Присъда по дело №3768/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 41
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120203768
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 41
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
СъдебниДОБРИН ПЕТРОВ ПЕТРОВ
заседатели:НАНКА СТОЯНОВА
МЕГДАНСКА
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
и прокурора Г. Д. П.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20202***203768 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Я. З., ЕГН **********, роден на ******, адрес: гр.
***** Борис I” ********, за НЕВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано
престъпление:
На 27.01.2012 г. пред Районен съд - гр. Бургас,съзнателно се ползвал от неистински
официален документ /“ Официален документ “е този, който е издаден по установения
ред и форма от длъжностно лице кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция-чл.93,т.5 от НК, /Неистински
документ“ е този, на които е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило -чл.93,т.6 от
НК/, а именно- от Удостоверение № 419 от 04.11.1983 г. за предоставяне право на
използване на земя в размер на 0,674 дка. в землището на с.Черноморец, местността
„Митков мост“ на името на СТ. Я.. З., на което е придаден вид, че е издадено от Т. А..
Т. - председател на Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет на град
Созопол, като документа е приложил , като доказателство, че е ползувател по смисъла
на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя,находяща се в местността „Митков
мост“ землище на с. Черноморец,общ.Созопол, върху която Общински народен съвет
1
Созопол му предоставил вещно право на ползване по реда на ПМС 11 от 02.03.1982 г.,
с площ от 674 кв. метра, съставляваща имоти с пл.№*** и пл.№*** по кадастралния
план на имотите предоставени за земеделско ползване в местността „Митков мост“ в
землището на с.Черноморец, общ. Созопол, към искова молба вх. № 3978 от 27.01.2012
г. против Сл. Ив. Б. ЕГН ********** и Ст. И. Е.. ЕГН ********** , с ищци Д. Д. Д.
ЕГН ********** и СТ. Я.. З. ЕГН **********, въз основа на която е образувано
гражданско дело 692/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, когато от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
На 04.04.2012 г. пред Районен съд - гр. Бургас,като ищец по гражданско дело
2381/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ представляващ- удостоверение № 419 от 04.11.1983
г., за предоставяне право на използуване на земя в размер на 0,674 дка. в землището на
с. Черноморец, местността „Митков мост“, с придаден вид ,че е издаден на лицето С.
Я. З. ЕГН ********** от Т. А.. Т. — председател на ИК на ОБНС — Созопол,като този
документ е употребен по делото в съда от ищеца ,като доказателство за учредено му
вещно право за ползване , по гр. д. 2381/2012 г. по описа на Районен съд — гр.
Бургас,за да се приеме за установено от съда,че ответниците Сл. И. Б. ЕГН**********
и Ст. И. Е.. ЕГН ********** не са собственици на предоставените на ищеца за
ползване съгласно удостоверение с изходящ №419 от 04.11.1983г.на председателя на
ИК на Общински народен съвет гр.Созопол недвижими имоти представляващи имоти
с пл.№*** и пл.№*** по кадастралния план на имотите предоставени му за земеделско
ползване находящи се в местността „Митков мост“ в землището на с. Черноморец,с
обща площ на двата имота от 674 кв.метра ,които съставляват част от имот №**с площ
от 1428 кв.метра по плана на новообразуваните имоти на м. „Митков мост“, в
землището на с.Черноморец, когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. Я.. З., ЕГН **********, роден на ******, адрес: гр.
***** Борис I” ********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.02.2014 г., при съвкупност с
горепосоченото престъпление, пред Районен съд-Бургас съзнателно се ползвал от
неистински официален документ /“ Официален документ “е този, който е издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция-чл.93,т.5 от НК, /Неистински документ“
е този, на които е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило -чл.93,т.6 от НК/, а именно- от
Удостоверение № 419 от 04.11.1983 г. за предоставяне право на използване на земя в размер
на 0,674 дка. в землището на с.Черноморец, местността „Митков мост“ на името на СТ. Я..
З., на което е придаден вид, че е издадено от Т. А. Т. - председател на Изпълнителния
комитет на Общинския Народен Съвет на град Созопол, като документът е предявен, като
доказателство в изпълнение на определение на съда 1235/11.02.2014 г., ведно с молба вх.
8262 от 25.02.2014 г. по гр. д. 2381/2012 г. по описа на Районен съд — гр. Бургас, и също
така този документ е употребен в съда по делото от ищеца С. Я. З. като доказателство за
учредено му вещно право за ползване , по гр. д. 2381/2012 г. по описа на Районен съд — гр.
Бургас,за да се приеме за установено от съда,че ответниците С. И. Б. ЕГН********** и Ст.
И. Е.. ЕГН ********** не са собственици на предоставените на ищеца за ползване съгласно
удостоверениес изходящ №419 от 04.11.1983г.на председателя на ИК на Общински народен
съвет гр.Созопол недвижими имоти представляващи имоти с пл.№*** и пл.№*** по
кадастралния план на имотите предоставени му за земеделско ползване находящи се в
местността „Митков мост“в землището на с.Черноморец,с обща площ на двата имота от 674
2
кв.метра ,които съставляват част от имот №*** с площ 1428 кв.метра по плана на
новообразуваните имоти на м.“Митков мост“,в землището на с.Черноморец ,когато от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр.чл.23,ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Д. Д., ЕГН **********, родена на ******* в гр. К., обл.
М., адрес: ******** ***********, за НЕВИНОВНА в това, че на 27.01.2012 г., в гр. Бургас,
пред неустановен служител в деловодството на Районен съд - гр. Бургас, съзнателно се
ползвала от неистински официален документ /“ Официален документ “е този, който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция-чл.93,т.5 от НК,
/Неистински документ“ е този, на които е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило -чл.93,т.6 от НК/, а
именно- от Удостоверение № 421 от 02.12.1983 г. за предоставяне право на използване на
земя в размер на 0,687 дка. в землището на с.Черноморец, местността „Митков мост“ на
името на Д. Д. Д., на което е придаден вид, че е издадено от Т. Т. - председател на
Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет на град Созопол, като документа е
приложила , като доказателство, че е ползувател по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
на земеделска земя,находяща се в местността „Митков мост“ землище на с.
Черноморец,общ.Созопол върху която Общински народен съвет Созопол й предоставил
вещно право на ползване по реда на ПМС 11 от 02.03.1982 г., с площ от 687 кв. метра, която
съгласно одобрения със заповед кадастрален план на имотите предоставени за земеделско
ползване в местността „Митков мост“ в землището на с.Черноморец, общ. Созопол
представлява имоти с пл.№пл.№ ведно с искова молба вх. № 3978 от 27.01.2012 г. с ищци
Д.Д. Д ЕГН ********** и С.Я. З. ЕГН **********, против С. И. Б. ЕГН ********** и С. И.
Е. ЕГН ********** , въз основа на която е образувано гражданско дело 692/2012 г. по описа
на Районен съд - гр. Бургас, когато от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК разноските в наказателното производство
остават за сметка на държавата.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Бургаския окръжен
съд в 15 - дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 41/29.03.2022г. по НОХД 3768/2020г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на внесен от БРП обвинителен
акт, с който е повдигнато обвинение както следва:
1. Срещу С. Я. З. , ЕГН **********, роден на ******, адрес: гр. Бургас, *****,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, за това, че:
При условията на продължавано престъпление:
- На 27.01.2012 г. пред Районен съд - гр. Бургас,съзнателно се ползвал от
неистински официален документ /“ Официален документ “е този, който е издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция-чл.93,т.5 от НК, /Неистински документ“
е този, на които е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило -чл.93,т.6 от НК/, а именно- от
Удостоверение № 419 от 04.11.1983 г. за предоставяне право на използване на земя в размер
на 0,674 дка. в землището на с.Черноморец, местността „Митков мост“ на името на С. Я. З. ,
на което е придаден вид, че е издадено от Т. А. Т. - председател на Изпълнителния комитет
на Общинския Народен Съвет на град Созопол, като документа е приложил , като
доказателство, че е ползувател по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска
земя,находяща се в местността „Митков мост“ землище на с. Черноморец,общ.Созопол,
върху която Общински народен съвет Созопол му предоставил вещно право на ползване по
реда на ПМС 11 от 02.03.1982 г., с площ от 674 кв. метра, съставляваща имоти с пл.№*** и
пл.№*** по кадастралния план на имотите предоставени за земеделско ползване в
местността „Митков мост“ в землището на с.Черноморец, общ. Созопол, към искова молба
вх. № 3978 от 27.01.2012 г. против С. И. Б. ЕГН ********** и С. И. Е. ЕГН ********** , с
ищци Д. Д. Д. ЕГН ********** и С. Я. З. ЕГН **********, въз основа на която е образувано
гражданско дело 692/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
- На 04.04.2012 г. пред Районен съд - гр. Бургас,като ищец по гражданско дело
2381/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ представляващ- удостоверение № 419 от 04.11.1983 г., за предоставяне
право на използуване на земя в размер на 0,674 дка. в землището на с. Черноморец,
местността „Митков мост“, с придаден вид ,че е издаден на лицето С. Я. З. ЕГН **********
от Т. А. Т. — председател на ИК на ОБНС — Созопол,като този документ е употребен по
делото в съда от ищеца ,като доказателство за учредено му вещно право за ползване , по гр.
д. 2381/2012 г. по описа на Районен съд — гр. Бургас,за да се приеме за установено от
съда,че ответниците С. И. Б. ЕГН********** и С. И. Е. ЕГН ********** не са собственици
на предоставените на ищеца за ползване съгласно удостоверение с изходящ №419 от
04.11.1983г.на председателя на ИК на Общински народен съвет гр.Созопол недвижими
имоти представляващи имоти с пл.№*** и пл.№*** по кадастралния план на имотите
предоставени му за земеделско ползване находящи се в местността „Митков мост“ в
землището на с. Черноморец,с обща площ на двата имота от 674 кв.метра ,които съставляват
част от имот №134 с площ от 1428 кв.метра по плана на новообразуваните имоти на м.
„Митков мост“, в землището на с.Черноморец, когато от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и
За това, че на 25.02.2014 г., при съвкупност с горепосоченото престъпление, пред
Районен съд-Бургас съзнателно се ползвал от неистински официален документ /“
Официален документ “е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно
лице кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената
му функция-чл.93,т.5 от НК, /Неистински документ“ е този, на които е придаден вид, че
1
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително
го е съставило -чл.93,т.6 от НК/, а именно- от Удостоверение № 419 от 04.11.1983 г. за
предоставяне право на използване на земя в размер на 0,674 дка. в землището на
с.Черноморец, местността „Митков мост“ на името на С. Я. З. , на което е придаден вид, че е
издадено от Т. А. Т. - председател на Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет
на град Созопол, като документът е предявен, като доказателство в изпълнение на
определение на съда 1235/11.02.2014 г., ведно с молба вх. 8262 от 25.02.2014 г. по гр. д.
2381/2012 г. по описа на Районен съд — гр. Бургас, и също така този документ е употребен
в съда по делото от ищеца С. Я. З. като доказателство за учредено му вещно право за
ползване , по гр. д. 2381/2012 г. по описа на Районен съд — гр. Бургас,за да се приеме за
установено от съда,че ответниците С. И. Б. ЕГН********** и С. И. Е. ЕГН ********** не са
собственици на предоставените на ищеца за ползване съгласно удостоверениес изходящ
№419 от 04.11.1983г.на председателя на ИК на Общински народен съвет гр.Созопол
недвижими имоти представляващи имоти с пл.№*** и пл.№*** по кадастралния план на
имотите предоставени му за земеделско ползване находящи се в местността „Митков мост“в
землището на с.Черноморец,с обща площ на двата имота от 674кв.метра ,които съставляват
част от имот №134 с площ 1428кв.метра по плана на новообразуваните имоти на м.“Митков
мост“,в землището на с.Черноморец ,когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност- престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
вр.чл.23,ал.1 от НК;
2. Срещу Д. Д. Д. , ЕГН **********, родена на ******* в гр. К., обл.М., адрес: гр.
Бургас, ул. “Ф.“***, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, за това, че на
27.01.2012 г., в гр. Бургас, пред неустановен служител в деловодството на Районен съд - гр.
Бургас, съзнателно се ползвала от неистински официален документ /“ Официален документ
“е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице кръга на службата
му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция-чл.93,т.5 от
НК, /Неистински документ“ е този, на които е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило -чл.93,т.6
от НК/, а именно- от Удостоверение № 421 от 02.12.1983 г. за предоставяне право на
използване на земя в размер на 0,687 дка. в землището на с.Черноморец, местността
„Митков мост“ на името на Д. Д. Д. , на което е придаден вид, че е издадено от Т. А. Т. -
председател на Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет на град Созопол, като
документа е приложила , като доказателство, че е ползувател по смисъла на параграф 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя,находяща се в местността „Митков мост“ землище на с.
Черноморец,общ.Созопол върху която Общински народен съвет Созопол й предоставил
вещно право на ползване по реда на ПМС 11 от 02.03.1982 г., с площ от 687 кв. метра, която
съгласно одобрения със заповед кадастрален план на имотите предоставени за земеделско
ползване в местността „Митков мост“ в землището на с.Черноморец, общ. Созопол
представлява имоти с пл.№121 и пл.№122, ведно с искова молба вх. № 3978 от 27.01.2012 г.
с ищци Д. Д. Д. ЕГН ********** и С. Я. З. ЕГН **********, против С. И. Б. ЕГН
********** и С. И. Е. ЕГН ********** , въз основа на която е образувано гражданско дело
692/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, когато от нея за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Предлага на Д.Д. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години,
чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, а на С.З. за всяко от
деянията да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, като след това се
определи едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието
2
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Упълномощеният защитник на подсъдимата Д.- адв. К. от АК-Бургас, моли за
оправдателна присъда, като основно се спира на обстоятелството, че не е налице
субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия З.а- адв. М. от САК, също моли за
оправдателна присъда със същите доводи. Алтернативно моли за приложение на чл. 78а от
НК, като случаят бъде приет за маловажен.
Двамата подсъдими се придържат към изложеното от техните защитници, като молят
да бъдат оправдани.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият С. Я. З. , ЕГН **********, е роден на ******, адрес: гр. Бургас, *****,
български гражданин, с висше образование, неосъждан.
Подсъдимата Д. Д. Д. , ЕГН **********, е родена на ******* в гр. К., обл.М., адрес:
гр. Бургас, ул. “Ф.“***, българска гражданка, с висше образование, неосъждана.
На 27.01.2012 г. двамата подсъдими подали обща искова молба вх. № 3978 в Районен
съд-Бургас против С. И. Б. ЕГН ********** и С. И. Е. ЕГН **********, въз основа на която
било образувано гражданско дело № 692/2012 г. по описа на съда. С молбата подс. Д.
представила Удостоверение № 421 от 02.12.1983 г. за предоставяне право на използване на
земя в размер на 0,687 дка. в землището на с.Черноморец, местността „Митков мост“ на
името на Д. Д. Д. , издадено от Т. А. Т. - председател на Изпълнителния комитет на
Общинския Народен Съвет на град Созопол, като документа е приложила , като
доказателство, че е ползвател по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска
земя, находяща се в местността „Митков мост“ землище на с. Черноморец,общ.Созопол
върху която Общински народен съвет Созопол й предоставил вещно право на ползване по
реда на ПМС 11 от 02.03.1982 г., с площ от 687 кв. метра, която съгласно одобрения със
заповед кадастрален план на имотите предоставени за земеделско ползване в местността
„Митков мост“ в землището на с.Черноморец, общ. Созопол представлява имоти с пл.№121
и пл.№122.
Подсъдимият З. представил с исковата молба копие на Удостоверение № 419 от
04.11.1983 г. за предоставяне право на използване на земя в размер на 0,674 дка. в
землището на с.Черноморец, местността „Митков мост“ на името на С. Я. З. , издадено от Т.
А. Т. - председател на Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет на град
Созопол, като документа е приложил , като доказателство, че е ползвател по смисъла на
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя, находяща се в местността „Митков мост“
землище на с. Черноморец,общ.Созопол, върху която Общински народен съвет Созопол му
предоставил вещно право на ползване по реда на ПМС 11 от 02.03.1982 г., с площ от 674 кв.
метра, съставляваща имоти с пл.№*** и пл.№*** по кадастралния план на имотите
предоставени за земеделско ползване в местността „Митков мост“ в землището на
с.Черноморец, общ. Созопол.
Впоследствие, материалите по гр.д № 692/2012 г. на БРС били разделени, като по
отношение на претенцията на подс. З. било образувано гр.д. № 2381/2012 г. по описа на
БРС, по което З. представил копие на същото удостоверение на 04.04.2012 г. С Определение
№ 1235/11.02.2014 г. по гр.д. №2381/2012 г. на БРС, на З. били дадени указания да
представи оригинала на удостоверението, като с молба с вх. № 8262/25.02.2014 г., подадена
от адв. Н.Д. от АК-Бургас, пълномощник на подс. З., бил представен оригинал на
3
Удостоверение № 419 от 04.11.1983 г.
Представените от подсъдимите З. и Д. Удостоверение № 419 от 04.11.1983 г. и
Удостоверение № 421 от 02.12.1983 г. не били подписани от лицето, сочено за техен автор-
Т. А. Т. - председател на Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет на град
Созопол.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. Т. А. Т. /л. 85-88/, С. И. Б.
/л. 53-53-гръб/, С. И. Е. /л. 54/, И. К. Н. /л. 54-54-гръб/, Ж. Р. С. /л. 54-гръб-55, включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2, предл. 2 от НПК на л. 24-гръб, том 2 от
ДП/, св. Т. Р. С. / л. 55-55-гръб, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т.2, предл. 2 от НПК на л. 18, том 2 от ДП /, обясненията на подсъдимите /л. 131-132/.
От писмените доказателства: Справки за съдимост, справки от: Община Созопол (том
7 от ДП, лист 54-55, 70-71, том 6 от ДП- л. 14; том 8- л. 58-80; от съдебното производство- л.
***, л. 107, л.100), Община Бургас (том 7 от ДП, л. 97-98), Държавен архив ТД Бургас (том 7
от ДП, л. 78-80, от съдебното производство- л. 102-103), Удостоверение № 421 от 02.12.1983
г. (л. 2, том 4 от ДП), Удостоверение № 419 от 04.11.1983 г., приложено по съденото
производство, писмени материали Община Созопол, Районен съд-Бургас, Областна
администрация-Бургас и Административен съд-Бургас в том 3 от ДП, л. 1-л. 114; писмени
материали от Община Созопол, Районен съд-Бургас и Административен съд-Бургас в том 5
от ДП, л. 1-л. 72.
От експертизите: графически експертизи- Протокол № 225 от 22.07.2015 г. на л. 32,
том 2 от ДП и Протокол № 113 от 28.03.2017 г. на л. 75, том 7 от ДП; технически
експертизи- Протокол № 115 от 31.07.2015 г. на л. 36, том 2 от ДП, Протокол № 190 от
03.10.2016 г. на л. 47, том 7 от ДП, Протокол № 137 от 17.09.2018 г. на л. 102, том 8 от ДП,
Протокол № 174 от 07.12.2018 г. на л. 115, том 8 от ДП, включително и отговорите на
вещото лице Н. в съдебно заседание на л. 130-130-гръб.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Най-съществени за изясняване на обективната истина по делото се явяват
показанията на св. Т.Т., който е бил Председател на Изпълнителния комитет на Общински
народен съвет- гр. Созопол към 1983 г. Съдът кредитира изцяло неговите показания при
разпита му по делегация, като същият подробно, последователно и логично е отговорил на
всички поставени му въпроси и то в по-голяма пълнота от изложеното от него на
досъдебната фаза. Съставът счита, че не са налице обстоятелства, от които да бъде направен
извод, че същият е заинтересован от изхода на делото.
По отношение на показанията на останалите свидетели- Ж.С., И.Н., С.Б., С.Е. и Т.С.,
следва да се посочи, че няма основание същите да не бъдат кредитирани. Същите обаче не
допринасят съществено за изясняване предмета на делото, тъй като обвинението касае
използване на неистински документ, при което се изследва автентичността на документа, а
не верността на неговото съдържание. В този смисъл, дали подсъдимите са ползвали
поземлените имоти, или не, е без значение за решаването на делото. Също така не следва да
се вземат предвид и техните показания в частта, в която отстояват правотата си по
проведените граждански дела, тъй като това представляват техни субективни оценки, а не
твърдения за факти.
Съдът не ползва показаният на св. Н.Д., тъй като същият се ползва от разпоредбата
4
на чл. 121, ал. 2 от НПК и отказа да свидетелства.
Особено съществени по делото се явяват заключенията на изготвените по делото
експертизи, включително и отговорите на вещите лица в съдебно заседание. На първо място,
по отношение на всички експертизи следва да се посочи, че вещите лица са отговорили
пълно, точно и ясно на всички поставени въпроси, като няма основание заключенията да не
бъдат кредитирани. По отношение на направеното възражение от страна на адв. М. в
съдебно заседание, в което бяха изслушани техническите експертизи, следва да се отбележи,
че същите не влизат в противоречие с останалия доказателствен материал. Също така, по
досъдебното производство е било изготвено постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, който отказ е бил отменен от Окръжна прокуратура-Бургас (л. 65 и
л. 92, том 1 от ДП), поради което не може да се приеме, че се касае за хипотеза на non bis in
idem съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
По отношение на констатациите на заключенията и изводите, до които същите водят,
съдът ще вземе отношение по-надолу в мотивите. Същото се отнася и за обясненията на
подсъдимите, които съдът кредитира.
Накрая, по отношение на писмените доказателства по делото следва да се отбележи,
че същите не са оспорени от страните, като оценката на тяхното съдържание е въпрос,
свързан с изводите на съда относно съставомерността на повдигнатите обвинения.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни престъпления” са
най-общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и
съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС,
неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и
създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
В конкретния случай, твърдян предмет на инкриминираните деяния са два
„неистински официални документа”. В закона няма легална дефиниция за „документ”, но
според Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС,
документът съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или
несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват
или установяват права и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа
включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От
своя страна според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК – „официален документ” е този,
който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му
или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а “неистински
документ”, съгласно чл. 93, т. 6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило.
В конкретния случай сочените в обвинителния акт удостоверенията правилно са били
квалифицирани от БРП като „неистински официални документи”, доколкото съдържат
всички гореописани характеристики. Същите са били издавани по установен ред и форма -
на основание ПМС № 11 от 02.03.1982 г.
Също така, правилно е преценено, че удостоверенията представляват официални
документи по чл. 308, ал. 2 от НК, а именно такива удостоверяващи учредяване на вещно
5
право- право на ползване на земя.
На изявленията в документите е придаден вид, че изхождат от длъжностно лице,
което видно от възприетата по-горе фактическа обстановка – никога не ги е съставяло или
подписвало, поради което не остава никакво съмнение, че удостоверенията наред с качество
си на официални документи са и „неистински” по смисъла на закона.
Както вече бе посочено, за отговорността по чл. 308 НК е важно да се установи, че
официалният документ е издаден от друго, а не от посоченото в него лице, като е без
значение дали документът е с вярно или невярно съдържание.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в „ползването”
на опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под „ползване” на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни
лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай се твърди
двете удостоверения да са били представени пред Районен съд-Бургас по граждански дела,
което категорично представлява „ползване” на документа.
Следва да се отбележи, че по отношение на описаното до тук от правна страна на
практика липсва спор между страните.
Съдът обаче намира на първо място, че обвиненията срещу подсъдимия З., така както
са формулирани, не са доказани от обективна страна.
По отношение на същия се твърди, че на 27.01.2012 г., 04.04.2012 г. и 25.02.2014 г. се
е ползвал от Удостоверение № 419 от 04.11.1983 г. за предоставяне право на използване на
земя в размер на 0,674 дка. в землището на с.Черноморец, местността „Митков мост“ на
името на С. Я. З. , на което е придаден вид, че е издадено от Т. А. Т. - председател на
Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет на град Созопол. Видно обаче от
молбата на л. 69, том 7 от ДП, въз основа на указания на съда, оригиналът на това
удостоверение е бил представен пред Районен съд-Бургас на последната дата- 25.02.2014 г.,
като преди това очевидно са били представяни обикновени или заверени копия от същото.
По отношение на обикновените (ксерокопирните) копия следва да се отбележи, че същите
нямат характер на документи. Макар заверените преписи от документи също да
представляват документи, по мнение на съда обстоятелството, че се касае за ползване на
препис от документ е съществен факт от обстоятелствената част на обвинението, който не
може да бъде вменен едва с евентуална осъдителна присъда. Иначе казано, в случай че е
повдигнато обвинение за ползване на документ, а в хода на следствието се установи, че се
касае за ползване по смисъла на чл. 316 от НК на заверен препис от документ, следва
прокурорът да измени обвинението по реда на чл. 287 от НПК, поради съществено
изменение на обстоятелствата. Това е така доколкото се касае на практика за използване на
два различни документа и следва да е ясно посочено на подсъдимия кой от двата се твърди
да е използвал във всеки от случаите. Без да е изпълнена процедурата по чл. 287 от НПК
съдът не би могъл евентуално да осъди подсъдимия, че е използвал друг документ, вместо
този, който се твърди в обвинителния акт, тъй като при документните престъпления
безспорно инкриминираният документ и неговият вид са съществено обстоятелство.
С оглед горното, повдигнатите обвинения на З. за представяне на удостоверението на
27.01.2012 г. и 04.04.2012 г. се явяват недоказани от обективна страна.
Съдът счита, че недоказано се явява и обвинението за датата 25.02.2012 г. Вече бе
цитирана молбата на л. 69, том 7 от ДП, като същата е била подадена чрез адв. Н.Д., т.е.
налице е хипотеза на посредствено извършителство при обвинението за ползване на
документа на тази дата, а не се касае за лично подаване на молбата от страна на подс. З.. Тук
съдът отново намира, че се касае за установяване на ново обстоятелство, което изисква
изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, което не бе сторено. В този смисъл са
и Решение № 24 от 01.02.2019 г. по в. н. о. х. д. № 13 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд –
6
Плевен и Решение № 22 от 28.1.2014 г. по н. д. № 863/2013 г. на I състав на Окръжен съд –
Плевен, при които са разгледани случи, в които прокурорите са направили искане по чл. 287
от НПК за изменение на обвинението, като се добави, че същото е извършено при условията
на посредствено извършителство.
За пълнота следва да се отбележи, че защитата на подсъдимата Д. се позова на това,
че по отношение на нея е налице хипотеза на посредствено извършителство, но такива
доказателства по делото не са налице. От приложения препис на исковата молба от
27.01.2012 г. се вижда, че същата е подадена лично от подсъдимите, а не чрез пълномощник.
На следващо място, съдът намира, че обвиненията спрямо З. и Д. не са доказани по
безспорен начин от субективна страна. Липсват преки доказателства, че същите са
съзнавали, че ползваните от тях документи са неистински. Съдебната практика е безспорна,
че заключение за виновно поведение може да се направи и въз основа на косвени
доказателства, когато въз основа на тях може да се направи еднозначен извод. Съставът
обаче счита, че липсва такава съвкупност от косвени доказателства, която да обоснове такъв
извод.
От показанията на св. Т., които съдът кредитира, става ясно, че е имало случай,
когато документи, на които е придаден вид, че изхождат от него, са били подписвани от
други лица, когато същият е бил председател на Изпълнителния комитет на Общински
народен съвет- Созопол. Поради това е напълно възможно при искане за издаване на
определен документ от гражданин на същия да му е бил предоставян такъв, който привидно
носи подписа на председателя, без молителя да съзнава това.
Не са налице и доказателства, от които да се доказва по несъмнен начин, че
процесните удостоверения е нямало как да бъдат издадени от Общинския народен съвет на
Созопол през 1983 г.
Не може да послужи като косвено доказателство за това разликата между печатите,
които са били изследвани в експертиза- Протокол № 115 от 31.07.2015 г. на л. 36, том 2 от
ДП, тъй като отново от показанията на св. Т. става ясно, че към 1983 г. в общината е имало
няколко печата. От друга страна, вещото лице Н. не е изследвал всички налични документи
от този период, за да се направи несъмнен извод, че поставените върху двете удостоверения
печати не са били използвани в община Созопол към 1983 г. Дори и да бяха изследвани
всички запазени документи в Държавния архив обаче, това отново не би довело да
категоричност на подобно заключение, тъй като от справките от Община Созопол става
ясно, че не се съхраняват екземпляри от всички издавани през този период удостоверения.
От всичко това следва изводът, че е напълно възможно удостоверенията да са били
подпечатани с печат, който е бил използван в Общински народен съвет Созопол към 1983 г.
и с него да са подпечатани други документи, които обаче вече не се съхраняват.
Не би могло да се стигне до извод за съзнание на неистинността на документите и
при съпоставка на номерата на удостоверенията и техните дати. На л. 60-77 от том 8 от ДП
се намират 17 броя удостоверения, които са представени от Община Созопол, от които е
видно, че номерата на удостоверенията не следват датите на издаване. Така на л. 71 е налице
удостоверение № 235 от 16.07.1983 г., а на л. 73 е налице удостоверение № 100 от 20.08.1983
г. От юни месец 1983 г. пък са налице удостоверения с номера 277, 279 и т.н. Поради това е
възможно през месеците ноември и декември 1983 г. да са били издадени удостоверения с
номера 419 и 421, каквито са процесните.
Като довод от БРП бе изтъкнато обстоятелството, че в процесните удостоврения е
използван израза „използуване на земя“, вместо „ползуване на земя“. Подобно разминаване
обаче отново не е от естество да доведе до извод, че удостоверенията са изготвени по-късно,
тъй като както бе посочено вече, не е ясен броят на всички издадени удостоверения, респ. не
са налице копия на всички издадени такива от 1983 г., за да се заключи категорично, че
формулировката „използуване на земя“ не е била изписана в някоя бланка. Отделно от това,
7
от наличните копия на л. 60-77, том 8 от ДП се вижда, че бланката, която е била използвана
не е унифицирана, като в документите има разлики в разстоянията между редовете и
разположението на текста (напр. на л. 70, 71 и 77, том 8 от ДП). От копията е видно и че
най-долу на удостоверението и записано: „Земята да се използува за производство на
селско-стопански продукти!“. От това следва, че е възможно и самия текст в използваните
бланки да е бил различен.
Тук не следва да се пренебрегва и посоченото в т. 2 на заключение- Протокол № 137
от 17.09.2018 г. на л. 102, том 8 от ДП, където вещото лице е категорично, че печатният
текст на Удостоверение № 421 от 02.12.1983 г. и печатните текстове на изследваните
документи, предоставени от Държавен архив, са отпечатани на една и съща пишеща
машина. От това следва, че ако се приеме, че процесното удостоверение № 421 от 02.12.1983
г. е изготвено на по-късен етап с грешна формулировка, то това означава по някакъв начин
някое лице някога да се сдобило с достъп именно до използваната в Общински народен
съвет пишеща машина и да е изготвило удостоверението, което по мнение на съда е изцяло
в сферата на предположенията.
Най- съществен въпрос поставя обстоятелството, което се установява от експертиза-
Протокол № 190 от 03.10.2016 г. на л. 47, том 7 от ДП, а именно- че печатните текстове в
Удостоверение № 419 от 02.12.1983 г. са отпечатани на лазерен принтер и същото е
копирано от удостоверение с № 421, като празна бланка. По мнение на състава това
обстоятелство не установява по категоричен начин, че процесните удостоверения са
съставени на по-късен етап от отразената в тях дата, респ. че подсъдимите е нямало как да
не знаят, че същите са неистински. Вещото лице С.Н. посочи в съдебно заседание, че според
него лазерните принтери навлизат масово в края на осемдесетте години на двадесети век.
Такова твърдение не изключва възможността такива принтери да са били използвани и по-
рано, тъй като вещото лице говори за масово навлизане. Действително, по делото е налице
писмо от Община Созопол на л. 70-71, том 7 от ДП, в което се посочва, че към месеците
ноември и декември 1983 г. Община Созопол не е разполагала с принтери и компютри.
Съставът счита, че са налице фактори, които пречат тази справка да се приеме за
категорично установяваща такава липса. В писмо на л. *** Община Созопол посочва, че не
са налице данни за използвания през 1983 година циклостил- дали е бил един и какво е
станало с него. Поставя се въпросът откъде Община Созопол прави справка, че през 1983 г.
не са използвани принтери, след като няма данни дори за техниката, за която е безспорно
установено, че е била използвана по това време. Също така, както на ДП, така и в съдебна
фаза, от Община Созопол е посочено, че удостоверенията по ПМС 11 от 02.03.1982 г. се
издавали в един екземпляр, който се предоставял на ползвателя, а също така, че нямало
регистър за същите. Това на първо място противоречи на изложеното от св. Т.Т., който
посочва, че всички удостоверения се вписвали в регистър и се издавали в два екземпляра. На
второ място, противоречи и на нормалната житейска логика в една административно-
териториална единица да се издават документи, учредяващи вещно право, за което да не
остава никаква следа.
Накрая, дори и към 1983 г. да не се е използвал лазерен принтер в Общинския
народен съвет Созопол (в която посока са впрочем показанията на св. Т.), това не изключва
възможността откопирването да се е извършило на друго място.
Ако се приеме тезата на прокурора, че откопирването на едното удостоверение от
другото е станало след масовото навлизане на лазерните принтери след 90-е години на
двадесети век, това означава че някое лице е разполагало с празна надлежно изготвена
бланка на удостоверение, която е решило да използва няколко години след действието на
ПМС 11 от 02.03.1982 г. Това обаче влиза в противоречие с довода на прокурора, че
използваната в процесните удостоверения формулировка „използуване на земя“ не е била
използвана в издаваните от общината удостоверения. Тогава приемането на тезата на
8
прокурора за момента на откопирване може и да означава, че към твърдения от него момент
някое лице се е сдобило с достъп до използваната през 1983 г. в ОбНС-Созопол пишеща
машина, на която е напечатал текста на удостоверение № 421, след което този документ е
бил откопиран. Видно е, че при тези варианти са налице множество условности и
предположения, поради което не може да се приеме, че обстоятелството, че е използван
лазерен принтер при изготвянето на двете удостоверения е достатъчно да обоснове по
несъмнен начин извод за наличие на знание у подсъдимите, че те са неистински.
Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения, като
подсъдимият може да бъде признат за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. По делото няма спор, че процесните документи са неистински, поради това че не са
подписани от лицето, сочено за техен автор, както и че са били използвани. От всички
обстоятелства обаче не може да се заключи, че подсъдимите са съзнавали неистинността на
тези документи когато са ги използвали. Както стана ясно, налице е единствено
обстоятелство, което може да създаде съмнение относно периода на изготвяне на
документите, от което да се извлече извод за съзнаването на тяхната неистинност. Не може
да се установи с категоричност обаче, че този период при всички положения е след 1983
година, поради което и е осъдителна присъда би почивала на предположения.
Предвид изложеното, съдът кредитира обясненията на подсъдимите, които на
практика не се оборват от останалия доказателствен материал.
С оглед всичко изложено, съставът счете, че обвиненията против подсъдимите З. и Д.
не са доказани по несъмнен начин от субективна и обективна страна, поради което същите
следва да бъдат оправдани на основание чл. 304 от НПК.

По разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимите бях признати за невиновни в извършване
на вменените им престъпления, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото
разноски остават за сметка на държавата.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:



9
Съобщи за изтекли лични данни