№ 99
гр. Шумен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500268 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане е въззивна жалба от Г. К. Г., действащ чрез пълномощника
адв. И. К. от ШАК срещу решение № 260181/14.04.2021 г. по гр.д. № 918/2020 г. по описа на
ШРС, с което е отхвърлен предявения от него иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за
окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.03.2020 г.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и събрания в хода на делото доказателствен материал и необосновано по
съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го
отмени изцяло и постанови друго, с което да обяви процесния предварителен договор за
окончателен и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата И.И.А., действаща чрез пълномощника
адв. Б. Б. от ШАК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли
за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: Гр.д. № 918/2020 г.
по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемата, в
която ищецът е изложил твърдения, че между него и ответницата, действаща чрез
пълномощника си Б.А.Б. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на л.а. „
Мерцедес „, рег. № Н * ВТ, за сумата от 9 700 лева, която сума, в качеството му на купувач е
изплатил изцяло чрез пълномощника на ответницата, в качеството й на продавач. Според т.2
от договора, на 20.03.2020 г. продавачът следвало да се яви пред нотариус ** с всички
необходими документи за осъществяване на прехвърлителната сделка на описаното МПС,
но не го сторил. Тъй като договорът бил сключен с пълномощник, отново поканил
ответницата с нотариална покана да се яви на 26.05.2020 г. в кантората на нотариуса за
изповядване на сделката, но тя не се отзовала, въпреки редовното връчване на поканата. С
оглед на горното е поискал от съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен
сключения между страните на 13.03.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на
лекия автомобил и му присъди извършените по делото разноски.
В срока за отговор ответницата е оспорила иска като изцяло неоснователен,
навеждайки възражения за нищожност на същия по чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като, видно от
заложен билет № 7976/22.03.2019 г. процесният автомобил е бил предоставен в залог на „
Заложна къща Кредит 1 „ ЕООД, като обезпечение по сключен между нея и заложната къща
договор за заем, с падеж 22.04.2019 г.. За да гарантира събираемостта на задължението си, тя
упълномощила собственика на заложната къща Б.А.Б. да се разпорежда с МПС, нейна
собственост. Тъй като дългът не бил погасен в срок, Б.Б. решил, вместо да спази
разпоредбата на чл.160 от ЗЗД, да се възползва от даденото му пълномощно и да се
разпореди с автомобила като го продаде по силата на предварителен договор за покупко-
продажба на трето лице, скривайки от купувача, че МПС е дадено в залог на „ Заложна къща
Кредит 1 „ ЕООД. Освен това, в предварителния договор не е било посочено, че
получавайки сумата от 9 700 лева, Б. всъщност урежда вземане на „ Заложна къща Кредит 1
„ ЕООД, респ. задължение на ответницата. Устното съглашение между нея и Б., с което се
уговаря предварително, че ако задължението по договор за залог не бъде изпълнено,
кредиторът ще стане собственик на вещта, респ. е уговорен предварително начин за
удовлетворяване на кредитора противоречи на чл.152 от ЗЗД. На следващо място,
уговорената в договора продажна цена от 9 700 лева е много по-ниска от действителната, от
порядъка на 20 000 лева, което нарушава принципа за справедливост и създава условия за
неоснователно обогатяване на купувача. Позовавайки се на изложеното, намира, че
процесният предварителен договор е нищожен поради противоречие и заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави и моли съдът да го прогласи за недействителен,
съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД, като с решението си го е отхвърлил изцяло като неоснователен, поради
противоречие на предварителния договор със закона, и е осъдил ищеца да заплати на
2
ответницата деловодни разноски в размер на 960.00 лева.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното:
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 468 от 05.03.2019 г. на
нотариус рег. № *, с район на действие ШРС, ответницата И.И.А. упълномощила Б.А.Б. с
правото да я представлява пред нотариус, физически и юридически лица при подписване на
договор за покупко-продажба на лек автомобил „ Мерцедес „, модел ГЛК 320 ЦДИ 4 матик,
рег. № Н * ВТ, рама *, двигател № *, цвят бял, да го продава на лица, които намери за добре,
вкл. и да договаря сам със себе си или с лица, от които той е упълномощен на друго
основание съгл. чл.38 от ЗЗД, и при цени и условия каквито договори и определи, както и да
получава сумата от продажбата; да сключва предварителни договори във връзка с
продажбата и да получава капаро; да управлява автомобила в страната и чужбина; да я
представлява и подписва навсякъде, където е необходимо, като извършва всички действия
от нейно име във връзка с управлението, стопанисването и разпореждането с автомобила; да
я представлява и подписва с подписа си пред всички данъчни служби, гранични власти,
Митница, КАТ, Технически прегледи, ДАИ, АА, застрахователни компании,
административни органи на територията на РБ и чужбина, като извършва всички налагащи
се правни и фактически действия във връзка с автомобила, включая да го свали от отчет, да
подава, подписва и получава всякакви документи, книжа, декларации, молби, заявления и
др. при констатирано нарушение във връзка с управлението му, както и да заплаща
наложените глоби; да оформя, подписва, подава и получава всички необходими заявления,
молби, книжа, документи и др., свързани с правата, дадени му с пълномощното относно
описаното МПС.
Със заложен билет № 7076 от 22.03.2019 г. ответницата предоставила същия
автомобил в залог на „ Заложна къща Кредит 1 „ ЕООД, ЕИК *********, като обезпечение
за погасяване на задължението й за връщане на, предоставен й от дружеството на същата
дата паричен заем в размер на 9 000.00 лева, с падеж 22.04.2019 г. и уговорена месечна
лихва в размер на 3 %, както и неустойка за неизпълнение в размер на 1 % на ден.
На 13.03.2020 г., между ответницата, действаща чрез пълномощника си Б.А.Б.,
упълномощен по силата на, визираното пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.
№ 468 от 05.03.2019 г. на нотариус рег. № *, с район на действие ШРС и ищеца бил сключен
предварителен договор / представен по делото под формата на нотариално заверен препис /,
съгласно който първата, в качеството на продавач, се задължила да продаде на втория, в
качеството на купувач описаното по-горе МПС за сумата от 9 700 лева, която сума
купувачът е платил на продавача чрез пълномощника му същия ден. В договора било
посочено, че владението върху автомобила се предава от продавача на купувача в деня на
3
подписването му, както и, че продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността върху него по нотариален ред най-късно до 20.03.2020 г., като, ако не бъде
уговорено друго, страните се считат поканени да се явят за нотариално изповядване на
продажбата на 20.03.2020 г., между 10.00 и 11.00 часа в кантората на нотариус **, рег. № *
при НК, с район на действие ШРС, с всички изискуеми от закона документи за прехвърляне
на МПС.
С протокол от 20.03.2020 г. на нотариус **, рег. № * при НК, с район на действие
ШРС е удостоверено, че на указаната в предварителния договор дата и час за нотариално
оформяне покупко-продажбата на автомобила не се е явила продавачката.
С нотариална покана от 14.05.2020 г., връчена на й на 20.05.2020 г. ищецът поканил
ответницата да се яви в кантората на посочения нотариус на 26.05.2020 г., в 11.00 часа с
необходимите документи за изповядване на сделката.
С протокол от 26.05.2020 г. на нотариус ** е удостоверено, че на указаната в
поканата датата и час продавачката не се е явила.
По делото са представени удостоверения за застрахователна стойност на процесния
автомобил, издадени от един и същ застраховател, в които е посочено, че застрахователната
му стойност към 30.05.2020 г. възлиза на 11 730 лева, а към 14.07.2020 г. – на 22 500 лева.
Изслушани са и две съдебно-оценителни експертизи, като според заключението по
първата от тях пазарната стойност на МПС е 12 575 лева, а според заключението по втората
– в размер на 16 516 лева, към датата 13.03.2020 г..
Приложени са служебен бон от 17.03.2020 г., за внесена в брой сума в размер на 9
000 лева и касов бон от същата дата, за сумата от 700 лева, и двата издадени от „ Заложна
къща Кредит 1 „ ЕООД, като от страните не се спори, че тези суми са платени от ищеца в
изпълнение на, поетото от него по предварителния договор от 13.03.2020 г. задължение за
заплащане продажната цена на автомобила.
По искане на ответницата, по делото е разпитан като свидетел Б.А.Б., който я е
представлявал като пълномощник при сключване на предварителния договор за покупко-
продажба и, по отношение на който страните не спорят, че е едноличен собственик на
капитала на „ Заложна къща Кредит 1 „ ЕООД, ЕИК *********. Същият заявява, че
ответницата е жена на негов познат и се свързала с него във връзка с продажбата на
процесното МПС. Намерила го в собствената му фирма за продажба на автомобили „ Карс „
ЕООД, докато бил с ищеца и попитала дали могат да й помогнат за продажбата на
автомобила. Тогава той й казал да го упълномощи и й дал личната си карта, за да изготви и
завери нотариално пълномощно, с което го упълномощава да извърши продажба на
автомобила. По-късно ответницата взела заем от собствената на свидетеля „ Заложна къща
Кредит 1 „ ЕООД, управлявана от друг управител, без негово знание. По повод този заем, го
4
попитали дали може въпросният лек автомобил да бъде даден в залог, на което той не се
възпротивил и автомобилът бил оставен като залог в заложната къща. Автомобилът се
продавал в продължение на около година и половина, както от съпруга на ответницата, така
и от свидетеля, като последният бил обявил продажна цена от порядъка на 12 000 – 12 500
лева. Идвали различни купувачи, но се отказвали от сключване на сделка, тъй като
автомобилът бил с износени гуми. Впоследствие свидетелят сключил предварителен
договор за покупко-продажба на автомобила с ищеца, който бил негов служител в
заложната къща, като получил уговорената в договора цена и с нея погасил задължението на
ответницата по договора за заем със заложната му къща.
Въз основа на изложените по-горе факти, съдът достига до следните изводи от
правна страна:
В производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД съдът е длъжен да провери наличието на
валиден предварителен договор и останалите, предвидени в закона предпоставки за
обявяването му за окончателен. При извършване на преценката си съдът следва да установи
действителната воля на страните, като се ръководи от изявленията им и всички ангажирани
по делото доказателства.
В настоящото производство се установи, че на 09.03.2019 г. ответницата
упълномощила лицето Б.А.Б., по силата на, отговарящо на изискванията за действителност
пълномощно, с правата да извършва действия по ползване и управление на собствения й лек
автомобил „ Мерцедес „, както и да сключва от нейно име и за нейна сметка предварителни
и окончателни договори за покупко-продажба на същото МПС и го продаде на трети лица
или на себе си, при условия и цена, каквито намери за добре, като получи продажната му
цена.
На 22.03.2019 г. ответницата сключила договор за паричен заем в размер на 9 000.00
лева със собствената на пълномощника Б.А.Б. заложна къща, като за обезпечение
изпълнението на задължението си за връщане на заетата сума, с падеж 22.04.2019 г.,
предоставила в залог описания по-горе лек автомобил. Договорът между заложната къща и
ответницата бил сключен под формата на заложен билет, съдържащ изискуемите реквизити
съгласно приложение № 4 от Наредбата за дейността на заложните къщи и валидността му
не се оспорва от страните. Същите не спорят и относно факта, че до 13.03.2020 г.
задължението на ответницата за връщане на заетата сума не е било изпълнено и от
заемодателя не са били предприети действия за принудително му събиране.
На 13.03.2020 г. между ответницата, представлявана от пълномощника й Б.А.Б., по
силата на предоставеното му пълномощно от 09.03.2012 г. и ищеца, негов служител в
заложната къща, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на въпросния
автомобил, отговарящ на изискванията за форма и съдържащ всички съществени реквизити
на окончателен договор за покупко-продажба, в изпълнение на който ищецът, в качеството
му на купувач заплатил на пълномощника на ответницата, в качеството й на продавач
5
уговорената продажна цена на МПС в размер на 9 700.00 лева, а последната се задължила да
предприеме необходимите действия за изповядване на сделката по нотариален ред в срок до
20.03.2020 г., което задължение не изпълнила до датата на завеждане на исковата молба.
На 17.03.2020 г. пълномощникът на ответницата, в качеството му на собственик на „
Заложна къща Кредит 1 „ ЕООД внесъл получената по предварителния договор продажна
цена за автомобила в касата на заложната къща като погашение на задължението й по
сключения между нея и дружеството договор за паричен заем.
Страните не спорят относно наличието на визираните фактически и облигационни
правоотношения помежду им, като възраженията на ответницата са за нищожност на
предварителния договор за покупко-продажба на МПС поради противоречие със закона, а
именно с чл.152 от ЗЗД – основание по чл.26, ал.1, пр. І от ЗЗД, поради заобикаляне на
закона, а именно на разпоредбата на чл.26 от Наредбата за дейността заложните къщи, вр.
чл.160 от ЗЗД – основание по чл.26, ал.1, пр. ІІ от ЗЗД, както и поради противоречие с
добрите нрави, предвид обстоятелството, че уговорената в договора цена е много по-ниска
от действителната пазарна цена на автомобила – основание по чл.26, ал.1, пр. ІІІ от ЗЗД.
Във връзка с наведените възражения и въз основа съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, съдът приема, че, в качеството му на едноличен
собственик на заложната къща - заемодател на ответницата по договор за паричен заем,
обезпечен със залог върху собственото й МПС, сключен при условията на чл.14 от НДЗК,
Б.Б. се е възползвал от предоставеното му от същата две седмици и половина преди
сключване на заемния договор пълномощно, даващо му право да представлява
упълномощителката при сключване на предварителни и окончателни договори за продажба
на заложеното МПС, включая и да получава продажната цена за него, и е сключил
процесния предварителен договор с ищеца, с цел от платената за автомобила цена да погаси
задължението на ответницата по сключения помежду им договор за заем. Този извод на съда
се базира на изявленията на самия Б., разпитан като свидетел по делото, от които се
установява по категоричен начин, че преди сключване на предварителния договор за
покупко-продажба на автомобила той е бил уведомен, че същият се предоставя от
ответницата в залог по сключения помежду им договор за заем и се е съгласил с това. В
качеството му едноличен собственик на заложната къща Б. е знаел и, че ответницата не е
изпълнила задължението си за връщане на заетата сума на падежа. След настъпването му,
възползвайки се от факта, че притежава пълномощно от ответницата, по силата на което
може да продаде заложения автомобил от нейно име и за нейна сметка, както и да получи
цената му, Б. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на МПС с ищеца, по
отношение на който ответницата твърди, че не е знаел, че автомобилът е предоставен в
залог. След получаване на продажната цена на МПС от ищеца Б. я е внесъл по сметка на
заложната си къща, като погашение задължението на ответницата по договора за заем, без да
уведоми последната и без да се отчете по упълномощителната сделка.
6
Процедирайки по посочения начин, като пълномощник на ответницата Б. не е
изпълнил задължението си да я уведоми за сключения от нейно име предварителен договор
за покупко-продажба и да й предостави получената за него продажна цена, а като неин
заемодател и заложен кредитор, възползвайки се от даденото му от същата пълномощно, се
е разпоредил със заложената вещ, с цел удовлетворяване на вземането си по заемното
правоотношение в нарушение разпоредба на чл.26 от НДЗК, съгласно която
удовлетворяването на заложната къща от цената на заложена вещ с пазарна цена над 5 000
лева се извършва съгласно чл.160 от ЗЗД, а именно по реда на чл.418 от ГПК.
Относно възражението на ответницата за противоречие на предварителния договор
със закона, поради нарушаване правилото на чл.152, от ЗЗД, съдът съобрази следното:
Според цитираната разпоредба, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако
задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на предоставената като
обезпечение заложена или ипотекирана вещ, както и всяко друго съглашение, с което се
уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е
предвиден в закона е недействително. В практиката на ВКС по приложението на закона е
разяснено, че забраната по чл.152 от ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват
преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане. В случаите,
когато съглашението за продажба се постигне след главното вземане, прехвърлителната
сделка не е в нарушение на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от
предвидените в закона начини, защото длъжникът е освободен от принудата да се съгласи с
волята на кредитора. Подобно съглашение представлява уговорка за даване вместо
изпълнение. Според константната съдебна практика, когато сделката е сключена чрез
пълномощник и пълномощното противоречи на правилото на чл.152 от ЗЗД,
упълномощителната сделка е нищожна поради противоречие със закона, по смисъла на
чл.26, ал.1, пр. І от ЗЗД, което обаче не влече автоматично нищожност на самия договор,
който би бил такъв само ако и неговата цел също противоречи на забраната по чл.152 от
ЗЗД. Ако само упълномощаването е осъществено в нарушение на чл.152 от ЗЗД, но не и
самата сделка, то последната е недействителна на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, т.е. поради
липса на представителна власт и съгласие на упълномощителя, а не поради противоречие
със закона.
В конкретния случай, съдът приема за недоказано по категоричен начин, че даденото
от ответницата пълномощно е имало за цел да послужи като обезпечение за изпълнение на
задължението й по, сключения между нея и заложната къща на упълномощеното лице
договор за паричен заем. Напротив, установи се, че пълномощното е издадено две седмици и
половина преди сключване на договора за заем, а от показанията на свид. Б., които не се
опровергават от останалите доказателства по делото се изясни, че, упълномощавайки
свидетеля ответницата е имала за цел единствено да продаде собствения си автомобил и да
получи цената му, като едва по-късно е взела решение да заеме определена сума и му
предостави в залог същата вещ, които факти по-скоро опровергават, отколкото подкрепят
7
твърдението й, че пълномощното е било дадено като гаранция за изпълнение на
задължението й по договора за заем със заложната къща на пълномощника. В тази връзка се
явява нелогично след като ответницата е гарантирала изпълнението на задължението си към
пълномощника, предоставяйки му пълномощно с правото да се разпорежда със собствения й
автомобил, по-късно да обезпечава това задължение със залог върху същата вещ. Ето защо,
съдът намира, че не се установява противоречие на упълномощителната сделка с правилото
на чл.152 от ЗЗД. От доказателствата по делото не се доказва и твърдението на ответницата
за наличие на устна уговорка между нея и пълномощника й, с която се уговаря
предварително начин за удовлетворяване вземането на същия към нея по заемния договор.
Що се касае до предварителния договор между ищеца и ответницата, представлявана от
пълномощника й, се доказва, че същият е сключен след предоставяне на паричния заем по
сключения между нея и „ Заложна къща Кредит 1 „ ЕООД договор и 11 месеца след падежа
на задължението за връщане на заета от заложната къща на пълномощника сума, от което
следва, че същият не представлява съглашение, с което се уговаря предварително, че ако
задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на предоставената като
обезпечение заложена или ипотекирана вещ или съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден
в закона. Наред с горното, по делото не се твърди и не се установява, другата страна по
предварителния договор, а именно ищеца да е имала участие в заемното правоотношение
между ответницата и пълномощника й, респ. да е имала знанието и намерението,
сключвайки договора, чрез него да бъде постигнато удовлетворяване вземането на
кредитора на продавачката, което изключва субективния елемент от състава на чл.152 от
ЗЗД, респ. чл.26, ал.1, пр. І от ЗЗД. Ето защо съдът приема, че възражението на ответницата
за нищожност на предварителния договор поради противоречие с чл.152 от ЗЗД е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Касателно възражението за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона,
съдът взе предвид следното: Съгласно чл.26, ал.1, пр.ІІ от ЗЗД, нищожни са договорите,
които заобикалят закона. В правната теория и съдебна практика се приема, че под
заобикаляне на закона се има предвид не закона изобщо, а конкретна правна норма с
повелителен характер. Заобикаляне на закона има, когато законът установява забрана за
постигане на даден правен резултат с определена сделка, която сама по себе си не е изрично
забранена, но води до забранения резултат. Хипотезата има и субективна страна:
участниците в сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една
неправомерна цел, т.е. трябва да искат да постигнат една цел, която законът им забранява
чрез начин, който формално не е забранен. За да е налице основанието за нищожност по
чл.26, ал.1, пр. ІІ от ЗЗД, следва да се установи, както обективния, така и субективния
елемент от този фактически състав, като тежестта на доказване е на страната, която се
позовава на порока на правната сделка. За установяване заобикалянето на закона са
допустими всички доказателствени средства.
Според съдържанието на чл.26 от НДЗК и възприетото от съдилищата нормата е с
8
императивен характер и не допуска друг ред за удовлетворяване на вземанията на заложната
къща от цената на заложена вещ с пазарна цена над 5 000 лева, освен посредством подаване
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК.
Разпоредбата е въведена с оглед осъществяване съдебен контрол във връзка с
удовлетворяване на заложния кредитор чрез продажба на заложени вещи на по-висока
стойност, за разлика от тези с по-ниска стойност, за които е предвиден и по-облекчен ред,
регламентиран в чл.23 от НДЗК, и има за цел гарантиране на принципа, очертан в чл.2 от
Наредбата, а именно защита на потребителите на парични заеми, предоставени от заложни
къщи и подобряване условията за конкуренция.
В конкретната хипотеза, от изявленията на страните и събраните по делото
доказателства се установи, че възползвайки се от даденото му пълномощно, пълномощникът
на ответницата, който е бил едновременно неин заемодател и заложен кредитор е сключил
предварителен договор за покупко-продажба на заложената вещ, след което е удовлетворил
вземането си по сключения помежду им договор за заем от получената за вещта цена, които
действия биха могли да се считат за заобикаляне императивната норма на чл.26 от НДЗК
посредством процесния договор единствено при наличие на безспорни доказателства, че
даденото от ответницата пълномощно е било с единствената цел да гарантира изпълнение на
задължението си по заемния договор със заложната къща на пълномощника й и, че при
сключване на предварителния договор същият е действал едновременно като пълномощник
и заложен кредитор. В тази връзка, съдът намира, че са налице достатъчно доказателства, от
които би могло да се заключи, че целта на Б. да сключи предварителен договор за продажба
на заложената вещ е била именно да удовлетвори от цената й вземането си по договора за
заем с упълномощителката, заобикаляйки правилото на чл.26 от НДЗК, потвърждение за
което е безспорно установеният факт, че Б. е внесъл получената по предварителния договор
цена по сметка на заложната си къща и с нея е погасил дълга на ответницата. По делото
обаче не се установи по безспорен начин, че даденото от ответницата пълномощно е имало
за цел да послужи като обезпечение за изпълнение на задължението й по сключения между
нея и заложната къща на упълномощеното лице договор за паричен заем, респ., че между
упълномощителката и пълномощника е било постигнато споразумение, използвайки
пълномощното последният да реализира сделка с цел заобикаляне правилото по чл.26 от
НДЗК. Предвид горното и, че страни по сключения предварителен договор са ищеца и
ответницата, а не пълномощникът й и самата тя изрично заявява, че не е знаела за
сключването му, докато не получила нотариална покана от купувача за изпълнение на
задължението си за изповядването му по нотариален ред, няма основания да се приеме, че у
нея е имало субективно намерение със сключване на сделката да бъде постигнат забранен
резултат, а именно заобикаляне правилото на чл.26 от НДЗК, вр. чл.160 от ЗЗД. Такова
субективно намерение е имало у пълномощника и й заложен кредитор, но не и у
ответницата, което навежда на извод за липса на субективния елемент от състава на чл.26,
ал.1, пр. ІІ от ЗЗД. От друга страна, предвид изявлението на ответницата, че при сключване
на предварителния договор пълномощникът й е скрил от ищеца, че вещта предмет на
9
договора е дадена в залог и при липсата на категорични доказателства, че купувачът е знаел,
че с платената от него цена за автомобила пълномощникът на продавачката ще погаси
паричното й задължение по сключения помежду им договор за паричен заем, не би могло да
се извлече наличие на знание и намерение за заобикаляне на забраната по чл.26 от НДЗК и у
купувача по сделката, което изключва възможността за квалифицирането й като нищожна
по смисъла на чл.26, ал.1, пр. ІІ от ЗЗД. Ето защо, настоящата инстанция приема, че
възражението за нищожност на предварителния договор поради заобикаляне на чл.26 от
НДЗК е неоснователно.
Досежно възражението на ответницата за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави, в ТР № 10/2010 г. на ОСТК на ВКС понятието „ добри нрави
„ е дефинирано като морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите
на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. В практиката на
съдилищата се приема, че нарушение на добрите нрави е налице и при нееквивалентност на
престациите, в който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване основния
принцип на отношенията между представител и представляван, а именно задължението на
представителя да действа в интерес на представлявания. Като критерии за нееквивалентност
на престациите, водеща до нищожност на сделката в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните имат
свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на вещта имот
може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на
престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна,
съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е
предявен. Само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според
представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите
да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност
на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако
страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД.
10
При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова
съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не
е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Предвид изложеното и, че ответницата е предоставила на пълномощника си по
предварителния договор свобода да определя размера на продажната цена на МПС, предмет
на същия и, че той го е продал година по-късно, поради отказ от страна на множество
кандидат-купувачи, на цена два пъти и половина по-ниска от най-високата посочена от
вещите лица по допуснатите експертизи, съдът приема, че не са налице основания за
нищожност на сделката поради нееквивалентност на престациите и накърняване на добрите
нрави, поради което и трето възражение на ответницата следва да се отхвърли.
Като съобрази горното и, че процесният предварителен договор отговаря на
изискванията за действителност и съдържа всички необходими съществени реквизити на
договор за покупко-продажба, а от приложените по делото свидетелство за регистрация,
удостоверение за гражданско състояние и 2 бр. разписки, се установява, че лекият автомобил
е еднолична собственост на ответницата и продажната му цена е заплатена от ищеца на
пълномощника й в деня на подписване на договора, настоящата инстанция намира, че няма
пречки за обявяване на същия за окончателен, поради което предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
В съответствие с изложеното, обжалваното решение следва да се отмени изцяло като
неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което сключеният между страните
предварителен договор за покупко-продажба на МПС да бъде обявен за окончателен.
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ШОС таксата, събирана по Тарифата за нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност – т. 11 вр. с т. 8, в размер на 156.60 лева, както и по
сметка на Община – Шумен местен данък в размер на 420.75 лева, на основание чл. 47, ал. 2
от ЗМДТ вр. с чл. 40 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община - Шумен. На основание чл. 364, ал. 2 ГПК ищецът не може да се снабди с препис
от решението, докато не представи доказателства за платените разноски по прехвърлянето
на автомобила и за наличните си задължения за публични вземания /като праводател/ и
тяхното погасяване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260181/14.04.2021 г. по гр.д. № 918/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен, с което е отхвърлен, предявения от Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес:
11
гр. Ш., ул. № , вх., ет., ап. против И.И.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. № , ет., иск с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между
страните предварителен договор от 13.03.2020 г., с който ответницата, чрез пълномощник, се
е задължила да прехвърли на ищеца правото на собственост върху лек автомобил „
Мерцедес „, модел ГЛК 320 ЦДИ 4 матик, рег. № Н * ВТ, рама *, двигател № *, цвят бял,
свидетелство за регистрация на МПС № *********, за сумата от 9 700 лева, като
неоснователен, и ищецът е осъден да заплати на ответницата деловодни разноски в размер
на 960.00 лева, като вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор за покупко-продажба от
13.03.2020 г., с който И.И.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. № , ет., действаща чрез
пълномощника си Б.А.Б., ЕГН **********, упълномощен с пълномощно № 468/05.03.2019 г.
на нотариус *, рег. № *, с район ШРС се задължава да продаде на Г. К. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Ш., ул. № , вх., ет., ап. собствения си лек автомобил „ Мерцедес „, модел ГЛК
320 ЦДИ 4 матик, рег. № Н * ВТ, рама *, двигател № *, цвят бял, свидетелство за
регистрация на МПС № *********, за сумата от 9 700 лева, която сума е изплатена от
купувача на продавача чрез пълномощника му в деня на подписване на предварителния
договор, като владението на автомобила, предмет на договора е предадено от продавача на
купувача в същия ден.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. № , вх., ет., ап. да заплати по
сметка на Окръжен съд – Шумен нотариална такса по прехвърляне на автомобила в размер
на 156.60 лева.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. № , вх., ет., ап. да заплати по
сметка на Община – Шумен местен данък в размер на 420.75 лева.
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. № , ет. да заплати на Г. К. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. № , вх., ет., ап. деловодни разноски за първа инстанция
в размер на 480.00 лева и деловодни разноски за втора инстанция в размер на 240.00 лева,
представляващи заплатени държавни такси.
РАЗПОРЕЖДА препис от решението да се издаде на ищеца след влизането му в сила
и представяне от негова страна на доказателства за платените разноски по прехвърлянето на
автомобила и за наличните си задължения за публични вземания /като праводател/ и тяхното
погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13