М О
Т И В И към
присъда по НОХД № 193/2018 г. по описа на КрлРС
По отношение на подсъдимия Т.Х.Х. е внесен обвинителен
акт и е повдигнато обвинение за това, за периода от месец май 2012 г. до месец
септември 2017 г. в село П., област Пловдив, след като е осъден с Решение № 445/04.10.2011
г. по гр. дело №***/2011г. по описа на
Районен съд - Карлово, влязло в законна сила на 26.10.2011г., с което е
определена месечна издръжка в размер на 80,00 лева и Решение №608/31.07.2017г.
по гр. дело №***/2017г. по описа на Районен съд - Карлово, влязло в законна
сила на 08.08.2017г., с което размерът на месечната издръжка е увеличен на
180,00 лева да заплаща на детето си К.Т.Х., ЕГН: ********** ***, чрез неговата
майка и законен представител - П.Ц.И., ЕГН: ********** ***, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 63
месечни вноски, всяка от по 80,00лв. на стойност 5040,00 лева и 1 месечна
вноска от по 180,00 лева на стойност 180,00 лева или всичко 64 месечни вноски
на обща стойност за посочения период 5220,00лв. /пет хиляди двеста и двадесет
лева/ - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
Районна прокуратура гр. Карлово,
представлявана в с.з. от прокурора Димитрина Шекерева счита за безспорно
доказано, че престъплението е извършено от подсъдимия Х., като пледира да бъде
признат за виновен и му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца, като предвид прилагане
на разпоредбата на чл. 58А от НК, същото бъде редуцирано с 1/3 и с отложено
изпълнение по чл. 66 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Х. на основание чл. 371 т.
2 от НПК доброволно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. На основание чл. 372 ал. 3 от НПК съдът е обявил, че ще
ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия– адвокат С.Ш. поддържа
самопризнанието на подзащитния си. Пледират съда да му наложи наказание
пробация като съвкупност от първите две задължителни пробационни мерки за срок
от по осем месеца.
По делото в качеството на частен обвинител
е конституирано пострадалото дете, представлявано от своята майка и законен
представител П.И.. Повереникът му адв. К. се солидаризира със становището на
прокурора.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и
чл. 373, ал. 2 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието
на подсъдимия, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК,
протоколи за разпит на подсъдимия и свидетеля П.Ц.И., дадени на досъдебното
производство, 2 бр. справки АИС БДС, удостоверение
за раждане, справка в Централна база КАТ,
справка от ТД на НАП, справка от Агенция по вписвания, справка от ДСИ при КРС, изпълнителен
лист от 13.10.2011г. по гр.д. № ***/2011г., вносна бележка от 03.10.2017г., протокол
за предупреждение, заверен препис от решение № 445/04.10.2011 г. по гр. дело № ***/2011г.,
заверен препис от спогодба по гр. дело № ***/2017г. по описа на РС-Карлово, справка
от ДСИ при КРС, ведно с изпълнителен лист, справка от Агенция по вписванията, справка
от ТД на НАП София относно всички декларирани трудови договори на подсъдимия, вносна
бележка от 13.11.2017г., уведомление за
доброволно изпълнение, 5 бр.вносна
бележка, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, справка
за актуално състояние на трудови договори към 23.07.2018г., трудов договор №
004/26.09.2018г. на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият Т.Х.Х.,
ЕГН **********
е роден на *** ****/реабилитиран е по право на основание чл. 86 ал. 1 т.
1 от НК, считано от 03.06.2007г. относно единственото му осъждане- по НОХД №
152/2004г. по описа на КРС. По същото за престъпление по чл. 346 ал. 1 от НК,
извършено на 15.04.2004г. му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на
което е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в
законна сила на 02.06.2004г./
Подсъдимият Т.Х. и свидетелката П.И. живели на семейни
начала. От фактическото си съжителство имали едно дете К.Т.Х., роден на ***г.
От месец май 2010г. Х. и св. И. се разделили, като подсъдимият отишъл да живее
в с. В., а И. с детето
- при майка си в с.П.. Св.И. сама полагала грижи за отглеждането и възпитанието
на сина си. С Решение № 445 от 04.10.2011г. по гр. дело №***
по описа за 2011г. на Районен съд гр. Карлово, влязло
в законна сила на 26.10.2011г. /л.42-43 от досъдебното производство / Т.Х. бил
осъден да заплаща на детето си К.Х., чрез неговата майка и законен представител
П.Ц.И. месечна издръжка в размер на 80лв. С Протоколно определение № 608 от
31.07.2017г. по гр. дело №*** по описа за 2017г. на Районен съд гр.Карлово,
влязло в законна сила на 08.08.2017г. /л.45-46 от досъдебно производство/ размерът
на дължимата месечна издръжка от Т.Х., определена по силата на Решение,
постановено по гр. дело №***/2011г. по описа на Районен съд гр.Карлово била
увеличена на 180 лв. месечно.
След влизане в сила на решението подсъдимият не
изпълнявал доброволно задължението си, като изтъквал като причина за това липсата на постоянна работа, но дори не се
регистрирал в Бюрото по труда.
В изпълнение на Решението по гр. дело №***/2011г. на
Районен съд гр.Карлово на 13.10.2011г. бил издаден и изпълнителен лист, било образувано
изпълнително дело № 221/11г. с взискател П.И.. През периода, следващ
непосредствено завеждането на изпълнителното дело от страна на И., от
получаваното трудово възнаграждение на Х. били удържани, съотв. превеждани суми
на взискателя /общо в размер на 600лв/, но и покрити разноските по извършване
на изпълнителни действия. В хода на процесното
досъдебното производство подсъдимият превел сума в размер на 360лв.,
като за периода от месец май 2012г. до
месец септември 2017г. не изпълнил задължението за издръжка в размер
на повече от две месечни вноски, а именно: 63 месечни вноски, всяка от по
80,00лв. на стойност 5040,00 лева и 1 месечна вноска от 180,00 лева на стойност
180,00 лева или всичко 64 месечни вноски на обща стойност за посочения период
5220,00лв. /пет хиляди двеста и двадесет лева/.
Подсъдимият Х. притежавал банкова сметка *** „**“, върху която бил наложен запор по изпълнително дело.
За процесния период Х. сключвал трудови договори за
кратки периоди от време, респ. получавал е трудово възнаграждение, но въпреки
това не превеждал дължимите по за издръжка на детето си суми.
Х. притежава лек автомобил „Мерцедес“ модел „****“ с
рег. № ****.
Според справка по лице за цялата страна, извършена в
Службата по вписванията при Районен съд гр.Карлово, за периода на водене на
съответните регистри в надлежните книги за подсъдимия не били вписани сделки и
актове, подлежащи на вписване.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно и категорично
установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 372 ал.4 от НПК, като на базата на
тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния
акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетеля
И.. Показанията й съдът възприема като логични, последователни и в съответствие
със събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприема обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство, доколкото същите са в съответствие с кредитираните от
съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на
цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните, така и
писмени доказателства.
В рамките на събрания доказателствен материал не се
установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен
от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на
характеризиращите деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия като обосновани и правилни.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Същият за периода от месец май 2012 г. до
месец септември 2017 г. в с. П., обл. П., след като е осъден с Решение № 445/04.10.2011 г. по гр. дело №***/2011 г. по описа на Районен
съд - Карлово, влязло в законна сила на 26.10.2011г., с което е определена
месечна издръжка в размер на 80,00 лева и Решение №608/31.07.2017г. по гр. дело
№***/2017г. по описа на Районен съд - Карлово, влязло в законна сила на
08.08.2017г., с което размерът на месечната издръжка е увеличен на 180,00 лева
да заплаща на детето си К.Т.Х., ЕГН: ********** ***, чрез неговата майка и
законен представител - П.Ц.И., ЕГН: ********** ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 63 месечни
вноски, всяка от по 80,00лв. на стойност 5040,00 лева и 1 месечна вноска от по
180,00 лева на стойност 180,00 лева или всичко 64 месечни вноски на обща
стойност за посочения период 5220,00лв. /пет хиляди двеста и двадесет лева/.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Това означава,
че за времето от присъждането й до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, осъденият
родител трябва да изпълнява това си задължение, от което не може да бъде
освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не
е заплащал присъдената ежемесечна издръжка за ненавършилото си пълнолетие дете,
а през този период за всичките нужди и потребности на детето се е грижела майката.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича
от връзката й с развитието на подрастващите, поради това обуславя специфичния
режим на задължението, а и наказателна отговорност при съотв. неизпълнение на
постановеното решение по присъждане на издръжката.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183 ал. 1 НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Подсъдимият е осъществил
състава на изпълнителното деяние, като в периода от месец май 2012 г. до месец
септември 2017 г. е бездействал и не е изплатил присъдените повече от две
вноски, а именно 63 месечни вноски по 80 лева и 1 месечна вноска от по 180 лева
, всички на обща стойност за посочения период в размер на 5220,00 лева.
Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Подсъдимият е знаел,
че не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката и по този начин
нарушава влязло в сила съдебно решение. Затова съдът го призна за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния
акт.
Предвиденото наказание за престъплението
по чл.183 ал. 1 от НК е лишаване от свобода
до една година или пробация. При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се
касае за продължено престъпление, т.е. при действието на сегашните актуални
редакции на чл.183 ал.1 НК /предвиждащ наказание до една година или пробация и
на чл.58а ал.1 НК /приложим само в случай на налагане на наказание
лишаване от свобода/. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
признанието на вината в досъдебното производство, чистото съдебно минало,
непостоянните доходи и проявената критичност. Превесът на смекчаващите вината
обстоятелства, мотивира съда да наложи наказание пробация, а не алтернативното
лишаване от свобода. Срокът определи в близък до минималния срок, но не и в
минималния такъв, отчитайки като лоша характеристична данна осъждането, за
което подсъдимият е реабилитиран, а именно- 1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес *** за срок от десет месеца, включваща явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично, 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца и
3. Поправителен труд по месторабота на осъдения- „***“ ЕООД гр. С., с продължителност 10 месеца, включващ удръжки върху
възнаграждението му от 15 на сто в полза на държавата.
С така определеното по вид и размер
наказание, съдът намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална
превенции, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства върху
подсъдимия предупредително и превъзпитателно, за да направи необходимото в
бъдеще да осигури издръжка за детето си, както и ще му се даде възможност да
стори това.
По делото не са направени разноски,
поради което и не се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.