Номер 29330.10.2020 г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – П.I Граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20205200500602 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1045 от 16.07.2019г. постановено по гр.д.
№4487/2018г. по описа на същия съд, е прието за установено, че Г. Я. Г. , ЕГН-**********,
от гр.П., ул.“П.И.Б.“,бл.10, вх.“Б“,ет.6, ап.42, дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис
сграда Л., ет.2, офис 4,представлявано от Н.Т. С. и М.Д.Д., чрез пълномощника Б.Н.Р.-
юрисконсулт, следните суми:400лв представляващи главница; 70.16лв представляващи
договорна лихва от 16.12.2016г. /падеж на първата неплатена вноска/ до 13.08. 2017г. /падеж
на последната вноска/; 189лв-такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит за периода 16.12.2016г. до 13.08.2017г. /падеж на последната вноска/; 125лв такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 70лв такса разходи за дейност на служител;
189лв неустойка за периода 16.12.2016г. до 13.08.2017г./падеж на последна вноска/; 34.25лв
представляваща лихва за забава за периода 17.12.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от подаването на
заявлението-30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото
решение ответникът Г. Я. Г. е осъден на заплати на ищцовото дружество „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД разноски по ч.гр.д.№1617/2018г. по описа на РС-П.—25лв ДТ
и 75лв за юрисконсултско възнаграждение; разноски за исковото производство-държавна
такса от 43.08лв, 300лв депозит за вещо лице и 350лв юрисконсултско възнаграждение, а в
полза на РС-П. сумата от 250лв за държавна такса.
С определение №2745 от 24.09.2019г. постановено в производство по чл.248 от ГПК по
същото дело са оставени без уважение молбата на ответника; изменено е по реда на чл.248
от ГПК решението в частта за разноските за ДТ платими от Г. Я. Г. в полза на РС-П. от
250лв на 306.92лв; оставено е без уважение искането на АСВ ЕАД по реда на чл.247 от ГПК
1
за сумата от 250лв представляващи сторените в исковото производство разноски от
последната за възнаграждение за особен представител и е оставено без разглеждане като
просрочено искането на Агенцията за изменение на решение №1045 от 16.07.2019г. в частта
за разноските по чл.248 от ГПК за присъждане на възнаграждение за особен представител в
размер на 250лв .
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от назначения на ответника Г. Я. Г.
особен представител адв.Г.Г. от АК-П. в частите в които е прието, че Г. дължи на ищцовото
дружество неустойка от 189лв, такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит от 189лв, такса разходи за събиране на просрочени вземания-125лв, такса разходи за
дейност на служител-70лв, с искане да бъде отменено в тези части ведно с присъдените за
тези искове разноски по делото, с доводи за порочност за неправилно, необосновано,
постановено при неправилно прилагане на материалния закон и нарушаване на опитните
правила при преценка на фактическия и доказателствен материал. Доводите и възраженията
във въззивната жалба повтарят изложените такива в отговора на исковата молба и в
представената писмена защита, и поддържани в хода в производството пред първата
инстанция. Като неправилни се определят мотивите на съда, с които са отхвърлени
възраженията за нищожност на клаузите от договора, като е приел, че в тежест на ответника
е да представи доказателства за наведените твърдения в негова полза;че с направеното
възражение е оспорена дължимостта на сумите за неустойка, такса за експресно разглеждане
на кредита и за разходи за събиране на просрочени вземания и за дейност на служител,
съгласно Тарифа на „В.К.“ ООД,като по тези възражения са изложени аргументи при
съобразяване с изискванията на материалните закони на ЗЗП и ЗПК, както и оспорени
типови клаузи на договора върху които потребителят не е могъл на влияе.В тази връзка се
излага и довод за неразпределена доказателствена тежест на подлежащите на доказване
факти и неуказване на ответника, за кои твърдени факти не сочи доказателства. Коментира
се, че съгласно чл.146 ал.4 и чл.147а от ЗЗП тежест на ищеца е доказването на
индивидуалното договаряне на клаузи от договора, както и запознаването на заемателя и
съгласието му с общите условия по договора и получаването им при подписване на
договора; че ищецът не е доказал такова индивидуално договаряне по договора, доколкото
не са ангажирани и представени по делото доказателства извън самия договор, а именно-
предложение за сключване на договор, стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя за приемане, че той е предварително запознат и е приел
условията на договора, както и непредставени общи условия приложими към договора за
паричен заем,подписани от страните и от които да е видно, че заемателят се е съгласил с тях.
Според жалбоподателят съдът неправилно е приел наличие на индивидуално договаряне на
условията по договора за кредит само поради факта, че ответника е положил саморъчния
подпис на всяка една от страниците по договора.Поддържат се изложените доводи пред
първоинстанционния съд и направените възражения за нищожност и неравноправност на
договорни клаузи, а именно-възражение за нищожност на клауза за неустойка по чл.4 ал.2 от
договора за кредит,като неравноправна съгласно чл.143 т.5 от ЗЗП и по аргумент на чл.26
ал.1 от ЗЗД, досежно неустойката, обезпечаваща изпълнението и служеща като обезпечение
2
на вредите от неизпълнението, като нищожността й е налице когато условията при които е
договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В тази връзка се коментира, че размерът на
неустойката от 189лв е почти в размер на половината от размера на заетата сума от 400лв,и
по този начин тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция,
доколкото вредите на кредитора при ДПК са свързани със забава при връщане на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното
използване и разходите по събирането им; че уговорената неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуално такива от непредставяне на
обезпечение /чрез поръчителство или банкова гаранция/; че от неизпълнението на това
задължение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка и че тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.Като
следващ довод се изтъква, че тази неустойка е предвидена да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита; представлява добавък
към възнаградителната лихва и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и би представлявала и печалбата на
заемодателя.Твърди се, че изискването за обезпечение на задължение за всяка закъсняла
вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия
размер,което да отговаря на изискванията, създаващи значителни затруднения за
изпълнението им противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката по чл.4 ал.2 от договора; че нормално както
разходите на търговеца,така и печалбата му,би следвало да са включени в посочения в
договора годишен процент на разходите в размер на 49.50% и че именно възнаградителната
договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но че в случая клаузата по чл.4 от
договора въвежда още един сигурен източник на доход за икономически по-силната страна;
че според начина на уговореното плащане на неустойката като част от всяка погасителна
вноска, неустоечната клауза заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита, определени по чл.19 ал.4 от ЗПК. Изводът на жалбоподателят е, че по
този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни плащания, чиято
цена не е включена в определения ГПР и води до драстично увеличение на тежестта на
задължението на заемателя по договора за кредит, предвид на това, че размерът на
неустойката е равен почти на половината от отпуснатата в заем сума.
Като второ основно възражение жалбоподателят сочи неоснователност и недължимост от
потребителя на сумата от 125лв такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70лв-
такса разходи за дейност служител по Тарифата на „В.К.“ ЕООД, която е неподписана от
заемателя;че процесните суми не са посочени в договора и по аргумент на чл.10 ал.2 от ЗПК
не се дължи плащане, а от друга страна съобразно чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
3
изисква от кредитополучателя заплащане на такси и комисионни за действия свързани с
усвояване и управление на кредита.
На трето място се оспорва като неоснователна и недоказана претендираната от ищеца сума
в размер на 189лв, посочена в чл.2 ал.3 от договора, представляваща такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, поради непредставени доказателства-
предложение за сключването на договор за паричен заем и СЕФ, предоставени
предварително на заемателя и посочващи индивидуалните условия по бъдещия паричен
заем с които заемателят предварително да се е запознал и да е декларирал, че приема всички
условия посочени в преддоговорната информация, в това число и че е заявил изрично и е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за одобрение на паричен заем /съгласно чл.1, ал.1, ал.2 и ал.3 от договора за
паричен заем/.Твърди се, че за декларацията на потребителя, че е запознат със СЕФ, в
тежест на заемодателя е да установи предварителното предоставяне на формуляра и
разясняване на условията на договора, респективно конкретните оспорени като нищожни
клаузи.Отново се повтаря от жалбоподателя, че поради неангажираност на други
доказателства извън самия договор, не е установено от ищеца индивидуално договаряне и
са налице предпоставките за преценка неравноправността на посочените клаузи по договора.
Моли да се отмени решението в обжалваните части поради нищожност и неравноправност
на договорни клаузи и се отхвърли иска по отношение на неустойка от 189лв; такса
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит-189лв; такса разходи за събиране
на просрочени вземания-125лв ;такса разходи за дейност на служител-70лв и се приеме за
установено, че потребителят дължи на кредитора 400лв главница, договорна лихва от
16.12.2016г. до 13.08.2017г. от 70.16лв, лихва за забава от 34.25лв от 17.12. 2016г. до датата
на подаване на заявлението в съда и законна лихва върху главницата от 30.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, съответно да се редуцират разноските съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
„АСВ“ЕАД, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че съдът е
постановил законосъобразно решение,като е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства,че са недоказани твърденията на жалбоподателя по отношение на
претендираната неустойка, която е договорена свободно от страните, не е прекомерна, не
противоречи на принципите за справедливост, не излиза от пределите на обезпечителната,
обезщетителна, а и санкционна функция; че тя е дължима предвид необезпечаването на
кредита от потребителя по указания начин, съгласно чл.4 ал.2; че размерът на неустойката е
начислен на основание чл.11 от ДПК и че тя е уговорена с оглед неизвършване на детайлно
проучване на имущественото състояние на потребителя. Коментирано е и знанието на
потребителя и запознаването му с Тарифата на „В.К.“ ООД за дължимите такси в случай на
забава в плащанията на потребителя, като е посочена методиката за определяне на
таксата,която не може да бъде по-голяма от 125лв.Счита че потребителят дължи както
изплащане на еднократна такса от 70лв по тарифата за разходи за събиране на просрочени
вземания като дейност на служител по събиране на вземането,като задължението на
4
потребителя се свързва със свободно изразена воля при подписване на договора.Коментира
се в случая и неприложимост на разпоредбата на чл.10а ал.1 и ал.4 от ЗПК и се изтъква
довод, че начислените такси и комисионни по договора не представляват действия по
управление на кредита , а се касае за неправомерно поведение на длъжника след изразено
съгласие за събиране на допълнителни такси за разходи.Коментират се събраните по делото
доказателства и установеното по делото сключване на договора, прехвърляне на вземането
чрез цесия на ищеца, изпълнение на задължението на кредитора да отпусне паричен заем,
установена дължимост на неплатените по договора суми в резултат на депозирано
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза.Моли да се потвърди
обжалваното решение.
Страните не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Постъпила е частна жалба от адв.Г.Г. като особен представител на Г. Я. Г. против
определение №2745 от 24.09.2019г. постановено в производство по чл.248 от ГПК по
същото дело , с искане да бъде отменено по отношение увеличаване на дължимата сума от
ответника Г. като държавна такса от 250лв на 306лв и да бъде изменено решението на РС-П.
в частта за разноските и се отмени осъждането на ответника да заплати по сметка на РС-П.
държавна такса от 250лв, тъй като същата е неприложима съгласно ТДТССГПК. Изложени
са доводи, че присъдената крайна сума от 306лв не е съобразена с действително внесените
държавни такси от ищеца, които са му присъдени с решението, както и изчисленията
направени от исковия съд несъответстват на закона.
Моли да отмени определението и се измени решението в частта за разноските като се отмени
присъждането на сумата от 250лв като държавна такса платима от частния жалбоподател по
сметка на РС-П..
Няма постъпил отговор на частната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на Г. Я. Г. и постъпилия писмен отговор срещу нея и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240,
чл.79, с чл.99 ал.1 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба против Г. Я. Г. с посочен адрес и ЕГН, ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, /„АСВ“ ЕАД /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.С.,
бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М.Д.Д.,
твърди, че по силата на цесия от 22.01.2013г. и подписано на 06.07.2017г. Приложение 1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „В.К.“ ООД и
„АСВ“ ООД, вземането на „В.К.“ ООД ответника Г.Г. , произтичащо от договор за паричен
заем №5315670 от 16.11.2016г. е прехвърлено в собственост на цесионера с всички
привилегии и обезпечения, с изрична клауза в договора за правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че АСВ АД и правоприемника й
АСВ ЕАД са правоприемници на АСВ ООД, като цедента „В.К.“ ООД, упълномощило
цесионера „АСВ“ АД за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.Такова
5
уведомление било изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне /изх.№УПЦ-П-
ВИВ/5315670 от 11.07.2017г., но същото не било доставено поради непотърсването му от
получателя.Второто изпратено писмо със същото съдържание от 08.10.2018г. също било
недоставено поради ненамиране на получателя на адреса.Позовавайки се на съдебна
практика на ВКС на РБ/решение №3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г., І т.о. и решение
№123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/09, ІІ т.о./ ищецът посочва, че прилага към ИМ
уведомление от цедента към длъжника за извършената цесия,което да бъде връчено от съда
на адресата за приемане на надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 от
ЗЗД и пораждащо действие за длъжника, включително и в хипотеза на надлежно връчване
по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Твърди ищецът, че на 16.11.2016г. между „В.К.“ ООД като
заемодател и Г. Я. Г. като заемател, бил сключен договор за паричен заем №5315670
съгласно клаузите на ЗПК,при постигнато съгласие между страните на основане
предложение за сключване на договор, предварително предоствен на заемателя Стандартен
европейски формуляр/СЕФ/ и при прилагане на общите условия /ОУ/ на договорите за
паричен заем/ДПЗ/ Viva Plan Plus30, сключвани от „В.К.“ ООД, в сила към датата на
сключване.Съгласно ДПЗ заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя
на заемната сума от 400лв, а заемателят се задължил да я върне ведно с договорната лихва
от 70.16лв на 9 /девет/ равни месечни погасителни вноски –първа вноска на 16.12.2016г. и
последна- 13.08.2017г. при общ размер на плащанията от 470.16лв. Предаването на заемната
сума се удостоверявало с факта на подписването на договора за заем.Според договора и
Тарифата на „В.К.“ ООД относима към ДПЗ, при забава в плащането на погасителна
вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава, заемателят дължал на кредитора
заплащането на 10лв, а на единадесетия и двадесет и петия ден сумата от 15лв, като
максималния размер на начислените разходи не можел да превишава 75лв за заемни суми в
размер на 300лв, 125лв за заемни суми в размер на 400лв и 175лв заемни суми от 500 до
1500лв. Процесните суми при забава се начислявали за да покрият направените от кредитора
заемодател разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събирането на просрочени вземания. В тази връзка се твърди, че
на ответника били начислени такса разходи за събиране на просрочени вземания от
125лв.Твърди се, че страните са се договорили при забава на плащането на която и да е
погасителна вноска,включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 57
календарни дни, на 58 ден забава заемателя да дължи на заемодателя плащането на
еднократна сума в размер на 70лв за разходи за събиране на просрочени вземания,
включващи ангажиране на лице/служител което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането и такъв разход бил начислен на длъжника Г.. Твърди се на следващо
място, че длъжникът съгласно клаузите на ДПЗ се задължил в 3-дневен срок от
подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, изразяващи се в поръчител-физическо лице, което да предостави на заемателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3дни от деня на предоставяне и да
отговаря на изискванията-да е навършило 21г., да работи по безсрочен трудов договор;да
има минимален стаж при настоящия си работодател от 6месеца и минимален осигурителен
6
доход в размер на 1000лв; през последните 5г. да няма кредитна история в ЦКР или да има
кредитна история със статус не по-лош от 401“Редовен“; да не е поръчител по друг ДПЗ и да
няма сключен ДПЗ в качеството си на заемател , или валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на заема,в размер на цялото задължение на заемателя по
договора,която да е валидна за целия срок на ДПЗ; Твърди ищецът, че предвид
непредставянето от страна на заемателя на исканите обезпечения, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 189лв, плащането на която по постигнато между
страните споразумение е разсрочено на 9равни погасителни вноски,всяка в размер на 21лв,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по ДПЗ. Твърди се още, че
подписвайки договора, заемателят е заявил, че е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на заема,
предоставян от кредитора, като за извършената в тази връзка от последния допълнителна
услуга по експресното разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължал такса в
размер на 189лв, плащането на която по постигнато между страните споразумение е
разсрочено на 9равни погасителни вноски,всяка в размер на 21лв, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по ДПЗ, при което плащаната погасителна вноска става
94.24лв и включва вноските по кредите, вноската по неустойката и вноската по таксата за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.Освен това длъжникът дължал и
законна лихва за всеки ден забава при забавено плащане на някоя от погасителните вноски,
уговорени в договора и в случая такава била начислена за периода 17.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 34.25лв.Твърди се, че длъжникът не е извършил
плащане по дължимия паричен заем към дружеството въпреки поканите и разсрочването
му.Твърди се още, че към момента непогасената част от задължението на длъжника Г. Я. Г.
по ДПЗ №5315670 е в общ размер на 1077.41лв, от които главница от 400лв; договорна
лихва от 70.16лв; неустойка от 189лв; такса експресно разглеждане на исконето за
отпускане на кредит-189лв; такса разходи за събиране на просрочени вземания-125лв,; такса
разходи за дейност на служител-70лв, лихва за забава от 34.25лв.За процесното вземане
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
като по образуваното в тази връзка ч.гр.д.№1617/2018г. Пазарджишкият районен съд издал
исканата заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление и последвало предявяване на настоящия иск.
Моли да се признае за установено по отношение на длъжника Г. Я. Г. , че същият дължи на
„АСВ“ЕАД следните суми: главница от 400лв; договорна лихва от 70.16лв за периода
16.12.2016г./падежа на първата неплатена вноска/ до 13.08.2017г. /падежа на последната
вноска/; неустойка от 189лв за периода 16.12.2016г. до 13.08.2017г; такса експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит-189лв за периода 16.12.2016г. до
13.08.2017г.; такса разходи за събиране на просрочени вземания-125лв,; такса разходи за
дейност на служител-70лв, лихва за забава от 34.25лв. за периода 17.12.2016г. до подаването
на заявлението в Районен съд -П., ведно със законната лихва от подаването на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.Претендира присъждане на разноски в
заповедното и в исковото производство.
7
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.Г. чрез назначения му
на разноски на ищеца особен представител по реда на чл.47 ал.5 от ГПК адв. Г.Г. от АК-П.,
в който исковата претенция се оспорва по основание. Твърди се, че ответника има
качеството на потребител съгласно §13 т.1 от ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на
финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от ЗКИ и е търговец съгласно §13 т.2 от
ДР на ЗЗП. Като първи довод се поддържа, че кредиторът „В.К.“ООД няма право да
прехвърля вземането си тъй като договорът и законът не позволяват това -чл.99 ,л.1 ЗЗД във
връзка с чл.26 ал.1 от ЗПК. Поддържа, че спрямо договора за потребителски кредит са
приложими нормите на чл.143-148 от ЗЗП,като е налице неравноправна клауза по т.15 на
чл.143 относно възможността без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя.Коментира се чл.3 от ДПК и предвиденото в него, че заемодателят има право
по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице, включително и да
заложи вземането си в полза на трето лице като нормата се тълкува в смисъл, че
заемодателят може да цедира вземането си по него без да иска преди това съгласието на
ответника-заемател, поради което се навежда извода, че клаузата по чл.3 е неравноправна,
защото позволява на кредитора да прехвърли вземането си без съгласието на ответника-
потребител, а изрично съгласие на ответника не е обективирано в подписания договор.
Оспорва се материално-правната легитимация на ищеца да търси изпълнение по ДПК
поради ненадлежното уведомяването на ответника за надлежно извършената цесия и
недостигането до него на уведомлението, като счита за недопустимо връчването на такова
уведомление на особения представител на длъжника което няма за последица уведомяването
на длъжника поради липса на представителна власт на особения представител да получава
материално-правни изявления, адресирани до ответника. На трето място, направено е
възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК като неравноправна
съгласно чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП тъй като условията при които е договорена влизат в
противоречие с нейните функции и с принципите за справедливост на гражданските и
търговските взаимоотношения съгласно ТР №1 от 15.06. 2010г. по тълк.д.№1/2009г. на
ОСТК на ВКС защото по размер неустойката е почти равна на ½ от размера на заетата сума,
явява се прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция; че вредите на кредитора
при ДПК са свързани със забава при връщане на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събирането им; че
уговорената в случая неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение/чрез поръчителство или
банкова гаранция/; че от неизпълнението на това задължение не настъпва вреда за
кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка; че тази
неустойка е санкционна по характера си защото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението; че е предвидено същата да се кумулира
към погасителните вноски с което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита; че с факта на включването й в
8
погасителната вноска по описания начин, тази неустойка по същество е добавък към
възнаградителната лихва на търговеца-заемодател и го обогатява неоснователно защото
именно лихвата би се явила цена на услуга по предоставения заем и в този смисъл
представлява печалбата на заемодателя. Изложени са и значителни трудности от фактическо
естество за потребителя във връзка с изискванията поставени от кредитора към
обезпечаването на дълга от заемателя и изпълнението на тези изисквания,което противоречи
на принципа на добросъвестността и цели според ответника да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката по чл.4., ал.2 от договора. Счита, че както разходите на
търговеца така и печалбата му следва да са включени в посочения размер на ГПР от 49.50%
и че именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но че в
случая клаузата на чл.4 по договора /неустойка при необезпечаване на кредита/ въвежда още
един сигурен източник на доход за икономически по-силната страна; че по начина на
уговореното плащане на неустойката/като част от месечната погасителна вноска/,
неустоечната клауза заобикаля закона като въвежда допълнителни разходи, недопустими по
закон и надхвърлящи значително допустимите такива, съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, с което
реално се оскъпява кредита заради предвидените допълнителни плащания и чиято цена не е
включена в определения в ДПК ГПР, като се увеличава драстично тежестта на задължението
на заемателя.Оспорват се от ответника като недължими разходите по събиране на
просрочени вземания от 125лв и такси –разходи за дейност на служител от 70лв по
Тарифата на „В.К.“ ООД, неподписана от длъжника тъй като тези суми не са посочени в
договора и по аргумент на чл.10 ал.2 от ЗПК за тях не се дължи заплащане съгласно чл.10а
ал.2 от ЗПК; че кредиторът не може да изисква от кредитополучателя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Оспорена е и
претендираната от ищеца-цесионер такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит от 189лв поради непредставени предварително на страната
доказателства-предложение за сключване на ДПЗ и СЕФ, посочващи индивидуалните
условия по бъдещия паричен заем с които заемателят предварително да се е запознал и да е
декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация. При
условията на евентуалност се излагат доводи за нищожност на ДПК поради неспазени
изисквания на чл.10 ал.1,чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20, чл.12 т.1 и т.9 от ЗПК във връзка с чл.22
от ЗПК, като се твърди, че погасителният план няма изискуемото се по закон съдържание, а
именно разбивка на вземането по пера-главница, договорна лихва и допълнителни
разходи/такси/, на задължението на кредитополучателя, липса на информация за това каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи /такси/ се погасява с всяка
отделна погасителна вноска и как се формира размерът на погасителните вноски. И че
липсата на тези данни поставя в невъзможност потребителят да разбере с извършените от
него плащания каква част от задължението по кредита се погасява и каква част остава
дължима, поради което ответникът счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.23 от
ЗПК, тоест потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
други разходи, тоест при така развитата теза от ответника следва да се приеме, че той
признава, че дължи реално на кредитора поне размера на главницата съизмерима с чистата
9
стойност на кредита. Моли да се отхвърлят исковете.
Установява се, че на 02.05.2018г. от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е
инициирано пред Пазарджишки районен съд заповедно производство с искане да бъде
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника
и настоящ ответник в исковия процес Г. Я. Г. от гр.П. за парично вземане, в размер на
400лв главница, договорна лихва от 70.16лв за периода 16.12.2016г./падеж на първата
неплатена вноска/ до 13.08.2017г. /падеж на последната вноска/; такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит от 189лв за периода 16.12.2016г. до
13.08.2017г./падеж на последна вноска; такса разходи за събиране на просрочени вземания
от 125лв; такса разходи дейност на служител от 70лв; неустойка от 189лв за периода от
16.12.2016г. до 13.08. 2017г. /падеж на последна вноска/; лихва за забава от 34.25лв за
периода от 17.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Като
обстоятелства на които се основава претенцията, в т.9 буква“в“ от заявлението е посочено,
че паричното вземане е по задължение по договор за паричен заем №5315670, сключен
между „В.К.“ ООД и Г. Я. Г. на 16.11.2016г., което вземане в последствие прехвърлено от
страна на кредитора в полза на „АСВ“ ООД, /правоприемник на който е „АСВ“ АД и
понастоящем „АСВ“ ЕАД/, по силата на Приложение №1 от 06.07.2017г. към Рамков
Договор за продажба на вземания/цесия/ от 22.01.2013г. В т.12 от заявлението като
обстоятелства, от които произтича вземането от заявителя е посочено, че съгласно
подписаното Приложение 1 към Рамковия договор за цесия, вземането на „В.К.“ ООД,
произтичащо от ДПЗ №5315670 от 16.11.2016г. е прехвърлено в собственост на „АСВ“ ООД
ведно с всички привилегии и обезпечения при съдържаща се в договора изрична клауза,
уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, и за което
прехвърляне длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо.
Изложени са обстоятелства, че ДПЗ е сключен на 16.11.2016г. при спазени разпоредби на
ЗПК, на основание предложение на заемателя за сключване на договора, предварително
предоставен СЕФ и приложимост на ОУ към ДПЗ,VivaPlanPlus30.Посочени са съществените
характеристики на ДПЗ-предаване от дружеството заемодател и получаването й от
заемателя Г. с факта на подписването на договора на заемна сума от 400лв, срещу
задължение да я върне ведно с договорна лихва от 70.16лв, на 9/девет/равни месечни
погасителни вноски от 16.12.2016г. и с падеж на последната погасителна вноска на
13.08.2017г., при договорен общ размер на плащанията от 470.16лв; начислени разходи от
125лв за покриване направени разходи на заемодателя за телефонни разговори, изпращане
на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочени вземания при забава
на плащанията на погасителната вноска; еднократна сума от 70лв при забава на плащането
на която и да е погасителна вноска/главница и договорна лихва/ с повече от 57 календарни
дни, дължима на 58-мия ден забава, представляваща направени разходи за събиране на
просрочени вземания за ангажиране дейността на лице/служител, осъществяващ и
администриращ дейността по събиране на вземането; начислена неустойка за неизпълнение
на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение на задълженията си по
10
договора-поръчител физическо лице отговорящ на точно определении критерии вписани в
договора или банкова гаранция, издадена след усвояване на кредита, валидна за целия срок
на договора, покриваща целия размер на задължението на заемателя, в размер на 189лв,
разсрочена на 9равни вноски, всяка в размер на 21лв, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по ДПЗ; такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за паричния заем,разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 21лв,
включени в размера на месечната погасителна вноска и дължими на падежните дати на
погасителните вноски или погасителната вноска е в общ размер на 94.24лв, включваща
вноската по кредита, вноската по неустойката, вноската по таксата за експресно разглеждане
на искането за отпускане на кредит; лихва при забава на плащанията на която и да е
погасителна вноска, съизмерима със законната лихва за периода от 17.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда, при общ размер на начислената лихва от 34.25лв или общо
сумата от 1077.41лв, от която 400лв главница; 70.16лв договорна лихва; неустойка от 189лв;
такса за експресно разглеждане на искането за кредит-189лв;такса за събиране на
просрочени вземания от 125лв; разходи за дейност на служител от 70.00лв, лихва за забава
от 34.25лв ;законна лихва от датата на депозиране на заключението и разноски за
заповедното производство от 100лв.
Установява се, че по образуваното въз основа на така подаденото заявление ч.гр.д.
№1617/2018г. Пазарджишкият районен съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №830 от 04.05.2018г., с която искането е уважено така както е
заявено от кредитора-заявител и е разпоредено на длъжника Г. Я. Г. да заплати посочените
суми в полза на заявителя АСВ ЕАД. Заповедта за изпъленние е връчена на длъжника по
реда на чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление като заповедният съд е указал
на кредитора, че следва да установи вземането си по съдебен ред по реда на чл.415 от ГПК,
като в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК искът е предявен, за което е уведомен и
заповедния съд.
По делото няма спор относно характеристиките и параметрите на сключения договор за
паричен заем, неговите клаузи, уговорените в договора плащания, така както са посочени в
заявлението до заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК; в
исковата молба и в отговора по чл.131 от ГПК; в мотивите на първоинстанционния съд,
изложени към обжалваното решение и от съдържанието на представените в тази връзка
писмени документи-договор за паричен заем, договор за цесия, приложения и други, а
именно - размер на заемната сума от 400лв, срок на договора-от 16.11.2016г. до 13.08.2017г.,
с първа погасителна вноска на 16.12.2016г. и последна на 13.08.2017г., или общо 9
погасителни вноски при годишен лихвен процент по заема от 40.32%, и ГПР от 49.50%.
Изрично в чл.3 ал.1 от ДПЗ №5315670 от 16.11.2016г. е предвидена в съответствие с чл.26
ал1 от ЗПК възможност кредиторът по договора за потребителски кредит да прехвърли
вземането си в полза на трето лице.Тази правна възможност е налице в резултат на
уговорено и постигнато между страните изрично съгласие като е признато от потребителя
чрез изразено от него несъмнено съгласие правото на кредитора да прехвърли по всяко
време от действието на договора правата си в полза на трето лице.Няма уговорено изрично
11
даване на съгласие от потребителя непосредствено преди сключването на договора за цесия,
доколкото такова изискване не поставя разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК която както се
посочи предвижда прехвърлянето на вземането на трето лице да става само и единствено
при предвидена такава възможност в самия договор. В този смисъл не е налице
неравноправна клауза или недействителност на договора на това основание, като цесията е
произвела правното си действие.
Налице е и надлежно прехвърляне на вземането по договора за потребителски
кредит/договор за паричен заем-ДПЗ/ чрез цесия от цедента „В.К.“ ООД и в полза на
цесионера „АСВ“ ООД. От една страна между страните са установени трайни търговски
взаимоотношения във връзка с възможността да бъдат сключвани множество договори за
продажба и прехвърляне на вземания, като в така наречен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.01.2013г. сключен между тези правни субекти са
заложени параметрите и механизма, по който да се осъществяват тези бъдещи цедирания на
вземанията от кредитора /цедент/ на цесионера/нов кредитор/. Този Рамков договор
регламентира възможността за неограничено прехвърляне на такива вземания, които
продавача по него има към различни длъжници-физически лица, като предвижда
сключването на бъдещи договори за цесия по отношение на станали ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем/§2.1/. Рамковият договор
препраща към Приложение №1 в което тези вземания следва да се индивидуализират с
минимално задължително съдържание-чл.2.2, тоест подписаното от продавача и от купувача
Приложение №1, с което е индивидуализирано прехвърленото вземане с посочване на
кредит ID, имена на длъжника, съответно поръчителя/те, ЕГН на длъжника, съответно
поръчителя/датата на договора за потребителски кредит, отпусната главница, общ размер на
задълженията във връзка с потребителския кредит, остатък от дължимата сума към деня на
извършване на цесията, лихва за забава и начислени разходи за събиране на
вземанията,съгласно изрична разпоредба в договора за заем, и че в същност Приложението
представлява договора за прехвърляне на конкретното вземане/цесията/.Между страните е
изразена воля да се прехвърлят нови вземания при спазване условията на Рамковия договор.
В чл.4.7 от Рамковия договор изрично е записано, че за всеки нов договор за прехвърляне на
вземания,сключен чрез попълване на Приложение № 1 продавачът има задължение да
предостави на купувача в 2-месечен срок относимата документация по всеки договор за
паричен заем.От Приложение №3 към процесния Рамков договор, подписано от продавача
„В.К.“ ООД и от купувача „АСВ ООД,имащо значение на документ „Потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД“ се потвърждава извършената цесия на
всички цедирани вземания от „В.К.“ ООД в полза на „АСВ“ ООД по договора за продажба
и прехвърляне на вземанията /цесия/(ДППВ/Ц/), индивидуализирани в приложение №1 от
06.07.2017г., неразделна част от ДППВ/Ц/ от 22.01.2013г.,като вземанията по приложението
са прехвърлени от финансовата институция „В.К.“ ООД на АСВ ООД. Видно от
Приложението №1 от 06.07.2017г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ ДППВ/Ц/,сключен между „Вива Кредит“ ООД и „АСВ“ ООД от 22.01.2013г., /л.17-
л.19/, под №180 е записано, че се прехвърля кредит, индивидуализиран с №5315670 на името
12
на длъжника Г. Я. Г. с посочен ЕГН, сключен от 16.11.2016г., с отпусната главница от 400лв,
общо дължима сума от 848.16лв и остатък от кредита дължим към 06.07.2017г. от 1043.16лв.
Приложението е двустранно подписано от цедента и от цесионера и са постави печати на
търговските дружества. Изготвено е и уведомително писмо от цедента до длъжника Г. Я. Г.
от 11.07.2017г. с което длъжникът се уведомява за извършената цесия и се кани доброволно
да изпълни зъдължението си, което има към новия кредитор цесионера АСВ ЕАД.
Изготвено е и второ писмо от 08.10.2018г. със същото съдържание като е актуализиран
размера на дълга. Факт е, че тези писма не са връчени на адресата, но като приложение към
исковата молба по настоящото дело са връчени на назначения особен представител на
длъжника Г. Я. Г. в лицето на адв. Г.Г. от АК-П., което прави уведомяването за цесията
напълно редовно доколкото няма въведена изрична законова забрана или ограничение за
особения процесуален представител в това си качество по чл.47 ал.6 от ГПК да получава и
да приема и материално-правни изявления, предназначени за страната, която представлява в
процеса във връзка с предмета на спора по делото.
По делото е изслушно заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвено
от експерта Б.Д., което въззивната инстанция напълно възприема като обективно,
обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че
потребителят не е погасил нито една месечна погасителна вноска по ДПК, като към момента
на последната дължима погасителна вноска-13.08.2017г., дължимите суми са - главница от
400лв; договорна лихва от 70.16лв; такса за експресно разглеждане от 189лв, неустойка от
189лв; такси просрочени вземания от 125лв; такса разходи за дейност на служител от 70лв
или общо 1043.16лв, лихва за забава от 16.12. 2016г. до 02.11.2018г. /входирането на
исковата молба/-62.16лв, а за периода 16.12.2016г. до 27.04.2018г./подаване на заявлението
до заповедния съд/-размерът на същата лихва е от 41.16лв.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му
компетентност по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес
за ищеца да установи съществуването на вземането си за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК предвид оспорването на последната.
По същество исковата претенция е частично основателна.
Следва да се отбележи, че предвид параметрите на въззивната проверка съгласно чл.269 от
ГПК очертана във въззивната жалба на ответника по исковете, предмет на разглеждане са
само претенциите за неустойка поради непредставено обезпечение по чл.4 от договора,
таксата за експресно разглеждане на искането за кредит по чл.1, и на разходите по тарифата
на кредитора по чл.12- за такса за дейност на служител и такса разходи за събиране на
просрочени вземания.
Установява се от доказателствата по делото, че между праводателя на ищеца АСВ
ЕАД/цедента „В.К.“ ООД/ и ответника Г. Я. Г. е възникнала валидна облигационноправна
връзка по договор за потребителски кредит/ Договор за паричен заем- №5315670 от
16.11.2016г./, по силата на който заемодателят „В.К.“ ООД е предоставил в заем на Г.
сумата от 400лв, погасявана за срок от 9/девет/месечни вноски. Между страните е
13
уговорено възнаграждение/договорна лихва с фиксиран размер от 40.32%/ чийто размер
видно от заключението на експерта Д. е от 70.16лв, като задълженията не са погасени от
заемателя както към първоначалния кредитор, така и след прехвърляне на вземането/цесия/
в полза на новия кредитор цесионер „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД настоящия
ищец. Според клаузите на договора /чл.1 ал.2-ал.4/ е предвидено заплащане от потребителя
на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит като
допълнителна услуга, в размер на 189лв. Клаузата е нищожна като противоречаща на
разпоредбата на чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит тъй като същата пряко е
свързана с отпускането и усвояването на кредита доколкото заплащането на таксата е
условие за разглеждане на кредита срещу което кредиторът поема допълнителен
ангажимент да разгледа експресно искането,като при неползването на тази услуга от
заемателя е налице пълна неяснота кога, как и в какъв период от време и при какви условия
заемодателят ще се произнесе по искането за заем, тоест липсва вменено задължение за
заемодателя за срока за произнасяне, което води и до съществено неравновесие между
правата и задълженията на страните в правоотношението и представлява и неравноправна
клауза. Освен това липсват данни тази такса да е включена в ГПР съгласно чл.10 ал.2 във
връзка с чл.19 ал.1 от ЗПК. Същата не представлява такса по чл.10а ал.1 от ЗПК защото няма
характеристиките на допълнителна услуга, свързана с договора за потребителския кредит, а
е такса за действие, което трябва пряко да извърши заемодателя за да се стигне
непосредствено до отпускането и усвояването на кредита. При неползване на тази
„допълнителна услуга“ от заемателя, кредиторът реално възпрепятства експресното
отпускане кредита и води до невъзможност бързо да се усвои заема, доколкото няма
предвидена друга опция за заемателя във връзка с усвояването на кредита. Както се посочи,
в същност това не представяла допълнителна услуга, а такса за действие на кредитора по
усвояването на кредита. Освен това по размер тази такса по същество представлява и скрита
печалба за заемодателя тъй като срещу нея последният реално не извърша никакви действия
като допълнителни разходи по отпускането и усвояването на кредита. Фактът, че същата
такса е включена като част от месечната погасителна вноска е основание да се приеме, че в
същност последната има точно такъв характер -скрита печалба за кредитора водеща до
необосновано оскъпяване на кредита във вреда на потребителя съгласно чл.143 ал.2 т.5 от
ЗЗП. В този смисъл вземането по тази клауза като нищожна и неравноправна следва да се
остави без уважение.
По същия начин стои въпроса и за неустойката за забава от 189лв. Нарушена е
материалноправната норма на чл.71 от ЗЗД предвиждаща, че изпълнението на срочното
задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения,
или не му е дал обещаните обезпечения, тоест при недаване на обезпечение от длъжника,
при срочно задължение, кредиторът може само и единствено да трансформира вземането
си в предсрочно изискуемо без обаче да има възможност да претендира неустойка за
недадено обезпечение. Освен това не става ясно тази неустойка реално какви точно вреди
на кредитора обезпечава и от какво точно произтичат.От друга страна при забавено
14
неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит съгласно чл.33 ал.1 от
ЗПК кредиторът има право само на обезщетение за забава, но не и право на други
обезщетения. Дори да се приеме, че има право на неустойка, в случая същата няма нито
обезпечителен нито обезщетителен нито санкционен характер и е прекомерна , доколкото е
необяснимо защо е предвидена в толкова голям размер спрямо размера на отпуснатия
кредит, който представлява близо 47,25% от размера на заема от една страна, а от друга
неустойката за недадено обезпечение е близо с 269.38% повече от печалбата на кредитора,
тоест не става ясно какви точно вреди обезпечава и обезщетява неустойката и как точно са
формирани и защо е толкова голяма разликата между договорната лихва и неустойката.
Отново в случая става въпрос за скрита за кредитора печалба по заема предвид и на
разсрочването й и включването й като част от месечни погасителни вноски по кредита и в
същност последната представлява гарантиран за кредитора доход предвид и на обективната
невъзможност за потребителя да осигури поръчител-физическо лице спрямо което се
поставят толкова рестриктивни и реално неизпълними условия на които да отговаря за да
бъде одобрен за поръчител при положение, че за самия заемател такива условия не се
поставят от кредитора. В този си размер и основанието на което се претендира неустойката
е налице нарушаване и на добрите нрави доколкото е налице съществено несъответствие
между целта на неустойката и нейния паричен измерител. Затова и тази претенция като
нищожна и заобикаляща закона и добрите нрави е неоснователна.
Неоснователни са претенциите за такса просрочени вземания от 125лв и такса разходи за
дейност на служител от 70лв, доколкото в същност това представляват част от общите
разходи по управлението на кредита и същите следва да бъдат включени във формирането
на ГПР, каквото включване в случая не е налице, и в същност тези такси представляват
допълнителна скрита печалба за кредитора. Касае се за разходи във връзка с управлението
на кредита и в рамките на срока на действието на договора, които са част от разходите,
формиращи ГПР, а от друга страна срещу така определените суми липсва яснота какви
конкретни действия предприема или е предприел кредитора. Още повече, че същите касаят
забавено изпълнение на погасителните вноски, в който случай разходите на кредитора по
забавата се ограничават само и единствено до правото обезщетение на лихва за забава
съизмерима със законната лихва съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивната жалба на ответника Г. Я. Г. ,
подадена чрез особения му представител адв.Г. е изцяло основателна. Ще се следва да се
отмени решението в обжалваните му части-за неустойката при непредставяне на
обезпечение от 189лв; за таксата за експресно разглеждане на кредита от 189лв; за таксата
разходи за дейност на служител от 70лв и за такса разходи за събиране на просрочени
вземания от 125лв. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано от
страните е влязло в законна сила, която следва да бъде зачетена от въззивната инстанция.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК.
Същата е основателна. Ответникът по иска представляван от особения представител не
дължи държавна такса от 306лв в полза на РС-П. за исковото производство защото таксите
са внесени предварително от ищеца „АСВ“АД и последният би имал основание да иска
15
присъждането им срещу ответника с оглед изхода на спора.
Затова ще следва да се отмени определението в частта с която е изменено
първоинстанционното решение по отношение на държавната такса и увеличен размера й от
250лв на 306лв платим от Г., както и да се отмени решението в частта с която ответникът Г.
е осъден да заплати ДТ от 250лв. в полза на РС-П..
При този изход на спора ще следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца
направени в заповедното и исковото производство съразмерно с уважена част от иска, като
за заповедното производство се присъди сумата от 46.82лв, разноски, формирана от 11.70лв
за държавна такса и 35.12лв разноски за юрисконсулт; за първата инстанция разноски в
общ размер на 207.44лв., от които разноските за юрисконсулт в размер 46.82лв са
определени съразмерно и на база 100лв, съгласно чл.25 ал.1 от НЗПП предвид защитавания
интерес; 140.45лв разноски за вещо лице и за държавна такса от 20.17лв. Разноски за особен
представител за първата инстанция не се присъждат тъй като претенцията на дружеството е
оставена от съда без уважение в едната си част, а в другата си част е оставена без
разглеждане по реда чл.248 от ГПК и няма постъпила жалба от тази страна против този акт
на съда.
Разноски за въззивната инстанция не се следват на въззиваемото дружество тъй като
жалбата на Г. се уважава изцяло.
Ответникът Г. ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд П. разноски
от 37лв като държавна такса по обжалването.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №1045 от 16.07. 2019г. постановено по
гр.д.№4487/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е прието за установено, че
Г. Я. Г. , ЕГН-**********, от гр.П., ул.“П.И.Б.“, бл.10, вх.“Б“, ет.6, ап.42, дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4,представлявано от Н.Т. С. и М.Д.Д., чрез
пълномощника Б.Н.Р.-юрисконсулт, следните суми: 189лв-такса за експресно разглеждане
на искане за отпускане на кредит за периода 16.12.2016г. до 13.08.2017г. /падеж на
последната вноска/; 125лв-такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70лв- такса
разходи за дейност на служител; 189лв неустойка за периода 16.12.2016г. до
13.08.2017г./падеж на последна вноска/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №830 от 04.05.2018г от Пазарджишки районен съд по
ч.гр.д.№1617/2018г; КАКТО И В ЧАСТТА с която ответникът Г. Я. Г. е осъден на
заплати на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски по
ч.гр.д.№1617/2018г. по описа на РС-П.-25лв ДТ и 75лв за юрисконсултско възнаграждение;
разноски за исковото производство-държавна такса от 43.08лв, 300лв депозит за вещо лице и
350лв юрисконсултско възнаграждение, а в полза на РС-П. да заплати сумата от 250лв за
държавна такса.
16
ОТМЕНЯ определение №2745 от 24.09.2019г. постановено в производство по чл.248 от
ГПК по гр.д.№4487/2018г. по описа на Пазарджишки районен съд, В ЧАСТТА С КОЯТО с
изменено решение на Пазарджишки районен съд №1045 от 16.07.2019г. постановено по
същото дело В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ платими от Г. Я. Г. в полза на РС-П. и същите
са увеличени от 250лв на 306.92лв;
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис
4,представлявано от Н.Т. С. и М.Д.Д., ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ответникът
Г. Я. Г. , ЕГН-**********, от гр.П., ул.“П.И.Б.“,бл.10, вх.“Б“,ет.6, ап.42, дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с посочени ЕИК, седалище, адрес на управление и законен
представител, следните суми по договор за паричен заем №5315670 от 16.11.2016г.
сключен между кредитополучателя Г. Я. Г. и кредитодателя „В.К.“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 06.07.2017г. по
силата на Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 22.01.2013г. за следните суми: 189лв-такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит за периода 16.12.2016г. до 13.08.2017г. /падеж на последната
вноска/; 125лв такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70лв такса разходи за
дейност на служител; 189лв неустойка за периода 16.12.2016г. до 13.08.2017г./падеж на
последна вноска/ за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №830 от 04.05.2018г от Пазарджишки районен съд по ч.гр.д.№1617/2018г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. Я. Г. , ЕГН-**********, от гр.П., ул.“П.И.Б.“,бл.10, вх.“Б“,ет.6, ап.42, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с посочени ЕИК, седалище
и адрес на управление и законен представител, разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№1617/2018г. по описа на РС-П. в размер на 11.70лв за държавна такса и 35.11лв за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Я. Г. , ЕГН-**********, от гр.П., ул.“П.И.Б.“,бл.10, вх.“Б“,ет.6, ап.42, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с посочени ЕИК, седалище
и адрес на управление и законен представител сумата от 207.44лв /двеста и седем лева и
четиридесет и четири стотинки / разноски за първата инстнация
ОСЪЖДА Г. Я. Г. , ЕГН-**********, от гр.П., ул.“П.И.Б.“,бл.10, вх.“Б“,ет.6, ап.42, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд П. по сметка на бюджета на съдебната власт разноски в
размер на 37лв/тридесет и седем лева/.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17
18