Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 18.03.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя
Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1391 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Е.С.А., с ЕГН ********** и В.М.Б., с ЕГН ********** *** против
„ЧЕЗ-Електро България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, бул.“Г.С.Раковски“ №140.
Твърди се по исковата молба, че между страните са
налице договорни отношения за предоставяне на електроенергия, по които
ответникът има задължение да им предоставя услуги по доставка на електрическа
енергия за съществуващите сгради в собствения им имот, находящ се в с.Згурово,
общ.Невестино, махала А., представляващ: застроен поземлен имот с идентификатор
№30613.69.1 по КККР на с.Згурово, ведно с изградените в него масивна жилищна
сграда и две селскостопански сгради., за който имот ищците имали партиди с
клиентски номера 300138114237 /стар **********/ и 300138114336/стар
**********/.
В имота си ищците нямали електрозахранване от много
години.След многократна кореспонденция и
жалби до Комисията за енергийно и водно регулиране, с решение
№Ж-333/03.07.2019г., този орган задължил „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да
възстанови електрозахранването в имота.Ответникът, с констативни протоколи от 23.07.2018г. също констатирал премахване
на част от кабелите, захранващи имота, но не предприел никакви действия по
възстановяването им.
При многократни искания и възражения пред ответника,
било отговорено, че основание за прекъснато ел. захранване е липса на
съоръжение за присъединяване на СТИ и регистреран обект, като следва отново да
проведат процедурата по присъединяване, съгласно разпоредбите на Наредба
№6/24.02.2014г. за присъединяване.След издаване на описаното решение това
неправомерно състояние продължавало, като електрозахранването на имота на
ищците не било възстановено.
При гореописаното и подробно изложени доводи за
неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения се прендира
осъждането му да заплати на ищците сумата от 30 лв.-договорна неустойка по
чл.30, ал.1 ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
България“ АД за периода 03.07.2019г. до 04.07.2019г., като и договорна
неустойка в размер на 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена
ел.енергия за периода 04.07.2019г. до 11.08.2020г. в размер на 16 160
лв.Сумите се претендират ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че иска е
неоснователен поради липса на електропреносна мрежа до имота на ищците, като
задължението за изграждане е на трето лице-ЧЕЗ Разпределение.Ищците не било
подавали до ответника искане за регистриране като клиенти.Не било подавано до
ответника възражение за проблеми със снабдяването с
ел.енергия.Електроподаването не било прекъсвано по искане или със знание на ответника
в производството.
По делото са представени и приети като доказателства:
писмо от „Електроразпределение София-област“ ЕАД, квитанция от 22.04.2020г. за заплатена
ел.енергия, данни от ответника за клиентски номер на имота, решение на КЕВР,
констативен протокол от 03.07.2018г. на ЧЕЗ Разпределение България АД,
доказателства за правото на собственост на ищците, жалба от 16.10.2018г. и
отговори от ЧЕЗ Разпределение България ЕАД.Приети са като доказателства и
лицензия за обществено снабдяване с
ел.енергия, ОУ за продажба на ел.енергия на ответника, ОУ на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ Разпределение България АД,
сертификат от в.Телеграф и публикации от местен ежедневник, 2 бр. справки от
клиентска система на ответника.Като доказателство е приета и съдебно-техническа
експертиза, изготвена от в.л.П..Приета е и преписката по посоченото решение на
КЕВР.
От описаните докозателства по делото се установи
следната фактическа обстановка:
С НА №24 т.2, рег.№9031, д.№181/2018г. на нотариус с
№586 на НК Е.С.А. е призната за собственик на описания в исковата молба
недвижим имот.В последствие дарила на сина си В.М.Б. 1/6 ид.част от този
имот.От заключението на вещото лице се установи, че имота няма достъп до
ел.мрежа.Най-близката съществуваща такава е на километри от имота.Между това
село и горската местност, в която бил изграден имота, нямало изградена и
действаща ел.мрежа.За да бъдел захранен имота, било необходимо да се изгради
нова въздушна въздушна линия.При огледа е установено, че в имота няма монтирани
електромерни табла, няма електромери за търговско измерване.Преди време имота е
бил електрозахранван, като повечето стълбове, проводници, вкл. Ел.инсталацията
вътре в къщата е открадната.
При гореописаната фактическа обстановка, за съда се
налагат следните правни изводи:
Клаузите в общите условия са клаузи на
договор и те подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД.
Одобряването на общите условия от държавен орган не променя техния договорен
характер. Тяхната обвързваща сила следва от предложението и приемането им от
страните по договора. Що се отнася до неустойката по чл. 30 от Общите условия,
съгласно приетото в Решение №
37/28.02.2017 по гр. д. № 50235/2016, ВКС, IV ГО, тя се дължи в
случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя
(напр. повреди, причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като само
в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от
потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато електроподаването е
спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е
противоправно обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо
основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при
такова спиране по волята на електроснабдителя правно значение може да има
последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка,
последваща неизправност на потребителя е невъзможна (вж. също Решение № 366/30.12.015,
ВКС, ІV ГО по гр. д. № 2874/2015).
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ
(изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Същото правило е възпроизведено и в чл.
42, ал. 1 от обвързващите страните общи условия (одобрени от ДКЕВР с Решение №
0 У-059/07.11.2007, изм. и доп. с Решение № 0 У-03/26.04.2010). В чл. 43 на
тези условия е уредено правото на потребителя да подаде писмено възражение пред
продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира
прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на
проверката; както и заявление за разсрочване на плащането, като при подписването
на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да прекъсва
снабдяването с електрическа енергия за сумите, за които е договорено
разсрочването.
Правният извод от съществуващите законова
и договорна уредби е, че правомерно е временното преустановяване на
електроподаването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. То е неправомерно, когато липсва задължение, както и
докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и
основанието за прекъсването и за срока на разсроченото изплащане на
задължението./ Р.№ 266 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2019 г., IV г. о., ГК/.
На следващо място следва
да се посочи, че носител (субект) на облигационното (договорното) задължение по
чл. 94а, ал. 1,
във вр. с чл. 97, ал. 1, т.
4 и чл. 98а от ЗЕ
за снабдяване с (за доставяне, продажба на) електрическа енергия на (до) обект
(имот) на потребител - краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР
на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по
смисъла на § 1, т. 28а, б.
"а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само
ако обектът (имотът) е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение в съответната територия.
От всички доказателства по
делото-свидетелски показания на св.Д. и Д., техническата експертиза, приложената
кореспонденция и решението на КЕВР, по делото се установи, че имота на ищците
не е присъединен към електропреносната мрежа.Съществувалата такава е унищожена
в следствие на кражби на проводници и стълбове, вкл. Унищожена ел.инсталация в
имота на ищците.В този смисъл, преди да възникне договорно задължение за
ответника, следва имота да бъде присъединен към електропреносна мрежа, каквато
към момента не съществува.Електрозахранването не е било прекъснато по искане на
ответника, нито са налице каквито и да било отношения между страните, свързани
с това прекъсване.
При изложеното в предходните абзаци, съдът
счита, че за ответника не е налице договорно задължение да доставя
електроенергия до имота на ищците, поради което и не може да се ангажира
неговата отговорност по реда на чл.92 ЗЗД.Липсва задължение за изпълнение,
поради което и разпоредбата на чл.30, ал.1 от ОУ са неприложими в конкретния
случай.В този смисъл предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се
отхвърлят.
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, вр.чл.25, ал.1 НЗПП, ищците следва да заплатят на
ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от Е.С.А., с ЕГН ********** и В.М.Б.,
с ЕГН ********** *** против „ЧЕЗ-Електро България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Г.С.Раковски“ №140 искове по
чл.92 ЗЗД за сумата от 16 190 лв.представляваща договорна неустойка от
оставане без електрозахранване на имота им, находящ се в село Згурово-имот с
идентификатор №30613.69.1 по КККР на с.Згурово за период от повече от 24 часа,
а именно-от 03.07.2019г. до 11.08.2020г.
Осъжда Е.С.А. и В.М.Б. да заплатят на „ЧЕЗ-Електро
България“ АД деловодни разноски в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Райнен
съдия: