Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично заседание на
двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева
КНАД №2923 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от
Началника на РДНСК- Варна срещу решение № 1545 от
18.11.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110200615/2022 г., по описа на
ВРС, с което е отменено НП № ВН-39-01 от 10.01.2022год., с което на И.И.Е.
за нарушаване нормата на чл. 8, т. 1, предл. 2 от Наредба №2/31.07.2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България, на основание чл.
233 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС
е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното
НП.
В съдебно заседание касатора, чрез процесуален
представител юрисконсулт К поддържа касационната жалба. По съществото на спора
моли, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде
постановено ново такова, с което да се потвърди изцяло НП.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се
представлява. С писмено становище от 20.12.2022г. и молба вх. № 1183/25.01.2023г., чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на спора
счита, че касационната жалба срещу решение № 1545 от 18.11.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110200615/2022 г., по описа на ВРС, с което е
отменено НП, е неоснователна. Поддържа изложените съображения в
отговор на касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила решението на
ВРС. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на
ВРС като правилно, обосновано и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия
съд съдебен акт.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.И.Е.
срещу НП № ВН-39-01/10.01.2022год. на началника на РДНСК Варна, с което в
качеството му на управител на „Шипи - 94“ ЕООД ЕИК ********* за нарушаване
нормите на чл. 8, т.1, предл. 2 от Наредба №2/31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България/Наредбата/ му е било наложено на
основание чл.23, ал.1, т.2 от Наредбата,
във вр. чл.233 от ЗУТ административно наказание глоба в размер на
200лв.
С решение № 1545 от 18.11.2022 г., постановено по
НАХД № 20223110200615/2022 г., ВРС е отменил НП № ВН-39-01 от
10.01.2022год. За да постанови този резултат, РС-Варна е приел, че
заповедта, с която Е. е назначен за член на държавна приемателна комисия на
основание чл.5, ал.2 от Наредбата, не му е била връчена, съответно не е бил
редовно уведомен за нейното съдържание. Приел е за недоказано, че Е. е
съзнавал, че за него съществува задължението по чл.8, ал.1 от Наредбата.
Въззивният съд не е кредитирал свидетелските показания на М. В., доколкото
същата съвместява две процесуални качества –актосъставител и председател на
държавната приемателна комисия. Изложени са мотиви и досежно определяне на
случая като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият
състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната
жалба отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на
следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за липса на доказателства,
че Е. е уведомен за заповедта на Началника на РДНСК Варна, с която е назначен
за член на държавната приемателна комисия.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 1, предл. 2 от
Наредбата членовете на ДПК са длъжни да присъстват на заседанията и да подпишат
съставения протокол обр. 16. Безспорно, за да изпълнят функциите си като
членове на държавната приемателна комисия, членовете на същата следва да бъдат
запознати/уведомени за назначаването им като такива. От представените
доказателства не се установява, че И.Е. е уведомен, че е издадена Заповед
№ДК-08-ВН-325/03.12.2021 г. на Началника на РДНСК Варна. След като не е редовно
уведомен за издаване на заповед от Началника на РДНСК Варна, с която е
назначена държавна приемателна комисия, на която той е член, то не може да се
приеме, че Е. е съзнавал, че за него съществува задължението по чл. 8, т. 1,
предл. 2 от Наредбата.
В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата е
предвидено, че при несъгласие на член на комисията с констатации или решения,
отразени в приемателния протокол обр. 16, той изказва особеното си мнение,
което се отразява в протокола, и го представя на председателя в писмена форма
не по-късно от три работни дни след последното заседание на комисията. В случая
няма данни, че на Е. му е била разяснена процедурата при изразено възражение за
наличие на несъгласие с констатациите. Съответно не са спазени административно производствените
правила при отказ да се подпише приемателния протокол обр.16. В разпоредбата на
чл. 15, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че при наличието на особени мнения
председателят на ДПК съставя писмено мотивирано становище по тях, което заедно
с особените мнения представлява неразделна част от протокол обр. 16. В
съставения от М. В. Протокол от 14.12.2021 г., e удостоверeно, че при проведено заседание на ДПК, И.Е.
– управител на „Шипи – 94” ЕООД е отказал да подпише Протокол образец 16 и да
представи становище за въвеждане в експлоатация на строежа. В протокола е
посочено, че на Е. са били разяснени допълнително разпоредбите на чл.8 и чл.9
от Наредбата, както и че е посочил като причини неуредени финансови отношения с
„ВиК –Варна“ ООД. Прави впечатление, че в протокола е отразено, че на Е. е била
разяснена процедурата – задължението да разпише Протокол образец 16, но не е
посочено, че са обсъдили възраженията му по време на заседание. За твърдението
в касационната жалба, че на Е. му е бил указан редът, по който може да изрази
несъгласие с констатациите на приемателната комисия, не са ангажирани
доказателства. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.
8, т. 3 от Наредбата предвижда, че членовете на ДПК са длъжни да не допускат
приемане на строежа при неспазване на изискванията на нормативните актове. В
случая е следвало да се изяснят споровете, възникналите неясноти, едва след
което да се пристъпи към процедура по чл.8, т.1 от Наредбата, съответно да се
ангажира административно наказателната отговорност на Е..
От друга страна, от приобщените доказателства се
установява евентуално извършено нарушение на чл.15 ал.1 от Наредбата, след като
член на комисията не е представил на председателя в писмена форма не по-късно
от три работни дни след последното заседание на комисията особеното си мнение,
но за това не е ангажирана административнонаказателната отговорност на Е..
От показанията на актосъставителя, така и от
отразеното в самото обжалвано НП, се установява, че извършването на вмененото
административно нарушение е било установено от инж. М. В., в качеството й на
председател на същата ДПК, чийто член е бил и И.Е.. М. В. е съставила Протокол
от 14.12.2021 г., както и Констативен протокол от 15.12.2021 г., с който
удостоверяват, че жалбоподателят е уведомен по телефона за явяване с цел
съставяне и връчване на АУАН за извършеното административно нарушение. Горното
правилно е констатирано от ВРС доколкото е създало основание показанията на свидетелката Вълчева
да не бъдат кредитирани като достоверни, предвид съвместяването на две
процесуални качества, които обуславят възможна предубеденост.
Предвид изложеното, като е отменил процесното
наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо
и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.
При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д ал. 3
от ЗАНН е претенцията на ответника за
присъждане на разноски в настоящото производство. Съгласно представените
доказателства – фактура от 05.12.2022 г., уговореното и заплатено
възнаграждение за адвокат е в размер на 480 лв., изчислен по реда на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен
съд – Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1545 от 18.11.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110200615 по описа
на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА РДНСК-Варна да
заплати на И.И.Е., ЕГН **********, сумата в размер на 480 (четиристотин и
осемдесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: