№ 112009
гр. София, 17.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110135870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 129 ГПК.
Образувано е по искова молба от С. П. В. против против „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ – клон България.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г., по силата на който
ответното дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 6000 лева. Ищецът
поддържа, че съгласно съглашението потребителят следвало да заплати „такса ангажимент“
в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на 1310,40 лева, които вземания са
свързани с усвояване и управление на кредита. В исковата молба се излагат твърдения, че
общо дължимата от потребителя сума по процесния договор е в размер на 11705,85 лева,
като заплатената от страната част възлиза на 7585,64 лева. Ищецът поддържа, че
съглашението е нищожно като противоречащо на императивните разпоредби на ЗПК,
поради което за страната бил налице правен интерес от прогласяване на договора за
недействителен, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 200 лева,
представляваща получена от дружеството при начална липса на основание сума. При така
изложената обстоятелствена част е формулиран петитум да бъде признато за установено, че
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г. е изцяло
недействителен, че клаузата за заплащане на „такса ангажимент“ в размер на 210 лева е
недействителна, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1585,64 лева, представляваща сума получена без правно основание от ответника по
недействителна клауза „такса ангажимент“ и по недействително съглашение, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за забава от подаване на
исковата молба до погасяване на вземането.
При извършена служебна проверка относно редовността на исковата молба,
съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал.
1, т. 2, т.4 и т. 5 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК, поради следните съображения:
На първо място следва да бъде предоставена възможност на ищеца да насочи
претенцията си срещу правосубектна страна. Не съществува спор в правната теория и
последователната съдебна практика, че клонът на търговско дружество не е правен субект и
няма качеството на юридическо лице, поради което клонът на търговско дружество,
независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в
гражданския процес, тъй като не притежава изискуемата процесуална легитимация. Като
1
част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез принципала-
търговско дружество, клонът несъмнено не може нито да предявява самостоятелно искови
претенции от свое име, нито да отговаря по предявени срещу него искове. Извод за
противното не може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 20 ТЗ, която предвижда, че при
спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу
търговеца и по седалището на клона, която възможност е възпроизведена и правилата за
местна подсъдност на процесуания закон – чл.108, ал.1, пр.2 ГПК, тъй като и в сочената
хипотеза претенцията следва да бъде насочена срещу търговеца, а не срещу клона. В
подкрепа на изложеното са Решение № 119/01.09.2017 г. по т.д. № 1056/2016 г. ВКС, II ТО,
Определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. ВКС, I ТО и др.
В разглеждания случай, ищецът е насочил претенцията си срещу клон на
чуждестранно дружество, който както бе посочено няма качеството на юридическо лице,
респ. не може да има качеството на страна в повдигнат пред съда спор. Предвид изложеното
на ищцовата страна следва да бъде предоставена възможност да отстрани констатирания
порок на исковата молба, като насочи иска си срещу правосубектно лице, а именно „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, който е търговец по законите на Френската Република,
чрез неговия клон в Република България.
На следващо място е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата
молба и заявения от ищеца петитум по предявения осъдителен иск. В исковата молба от
една страна са изложени твърдения, че потребителят по силата на съглашението следвало да
заплати „такса ангажимент“ в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на
1310,40 лева, от друга са развити доводи за съществуване на правен интерес от предявяване
на осъдителен иск за сумата в размер на 200 лева, представляваща получена от ответника
без правно основание, а същевременно е формулиран петитум за осъждане на дружеството
да заплати сумата в размер на 1585,64 лева. От изложеното следва, че на страната следва да
бъде предоставена възможност да отстрани констатираните противоречия, като заяви за
каква сума предявява осъдителен иск, как е формиран размерът ( какви вземания са
включени в общия размер) и кога е заплатена сумата.
На ищеца следва да бъде предоставена възможност и да представи доказателство за
внесена държавна такса за разглеждане на предявения иск за прогласяване на процесния
договор за креди за нищожен в размер съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК в размер на 240 лева,
и държавна такса в размер на 4 % върху уточнения размер на предявения осъдителен иск.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба по делото с препис за ответника да:
1. Като съобрази дадените в мотивите на настоящия съдебен акт разяснения да насочи
претенцията си срещу правосубектен ответник, като съобрази, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България не може да бъде страна в граждански
процес;
2. Отстрани констатираните противоречия между обстоятелствената част на исковата
молба и формулирания петитум, като заяви за каква сума предявява осъдителен иск за
връщане на дадено без правно основание, посочи как е формиран размерът ( по
отделни пера, чийто сбор да е равен на общия размер на претенцията) и наведе
твърдения кога е извършил плащане на сумата.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
2
по делото доказателство за внесена държавна такса в размер на 240 лева по сметка на
Софийски районен съд по предявения иск за прогласяване на процесния договор за кредит
за нищожен и за внесена държавна такса в размер на 4 % върху уточнения размер на
предявения осъдителен иск.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се изпрати на ищеца чрез процесуалния му
представител адвокат С. П. чрез посочения в исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3