№ 883
гр. П., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720100414 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.150 от СК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.Л.Г.., с адрес
гр. П., ул. ****, с ЕГН **********, против И.С.Л.., с ЕГН **********, с адрес гр. П.,
жк.***, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде разпоредено прекратяване на
изплащането на определената с Решение по гражданско дело № 7721/2018 г. по описа на
ПРС, издръжка в размер на 130.00 лв. месечно, която ищеца плаща на ответницата, поради
изменение на обстоятелствата, свързани с плащането й, считано от датата на подаване на
исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на съдебно решение е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 130.00 лв. на пълнолетната си дъщеря до завършване на
висшето й образование. Сочи, че ответницата е започнала работа и може сама да се издържа,
а той от своя страна вече не може да изплаща издръжката без затруднения. Претендира
разноски.
Ответницата, в законоустановения срок от един месец от връчването на съобщението
по установените в ГПК способи, е подала отговор, в който сочи, че нуждите й от издръжка
са значително увеличени. Твърди, че получава минимална материална помощ от майка и
баба . Значително са нарастнали разходите за бита. Твърди, че няма никакво имущество, от
което да се издържа. Твърди,че действително е започнала работа, но на четиричасов работен
ден, тъй като плащаната издръжка от баща не е достатъчна за покриване разходите във
връзка с обучението . Оспорва, че трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на
660.00 лева. Твърди, че след присъждане на издръжката ищецът си е закупил лек автомобил,
производство 2011 г., като е прехвърлил същия в края на 2021 г., като е разполагал със
средства, за да закупи автомобила, а от реализацията на това имущество е придобил доход.
Моли иска да бъде оставен без уважение. Претендира направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното :
1
Страните не спорят, че ищецът С.Л.Г.. е баща на ответницата, като с решение №
417 от 18.03.2019 г. по гр. дело № 7721 по описа на ПРС за 2018 година, ищецът е осъден да
заплаща на пълнолетната си дъщеря И.С.Л.. месечна издръжка в размер на 130.00 /сто и
тридесет/ лева, считано от 01.10.2018 г. до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от момента на просорчието, до окончателното й изплащане.
Ищецът по делото има родено друго малолетно дете от същия брак, С.С.Л., за
което дете заплаща месечна издръжка в размер на 120.00 лева.
От събраните по делото писмени доказателства е установено, че ответницата учи
във висше учебно заведение – студентка е в ***. От представеното писмо от *** изх.№
406/18.02.2022г. е видно, че ответницата е записана за учебната 2021/2022г. в летен
семестър на четвърти курс.
От представено и прието като доказателство по делото удостоверение за доходи,
на основание сключен между ответницата и „АСИВИ“ЕООД трудов договор /л.15 от
делото/ е видно, че тя е престирала труд и е получавала доходи за период м.02.2021 до
м.01.2022 г. Не са представени доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение.
В същото време ищецът пък ѝ е плащал дължимата издръжка до 01.02.2022 г.
От представените и приети като доказателства - копие от трудов договор на ищеца
/л. 3 от делото/, се установява, че основното му месечно трудово възнаграждение е било в
размер на 660.00 лева, а от представено удостоверение /л. 25 от делото/ от работодателя му
„КРАСБИВАЛ“ ООД се установява, че нетното такова за м. 11.2021 г. е в размер на 160.49
лева, а за период от м. 12. 2021 г. до м.03.2022 г. е в размер на 504.39 лева. Видно от
Заповед № 10606/ 19.04.2022 г. трудовия договор на ищеца С.Л.Г.. с работодателя
„КРАСБИВАЛ“ ООД е прекратен в хода на производството, считано от 19.04.2022 г. по
причини „Завършване на определената работа“. По делото не се доказват доходи на бащата
в по-голям размер, каквото твърдение е изложил ответникът.
От представените амбулаторни листа – два броя и два броя епикризи се установява,
че ищецът и ответникът са със заболявания, изискващи лечение и съответно средства за
закупуване на медикаменти.
От показанията на св. Г-М.М. /работодател на ответника/ се установява, че ищцата
живее в жилище на баба си и дядо си, предоставено от тях. Свидетелят твърди, че
ответникът И.С.Л.. получава месечно възнаграждение в размер на 250,00 лв. заплата,
защото не може да работи на повече часове, тя работи на 4 часов работен ден, за да може да
ходи и на училище. Твърди, че единственото, което ответникът може да си позволи е да си
плати тока. Ако се наложат някакви лекарства отново ѝ съдейства.
Съпоставяйки показанията на този свидетел с останалите доказателства по делото
съдът счита, че същите кореспондират на писмените доказателства, поради което не намира
основания да ги дискредитира.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна
страна следното:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я
дължат съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е
2
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно учебно заведение и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че
детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа
от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не
трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на
задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и
се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на
издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма
да създаде особени затруднения за родителите. „Особено затруднение“ означава
ограничаване възможността за задоволяване елементарните конкретни нужди на родителя.
Касателно настоящия случай с решение № 417 от 18.03.2019 година по гр. дело №
7721 по описа на ПРС за 2018 година, ищецът е осъден да заплаща на пълнолетната си
дъщеря И.С.Л.. месечна издръжка в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева, поради което
съдът подвежда предявената искова претенция по нормата на чл.150 от СК, съгласно която
е предвидена възможността за изменение на издръжката при изменение на тези
обстоятелства, като се касае за тези обстоятелства, въз основа на които е била определена
издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за даване на издръжка. За да се
уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на издържащия.
В настоящия случай ищцата е пълнолетна, не притежава имущество. През учебната
2021/2022 г. е студентка в четвърти курс във висше учебно заведение при редовна форма на
обучение. Въпреки редовния учебен процес, към настоящия момент ответницата е в
трудоспособна възраст и не е възпрепятствана на работи, а точно обратното, тя работи и
реализира доходи на четиричасов работен ден.
Следва обаче да се установи и възможността на ответника да дава търсената
издръжка, като в хипотезата на предоставяне на издръжка на пълнолетно лице
възможността следва да е такава, че да не представлява особено затруднение за родителя.
Законът не сочи примерно какво следва да се разбира под понятието особено затруднение,
но практиката е установила като такива затруднения заболяването на родителя, ново
семейство, обремененост с други лица, намаление на дохода и др. Конкретно в
разглеждания случай ответникът има и друго дете, което е малолетно и на което по закон
безусловно дължи издръжка.
Установява се видно от удостоверението за доходи на ищеца, че брутния месечен
доход на ответника е бил 650 лева., което е в размер на МРЗ за страната за периода до
01.04.2022 г., а считано от 19.04.2022 г. същия е без трудов договор, съответно без никакви
доходи.
Касателно твърденията за закупен и продаден лек автомобил, за изчерпателност
следва да се уточни, че въпреки представено по делото удостоверение от ОД на МВР-П.,
3
сектор „Пътна полиция“, което удостоверява закупуването на 11.12.2020 г. на името на
ищеца на лек автомобил и промяна на собствеността на 11.11.2021 г., не са ангажирани
доказателства за размера на получени доходи за закупуване на лекия автомобил и
последващо реализиране на доходи от продажбата му. С решение № 97/18.05.2018 г. гр.д. №
3224/2017 на Върховния касационен съд, ІV ГО, с което е даден отговор на правни въпроси
във връзка с приложението на ЗОПДНПИ (отм.) и поначало няма връзка с предмета на
настоящото дело, са дадени някои принципни разяснения, които се възприемат изцяло от
настоящия състав. Според това решение доход са имуществените блага, с които се увеличава
патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и
извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат
законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е
забранена със закон или незабранена. Законни са също и доходите от полагане на труд или
осъществяване на стопанска дейност в т.нар. „сива икономика“. Задължение да отчитат
приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и юридически лица,
които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат
и доказват нито приходите, нито разходите си. Целта на това позоваване е да се покаже, че
дори в производство по гражданска конфискация се вземат предвид доходите, които не са
декларирани с оглед целите на данъчното облагане и на още по-силно основание такива
следва да се вземат предвид при преценката за получаваните доходи от родител при
преценката за възможността му да осигурява издръжка на свое дете. Въведоха се в
процеса твърдения за получаван от ответника доход, в размер надвишаващ посочения в
представеното удостоверение за доходи. Поначало това, че за определен тип работа
съществува някаква базисна минимална заплата, установима от сайтове за предлагане на
работа, не може да обоснове извод, че и конкретно ответникът получава такава, доколкото
става въпрос за полагане на труд в частна сфера, в която няма строго регламентирани
минимални заплати, за разлика от публичния сектор, а същите се ръководят от принципите
на търсене и предлагане. По делото не се установи ищецът да е получавал възнаграждение в
размер, значително надвишаващ посоченото в приетите по делото доказателства и съдът
основава изводите си на същите, като не приема, че ответникът получава доход в по-висок
размер, както и че е получил значителен доход от продажба на лек автомобил, които
приходи биха му позволил да отдели средства за месечна издръжка на своята пълнолетна
дъщеря – И.Л..
Обсъждайки събраните доказателства, съдът намира следното: при така установеното от
фактическа страна относно нуждите на ответницата и кумулативно дадената от закона
предпоставка ищецът да плаща исканата издръжка без особени затруднения, ответницата е
в трудоспособна възраст, без ограничения да полага трудова дейност , /въпреки сочената
диагноза „ ****“ и предписаното лечение/и в същото време получава трудов доход за
четиричасов работен ден, около минималния за страната, подпомагана е от майка си и баба
си; Съгласно приложеното по делото съдебно решение ищецът дължи издръжка по закон и
на друго свое ненавършило пълнолетие дете – С.Л.. От друга страна ищецът живее в
домакинство сам, без доказателства за друго лице, което може да участва със средства в
издръжката му, диагностициран е с трайни заболявания „****“ и „****“, за които е нужно
постоянно лечение, съответно закупуване на лекарствени средства, в трудоспособна възраст
е, без ограничения да полага трудова дейност, но понастоящем е безработен.
Ето защо – с оглед на събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че за ищеца са
налице съществени затруднения да заплаща така поисканата издръжка за пълнолетен
низходящ учащ. Поради това искът по чл. 144 от СК следва да се уважи, тъй като тази сума
ще да представлява особено затруднение за ответника по смисъла на чл. 144 от СК.
При този изход на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца разходите по
водене на делото.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ИЗПЛАЩАНЕТО на определената издръжка по гражданско дело
№ 7721/2018г. на РС П., поради изменение на обстоятелствата, свързани с плащането й,
считано от 02.02.2022г.
ОСЪЖДА И.С.Л.. ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. „****, да заплати на
С.Л.Г.. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5