№ 232
гр. Видин, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20231320200465 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Миглена Д. Н., ЕГН :
**********, адрес: гр. Кула, ул. „Стефан Караджа“, № 6, против Наказателно постановление
№ 298 от 15.03.2023г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 266,
ал. 1, т. 1 от Закона за горите – „Глоба” в размер на 1000 / хиляда / лв.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично
становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се
потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 23.02.2023 г. жалбоподателят Н. в землището на с. Вълчек обл. Видин, е
преотстъпила контролна горска марка № Б 6860 на лицето Florian Ionut Pop, румънски
гражданин, като в АУАН, съставен от свидетеля Г. Б. се твърди, че румънският гражданин е
извършил маркиране на дървесина в отсъствие на жалбоподателката на дървесина,
натоварена в товарен автомобил „Форд“ с рег. № DJ16CHT. Свидетелят Николай Ненов
твърди, че Н. отишла със свидетеля Ивайло Теменужков Аристотелов до гр. Димово, тъй
като имала нужда да отиде до аптека. Контролната горска марка била в камиона, докато нея
я е нямало. Видял, че когато дошли горските, контролната горска марка била в ръцете на
1
румънския гражданин. Това се потвърждава и от останалите двама свидетели – Аристотелов
и Иванов. Свидетелят Живко Иванов твърди, че Н. е оставила контролната горска марка в
камиона, и след това е тръгнала за гр. Димово. Свидетелите Николай Ненов, Живко Иванов
и Ивайло Аристотелов твърдят, че дървата са маркирани на друго място и не от румънския
гражданин.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства – показанията на свидетелите Г. Б., Николай Ненов, Живко Иванов и
Ивайло Аристотелов и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
В настоящия случай е безспорно установено, че на 23.02.2023 г. жалбоподателят Н. е
преотстъпила контролна горска марка № Б 6860 на лицето Florian Ionut Pop, с което е
осъществила от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл. 268, ал.1, т.1 от Закона за горите. Безспорната установеност на деянието следва от
събраните писмени доказателства и от показанията на свидетелите.
Разпоредбата на чл. 268, ал.1, т.1 от Закона за горите забранява преотстъпването на
контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло или отличителен знак
в нарушение на закона и подзаконовите актове по прилагането му и санкционира
нарушаването на тази забрана с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева, ако деянието не
представлява престъпление.
Чл. 209 от ЗГ забранява преотстъпването на контролните горски марки и на
производствените марки. Законът не изисква контролната горска марка да е ползвана от
лицето, на което е била преотстъпена, за маркиране на дървесина, за да се счита КГМ за
преотстъпена. Безспорно е установено по делото, че КГМ № Б 6860 е открита в кабината на
товарния автомобил в отсъствие на жалбоподателя и е иззета със съдействието на
служителите на РДГ-Берковица. Свидетелят Г. Б. Б. е установил по категоричен начин
обстоятелствата, при които е установено нарушението. Товарният автомобил е проверен,
като в кабината му е открита само една КГМ - собственост на жалбоподателя. Изискването
на закона е КГМ да не се преотстъпва на други лица. Всяко предоставяне на други лица на
КГМ от лицензирания частен лесовъд, извън хипотезите на чл. 210, ал. 2 от ЗГ следва да се
счита за преотстъпване, още повече, че в случая лицето, при което е открита процесната
КГМ, е превозвало добита дървесина, подлежаща на маркиране с КГМ. Всички установени
по делото факти и обстоятелства сочат на извода, че жалбоподателят е преотстъпил КГМ на
друго лице, което не е лицензиран лесовъд, по време на превоз на дървесина в землището на
с.Вълчек. Дали това друго лице е ползвало КГМ в нарушение на чл. 268, ал. 1, т. 2 от ЗГ не е
2
елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 268, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 209 от
ЗГ. Достатъчно за извършване на нарушението е простото предоставяне на КГМ в държане
на друго лице, което е безспорно установено в хода на административно наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии, изпълнителното деяние изисква използване на контролна горска
марка. В настоящия случай цитираните разпоредби на наредбата не са приложими. Според
тази норма предоставянето на марката на друго лице не се счита за преотстъпване, когато
марката се използва в присъствието и под контрола на нейния притежател. В конкретния
случай от показанията на свидетелите Николай Ненов, Живко Иванов и Ивайло
Аристотелов се установява, че марката изобщо не е била използвана под контрола на
жалбоподателя, в т. ч. и от водача на МПС, а титулярът на КГМ е бил извън превозното
средство в друг населено място и в АУАН е записано, че нарушението е извършено в
отсъствие на жалбоподателя.
В тази насока е и Решение № 95 от 29.03.2019 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. №
59/2019 г.
В този смисъл са неоснователни изложените твърдения в жалбата и в с.з. от страна на
жалбоподателя и процесуалния му представител.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно
лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з. възражение. В
АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на нарушителя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По
изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение
на вмененото нарушение.
3
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и
размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон , като е наложено в
минимален размер от 1000 лева.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН.
Съгласно чл. 63, ал. 9 от ЗАНН съдът потвърждава акта по чл. 58д, когато не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
Не се налага преквалификация на изпълнителното деяние съгласно изложеното в т. 1
на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Посочването на чл. 56 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии в НП при правилно установени факти и
определяне на правната квалификация на изпълнителното деяние по чл. 209 от закона за
горите и на санкционната разпоредба на чл. 268, ал. 1, т. 1 от Закона за горите не е довело до
засягане правото на защита на жалбоподателя, обвинението е обективно разбираемо и е ясно
на какво основание и за какво нарушение се налага административно наказание.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да
бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 298 от 15.03.2023г. на Директора на
РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя Миглена Д. Н., ЕГН : **********, адрес: гр.
Кула, ул. „Стефан Караджа“, № 6, е наложено административно наказание на основание чл.
53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1, т. 1 от Закона за горите – „Глоба” в размер на 1000
/ хиляда / лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4