Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 13.10.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1501 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са при условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване иск по чл.200 КТ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди и иск по чл.200 КТ, вр. чл.52 ЗЗД
за заплащане на претърпени неимуществени вреди вследствие трудова злополука от
31.03.2014г.
Производството е образувано по
искова молба от П.К.М., ЕГН ********** *** против „Интертранс” ООД гр.Враца за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука, считано от 30.09.2014г.
в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване
на трудовата злополука 31.03.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата
в размер на 24 124,73 лева, представляваща имуществени вреди – суми за
лечение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
С исковата молба ищецът Румен
Георгиев сочи, че е бил в трудово правоотношение с ответника по трудов договор
№60/26.07.2006г. като е заемал длъжността „водач на товарен автомобил“. Излага, че на 31.03.2014г. докато изпълнявал
служебните си задължения в Република Франция с влекач марка „МАН“, модел „400“
с рег. №*******с инвентарен №444 с ремаркета R6816BCK и R 6812 BCK претърпял трудова
злополука. Сочи, че същата се осъществила, тъй като камионът не бил оборудван
със стълба, а за обезопасяване на товара, съгласно инструкциите на изпращача се
налагало да бъдат поставени укрепителни колани на товара, за което трябвало да
се изкачи отстрани на камиона. Вследствие от внезапното отваряне на палет, част
от товара, ищецът загубил равновесие и
паднал на земята, при което изпитал силна болка в крака. След като бил откаран
в болница и му била направена рентгенография било установено счупване на двата
крака. Била извършена операция на 01.04.2014г. по време на която са поставени
железни укрепващи импланти в двата крака – остиосинтеза на дясната подбедрица и
винтове на лявото коляно. След това продължил лечението в болницата още 14 дни.
Сочи, че злополуката е призната за трудова с Разпореждане № 14/08.05.2014г. на
НОИ – ТП Враца. Излага, че травмите, които е получил при нея са: фрактура на
тибията на десен крак и фрактура на страничното тибиално плато на лявото
коляно. С решение на Окръжен съд – Враца му било присъдено обезщетение от
15 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди от трудовата
злополука, за заплащането на което било сключено споразумение с ответника. Сочи, че след датата на предявяване на иска
за обезщетение на неимуществени вреди е продължил да търпи болки и страдания,
които са непосредствена последица от трудовата злополука от 31.03.2014г. Твърди, че при преглед е установено, че
счупванията са довели до трайни последици и дори премахването на остиосинтезите
не би довело до пълното му възстановяване. Излага, че се придвижвал с патерици
до месец май 2015г, до когато ползвал и отпуск поради временна нетрудоспособност. Сочи, че във връзка с влошеното му
здравословно състояние вследствие от трудовата злополука било прекратено
трудовото му правоотношение с ответника поради невъзможност да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. Твърди, че на
05.10.2015г. претърпял нова хирургична интервенция за отстраняване на
остиосинтезите, която била частично неуспешна и не били извадени болтовете от
лявото коляно, поради срастване в областта на коляното и болтовете и премахването
им носи риск от ново счупване. В резултата на счупванията му била призната ТНР
в размер на 42% с експертно решение №0764 от 02.11.2014г. Твърди, че след
подаване на искова молба от 30.09.2014г., по която е образувано гр.д.
№4122/2014г. е продължил да изпитва болки и страдания, при ходене куца с десния
крак, не може да свива глезена нагоре и надолу, тъй като при счупването на
крака в областта на глезена е счупен и хрущял, при продължително натоварване
десният му крак отичал и било необходимо да почине. Поради счупването на левия
крак в коляното не може да го сгъва и да кляка, като при усукване на крака
изпитва силни болки и кракът му отича. Сочи, че травмите са променили
значително живота му и него самия, поради което иска да му бъде присъдено обезщетение
за неимуществените вреди, които е претърпял след подаване на исковата молба, по
която вече е определено такова.
Претендира и сумата от
24 124,73 лева, представляваща имуществени вреди, които е претърпял във
връзка с престоя си в болницата във Франция, за която сума е издадена
изпълнителна заповед от Публичната администрация на Шатерло. Моли да му бъдат
присъдени сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител на основание чл.38, ал.1, т.25 ЗА
В законоустановения срок
ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. Поддържа, че искът за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за лечение и
рехабилитация е недопустим, като навежда отвод (възражение) за решаване на
спора със сила на пресъдено нещо – арг. чл. 299, ал. 1 ГПК. Това възражение към
настоящия момент не е основателно, тъй като, както в исковата молба ищецът
твърди, че задължението за плащане е възникнало с издаване на изпълнителна
заповед от 13.11.2015г. като същото не е претендирано в производството по гр.д.
№4122/2014г. на ВрРС и по отношение на него не е формирана сила на пресъдено
нещо с решението по него.
Прави възражение за изтекла
давност за предявяване на исковете, която счита че е започнала да тече на
31.03.2014г. със срок от 3 години, съгласно чл.358, ал.1, т.3 КТ и към подаване
на исковата молба била изтекла. Твърди, че със подписаното между страните
споразумение от 26.01.2016г. се уреждат окончателно отношенията между тях във
връзка с трудова злополука от 21.03.2014г. и счита, че ищецът се е отказал от
възможността си да претендира имуществени и неимуществени вреди от нея, като
приема, че не е налице ексцес, което би било основание за присъждане на
допълнително обезщетение.
Оспорва твърденията на ищеца,
че след 30.09.2014г. е продължил да изпитва болки и страдания от получените при
трудовата злополука увреждания. Твърди, че в производството по гр.д.
№4122/2014г. на ВрРС е било установено, че поради характера и мястото на
счупванията пълно оздравяване на ищеца няма да настъпи. Сочи, че е настъпило
оздравяване, което е довело до възстановяване на движението на засегнатите
крайници. Оспорва да е налице пряка причинно следствена връзка между трудовата
злополука и необходимостта от придвижване с патерици до началото на 2015г.,
накуцването и невъзможността за сгъване на левия крак и свиване на глезена на
десния крак. Твърди, че тези последствия
са от неправилно лечение, за което ответникът не носи отговорност. Сочи, че вината за невъзстановяването му е в
ищеца, който не е провел пълна рехабилитация. Оспорва и размера на претенцията
за обезщетяване на неимуществени вреди като счита, че е прекомерен. Сочи, че
уврежданията не са довели до трайна загуба на възможността за самостоятелно
придвижване, призната му е само 42% намалена работоспособност, което не се
приема за инвалидност. Твърди, че болките и страданията, които е изпитвал ищеца
следва да намаляват с времето, поради което претендираното обезщетение не
отговаря на справедливия размер.
Оспорва, че представената
заповед от Публичната администрация на Шателро удостоверява подлежащо на
изпълнение задължение, като сочи, че не са наведени доводи същата да е била
изпълнена принудително или доброволно от ищеца. Твърди, че ищецът сам е
причинил тази вреда, тъй като не е представил пред осигурителната институция
във Франция удостоверение А1, което му е било издадено и съгласно което като
социално осигурен има право да получи медицински грижи, лечение в болница и
други във всяка държава от ЕС. Сочи че от дължимото от работодателя обезщетение
следва да бъдат приспаднати получените от ищеца осигурителни плащания,
включително пенсия. Излага, че следва да
бъдат приспаднати и сумите, получени от сключени застраховки, каквато е имало
със ЗАД „Виктория“. Оспорва началния момент на претендираното обезщетение за
забава, като сочи, че не може да бъде датата на трудовата злополука, тъй като
от изложените твърдения се установява, че вредите са настъпили в по-късен
момент.
Навежда възражение за
съпричиняване от страна на работника, тъй като същият не е съобразил проведения
му инструктаж за безопасност на труда.
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Като неоспорено и на основание чл.153 ГПК с доклада по чл.140 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните и не
подлежащо на доказване обстоятелството,
че страните са се намирали в трудово правоотношение, на 31.03.2014г.
ищецът е претърпял трудова злополука, между страните има влязло в сила съдебно
решение по гр.д. №4122/2014г на ВрРС. Същото се установява и от трудов договор
№60/26.07.2006г., допълнително споразумение към трудов договор №60/26.07.2006г.
от 01.01.2009г.; декларация за трудова злополука от 30.04.2014г. и писмо от
Национален осигурителен институт, ТП-Враца изх. №Т3-14/1 от 14.05.2014г.;
решение от 13.05.2015г. по гр.д. №4122/2014г. по описа на РС-Враца и решение от
22.12.2015г. по възз.гр.д. №517/2015г. на ОС-Враца.
От епикриза от Многопрофилна болница за
активно лечение – Русе АД, отделение: Ортопедия и травматология за лицето П.К.М.
се установява, че същият е постъпил на 05.10.2010г. и е изписан на
13.10.2015г., като при оперативната интервенция са достигнати металните
импланти и под рентгенов контрол същите са били отстранени.
От експертно решение №0764 от зас.№114
от 02.11.2015г. се установява, че експертната лекарска комисия е констатирала
44% трайно намалена работоспособност на лицето поради посттравматична
ограничена подвижност в лява колянна става и дяна глезенна става с водеща
диагноза счупване на горния край на тибията.
Със споразумение от 26.01.2016г.
страните са уредили отношенията си във връзка с присъдените суми с решение от
13.05.2015г. по гр.д. №4122/2014г. по описа на РС-Враца и решение от
22.12.2015г. по възз.гр.д. №517/2015г. на ОС-Враца.
Установява се от Изпълнителна заповед
съгласно чл. І.252 А на Данъчно процесуалния кодекс, приет, публикуван и
приведен в изпълнение съгласно разпоредбите на членове R-2342-А, R 3342-8-1 и R 4341-1 на Общия кодекс на административно-териториалните
единици срещу П.К.М., че същият дължи 12334,78 евро за здравни услуги в
Шатерло, Франция.
Съгласно
справка за здравноосигурителен статус
към дата 31.03.2014г. от НАП лицето
П.К.М. е с непръкъснати здравноосигурителни права. На лицето са издадени
удостоверения S1 и А1 във връзка с координация на системите за социална
сигурност, от които се установява, че лицето има регистрация за осигуряване на
здравни грижи в ЕС по Регламенти на ЕС 883/04 и 987/09 и му е издадено
удостоверение, че има право на обезщетение в натура за болест в държавата по
своето местопребиваване. От писмо изх. №94-00-4231/07.08.2017г. на РЗОК – Русе
се установява, че до 07.08.2017г. не е постъпила информация в РЗОК-Русе относно
издаден формуляр S1 за
регистрацията на ищеца в Република Франция.
При изслушването на свидетеля Нина
Матеева се установява, че ищецът се е възстановил и е започнал да се придвижва
самостоятелно едва 9-10 месеца след претърпяната от него трудова злополука.
Преминал е през рехабилитация, продължила три месеца след първоначалното
лечение, проведено във Франция. През октомври 2015г. постъпил в болница в Русе
за премахване на поставените след претърпяната травма при трудова злополука
импланти. В периода на възстановяване се е налагало да му помага за ежедневните
му нужди, както и при прегледи при лекари и изследвания. Ищецът вече се
придвижва самостоятелно, но накуцва. Изпитвал е големи притеснения, поради
несигурността дали ще може да осигурява семейството си в бъдеще, както е правил
преди трудовата злополука. Поради травмата не могъл да отиде на първия учебен
ден на дъщеря им, от което и двамата изпитали силна тъга. Изпитвал е срам и
притеснение, че се налага жена му да му помага за всичко, както и да поеме
основните грижи за тяхното дете и издръжка на семейството им. Променил се много
след претърпяната травма, вече не можел да бъде физически активен и да
спортува, което било типично за него преди това. Куцал, изпитвал болки, едва
преди 7 месеца започнал отново да работи. Отново работел като шофьор, извършващ
международни превози на товари, но поради затрудненията в движението, които има
се наложило да работи на „товарен хладилник”, за да не се налага да се качва на
автомобила при товаренето му.
Свидетелските показания на свидетеля г.г.потвърждават
казаното от свидетеля Матеева. Установява, че възстановителния период след
претърпяната трудова злополука от ищеца е бил продължителен, като в началото
той се придвижвал само с инвалидна количка, не излизал от дома си освен за
прегледи. При излизането му се налагало да му помагат поне 4-5 човека, което го
притеснявало. Наложило се близки и приятели на семейството да участват в
грижите за детето, защото се наложило съпругата му да работи на две места за
осигуряване издръжката на семейството. Ищецът се променил много след
злополуката, притеснявал се, че не може да издържа семейството си, станал
по-затворен и необщителен. При придвижването си сега накуцвал с десния крак. След
първоначалното лечение във Франция била проведена рехабилитация в продължение
на около три месеца в края на 2014г. – месеците октомври, ноември, декември,
която била заплащана от ищеца и съпругата му.
Събраните гласни доказателства при
изслушването на свидетеля Нина Матеева, съпруга на ищеца, са преценени от съда,
съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед всички останали доказателства по
делото. Те се подкрепят, както от показанията на свидетеля Гецова, така и от
изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Следва да се има предвид и че
затрудненията в ежедневието и личните преживявания на ищеца са били наблюдавани
именно от най-близките му, които могат да представят непосредствените си
впечатления за тях.
От приетото по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза се установява, че след претърпяна на 31.03.2014г.
трудова злополука ищецът е получил счупване на десен голям пищял в долния край
и ляв голям пищял областта на тибиалното плато, които имат траен, но не
пожизнен характер. Оздравителния период би следвало да е около 6-8 месеца, но в
конкретния случай има развитие на артрозни промени в глезенната става, което
води до остатъчни последствия във функцията на долен десен крайник. До момента
ищецът е търпял болки и страдания след травмата в характерен за нея интензитет,
като за в бъдеще също ще изпитва болки, имайки предвид естеството на
счупванията, които ще са свързани с тежки физически натоварвания, промяна на
времето и др. След личен преглед вещото лице е констатирало, че ищецът е в
добро общо състояние с нормален обем движения в лява колянна става, без оток, и
ограничен обем на движенията в дясна глезенна става в рамките на 25° с умерен
оток. Походката му е с леко накуцване в дясно, като не се очаква пълно
възстановяване на дясна глезенна става. В съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че при ищеца са налице сериозни артрозни изменения на глезенната
става, които са вследствие на травмата, тъй като при нея е увреден хрущяла.
Установява се от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е получил парично
обезщетение за временна неработоспособност за трудова злополука и след
30.09.2014г. до 31.08.2017г. в общ размер на 3 300,40 лева. Лицето е с
непрекъснати здравноосигурителни права, като за времето, в което е бил в трудово
правоотношение с ответника, същият е подавал декларация образец 1 за лицето
всеки месец. Липсват данни за заплатени суми от НЗОК за лечение на ищеца в
държава от ЕС или производства за извършване на такова, както и да е подавано
от него искане за разрешение за провеждане на лечение в болнично заведение в
ЕС, или за възстановяване на суми, заплатени от него за оказана спешна помощ в държава
в ЕС.
Други допустими и относими доказателства по делото не
са представени.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна
следното:
За да възникне имуществена отговорност
на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова
злополука работник или служител неимуществени и имуществени вреди, трябва в
обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки:
1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и
страдания, респ. до имуществени загуби и пропуснати ползи, респ. до влошаване
на здравословното състояние през процесния период (т. нар. ексцес) и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката, респ. влошаването на
здравословното състояние през процесния период и причинените имуществени и
неимуществени вреди, т. е. причинените болки и страдания, респ. имуществени
загуби и пропуснати ползи да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, респ. от влошаването на здравословното състояние през процесния
период.
Обстоятелствата, че ищецът е претърпял
трудова злополука на 31.03.2014г. и липсата на съпричиняване от негова страна
са установени със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по гр.д.
4122/2014г. на РС-Враца и решение по в.гр.д.№517/2015г. на ОС-Враца.
Направените в тази връзка възражения на ответника са неоснователни. Същият
отново е изложил съображения за наличие на съпричиняване от страна на ищеца за
претърпяната трудова злополука, като е представил и доказателства в тази
насока. Такова възражение е недопустимо в настоящото производство, тъй като по
отношение на него има влязло в сила съдебно решение, което обвързва страните.
Неоснователно е възражението за
недопустимост на иска, тъй кат вече има влязло в сила решение по гр.д.
№4122/201г. на РС-Враца относно претърпените от ищеца имуществени вреди.
Претендираните от него в настоящото производство имуществени вреди - разходи за
лечение във Франция по изпълнителна заповед от 13.11.2015г. на Публичната
администрация на Шатерло, не са били претендирани от него в предходното съдебно
производство. Погасителната давност за иска е 3 години, които с оглед
обстоятелството, че трудовата злополука е претърпяна на 31.03.2014г., а искът е
заведен на 31.03.2017г. не са изтекли. Не може да се сподели становището на
ответника, че изискуемостта на вземанията на ищеца, претендирани в настоящото
производство, е настъпила на 31.03.2014г. Видно от изложеното в исковата молба
се претендират претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, изпитани от
ищеца след 30.09.2014г. Не е възможно изискуемостта на вземането да е настъпила
преди осъществяването на твръдяното основание за него.
Напълно неоснователно е възражението на
ответника, че със споразумение от 26.01.2016г. са уредени окончателно
отношенията между страните по повод претърпяната от ищеца трудова злополука.
Както съдът вече изложи при установяване на фактите по делото, с посоченото
споразумение страните са уредили отношенията си по повод влезлите в сила
решения по гр.д. 4122/2014г. на РС-Враца и решение по в.гр.д.№517/2015г. на ОС-Враца
и присъдените с тях суми. Следва да се има предвид и че всеки отказ от бъдещи
права е недействителен. В предмета на споразумението е недопустимо да се
включва или да се извлича по тълкувателен път отказ от обезщетение от страна на
правоимащия за онези вреди , които ще настъпят и ще бъдат надлежно констатирани
в последствие , във връзка с увреждането. От решаващо значение е принципната
забрана за предварителен отказ от права.
По гр.д. 4122/2014г. на РС-Враца е бил
предявен иск за обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания до
предявяване на исковата молба по това дело, като и въззивният съд в своето
решение по в.гр.д.№517/2015г. на ОС-Враца, изрично е посочил, че в него не са
подлежали на изследване неимуществените вреди, които ищецът е претърпял след
подаване на исковата молба по гр.д. 4122/2014г., а единствено тези за периода
от 31.03.2014г. до 30.09.2014г., не и за вреди, които П.М. е търпял в хода на
производството и ще търпи в бъдеще.
Предявеният от него иск е допустим и в хода
на производството се установи, че е доказан в своето основание по отношение
претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
От приетото по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза се установява, че към настоящия момент ищецът все
още търпи болки и страдания във връзка с претърпяната от него трудова злополука
на 31.03.2014г., както и че артрозните промени, предизвикани от нея в дясна
глезенна става са трайни и необратими, които ще ограничават движението на крака
му в бъдеще. Установи се по безспорен начин, че е претърпял хирургическа
интервенция за отстраняване на поставените метални пластини в периода 05.10.2010г.
- 13.10.2015г. От свидетелските показания се установи, че ищецът е изживял
тежко последствията от травмата, фактът, че не е можел да работи, да се
придвижва и обслужва сам, както и че възстановяването му е продължило и след
30.09.2014г., и той е продължил да изпитва тези притеснения, болки и страдания и след този момент. Вещото лице
изрично е посочило, че установените от него изменения в дясна глезенна става са
вследствие от претърпяната от ищеца травма, представляваща трудова злополука от
31.03.2014г.
Установени са безспорно обстоятелствата,
че ищецът е претърпял болки и страдания, вследствие от претърпяната трудова
злополука след 30.09.2014г., както и че не е настъпило пълното оздравяване след
травмата, което се е очаквало, а са се проявили артрозни изменения на ставата,
които са пожизнени. Установи се и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между претърпяната трудова злополука и
тези вреди.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекъсване на пряката причинно-следствена връзка от действия на
лекарите. Вещото лице изрично е посочило, че проведеното лечение е било
правилно и вредите са настъпили вследствие от травмата, не от начина, по който
е била лекувана. Опровергани бяха и твърденията
на ответника, че ищецът е допринесъл за вредите като не е провел необходимата
рехабилитация. От изслушаните по делото свидетелски показания, които са логични
и непротиворечиви и се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че ищецът е провел както рехабилитация в болничното
заведение, така и допълнителна такава в рамките на около 3 месеца.
Следователно, всички юридически факти,
включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото
производство, поради което искът се явява доказан по своето основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за
изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията,
настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение
съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, респ. на
пострадалите от неговата кончина, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.
Ищецът е в работоспособна възраст,
търпял е болки и страдания от момента на настъпване на травмата до настоящия
момент, като съобразно даденото заключение на СМЕ ще продължи да търпи такива и
за в бъдеще, тъй като са настъпили трайни увреждания на дясна глезенна става,
които са свързани с болки и страдания и ограничаване движението на крайника. Установи
се от събраните гласни доказателства, че ищецът освен болки и страдания е
търпял и силно притеснение, срам и тъга, станал е по-затворен, за период от
около 6 месеца е излизал от дома си само за медицински прегледи и изследвания,
придвижвал се е дълго време с чужда помощ, вече не може да бъде физически
активен както преди, тъй като куца с единия крак. Прогнозата дадена от вещото
лице – ортопед в неговото заключение е, че пълно възстановяване на увредения
десен долен крайник не се очаква. Ищецът е претърпял последваща хирургична
интервенция за премахване на поставени метални импланти, във връзка с която
отново е изпитал болки и страдания, както и притеснения.
Неоснователно е възражението, че тъй
като на ищеца не е причинена трайна неработоспособност над 50% същият не следва
да бъде обезщетяван за претърпените от него болки и страдания. Съгласно
практиката на ВКС / решение по гр.д. №1235/2009г./ релевантна е и намалената
работоспособност под 50%.
Настоящият съдебен състав при преценка
на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на
продължителността, интензивността на болките и страданията, изпитвани от ищеца
от травмата след 30.09.2014г. до подаване на исковата молба, лисата на прогноза
за пълно възстановяване, както и притесненията за семейството си, които е
изпитвал, дискомфорта, който е бил предизвикан от обстоятелството, че не е
можел да се обслужва сам, заместващото обезщетение за преживените болки и страдания
следва да се определи в размер от 15 000 лева. Съдът е взел предвид и
обстоятелството, че травмата засяга двигателната способност на ищеца и
затруднява изпълнението на трудовите му задължения в неговата професия – шофьор
на товарен автомобил. Също така е взел предвид, че вредите, претърпени
непосредствено при травмата, както и 6 месеца след това – до 30.09.2014г. вече
са били обезщетени.
Съгласно задължителната практика на ВКС
по чл.290 ГПК / решение по гр.д. 20/2013г.; решение № 725 от 12.01.2011 г. по
гр. дело № 403/2010 г. на ВКС, и решение № 191 от 18.03.2010 г. по гр. дело №
824/2009 г. на ВКС/ от така определеното обезщетение следва да бъдат
приспаднати получените от застрахователя суми по застрахователно
правоотношение. Такова възражение бе направено от ответника, но остана
недоказано. Не се установи такива суми да са били получавани от ищеца.
Полученото от ищеца обезщетение за
временна неработоспособност за трудова злополука и след 30.09.2014г. до
31.08.2017г. в общ размер на 3 300,40 лева не следва да бъде приспадано от
определеното обезщетение, тъй като неговата цел е заместване на трудовото
възнаграждение, което би получил ищеца ако не беше неработоспособен през този
период и би било приспаднато, ако бяха претендирани вреди за пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение.
По отношение на предявения иск за
имуществени вреди за сумата от 24 124,73 лева, съдът намира, че същият е
неоснователен.
Работодателят дължи възстановяването на
действително претърпените от ищеца вреди. Не се установи в настоящото
производство ищецът да е заплатил претендираната сума, за която е издадена
изпълнителна заповед от Публичната администрация на Шатерло. Не са представени
никакви доказателства в тази насока, поради което не се установи имуществената
вреда действително да е настъпила в патримониума на ищеца. Конкретна вреда
следва да бъде установена , което е в доказателствена тежест на ищеца. На
обезщетяване подлежат пропуснати ползи, които представляват очакване за
увеличаване на имуществото на лицето, което е сигурно, а не предполагаемо, и
претърпени загуби, което представлява действително намаляване на неговото
имущество. Такова в случая не се установи.
По отношение на искането за присъждане
на обезщетение за забава съдът намира, че е неоснователна претенцията на ищеца
за присъждане на лихва от датата на трудовата злополука. При допълнително
настъпили и подлежащи на обезщетение вреди, както е в случая, лихва се дължи не
от момента на трудовата злополука, а от момента на настъпването на конкретните
вреди, т.е от дата, по-късна спрямо заявената с исковата молба. В този смисъл
решение по гр.д. 603/2009г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Съгласно
даденото разрешение в решението по гр.д.
№196/2012г. на ВКС лихва се дължи от датата, на която е проявен и установен
ексцесът. В настоящия случай следва да се приеме, че това е направено с
Експертно решение №0764 от заседание №114/02.11.2015г. на НЕЛК, в което е определена
44% намалена работоспособност на ищеца, като е констатирана посттравматична
ограничена подвижност в лява колянна става и дясна глезенна става, периферна
травматична стволова увреда на н.фибуларис и тибиалис в дясно. Законната лихва следва да бъде присъдена от
02.11.2015г.
При този изход на спора по правилата на
чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на ВрРС държавната такса по делото, съобразно уважената част от
исковете, а именно в размер на 600 лв, както и 22,17 лева за депозит за
допусната съдебно-медицинска експертиза, внесени от бюджета на съда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска. В случая видно от представеното по делото пълномощно правната защита и
съдействие се предоставят безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Според чл. 38, ал.2 от ЗА
в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
В случая са налице предпоставките на цитираната разпоредба за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М., преупълномощен от адвокат Я.,
в договора за правна помощ с който е отразено, че същата се поема на това
основание, както и обстоятелството, че предявените искове са уважени частично.
Предвид изложеното на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете на в размер на 980
лева, определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, действаща
към момента на приключване на устните състезания по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, сторените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2049,17 лева. Списъкът с
разноски е представен извън предвидения срок, но доказателствата за сторените
разноски са представени своевременно преди приключване на устните състезания по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
“Интертранс” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “***********, представлявано от Н.Х.М.
– управител, по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл.52 ЗЗД да заплати на П.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 15 000 лева /петнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени след 30.09.2014г.
до подаване на исковата молба – 31-03-2017г.,
физически и психически болки и страдания, изпитвани от ищеца от последиците от
трудова злополука на 31.03.2014г. в Република Франция, операция за отстраняване
на метални импланти в периода
05.10.2010г. - 13.10.2015г., лисата на прогноза за пълно възстановяване,
както и притесненията за семейството си, които е изпитвал, дискомфорта, който е
бил предизвикан от обстоятелството, че не е можел да се обслужва сам, ведно със
законната лихва върху сумата от 02.11.2015г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 30 000
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на П.К.М., ЕГН ********** срещу “Интертранс”
ООД, ЕИК ********* по чл.200 КТ за обезщетяване на претърпени имуществени
вреди в размер от 24 124,73 лева/ двадесет и четири хиляди сто двадесет и
четири лева и 73 ст./, представляващи имуществени вреди за дължимите от ищеца
суми за лечение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38,
ал.2 от ЗА “Интертранс” ООД, ЕИК *********,
да заплати на адвокат А.М., с адрес *** сумата от 980 лева /деветстотин и осемдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.К.М., ЕГН **********
да заплати на “Интертранс” ООД, ЕИК ********* сумата от 2049,17 лева / две хиляди четиридесет и девет лева и 17 ст./,
представляваща сторени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Интертранс”
ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Враца сумата от 622,17 лева /шестстотин двадесет и два лева и 17 ст./ държавна такса и
разноски, сторени в производството, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: