РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Четиринадесети Октомври през Две хиляди и
Деветнадесета година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя
Чиликов А.Н.Д. 1934 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № 24 – 002375 от 01.07.2019 година на Директора на дирекция „
Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от
наложената имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се с
обстоятелството, че са допуснати процесуални нарушения и оспорва размера на
имуществената санкция.
В с.з. чрез адвокат Р.
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез
юрисконсулт Лекина взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна
проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и
от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че при извършена проверка на „ Европейско Земеделие“ ЕООД в
качеството си на работодател на 30.04.2019 г. е направил удръжки във фиш за
заплати за месец Март 2019 г.за неустойка за транспорт – 381,80 лева и
неустойка за нощувка – 586,75 лева или общо в размер на 968,55 от трудовото
възнаграждение за извършена работа през месец Март 2019 г. на работника /
служителя Иво Николов без негово съгласие и без да е налице някоя от хипотезите
за допустимост на удръжки от трудовото възнаграждение.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. Б. Г., фиш за заплати за м. Март
2019 г., / актосъставител /,трудов договор № 2/13.02.2019 г.
При така посочената фактическа
обстановка административно-наказващият орган е правилно и законосъобразно е
приел, че е нарушен чл. 272, ал. 1 КТ и
на основание чл. 415 В във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е наложил имуществена
санкция в размер на 300 лева.
Жалбоподателят „ Европейско Земеделие „ ЕООД има качеството
на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.
В конкретния случай
работника е продоставял работна сила / наемен труд / за другиго - „ Европейско
земеделие „ ЕООД , което предприятие от свя страна е наемало работници и
служители на трудов договор.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят и
жалбоподател в настоящото производство е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение
като насрещна престация за предоставената и използвана от него работна сила / в
случая служителя И. Ноколов / при спазване на регламентацията и изискванията на
чл.242-272
от КТ.
Правото на работодателя да
удържа суми от трудовото възнаграждение на работника без негово съгласие е
строго лимитирано в чл. 272, ал. 1 КТ. Извън тези хипотези работодателят няма
право да удържа суми от трудовото възнаграждение на работника без негово
съгласие.В случаят освен , че липсва съгласие от страна на работника той е оспорил
и направените удръжки за имуществената отговорност / неустойки за транспорт и
нощувки /, поради което работодателят „ Европейско Земеделие „ ЕООД не е имал
основание по чл. 272, ал. 1 т. 6 във вр. с чл. 210, ал. 4 КТ да удържа сумите
от трудовото възнаграждение.
Извършвайки действия свързани с
удръжки от трудовото възнаграждение на ралботника без негово съгласие и без
основание за това жалбоподателят е нарушил чл. 272, ал. 1 КТ и е извършил
административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН.
По силата на чл. 83, ал.
1 ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 415 В КТ АНО носи ЮЛ– работодател
.
Тази отговорност е
обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
При така установеното и
доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал
алтернатива за ангажиране на АНО и налагане на имуществена санкция.
Видно от платежно
нареждане на 07.06.2019 г. жалбоподателят е изплатил чрез банков превод на
работника неправомерно удържаната сума .
Следователно
непосредствено след констатиране на нарушението при извършената проверка на
10.05.2019 г. са
Отстранени последиците от нарушението и правилно е приложена смекчената АНО по чл. 415 В, ал. 1 КТ.
При индивидуализацията
на имуществената санкция следва да се отчита както тежестта на
административното нарушение така и имущественото състояние на нарушителя. В
случая няма доказателства жалбоподателят да има други нарушения на трудовото
законодателство.Допусната грешка е станала причина за извършване на
административното нарушение.Не са настъпили и значителни последици за работника.На
фона на посочените смекчаващи обстоятелства липсват отегчаващи.
Следователно
административно-наказващият орган не е имал основание да наложи имуществена
санкция в максимален размер и наложената имуществена санкция следва да се
намали до минимума и да се определи в размер на 100 лева , която ще съответства
на тежестта на нарушението и ще е съобразена с имущественото състояние на
нарушителя и с целите на чл. 12 ЗАНН.
Това налага атакуваното
наказателно постановление да се измени в частта на наложената санкция.
Видно от самото
наказателно постановление в обстоятелствената част ясно са посочи всички факти
и обстоятелства релевантни за състава на нарушението т.е. спазен е чл. 57, ал.
1 т. 5 ЗАНН, поради което съдът приема, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение даващо повод за отмяна на наказателното постановление.
Изпълнени са и
изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 7 ЗАНН. Наложеното наказание е посочено по вид
и размер, както и правното основание – чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 415 В, ал.
1 КТ.Посочването в диспозитива и на чл. 415 Б от КТ не опорочава наказателното
постановление тъй като цитираната норма е свързана с последиците от
неизпълнение на задължението за плащане на дължимата имуществена санкция.
Необсъждането на
възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН също не опорочава наказателното
постановление . Същото ще бъде опорочено в случай, че са налице предпоставките
на чл. 28 ЗАНН и не е приложен.
В конкретният случай няма
основание да се приеме, че извършеното деяние е малозначително.
Макар и извършено за
първи път административното нарушение не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи.
От друга страна законодателят е
криминализирал подобен род нарушения с цел превенция и гаранция правата на
работника да получи в пълнота трудовото си възнаграждение, което е от
изключително важно значение за жизнения стандарт на последния.
По изложените съображения съдът
приема, че няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би
означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на
чл. 12 ЗАНН.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на
изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма
основание за изменение в частта на правна квалификация на деянието, а
единствено в частта на наложената
санкция.
По изложенвите
съображения атакуваното наказателно постановление подлежи на изменение.
Водим от горните мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24 -002375 от 01.07.2019 година на
Директора на дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора, с което е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на „ ЕВРОПЕЙСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ „ ЕООД със седалище и
адрес на управление град Стара Загора ул. „ Радецки“ № 16, етаж 3, ЕИК
********* , съдебен адрес *** / адвокат С.Р. / както следва :
НАМАЛЯВА наложената имуществена
санкция и НАЛАГА имуществена санкция в размер на 100 / СТО / лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: