Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. Враца, 17.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 01.07.2020 г. /първи юли две хиляди и двадесета година/ в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 187 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на И.И.Т. ***, против ЗППАМ № 20-0288-000053/12.03.2020 г., издадена от
Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, с която на оспорващия е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Мерцедес
Е270 ЦДИ с рег. № ВР*** за срок от 7
месеца“.
В жалбата са релевирани
доводи за нищожност на оспорената заповед, поради издаването ѝ от
материално некомпетентен орган. Развити са съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради липса на основание за издаването ѝ. Твърди
се, че не са обсъдени всички обстоятелства и факти, имащи отношение към
описаното нарушение, тъй като оспорващият не е предоставял управлението на собственото
си МПС на неправоспособен водач, а последния самоволно и без негово знание е
управлявал автомобила. В тази връзка се отправя искане за прогласяване
нищожността на оспорваната заповед, а в условията на алтернативност, за отмяната
ѝ като незаконосъобразна и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК –
Враца, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът – Началник
РУ – Козлодуй при ОДМВР - Враца, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не ангажира становище по жалбата. В съпроводително писмо рег. №
288000-1658/31.03.2020 г., с което е изпратена административната преписка в
съда, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени
доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от
разписката върху заповедта, същата е получена
от адресата на 23.03.2020 г., а жалбата против нея е депозирана чрез Началника
на РУ - Козлодуй на 27.03.2020 г. с вх. № 288000-1627/27.03.2020 г., с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е и
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 12.03.2020 г. в 23:00
ч. в с. Бутан, ул. „Л.“, с посока на движение към ул. „К. и М.“ е спрян за
проверка водачът на лек автомобил Мерцедес Е270 ЦДИ с рег. № ВР***, собственост
на жалбоподателя, като при проверката е установено, че водачът И.И Т. не
притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Съставен му е АУАН серия GA,
№ *** и АУАН серия GA, № ***, които са представени като
доказателство по делото.
На същата дата - 12.03.2020
г. Началник РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца е издал оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 20-0288-000053/12.03.2020
г, с която на собственика на автомобила и настоящ жалбоподател – И.И.Т. е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
„Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Мерцедес Е270 ЦДИ с рег. № ВР*** за срок от 7 месеца“ и са
отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ВР***. Органът е приел, че жалбоподателят
виновно е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Правомощието на
Началник РУ към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй да издава заповеди за прилагане на
ПАМ по ЗДвП произтича от Заповед рег. № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на
ОД на МВР – Враца, приложена към делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник РУ -
Козлодуй към ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена в т.1.5 на
приложената по делото заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, която е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно отбелязването в нея, определяща
службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП /служебно известна на съда/. Следователно
ЗППАМ е издадена от материално и териториално
компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания
по чл. 146, т. 1 от АПК и изложените в жалбата възражения в тази насока са
неоснователни.
Обжалваната заповед, обаче е незаконосъобразна, тъй като е постановена
при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби
на закона. Доводите в тази връзка са следните:
Заповед № 20-0288-000053/12.03.2020
г на Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР - Враца е издадена
в писмена форма и е подписана от своя издател, но няма необходимото съдържание
разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, а липсата на относими към
диспозитива на акта мотиви, е съществен порок във формата на акта. Фактическите
основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната
мярка е предоставяне на управление МПС на лицето И.И.Т., който не притежава
валидно СУМПС. В мотивите
към така издадената заповед не е посочено, съставен ли е АУАН за това
нарушение, с кой номер, от коя дата, от кого и срещу кое лице, т.е заповедта не се позова, нито препраща към съставен акт за установяване на
административно нарушение. Такъв няма съставен по отношение на оспорващия. Акт за
установено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП серия GA,
№ *** от 12.03.2020 г. е съставен по отношение на И.Т.,
приложен по делото /л. 11/. Този акт, обаче не е вписан като фактическо основание
за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на
акта. Извод затова съдът прави от разпоредбата на чл. 172,
ал. 4 от ЗДвП, съгласно който текст в случаите по чл. 171, т.
2, букви "в", "к",
"л",
"м", "н" и т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т.
2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във
всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния
водач и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението,
станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на
акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с
акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е
неправоспособен и този акт притежава не само обвинителна и констативна функция,
но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Издателят на заповедта за
прилагане на ПАМ установява фактите, които са основание за прилагане на мярката
не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той
се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този
акт обстоятелства. Липсата на препратка или позоваване от страна на
издателя на оспорената заповед към съставения АУАН от 12.03.2020 г. срещу И.Т. не може да се преодолее по пътя на
тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се подменила
обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била да наложи
ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице без валидно
свидетелство за управление, то тази воля е следвало да бъде изразена
еднозначно, а не съдът да предполага, че именно този АУАН е относим към
процесната ЗППАМ, при положение, че има и още един от същата дата и срещу
същото лице /л.12/. Поради тези съображения се приема, че са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
На следващо място административният орган не е конкретизирал правното основание,
като е посочил единствено и само като правно основание за прилагане на мярката
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Посочената правна
норма на чл. 171, т. 2а, ЗДвП въз основа на която се издава акта, към момента
на неговото издаване - 12.03.2020 г. не
е действаща правна норма. В ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г. са
приети изменения в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като разпоредбата вече предвижда две групи хипотези, съответно тези по б. “а“ и
тези по б. “б“. Това означава, че принудителна административна
мярка може да се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави.
Всяка една от описаните в буквите хипотези, води до налагане на мярката по чл.
171, т. 2а, б. „а“ или б. „б“ от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва
да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое
административно нарушение се налага конкретната мярка. Чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП след изменението с ДВ, бр.2/2018 г. гласи, че се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
Така както е
структурирана, обаче обжалваната заповед и посоченото в нея нарушение на
правилото на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно
за това нарушение на жалбоподателя е наложена ПАМ. Доказателства за такова извършено
от негова страна нарушение обаче не са представени. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - на водача, собственика или
упълномощения ползвател на МПС се забранява да предоставя моторното превозно
средство, на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. При това положение налагането на мярката по чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП, спрямо собственика на превозното
средство би било оправдано ако той наруши забраната и "предостави"
същото на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство. Такова противоправно поведение в случая от страна
на жалбоподателя не се доказа да е осъществено, тъй като по отношение на него
акт за установяване на такова нарушение не е съставян. В представеното като
доказателство по делото писмено обяснение /л. 14/ И. Т. посочва, че е син на жалбоподателя,
признава, че на 12.03.2020 г. в 23.00 часа е взел процесното МПС без знанието и
съгласието на родителите си, както и че не притежава СУМПС, за което му е
съставен АУАН. Обвинението в този АУАН, обаче е насочено срещу И.Т. за негово
противоправно поведение, а не срещу жалбоподателя, за осъществено от него по предоставяне
управлението на собствения му автомобил от неправоспособно лице. Следователно,
ПАМ е приложена за недоказано нарушение.
При това положение е
налице непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на
възприетото административно решение. В случая е допуснато нарушение на чл. 35
от АПК, съгласно който ИАА, какъвто безспорно е и ЗППАМ, се издава след като се
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Доколкото
допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се
отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ
№ 20-0288-000053/12.03.2020 г., същите следва да бъдат квалифицирани като
съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като
незаконосъобразен.
Въз основа на изложеното
следва да се приеме, че на посочената в заповедта дата 12.03.2020 г.
оспорващият не е предоставил управлението на водач, който не притежава
свидетелство за управление и спрямо него, в качеството му на собственик на МПС не
е било налице основанието по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП за прилагане на
процесната мярка – прекратяване на регистрацията на собственото му МПС за срок
от 7 месеца. Не е доказан правопораждащ фактически състав, липсва и основание
за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване
регистрацията на лек автомобил, собственост на жалбоподателя. Затова и обжалваната заповед, издадена в нарушение
на материалния закон – при липса на материалноправните предпоставки за това и
като недоказана, се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на
чл. 146, т. 4 от АПК.
Оспореният
акт е и в несъответствие с преследваната в закона цел. Като форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи
се упражнява държавна принуда, ПАМ се прилагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях /чл. 22 ЗАНН/. Следователно
принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените
по делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от
гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б.
„а” от ЗДвП, но не се основава и на необходимост от налагане на този вид
принудителна административна мярка за постигане на предвидената в закона цел.
На
последно място, но не и по значение, за прецизност следва да бъде отбелязано,
че е невъзможно оспорената ЗППАМ да е издадена на сочената в нея дата –
12.03.2020г., доколкото визираното в нея нарушение е осъществено на същата дата
– 12.03.2020 г. в 23:00 часа, а съставителите на АУАН и ЗППАМ са различни лица.
Предвид всичко изложено по-горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно
прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В случая са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5
от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя,
изразена в жалбата и чрез процесуалния представител в хода по същество, за
присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо в размер 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляващи внесена
държавна такса, в размер на 10.00 /десет/ лева и изплатеното в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 500.00 /петстотин/ лева, съгласно приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие /л.24/. Размерът на платеното
адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лева. В случая, заплатеното по настоящото дело
адвокатско възнаграждение, е в регламентирания минимален размер в тази
разпоредба, с оглед на което възражението на ответника за прекомерност на
същото е неоснователно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗППАМ №
20-0288-000053/12.03.2020 г., издадена от Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР –
Враца, с която на И.И.Т. *** е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
„Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Мерцедес Е270 ЦДИ с рег. № ВР*** за срок от 7 месеца“.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Т. ***
направените деловодни разноски в производството, в размер на 510 /петстотин и
десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: