№ 14098
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20241110119993 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Б. В. Ж. ЕГН ********** Гр.
С......, чрез адв. И. Т. И. срещу „С. Г. С. Б.” ЕООД ЕИК ********* Гр.С....., с
която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите в размер
на 4 830 лева представляваща извъреден труд, положен на дати 29 май 2022г.,
05 юни 2022, 23 октомври 2022, 30 октомври 2022, 20 ноември 2022, 19
февруари 2023, 02,09, 16, 23, 30 април 2023, 30 юли 2023, 06 август 2023г., 17,
24 септември 2023, 25, 29 октомври, 05 номеври 2023, 10, 17, 31 декември
2023, 21 януари 2024, 7 април 2024 ведно със законната лихва върху
посочената сума.
Ищцата твърди, че 14.10.2021 г., сключила трудов договор с ответното
дружество като приема да изпълнява длъжността “Консултант продажби и
информационни технологии”, НКПД 2434 6004 в отдел 35080 с основно
месечно възнаграждение в размер на 2800 лева. В чл. 7 от договора е
посочено, че “Работното време на служителя е с нормална продължителност
от 40 (четиридесет) часа седмично, при петдневна работна седмица и работа
на смени с продължителност 8 (осем) часа на смяна.” Начинът за определяне и
редуване на смените, графика за работа, почивки и отчитане на работното
време се намирали на електронна платформа и вътрешна система за
проследяване на явяването на работа IROZ , като на работника се предоставя
линк, за да проследи дежурствата си. Сочи че поименният график график
бил изготвен така, че надхвърля нормата на продължителност на работното
време съобразно трудовия договор, а именно 40 часа седмично при 5 дневна
работна седмица. Поддържа, че "Ежемесечно, доверителката ми е полагала
труд и в неделя, като в някой месеци е работила от 2 до 4 недели месечно.
1
Като в останалите месеци за периода месец май 2022 месец април 2024
задължително имала по една неделя месечно. Този извънреден труд не и бил
заплатен. Отправила покана за заплащане на извънредния труд, но получила
отговор, че със Заповед № 61 от 06.11.2023 работодателят въвежда сумирано
отчитане на работното време. Сочи че не е връчвана въпросната заповед а и
същата касае период след полаган от нея извънреден труд. Съгласно
сключения трудов договор № 9909/14.10.2021 Б. Ж. не се е съгласила да
работи при пълно работно време на смени, по график и при сумирано
отчитане на работното време. Ето защо намира, че за нея е налице интерес от
предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва предявените искове. Поддържа, че исковата молба е
нередовна. Оспорва изложените твърдения. Поддържа че за ищцата било
въведено сумирано работно време, от 23.12.2020г., при това положение
положеният в неделя труд не се явява извънреден, ако по график попада в този
ден.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 150 КТ, вр. с чл. 262 КТ.
Полагането на извънреден труд поначало е забранено, на основание чл.
143, ал. 2 КТ и е допустимо само в случаите, императивно изброени в чл. 144
КТ - по разпореждане на работодателя или със знанието и без
противопоставянето му, както и извън установеното работно време на
работника или служителя. Извънреден, във връзка със законовата дефиниция
на понятието в чл. 143, ал. 1 КТ, е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. С него се нарушават предварително установените по трудовото
правоотношение продължителност и разпределение на работното време.
Разпореждането по своята същност е изрично волеизявление, чрез което се
възлага работа в повече от установеното работно време. При втората
хипотеза, от страна на работника и по негова инициатИ. се полага работа в
повече от установеното работно време със знанието и мълчаливото допускане
на работодателя или овластеното лице. В този случай законът е придал на
мълчанието на работодателя значението на съгласие с действията на
работника. За полагането на извънреден труд се издава заповед на
работодателя, която следва да бъде съобщена на работника чл. 15 Наредба за
работното време, почивките и отпуските, или разпореждането следва да бъде
направено устно, но винаги следва да се доведе до знанието на работника.
Извънредният труд се отчита в специална книга по смисъла на чл. 149 КТ,
2
като от неизпълнението на това задължение работодателят не може да черпи
права.
В тежест на работника или служителя по предявения иск по чл. 150, вр.
чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ е да установи положен от него труд в почивни и
празнични дни, който за него се явява извънреден, за което са допустими
всички доказателствени средства, в това число и гласни доказателства.
Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна
отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя
хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. В този смисъл - Решение № 14/27.03.2012 г. по
гр. д. № 405/2011 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. №
299/2011 г., IV г. о. на ВКС и др.
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време /чл. 142, ал. 4 КТ/. Когато нормата работно
време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. При
сумарно определеното работно време също следва да се осигуряват
задължителните междинни и седмични почивки. Работникът има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12
часа /чл. 152 КТ/. При сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа /чл. 153, ал. 2 КТ/.
Следователно, когато нормата работно време за въведения период на
сумирано изчисляване на работното време, е превишена ще бъде налице
извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден,
ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа
през тези дни. - Решение № 759 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2009
г., IV г. о., ГК.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото копие на трудов договор, фишове за работна заплата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение на основание сключен
трудов договор №9909/14.10.2021 г. по силата на който Б. В. Ж. е назначена на
длъжност „Консултант продажби информационни и комуникационни
технологии“ при основно месечно трудово възнаграждение от 2800 лева.
В чл. 7, ал.2 от трудовия договор е предвидено, че работното време и
почивките на служителя се определят от Правилата за вътрешния трудов ред и
разпоредбите на трудовото законодателство
Съответно в чл. 20, пар. 3 от договора страните са посочили, че с
трудовият договор на служителя са връчени и екземпляр от длъжностната му
характеристика и правилника за вътрешния трудов ред.
3
В раздел V от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя са
предвидени правилата за работното време, почивките и отпуските. Там е
предвидено, че по подразбиране служителите на работодателя работят при
сумирано работно време, по подразбиране, което се отчита сумарно по
предварително утвърден от работодателя график.
Със заповед № 18/10.08.2016г., представена и приета в открито съдебно
заседание се установява, че работодателят определил четири периода за
отчитане на сумираното работно време. Същата заповед е безсрочна и действа
занапред.
От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която се
установява, че според графика от посочените от ищцата дати 29 май 2022г., 05
юни 2022, 23 октомври 2022, 30 октомври 2022, 20 ноември 2022, 19 февруари
2023, 02,09, 16, 23, 30 април 2023, 30 юли 2023, 06 август 2023г., 17, 24
септември 2023, 25, 29 октомври, 05 номеври 2023, 10, 17, 31 декември 2023,
21 януари 2024, 7 април 2024 същата била в почивка само на дата 19.02.2023г.
и на дата 05.11.2023г.
Изброените дати се падат като ден от седмицата неделя, но вещото лице
е заключило, че лицето е почИ.ло през дни от седмицата и общия брой
отработени дни не надхвърля нормативното работно време в часове.
Съдът държи да подчертае че съдът не кредитира заключението само в
частта по отношение на извода на вещото лице, че работата в неделя не се
явява извънреден труд, видно от приложените извлечения по месеци в
Приложение № 1 към заключението, доколкото представлява правен извод.
Въпреки това предвид останалите доказателства по делото съдът прави
същия извод на база представеният правилник за вътрешния трудов ред и
цитираната заповед № 18/10.08.2016г се установява, че именно предвид
сумираното изчисляване на работното време положения труд на посочените
дати не представлява извънреден труд.
Тук следва да се държи сметка, че неоснователни са доводите на ищцата
в исковата молба и поддържани в открито съдебно заседание, че същата не е
уведомена за сумираното работно време, тъй като на същата и е бил връчен
Правилника на вътрешния трудов ред което тя е удостоверила с подписа си,
който не е оспорен от нея.
Видно от заключението от допуснатата съдебно – счетоводна експертиза
ищцата се е явявала на работа съгласно указаните графици поради което
следва да се приеме, че същата е била наясно с тях.
На следващо място съгласно заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза за периода от 01.04.2022г. - 30.06.2022г. отработените
часове съответстват на нормативно определените. Не е полаган извънреден
труд. За периода от 01.07.2022г. - 30.06.2023г. са отчетени 4 периода на
сумирано изчисляване. Отработените часове не превишават нормативно
определените за всеки от отчетните периоди. Не е полаган извънреден труд. За
периода от 01.07.2023г. до 31.03.2024г. са отчетени три периода на сумирано
4
отчитане, при които не се наблюдава положен извънреден труд.
Видно от заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза
на служебно поставените от съда въпроси вещото лице е отговорило, че
полаганият труд е по график с продължителност от 8 часа, като част от
работните смени обхващат от 1 до 2 часа нощен труд. При работа по график и
сумирано изчисляване на работното време се полага труд в съботни и неделни
дни, като почивните дни са през седмицата.
Също така положения труд в часовете от 22:00ч. до 00:00ч. е отчетен от
работодателя като нощен труд и за него е начислено допълнително
възнаграждение.
За отработения нощен труд и труд по празници е начислено
допълнително възнаграждение.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответника
който е представил доказателства за сторени разноски в размер на 960 лева с
ДДС които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявените от Б. В. Ж. ЕГН ********** Гр. С......, чрез адв. И. Т.
И. СРЕЩУ „С. Г. С. Б.” ЕООД ЕИК ********* ГрС.......... искове с правно
основание чл. 150 КТ, вр. с чл. 262 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4 830 лева представляваща извъреден труд, положен на дати
29 май 2022г., 05 юни 2022, 23 октомври 2022, 30 октомври 2022, 20 ноември
2022, 19 февруари 2023, 02,09, 16, 23, 30 април 2023, 30 юли 2023, 06 август
2023г., 17, 24 септември 2023, 25, 29 октомври, 05 номеври 2023, 10, 17, 31
декември 2023, 21 януари 2024, 7 април 2024 ведно със законната лихва върху
посочената сума КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б. В. Ж. ЕГН ********** Гр. С...... ДА ЗАПЛАТИ на „С. Г.
С. Б.” ЕООД ЕИК ********* ГрС.......... на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата
от 960 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5