върху имот в м. „Найденови пръти“. Вещото лице сочи, че мястото не
се поддържа в момента, като в момента на огледа има разпръснати трайни
насаждения, стари и неподдържани, иглолистни дървета, саморасли дървета и
храсти. Видно от заключението на съдебно- агротехническа експертиза, вещото
лице А.П. сочи, че в разписния списък на имотите, процесния имот пл. № 271 е
поставен условен знак за лозе, т.е. към момента на изработването на плана през
1992 г. е имало лозе, а на юг и на запад от него е имало трайни насаждения.
Вещото лице сочи наличието на дървета към момента на огледа 19 март 2021 г. и
няма наличие на лозови насаждения към момента.
При тези данни, съдът приема, че към датата на
подаване на заявленията през 1992 г. и през 1998 г. имотът е бил лозе и овощна
градина, и се е ползвал с такова предназначение. Установен е правнозначимият
факт - имотът да представлява лозе или овощна градина към момента на
придобиването на собствеността.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че правилно и законосъобразно административният орган е признал правото
на Христо Огнянов Х. да придобие правото на собственост на основание § 4б от
ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот. В този смисъл е съдебната практика, отразена
в Решение № 7987 от 29.10.2001 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2001 г., Решение № 6431 от 08.08.2001 г. на ВАС по
адм. д. № 1465/2001 г., съгласно която,
изискванията на разпоредбата на § 4б от ЗСПЗЗ
за придобиване на правото на собственост от ползвателя са дадени алтернативно,
а не кумулативно, при което е достатъчно да се установи, че предоставената за
ползване земя е лозе или овощна градина. Ето защо, съдът следва да отхвърли
като неоснователна подадената срещу Заповед № 10-00-904/25.03.2020 г. на Кмета
на Община Стара Загора жалба.
При служебната проверка по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган в кръга на предоставените му по закон
правомощия, и в предвидената форма, съдържа всички минимално изискуеми за
редовността й от формална страна реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК,
в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-процесуалните правила, нито неправилно приложение на
материалния закон. Поради това съдът намира, че в конкретния казус не са налице
основанията по чл. 146 от АПК
за ревизия на оспорения акт, поради което жалбата против него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателката следва да заплати на Община Стара Загора
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и сумата от 200 лв., представляващи направените от
ответницата по жалбата Д.Х.О. разноски по делото, представляващи възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.П., ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-904/25.03.2020
г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал. 3
от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018 г. на комисията, назначена със
Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г., с която на основание § 62, ал. 1 от ПЗР
към ПМС № 456/11.12.1997 г., е признато на наследниците на ХРИСТО
ОГНЯНОВ Х., правото да придобият собственост върху имот № 331.271, целият с
площ от 700 кв.м., в м. „Найденови пръти“ , в землището на с. Малка Верея, по
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 286, ал.2
от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: 331.553, 331.276, 331.272,
331.714 и 331.574, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН **********
*** да заплати на Община Стара Загора сумата в размер на 150 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН **********
*** да заплати на Д.Х.О., ЕГН ********** ***, сумата от 200 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението е постановено при
участието на заинтересованите страни Т.Х.Д., Н.С.Т. и И.Н.Т..
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - Стара Загора в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: