№ 2288
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330206669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 599492-F613591/10.09.2021г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на
„ДО ВЪРХА” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 600лв. за извършено нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ДО ВЪРХА” ЕООД чрез пълномощниците си по делото
адв. Мандалчев и адв. С. твърди, че обжалваният административен акт е
необоснован и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.
Въззиваемата страна- ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по
делото изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за
това, че при извършена проверка на 15.05.2021г. в 14.25 в обект спортно
съоръжение, стопанисвано от дружеството, находящ се в гр. Пловдив, ул.
1
„Проф. д-р Г.Странски“ № 3, е констатирано, че същото не е регистрирало
промяната в касовата наличност в размер на 200лв. чрез операция „служебно
въведени суми“.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № F613591/27.05.2021г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят ПЛ. П. АЙР.
изцяло потвърждава изложените в него констатации.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
Д.Е.М., който твърди, че на процесната дата е бил на работа в обекта и както
всеки друг път в началото на деня е оставил касова наличност от 200лева,
които е посочил във ФУ като служебно въведена сума. Допълва, че и
предишната вечер е бил на работа до затваряне на обекта и допуска, че най-
вероятно по грешка още тогава е оставил сумата от 200лева за началото на
следващия ден, но тъй като банкнотите в обекта обикновено са дребни, в
началото на работата в деня на проверката не е обърнал внимание, че в касата
вече има сума от 200лева, които да отчете като служебно въведени и просто е
добавил още 200лева без да разбере.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на „ДО ВЪРХА” ЕООД административно нарушение по чл. 33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. В тази насока да се
направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на
актосъставителя, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая
и подкрепени от приложените писмени доказателства по делото, а именно
АУАН, протокол за извършена проверка, опис на парични средства в касата.
Установеното напълно се подкрепя и от свидетеля на жалбоподателя, който
на практика не отрича извършеното да е факт.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
заявява, че Наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации
от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да
2
било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните
Наредба и ЗДДС да бъдат правилно отчитани всички касови наличности.
От всички приобщени по делото доказателства се налага категоричния
извод, че в касата на проверения обект са били налице 200лв., които не са
били отразени в инсталираното фискално устройство в началото на деня,
каквото е изричното изискване на чл.33 ал.1 от горепосочената Наредба.
Във връзка с горното напълно ирелевантни са личните действия на който и
да било служител в дружеството – в случая свид. Мишлиев, тъй като по
делото е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на дружеството-
жалбоподател и уредбата на същата не изисква установяване на
противоправни действия на физическо лице, респективно това обстоятелство
не води до отпадане на отговорността на самото дружество.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
3
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до
неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите
за определен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид
обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното
деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за
добра търговска практика, включително и свързана с правилното и
своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на
изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез издаване на
касов бон за всяка от тях, крие висока потенциална опасност за неограничен
брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на
накърняване на обществените отношения.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление № 599492-F613591/10.09.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „ДО ВЪРХА”
ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 600лв. за извършено нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложените наказания „Имуществена
санкция” от 500лв. то същата е наложена в размер на минимално
предвидения, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради
това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички
обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда
отсъства правна възможност да го измени.
По делото не се твърдят конкретни, а и при извършената служебна проверка
от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно
4
приложеното пълномощно „ДО ВЪРХА” ЕООД ЕИК ********* следва да
бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева,
представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
599492-F613591/10.09.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП гр. Пловдив, с което на „ДО ВЪРХА” ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на
600лв. за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на
МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ДО ВЪРХА” ЕООД ЕИК ********* да заплати на ЦУ на
НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5