Р Е Ш Е Н И Е № 321
05.10.2023г.
гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
административен съд седми състав, в публично заседание на двадесет и първи
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 197
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП).
Административното дело е образувано по жалба на Я.А.П.
*** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1715 от 15.05.2023 г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация, в частта, с която е приложена принудителна административна мярка
по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП) – временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер *****и СРМПС
част II № *****на МПС – товарен автомобил „Камаз“,
собственост на оспорващата.
Иска се отмяната на заповедта в оспорената част като
неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, тъй като не са налице фактическите предпоставки по чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвтП. Твърди се, че липсата на конкретизация относно
продължителността на срока, респ. на мотиви в тази насока, обосновават извода
за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят Я.А.П., редовно и своевременно призована, не се явява лично и
не се представлява.
Ответната страна - Директорът на
Регионална дирекция (РД) "Автомобилна администрация" – Варна, редовно
и своевременно призован, не изпраща представител и не взема отношение по
жалбата.
Съдът, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Предмет на оспорване
е Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1715 от 15.05.2023 г., издадена от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация, в частта, с която е приложена принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) – временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер *****и СРМПС
част II № *****на МПС – товарен автомобил „Камаз“,
собственост на оспорващата.
В обстоятелствената част на
заповедта е прието, че на 15.05.2023 г. в хода на извършена проверка за
спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове, К. Н. К.– с. и. в Отдел „Контрол“ към РД „АА“ –
гр. Варна е установил, че лицето П.Ц.П. извършва обществен превоз на товари от
името на жалбоподателката, видно от експедиционна
бележка № 00368/15.05.2023 г. (л. 25 от делото), с МПС – товарен автомобил марка
„Камаз“, с рег. № ******, кат. N 3, собственост на Я.А.П.,
ЕГН **********. След справка в информационната система на ИА "АА" (л.
26 -27 от делото) допълнително било установено, че за посочения автомобил няма
редовно издадено заверено копие към лиценз за Общността, което представлява
нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Наред с това в мотивите на заповедта
е посочено, че същата се издава предвид констатациите по Акт за установяване на
административно нарушение № 337202/15.05.2023 г.
По делото е представен АУАН № 337202/15.05.2023
г. (л. 22 от делото), съставен от К. Н.
К.– с. и. в Отдел „Контрол“ към РД „АА“ – гр. Варна. АУАН бил връчен незабавно
на водача на товарния автомобил П.Ц.П., който го подписал без възражение.
В административната преписка е
приложено обяснение от водача на процесния автомобил П.Ц.П.
(л. 24 от делото), в което заявява, че е извършвал обществен превоз на товар –
гр. камък 8 560 кг, по маршрут Инжстрой – Варна до кв. „Изгрев“ гр. Варна,
с превозвач Я.А.П. и получател „Даистрой“ ООД.
По делото
са представени още протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен
номер и отнемане на документи (л. 25 гръб от делото), СУМПС на П.Ц.П. (л. 23 от
делото), Заповед № 84/28.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“- гр.
София (л. 28 от делото), Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния
директор на ИА „АА“- гр. София (л. 29 от делото) и Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 30
от делото).
В
административната преписка няма представени доказателства за датата на връчване
на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1715 от 15.05.2023 г., издадена от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация на жалбоподателката Я.А.П., която я оспорила пред
Административен съд – Варна, чрез куриерска фирма „Еконт“
с жалба вх.№ 8217/31.05.2023 г. (л. 3 –
4 от адм. дело № 1214/2023 г. по описа на Адм. съд Варна).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В резултат
на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява
най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в
административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9
от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка валидността и
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168,
ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. В конкретния случай основания за прогласяване на
нищожност не се установяват.
Пред вид липсата на доказателства
за датата на връчване на оспорената заповед на жалбоподателката
П., датата на издаване на заповедта и датата на постъпване на жалбата,
изпратена чрез куриерска фирма, в деловодството на Адм.
съд Варна, съдът приема че същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, адресат на акта в оспорената част, имаща право и интерес от
обжалването, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата се
явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП
принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат
с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Със Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“- гр.
София, в т. І. 4 от нея е посочено, че упълномощено длъжностно лице е и директорът
на Регионална дирекция "Автомобилна администрация". Съгласно Заповед
№ 84/28.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“- гр. София издателят на
процесната заповед Б. Г. Г.е изпълнявал длъжността
Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Варна.
В този смисъл оспорената заповед се явява издадена от материално и териториално
компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Фактическата обстановка е описана освен чрез възпроизвеждане на част от
обстоятелствената част от акта за нарушение, но и чрез изрично позоваване в
същата на съставения АУАН. Последното е допустимо с оглед обезпечаване спазване
изискването за мотивиране на акта, с оглед Тълкувателно решение № 16 от 31.
III. 1975 г., ОСГК, ако административният акт е издаден на основание на
надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях
съображения са такива и за издаването на самия акт, т. е. негови мотиви.
Съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на
ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.
59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е
прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС №
4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.
Заповедта е издадена при спазване
на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, за преустановяване
на административните нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в
него ПАМ, поради което те са от вида на преустановяващите. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, ПАМ се
изразява във "временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението на водач и по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, който извършва обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или
без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността.
При настоящата законова
регламентация необходимата материалноправна предпоставка
за налагане на мярката е установяване извършването на обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство без удостоверение за обществен
превоз на товари.
По делото не се оспорва
обстоятелството, че процесното МПС не притежава
лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България,
лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари.
В настоящия казус спорният момент
е по отношение на другия основен релевантен за спора факт – извършване на
обществен превоз и превоз на товари. Легалната дефиниция на понятието
"обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и
представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Легалната
дефиниция на понятието "превоз на товари" се съдържа в § 1, т. 3 от
ДР на ЗАвтП и представлява превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза. Административният орган в
заповедта посочва, че жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на товари,
но не посочва, че дейността се е осъществявала срещу заплащане. В
административната преписка не е представено никакво доказателство, което да
доказва възмездността на извършения превоз. Твърдение
за извършено плащане на превоза от когото и да е било не могат да бъдат
извлечени и от съставения АУАН, в който дори не е посочен вида и количеството
на товара. От представената по делото експедиционна бележка № 00386/15.05.2023
г. (л. 25) също не може да се направи категоричен извод за възмездността
на извършения превоз. В приложеното в административната преписка обяснение от
водача на процесния автомобил П.Ц.П. (л. 24), не се
съдържат твърдения, от които може да се направи обоснован извод за възмездността на осъществения превоз, респ. извод на
извършване на обществен превоз на товари. Отделно от това снетото от П.обяснение
не отговаря на изискванията на чл. 44, ал. 2 от АПК, за да бъдат годно доказателствено средство.
На основание чл. 170, ал. 1 АПК, административният
орган доказателствената
тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му, вкл. доказателства, че жалбоподателят е извършвал обществен
превоз на товари. Такова указание е било дадено и в проведеното първо съдебно заседание,
но доказателства от страна на ответника не са ангажирани. Следователно
административният орган не е установил, че водачът на процесния
товарен автомобил П.Ц.П. е извършил превоз, за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага, за да бъде прието, че е обществен.
По посочените съображения
оспорената заповед е незаконосъобразна, с основание за оспорване по чл. 146, т.
4 от АПК, тъй като административният орган не е доказал всички факти, които се
явяват предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, т. 4 от ЗАвтП, поради
което следва да бъде отменена.
При този изход на делото искането
на жалбоподателката за присъждане на направените по
делото разноски се явява основателно съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, по
отношение на заплатената от нея държавна такса в размер на 10,00 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1715 от 15.05.2023 г., издадена от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, в частта, с която е приложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, ал. 2, т.
1 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) – временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер *****и
СРМПС част II № *****на МПС – товарен автомобил „Камаз“,
собственост на оспорващата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Я.А.П. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски общо
в размер на 10.00 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: