Р
Е Ш Е Н И Е
№ 31 21.04.2020
г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение
На двадесет и първи февруари две хиляди и
двадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
Секретар: Евдокия Недкова
Прокурор: Валентина Чакърова
като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев
ВНОХД № 23 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Захари Кирилов от АК
- Бургас, защитник на подсъдимия Г.Д.Л., ЕГН **********, срещу присъда №
178/12.11.2019 г., постановена по НОХД № 3284/2019 г. по описа на Районен съд -
Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Г.Д.Л. е бил признат за
виновен в това, че на 30.08.2018 г. в гр. Бургас, на
територията на Летище - Бургас, отнел чужди движими вещи - преносим компютър,
състоящ се от две самостоятелни и отделяеми една от друга части - клавиатура и
таблет, марка „MICROSOFT SURFACE PROFESSIONAL”, № 02СА 2015 01535 95, сериен №
059680762153, „256GB”, на стойност 2 000.00 (две хиляди) лева, от владението на
собственика им А. Й. К., ЕГН **********, родена на *** ***, без нейното
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една
година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното
наказание една година лишаване от свобода е било отложено за срок от три
години.
Със същата присъда подсъдимият Л. е бил признат за невиновен и оправдан по
обвинението по същото време и място да е отнел слънчеви очила марка „Долче и Габана“, черни на цвят, с пластмасова
черна рамка, на стойност 200.00 (двеста) лева, от владението на А. Й. К., ЕГН **********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като
съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.
С жалбата се правят бланкетни оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и се иска отмяната му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на
подсъдимия Л. - адв. Захари Кирилов от АК – Бургас, поддържа въззивната жалба. Аргументира
недоказаност на обвинението, с което обосновава искане за отмяна на присъдата в
осъдителната й част и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Г.Л. подкрепя искането на своя защитник, като в предоставената
му последна дума, моли за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата на
първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание
за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на съдебния акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а
разгледана по същество - за неоснователна.
При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Д.Л. е роден на *** ***. Той е ***, и е с ЕГН **********.
За периода 09.07.2018 г. – 01.09.2018 г. подсъдимият Л. работел по трудов
договор № 1763/09.07.2018 г. като „***“, с код по НКПД 43235004, във фирма „**“
** с ЕИК **, със седалище в гр. **, като работното му място било на територията
на Летище – ** (л. 123 - 132 от том І на ДП). Работата му се състояла в
разтоварване и натоварване на багажи в самолетите, пристигащи и отлитащи от
Летище - **.
На
30.08.2018 г., около 08,00 часа, свидетелката А. Й. К. отпътувала от Финландия за България с
директен полет без прикачвания от Хелзинки за Летище - Бургас. Със себе си носела куфар, състоящ се от две прегради,
затварящ се с цип. В една от тези прегради свидетелката К. поставила преносим
компютър марка „Microsoft Surface Professional“ с № 02СА 2015 01535 95 със
сериен №059680762153, 256 GB памет, който закупила през 2017 г., сребрист на
цвят, с черна клавиатура. Клавиатурата била подвижна и при нейното откачване
мониторът се ползвал като таблет. Свидетелката К. затворила ципа на куфара, без
да го заключи с катинар, след което го чекирала на летището в Хелзинки
– Финландия. Самолетът от Финландия, с който пътувала св. К., пристигнал
на Летище - Бургас в 11,00 часа.
Този самолет трябвало да бъде разтоварен от подсъдимия Г.Л. и свидетелите П.
М., И. С. и И. С.. Багажите се товарели в колички (вагончета), дърпани от
мотокарче, наречено „елче“. В този ден четиримата били охранявани от свидетеля
Д. Т., работещ във фирма „**“ **. Задачата на охранителя била да наблюдава
товарачите да не извършват кражби от багажите на пътниците, докато ги свалят
или качват на самолетите. Свидетелят Д. Т. се качил в голямото багажно
отделение на самолета, като при него били св. П. М. и подсъдимият Л., а долу до
лентата, по която се спускали багажите и до вагончетата, на които се товарели,
били свидетелите И. С. и И. С.. Когато приключили с багажа от голямото
отделение на самолета, св. И. С. отишъл сам отпред в самолета, където се
намирало отделението на малкия багажник, от което започнал да разтоварва
багажите и да пълни едно вагонче. След него в това отделение дошли св. П. М. и
подсъдимият. Към този момент охранителят Д. Т., заедно със св. И. С., се
намирали на пистата до вагончетата с багаж. По време на разтоварване на
багажите от малкия багажник на самолета, някой от тримата товарачи, намиращи се
по това време там – подс. Л., св. П. М. и св. И. С., отворил куфара на св. К. и
взел от него преносимия й компютър, който акт на отнемане на вещта не бил
забелязан от охранителя Д. Т. и от св. И. С..
След като приключило разтоварването на багажа от двете отделения на
самолета, с друго „елче“ пристигнал служител от халето, който разкачил вагони с
багаж, които трябвало да се натоварят на същия самолет. После този служител закачил
вагоните с куфари, които вече били разтоварени, и с тях тръгнал към халето.
Когато натоварили новия багаж на самолета, подс. Г.Л., св. П. М., св. И. С. и св.
И. С. се качили в същото „елче“, с което преди това се придвижили до самолета,
и с него се насочили към служебното помещение за почивка, което се намирало
встрани от пистата. След като слезли от „елчето“, св. И. С., св. П. М. и подс. Л.,
влезли в стаята за почивка, а св. И. С. останал да оправя празните вагони.
Малко по-късно, когато той влязъл в стаята, видял тримата си колеги да
разглеждат таблет (така свидетелят възприел отделяемият монитор на
лаптопа) и да търсят в интернет каква е цената му. На свидетеля И.
С. му станало ясно, че тази вещ не е на колегите му, а е била взета от някой от
багажите, които разтоварили от последния самолет. Свидетелят И. С. не искал да
се замесва, поради което не попитал нищо тримата си колеги относно
разглежданата от тях вещ, взел си багажа и потеглил към изхода на охраняемата
зона „С“, като я напуснал през портала и се насочил към лекия си автомобил.
Междувременно, след като слязла от самолета, св. К. отишла да
си вземе куфара и с багажа се запътила към паркинга, където я чакали нейните
родители. Тъй като й предстояло пътуване до град Варна, решила да
извади лаптопа си, който сложила в една от преградите на регистрирания багаж,
за да поработи. Когато посегнала да отвори ципа, й направило впечатление, че
той вече бил отворен. Отворила куфара и видяла, че лаптопът й не е вътре.
Зарядното устройство, което се намирало в същата преграда, не било взето.
Свидетелката К. се върнала на летището и направила оплакване пред св. И. М. – **
в чекинг отдел във фирма „**“ *, че от багажа й липсва лаптоп.
Посочила, че същият може да бъде проследен и пожелала да напише жалба. Свидетел
на оплакването на св. К. станала св. Т. И. – служител от „**“ към същата фирма,
която по това време също била в стаята. Свидетелката М.
насочила св. К. към офиса на „Гранична полиция“, където тя разговаряла със св.
С. Р. – ** в група „**“ в ГПУ – Летище-**, и пред когото написала жалба за
установената от нея липса от багажа й.
Малко
след тръгването на св. И. С. от стаята за почивка, подсъдимият Л., св. П. М. и св. И. С. също
излезли от това помещение и се насочили към изхода на охраняемата
зона „С“, придвижвайки се до там с „елче“. Към този момент отнетият лаптоп се
намирал във фактическата власт на подсъдимия Л., който го държал в ръцете си,
като лаптопът бил покрит със служебна блуза. Зона „С“ се намирала
на територията на Летище - Бургас и пред нея бил разположен голям служебен
паркинг. В тази зона се влизало контролирано, с извършване на проверка през
рамка, а на излизане не се извършвала проверка. Тази зона била предназначена за
служителите, които работели на пистата и обслужвали самолетите. Работещите в
тази зона се придвижвали само със служебни автомобили, с подвижни стълби за
самолетите или с „елчета“, на които се закачали вагончета за багаж. При
излизане от зона „С“ работещите в Летище – Бургас напускали контролираната
зона.
По същото време, тъй като смяната на св. И. приключила, тя излязла от офиса
на фирмата и се отправила към служебния паркинг. Там същата видяла да излизат от служебния изход
на охраняемата зона „С“ три момчета – служители на летището (това
били подс. Л., св. П. М. и св. И. С.), едното от които – подс. Л. държал в
ръцете си нещо квадратно, покрито и вързано с ръкавите на служебната блуза. Свидетелката И. предположила, че това може да е лаптопът
на пострадалата К. и затова повикала при себе си момчетата. Двете от тях – свидетелите П. М. и И. С. се запътили към нея, само подс. Л., който държал предмета в ръцете си,
тръгнал настрани. Тогава св. И. извикала да дойде момчето с лаптопа, тъй като
вече била сигурна, че това е вещта, търсена от св. К.. Подсъдимият Л. се
приближил към св. И. и последната му казала да развърже блузата. Той го сторил и
тя установила, че това е лаптоп. На въпрос на св. И. какъв е този лаптоп, подсъдимият
Л. й казал, че го е намерил паднал на една скара. Свидетелката И. взела лаптопа
от ръцете на подсъдимия и го помолила да си предаде пропуска, и да отиде с нея
в офиса. Казала и на другите две момчета да я последват до офиса
на фирмата. Свидетелката И. съобщила по телефона на св. М., че е
открила липсващия лаптоп и го носи в офиса, както и, че води с нея момчето, в
което го е открила. Свидетел на случилото се на служебния паркинг станал и св.
И. С., който по същото време се намирал в района на паркинга и възприел
поведението на подс. Л., св. П. М., св. И. С. и св. И..
За станалото бил уведомен св. С. Р., на когото
било съобщено, че подсъдимият е в офиса на летищния оператор, и, че той е бил видян на излизане от охраняемата зона, носейки в себе
си лаптоп. След като отишъл в офиса на фирмата, св. Р. поканил подс. Л. да го
придружи до служебното помещение на група „ОИД“ на ГПУ Летище –
Бургас, като вземе със себе си и лаптопа. Там св. Р. провел разговор с
подсъдимия относно въпросният лаптоп. На въпрос на св. Р. откъде го има,
подсъдимият съобщил, че след приключване на работа, качвайки се на мотокарчето,
го е открил под седалката на превозното средство, взел го с цел да го задържи,
като в момента, в който били спрени, отивали към неговото МПС, за да го остави
там.
Свидетелят Р. провел разговор и със св. И. С. относно лаптопа, по време на
който последният съобщил, че когато са приключили работа, отишъл в помещението
да се облече и видял колегите си как го разглеждат, и проверяват каква е
неговата цена.
За
случая бил уведомен разследващ полицай
от РДГП – Бургас и било образувано досъдебно производство.
Бил
извършен оглед на веществени доказателства (протокол на л. 52 - 53, том I от ДП и фотоалбума на
лист 54 – 58, том І от ДП), чрез който способ процесният лаптоп
бил подробно описан и фотографиран.
С протокол от 31.08.2018 г. преносимият компютър бил предявен на св.К., в
който тя описала по кои специфични белези го е разпознала (л. 59, том I от ДП),
след което с разписка същият й е бил върнат.
При проведен разпит на св.К. пред съдия от Районен съд – Бургас, същата
заявила претенция и за изчезнали от багажа й слънчеви очила, марка „Долче и
Габана“, закупени през 2016 г. за сумата от 600 лева, които държала в кожен
калъф.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на
разследването оценъчна експертиза (л. 15 – 16, том ІІ от ДП) се установява, че към
30.08.2018 г. стойността на 1 брой преносим компютър, състоящ се от две
самостоятелни отделяеми една от друга части – клавиатура и таблет, марка „MICROSOFT SURFACE PROFESSIONAL”, № 02СА 2015
01535 95, сериен № 059680762153, „256GB”, закупен през м.април 2017 г., е 2000
(две хиляди) лева, а стойността на 1 брой слънчеви очила, марка „Долче и
Габана“, черни на цвят, с пластмасова черна рамка, закупени през 2016 г. и
експлоатирани две години, е 200 (двеста) лева.
Така приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата
въззивна инстанция, до по-голямата част от които е достигнал и БРС, се
обосновават въз основа на анализа на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Т. И., И.
М., С. Р. и Д. Т., дадени на съдебното следствие пред БРС, показанията на св. И.
С., дадени на досъдебното производство и приобщени от БРС, чрез прочитането им
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, показанията на
св.А. К., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени от БРС,
чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, отчасти от
показанията на свидетелите П. М. и И. С., дадени на съдебното следствие пред
БРС (включително и показанията им, дадени на досъдебното производство и
приобщени от БРС, чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2, предл. 2 от НПК) - относно обстоятелствата, че пристигналият от Финландия
на Летище – Бургас самолет е бил разтоварен от тях двамата и от подс. Л. и св.
И. С., в присъствието на охранителя Т.; че при излизането им от изхода на
охраняемата зона „С“, подс. Л. държал в ръцете си лаптопа, като същият бил
покрит със служебна блуза, дадена му от св. И. С.; и че на служебния паркинг са
били спрени от св. И., която е взела лаптопа от подс. Л., отчасти от обясненията на подсъдимия Л., дадени в присъствието на защитник пред
орган на досъдебното производство и приобщени от БРС, чрез прочитането им на
основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК - относно
обстоятелствата, че пристигналият от Финландия на Летище – Бургас самолет е бил
разтоварен от него, св. П. М., св. И. С. и св. И. С., в присъствието на
охранителя Т.; че с едно и също „елче“ са се придвижили до самолета и след като
са го разтоварили със същото „елче“ се отправили към стаята за почивка; че при
излизането им от изхода на охраняемата зона „С“, той е държал в ръцете си
лаптопа, като същият бил покрит със служебна блуза, дадена му от св. И. С.; и
че на служебния паркинг са били спрени от св. И., която е взела лаптопа от него; писмените доказателствени средства: протокол за оглед
на веществени доказателства от 31.08.2018 г. и протокол за предявяване на
веществени доказателства от 31.08.2018 г.; писмените доказателства, прочетени
по реда на чл. 283 от НПК: протокол за доброволно предаване от 30.08.2018г.,
приемно-предавателен протокол от 30.08.2018г., разписка от 31.08.2018г.,
трудови договори и справка за съдимост на подсъдимия Л.; веществените
доказателствени средства: фотоснимки, направени при извършения оглед на
веществени доказателства и видеозаписи, намиращи се на CD носител (л. 25, том
ІІ от ДП); и експертните заключения на извършените по делото оценъчна и
техническа експертизи.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да оцени събраните
доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи правилното
формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси. Бургаският
районен съд е посочил съображения относно това на основата на кои от
доказателствата и доказателствените средства е извел приетите за установени
фактически положения, като при оценката на доказателствения материал не са
допуснати логически грешки.
Вярно е, че в настоящия случай, доказателствената съвкупност не изобилства
от преки доказателствени материали относно главния факт на процеса. Известно е
обаче, че за съда не съществува задължение да изгражда вътрешното си убеждение
единствено върху преки доказателства. Въпросът за авторството подлежи на
изследване с всички допустими доказателствени средства, включително и такива, които
възпроизвеждат косвени доказателства, щом при анализа им поотделно и в тяхната
съвкупност се достига до един несъмнен извод.
Първостепенният съд е обсъдил в пълнота сведенията, получени чрез разпит на
свидетелите и на подсъдимия, и е посочил съображения на кои от гласните
доказателствени източници дава вяра по отношение на определени факти и кои
игнорира спрямо други такива.
Правилно БРС е дал вяра на показанията на свидетелите И., М., Р. и Т.,
дадени на съдебното следствие, на показанията на св. И. С., дадени на
досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, и на показанията на св. А. К., дадени
на досъдебното производство пред съдия и приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК. Всеки един от посочените свидетели
хронологически последователно описва възприятията си от значение за изясняване
на истината по разглежданото дело, като показанията им освен, че са логични и
последователни, кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
От показанията на св. А. К. се установява предметът на престъпното
посегателство, къде вещта е била поставена от нея преди да отлети за България и
кога е установила липсата й. Посочените от пострадалата специфични белези на
вещта изцяло съответстват с констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на
веществени доказателства. Очертаните от св. К. фактически положения
кореспондират на заявеното и от свидетелите И., М. и Р..
В хода на първоинстанционното съдебно следствие св. И. С. е заявил липса на
спомени относно обстоятелствата, за които е бил разпитван на досъдебното
производство и БРС законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на основание на която е приобщил към
доказателствата по делото показанията му от досъдебното производство в цялост. Наказателно-процесуалният
кодекс не разграничава достоверността на доказателствените материали в
зависимост от фазата на наказателния процес, в която са допуснати и събрани.
Щом са законосъобразно приобщени съгласно изискванията на закона,
доказателствените материали от досъдебното производство имат същата
доказателствена стойност, както и тези, събрани в хода на съдебното следствие.
След приобщаването и проверка на депозираните на досъдебното производство
показания по предвидения процесуален ред съдът има суверенното право да ги
прецени за истинни, да им гласува доверие и да основе върху тях осъдителните си
изводи. Точно така е постъпил първостепенният съд и с основание е приел за
истина казаното от св. И. С. на досъдебното производство. И настоящият въззивен
състав гласува доверие на първоначалните показания на св. И. С. от 27.10.2018
г., тъй като счита, че същите по съдържание са максимално информативни и в тях
св. И. С. пресъздава с подробности конкретиката, сочеща: че на инкриминираната
дата пристигналият около обяд на Летище – Бургас самолет (идващ от Финландия, в
който е пътувала св. К.) е бил разтоварен от подсъдимия Г.Л. и свидетелите П. М.,
И. С. и И. С., като четиримата били охранявани от свидетеля Д. Т.; че първоначално
е било разтоварено голямото багажно отделение на самолета, като в него се
качили св. П. М. и подсъдимият Л., придружавани от охранителя Т., а долу до
лентата, по която се спускали багажите били свидетелите И. С. и И. С.; че след
това е било разтоварено отделението на малкия багажник на самолета, в което
отишли св. И. С., св. П. М. и подсъдимият Л., а св. И. С., заедно с охранителя
Т., се намирали на пистата до вагончетата с багаж; че след като приключили с разтоварването
на багажа от двете отделения на самолета, бил докаран нов багаж от друг
служител с друго „елче“, който нов багаж те натоварили в същия самолет; че след
като приключили с натоварването на новия багаж, товарачите се придвижили посредством
„елче“ до служебното помещение за почивка, като св. И. С., св. П. М. и
подсъдимият Л. първи влезли в стаята за почивка, а св. И. С. останал да оправя
празните вагони; че малко по-късно, когато св. И. С. влязъл в стаята, видял
тримата си колеги да разглеждат таблет и да търсят в интернет каква е цената му,
и му станало ясно, че тази вещ не е на колегите му, а е била взета от някой от
багажите, които разтоварили от последния самолет.
Непълнотите в спомените на св. И. С. по време на разпита му пред първата
инстанция са обясними с изтеклия период от време от извършване на деянието,
като същите са преодолени с прочитане на показанията от разпита му на 27.10.2018
г., а след надлежното им приобщаване към доказателствената съвкупност св. И. С.
е потвърдил правнозначимото обстоятелство, че когато е влязъл да си вземе
багажа от шкафчето е видял тримата си колеги и таблета.
Въззивният съд преценява показанията на св. И. С., дадени на досъдебното
производство на 27.10.2018 г., като достоверни и предвид тяхната кореспонденция
с показанията на свидетелите Р. и И., с веществените доказателствени средства:
видеозаписи, намиращи се на CD носител, и с експертното заключение на извършената
по делото техническа експертиза.
В свидетелските си показания полицейският служител Р. освен, че
последователно е изложил личните си възприятия за случая, които са в пълна
корелация с показанията на свидетелите К., И. и М., е съобщил също, че относно
лаптопа е провел разговор и със св. И. С., по време на който последният
съобщил, че когато са приключили работа, отишъл в помещението да се облече и
видял колегите си как го разглеждат, и проверяват каква е неговата цена.
Въззивният съд дава вяра на показанията на свидетеля Р., както в частта им, в
която възпроизвежда личните си възприятия по случая, така и в частта, в която
посоченият полицейски служител възпроизвежда при разпита си пред първоинстанционния
съд и разказаното му от св. И. С. относно процесния лаптоп. Действително, в
тази част показанията на св. Р. са производно доказателство. Както правната
доктрина, така и съдебната практика допуска използването на производни доказателства в случаите когато
съдържанието им се използва за проверка на първичните доказателства или за
установяване на доказателствени факти, когато първоизточникът за тези факти е
недостъпен. В конкретния случай позоваването от страна на настоящия въззивен
съд на показанията на св. Р. в частта им, отнасяща се до разказаното му от св.
И. С., е направено именно с цел проверка показанията на последния. При тази
проверка съдът констатира, че показанията на полицейският служител Р. относно
извънпроцесуалните изявления на св. И. С. съвпадат с показанията на св. И. С.
от 27.10.2018 г., дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането
им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, и потвърдени
от св. И. С. в съдебно заседание пред БРС, поради което и същите се оценяват
като достоверни.
При изясняване на значимите за правилното решаване
на делото обстоятелства въззивният съд в пълнота гласува доверие и на
показанията на св. И.. Станала свидетел на
оплакването на св. К. за установената от нея липса на лаптоп от багажа й, св. И.
с подробности разказва кога и къде е възприела излизащите от служебния изход на охраняемата зона „С“ три момчета,
служители на летището (подс. Л., св. П. М. и св. И. С.), едното от които –
подс. Л. държал в ръцете си нещо квадратно, покрито и вързано с ръкавите на
служебната блуза, която вещ била именно преносимият компютър на св. К..
Установените чрез показанията на св. И. фактически обстоятелства
кореспондират и с видеозаписите, намиращи се на CD носител (л. 25, том ІІ от
ДП), експертно проверени чрез извършената по делото техническа експертиза, от
които е видно, че при излизането на подс. Л., св. М. и св. И. С. от служебния изход на охраняемата зона „С“, подс. Л. държи
в ръцете си предмет, покрит с дреха.
Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на версията, поддържана от свидетелите П. М. и И. С., и от подс. Л., че процесният преносим
компютър е бил намерен от тях под седалката на едно от „елчетата“, едва след
като тримата се качили в него, за да се придвижат от стаята за почивка към
изхода на охраняемата зона „С“. Тази версия се опровергава от показанията на
св. И. С., които първата и настоящата въззивна инстанция намират за достоверни,
и от които се установява, че още когато той е влязъл в стаята за почивка
(непосредствено след като са разтоварили самолета, пристигнал от Финландия), е
видял тримата си колеги да разглеждат таблет (така е възприел
отделяемият монитор на лаптопа) и да търсят в интернет каква е
цената му. Същевременно с оглед данните, изводими от показанията на св. И. С.,
че процесният лаптоп се е намирал във фактическата власт на подс. Л., св. П. М. и св. И. С. още
докато тримата са били в стаята за почивка, въззивният съд приема, че разпитаните в качеството на свидетели П. М. и И. С. са заинтересовани от изхода на делото лица, поради което и намира за
недостоверни показанията им, в частта, в която поддържат защитната версия на
подсъдимия за случайно намиране на преносимия компютър
под седалката на едно от „елчетата“.
Всички писмени доказателства и доказателствени средства, въз основа на
които първостепенният съд е основал своите доказателствени изводи, правилно и
законосъобразно са приобщени чрез тяхното прочитане по реда на чл. 283 от НПК
към доказателствената съвкупност, събрана по делото.
Правилно и законосъобразно са приобщени и извършените на досъдебното
производство експертни заключения, като ясни и обосновани, изготвени от
компетентни вещи лица. По отношение на експертните заключения и тяхната
процесуална годност страните не правят възражения и след като въззивният
съдебен състав също не намери причини за игнорирането им от доказателствения
обем, изцяло възприе изводите на първоинстанционния съд относно изводимите от
тях факти.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че по отношение на
другата вещ, предмет на обвинението, освен данните, съдържащи се в показанията
на св. К., че след като се прибрала в гр. Варна и огледала подробно багажа си,
установила, че от куфара липсват и слънчеви очила, марка „Долче и Габана“,
които държала в кожен калъф, по делото не са налице други доказателствени
източници, от които да се направи извод за осъществено противоправно деяние с
предмет посочените очила и участието на подсъдимия Л. в него.
С оглед изложеното настоящата въззивна инстанция приема, че
първоинстанционният съд е направил изводите си за доказаност на авторството въз
основа на комплексното и съвкупно съпоставяне и при внимателен анализ на всички
доказателствени източници.
Настоящият съдебен състав не установи твърдяното от жалбоподателя нарушение
на материалния закон. В рамките на установените правнозначими факти деянието на
подсъдимия Л. с предмет преносим компютър, собственост на св. К., правилно е
било квалифицирано като престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща
два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа
власт върху вещта от страна на дееца. Действително, в разглеждания случай от
събраните по делото доказателствени материали, не се установява, че именно
подс. Л. със свое действие е осъществил първия акт на кражбата, прекъсвайки владението
на св. К. върху процесната вещ. Комплексната оценка на доказателствените
източници по делото обаче налага единствено възможният извод, че прекъсването
на фактическата власт върху процесната вещ е осъществено по време на
разтоварване на багажите от малкия багажник на самолета, в който времеви
отрязък в това отделение са се намирали само тримата товарачи – подс. Л., св. П.
М. и св. И. С., което действие не е било забелязано от охранителя Д. Т. и от
св. И. С., тъй като двамата по това време са били на пистата до вагончетата с
багаж. Към този момент кражбата на преносимият компютър все още не е била
довършена, предвид на това, че не е била установена трайна фактическа власт върху
тази вещ, даваща възможност за безпрепятственото разпореждане с нея. На
следващо място от несъмнено установеният факт по делото, изводим от
кредитираните от първата и от настоящата въззивна инстанция показания на св. И.
С., че влизайки в стаята за почивка (непосредствено след като са разтоварили
самолета, пристигнал от Финландия), той е видял тримата си колеги да разглеждат
таблет (така е възприел отделяемият монитор на лаптопа) и
да търсят в интернет каква е цената му, се налага извода, че преди довършване
на кражбата на тази вещ, същата се е намирала във фактическата власт на подс. Л.,
св. П. М. и св. И. С. още докато тримата са били в стаята за
почивка. Неоспорим установен факт по делото е и самостоятелното поведение на
подсъдимия Л., изразило се в това, че при излизането на тримата (подс. Л., св.
М. и св. И. С.) от служебния изход на охраняемата зона „С“ и
насочвайки се към служебния паркинг именно подс. Л. държал в
ръцете си процесният лаптоп, който бил покрит със служебна блуза. Едва в този
момент и с тези си действия подсъдимият Л. е довършил изпълнителното деяние, а
заедно с това и цялото престъпление кражба. По този начин е реализирал
поведение, с което е осъществил обективните и субективните признаци на
престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.
Обстоятелството, че в случая срещу подс. Л. не е повдигнато от
прокуратурата обвинение за това престъплението кражба да е извършено в
съучастие с други лица, не е пречка за осъждането му по чл. 194, ал. 1 от НК.
Съдът няма правомощието да се намесва в начина, по който прокуратурата
упражнява компетентността си да привлича към наказателна отговорност лица,
поради което фактът, че за извършената кражба на преносимия компютър,
собственост на св. К., не са обвинени и други лица (наказателното производство
срещу П. М. и И. С. е било прекратено от прокурора), не е основание за отпадане
на отговорността на подсъдимия за извършената в съучастие кражба.
Що се отнася до другата инкриминирана вещ – слънчеви очила, марка „Долче и
Габана“, поставени в кожен калъф, на стойност 200.00 (двеста) лева,
законосъобразно първата инстанция е признала подсъдимия Л. за невинен и го е
оправдала по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал.1 от НК с предмет
посочените очила, тъй като по делото не са налице достатъчно доказателства, от
които да се направи извод за осъществено противоправно деяние с предмет
посочените очила и участието на подсъдимия Л. в него.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, налагайки на
подсъдимия явно несправедливо наказание. Отчетени са конкретната обществена
опасност на дееца и спецификата на реализираната от него престъпна дейност,
чистото му съдебно минало, младата му възраст и добрите му характеристични
данни, изведени от трудовата ангажираност и продължаващо обучение в УНСС.
Съвкупната обективна преценка на изложените по-горе обстоятелства, препятства
определяне на наказанието в лимитираната от чл. 55 НК санкционна рамка. Същите
не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или
изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, при задължително
констатирана несъразмерна тежест на най-лекото, визирано в особената
материалноправна норма наказание, поради което и не мотивират определяне на
наказание по визираните правила.
Така при правилна оценъчна дейност на БРС по обстоятелствата от кръга на
чл. 54 НК, спрямо подсъдимия е постановена справедлива присъда, с налагане на
наказание към минимума, предвиден в чл. 194, ал. 1 НК, а именно лишаване от
свобода за срок от една година, като не се констатира необходимост от
намаляване на отмереното наказание.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. За постигане на целите по
чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подс. Л., не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното наказание от една година лишаване от свобода. Те
могат да бъдат постигнати и с отложеното му изпълнение за подходящата
продължителност от три години.
В обобщение на така извършената въззивна проверка
настоящият съдебен състав намери жалбата за неоснователна, като същевременно счете,
че не са налице основания за изменяване или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Първоинстанционната присъда е обоснована и постановена съобразно закона, поради
което следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 178/12.11.2019 г., постановена по НОХД № 3284/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.