М О Т И В И:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр.
чл. 78а НК и е образувано по повод внесено от страна на РП - Плевен
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна
прокуратура – гр. Плевен на 04.05.2016 г.,
който е установил, че са налице основанията на чл. 78А от НК по образуваното
срещу Г.Т.Х. , ЕГН ********** *** досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а”, във вр. с ал.1 б. „б”, във вр. с чл.
342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, и чл. 119, ал. 1
от ЗДвП и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване
на обвиняемия Г.Т.Х. от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание.
За Районна прокуратура – гр. Плевен
представител не се явява и не изразява становище по съществото на делото.
Обвиняемият Г.Т.Х. не оспорва описаната в
постановлението на РП - Плевен с предложение по чл. 78а НК, фактическа
обстановка и дадената правна квалификация на деянието, признава вината си,
изразява съжаление и разкаяние за стореното, не ангажира други доказателства и
моли за налагане на наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 НК в минималния размер,
предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Обвиняемият Г.Т.Х. ***, на адрес – ***.
Съпругата на обвиняемия Х. притежавала лек автомобил марка „*** ***“, с рег. № ***,
като обвиняемият управлявал автомобила.
На 10.09.2015 г., в ***, обвиняемият Г.Х.
управлявал горепосочения лек автомобил марка „*** ***“, с рег. № ***. Около
12:30 часа автомобилът, управляван от обвиняемия се движел по улица „***“, като
на кръстовището с улица „***“, предприел маневра – десен завой в посока към
Община – Плевен. При завоя автомобилът навлязъл в пешеходната пътека на улица „***“,
където по същото време пресичал уличното платно свидетелят Н.А.Ц..
В момента, в който свидетелят Ц. се
намирал приблизително на средата на пешеходната пътека, лекият автомобил,
управляван от обвиняемия Х., го блъснал с предната си част. Ударът за
свидетелят Ц. бил в страничната лява част в долните крайници, като в следствие
на него, свидетелят загубил равновесие и се наклонил към предната част на
автомобила с горната част на тялото си.
В
резултат на ударните сили пешеходецът попаднал с горната част на тялото си върху
предната част на предния капак на автомобила и бил отблъснат напред за посоката
на движение на МПС-то. ОТ действията на ударните сили свидетелят Ц. паднал с
дясната си странична част върху пътното платно, в резултат на което му било
причинено травматично увреждане – счупване на дясната раменна кост в горния й
край – т.н. „шийка“.
Очевидец на пътното-транспортно
произшествие станал свидетелят ***. Свидетелят *** оказал помощ на пострадалия
свидетел Н.Ц., помогнал му да стане от земята и го сложил да седне на една
намираща се на близо пейка. Свидетелят *** подал сигнал на телефон № 112 и
продиктувал регистрационния номер на автомобила на обвиняемия Х..
На подадения сигнал за
пътно-транспортно произшествие реагирал екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Плевен, в състав – полицейските служители – свидетелите *** и ***.
Полицаите извършили визуален оглед на местопроизшествието и провели беседи със
замесените лица.
Пострадалият свидетел Н.Ц. бил откаран
в Центъра за спешна медицинска помощ.
От назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-автотехническа експертиза е видно, че:
-мястото на удара на пешеходеца е в
пешеходна пътека на разстояние около 5 метра от дясната част на пътното платно,
десния тротоар към ПГ по облекло.
-скоростта на движение на автомобила „***
***“, с регистрационен № *** е около 10-15 км/ч. Посоката на движение на автомобила е
от кръстовището към Община – Плевен от УЛ. „***“ със завой надясно по ул. „***“.
Пешеходецът се е движел напречно на ул. „***“, по пешеходната пътека към ПГ по
облекло.
- Разстоянието за спиране, „опасната
зона“ на автомобила при определената скорост е – 4,14 метра – опасна зона
за спиране на автомобила за скорост 10 км/ч и 6,77 метра – опасна зона
за спиране на автомобила за скорост 15 км/ч
Разстоянието за спиране на автомобила е
по-малко от разстоянието на видимост на водача към пешеходната пътека, по която
пострадалият пешеходец е пресичал пътното платно на ул. „***“.
Разстоянието на видимост на водача на
автомобила към пешеходната пътека е около 15 метра, което е
по-голямо от зоната за спиране на автомобила. Кръстовището е открито и водачът
е имал техническа възможност да наблюдава пешеходната пътека, по която е
пропуснал пешеходци и по която се е движел пешеходеца. Пешеходецът е изминал
около 5 метра
от дясно на ляво по пешеходната пътека за посоката на движение на автомобила.
Автомобилът е изминал от платното на
ул. „***“ до пешеходната пътека около 15 метра със завой на дясно от ул. „***“ към
ул. „***“ по посока на Община – Плевен, до мястото на удара на пешеходеца.
Пешеходецът и автомобилът са се движели на зелен сигнал на светофара.
Автомобилът „*** ***“ се е намирал след
мястото на удара на пътното платно в мястото на произшествието, като водачът е
реагирал с техническите действия за спиране след удара на пешеходеца.
Причина за произшествието е не наблюдаване
на пешеходците върху пешеходната пътека от водача на автомобила и не
контролиране на автомобила с органите за управление.
Опасната зона за спиране на автомобила
е по-малка от разстоянието на видимост на водача към пешеходеца. Пешеходецът не
попада в опасната зона за спиране на автомобила. Водачът е имал техническа
възможност да предотврати удара на пешеходеца.
От назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че на пострадалия Н.А.Ц. е причинено
счупване на дясната раменна кост в горния й край –т.н. „шийка“.
Увреждането е травматично и отговаря да
е получено по начин и време, както се съобщава –контакт с МПС и последвало
падане върху дясната раменна област.
Причинено е трайно /за повече от
месец-възможно месец и половина, два при нормален оздравителен процес/
затрудняване движението на дясната ръка. При условие, че пострадалият е с
левостранна пареза, дискомфортът е изразен и се налага и чужда помощ по време
на лечението.
С действията си обвиняемият Г.Т.Х. е нарушил правилата
за движение, а именно:
– чл. 5, ал. 1
от ЗДвП “Всеки участник в движението по пътищата е длъжен – с поведението си да
не създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота
и здравето на хората и да им причинява имуществени вреди”
-чл. 6, т. 1 от ЗДвП “Участници в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица
упълномощени да регулират и контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци, с пътната маркировка”;
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – “Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движение и с всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за
да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато
възникне опасност за движение”;
-Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“;
Горната фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства, находящи се в Досъдебно производство №
Д-1943/2015 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в
съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели като последователни, логични, обективни,
непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства по делото. Показанията
на свидетелите не внасят съмнение в убеждението на съда относно релевантните на
деянието факти, поради което и съдебният състав прие за достоверно казаното от
свидетелите пред разследващия орган.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
съдебно-медицинска експертиза като компетентно, изготвено с нужния
професионален опит и познания, неоспорено от страните и съответстващо на
останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
комплексната съдебно-авто-техническа експертиза и съдебно-оценителна
автотехническа експертиза също като компетентно, изготвено с нужния
професионален опит и познания, неоспорено от страните и съответстващо на
останалия доказателствен материал.
Обвиняемият Г.Т.Х. също кредитира изцяло показанията
на свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство производство, както
и изготвените експертизи.
При така приетата фактическа обстановка съдът счита,
че с деянието си обвиняемият Г.Т.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК за това,
че на 10.09.2015 г. в *** при управление на МПС – лек автомобил “*** ***”, с
рег. № *** на пешеходна пътека, нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.А.Ц. ***.
Съдът, както се посочи, изгражда
изводи на базата на тези, събрани на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, изхождайки от разпоредбата на чл. 378, ал. ІІ от НПК и предвид
неоспорването на фактите от страна на обвиняемия.
От обективна страна обвиняемият Г.Т.Х. е правоспособен
водач на МПС и като такъв на 10.09.2015 г., в *** на кръстовището на ул. „***“
и улица „***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № ***, на пешеходна пътека, нарушил правилата за
движение, както следва:
-чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“;
-чл. 6, т. 1 от ЗДвП „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка“;
-чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
-Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“;
като с деянието си по
непредпазливост причинил на Н.а.Ц. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясната раменна кост в горния й край, т.н. „шийка“, като довело до
трайно затрудняване на движението на горния десен крайник
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина непредпазливост – обвиняемият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
С оглед на посочената правна
квалификация, съдът счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а, ал. 1 от НК, тъй като в случая са
налице всички комулативно предвидени предпоставки за прилагането на този
законов институт.
Обвиняемият Г.Т.Х. е пълнолетно
лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78а от НК.
Обвинението спрямо обвиняемия не касае причиняването на имуществени щети, нито
пък с деянието са причинени съставомерни такива. Поради това и съдът с
решението си освободи обвиняемия Г.Т.Х. от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 343, ал.
3, б. “а”, във вр. с ал.1 б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129,
ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК.
Що се касае до размерът на
наказанието, като взе предвид всички обстоятелства имащи значение за
отговорността на лицето и размера на наказанието – смекчаващите – чисто съдебно
минало, признаването на вина, трудова ангажираност, както и отегчаващите – по –
високата степен на обществена опасност на деянието – изведено от множеството
травми на пострадалото лице, съдът счете, че този размер следва да се определи
в размер на 1000лв. – минимално предвидения с превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, който е най – справедлив и би повлиял
превъзпитаващо и предупредително на извършителя.
Съдът прие за необходимо да
приложи по отношение на обвиняемия възможността, предвидена в разпоредбата на
чл.78а, ал. 4 от НК, поради което на
основание чл.343г, във вр. с чл.78а, ал. 4, във вр.
с чл.37, т.7 от НК лиши Г.Т.Х. от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 месец.
Обвиняемият Г.Т.Х. следва да
заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК направените деловодни разноски в полза
на ОД на МВР – Плевен, в размер на 258,06 лв.
Съдът счете, че така наложеното
наказание е справедливо и достатъчно и ще съдейства за постигане целите на
личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването
на обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.
По изложените съображения и с оглед вътрешното
убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: