Решение по дело №66/2025 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 643
Дата: 18 август 2025 г.
Съдия: Кристиан Атанасов Баджаков
Дело: 20255510100066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Казанлък, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАД. Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20255510100066 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493, ал.1,т.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Г. П. П. с ЕГН
********** чрез адв. М. П., с адрес за призоваване: *** против ЗД „Б.“АД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К..
Ищецът Г. П. П. с ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. М. П., с адрес
за призоваване: ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД
„Б.“АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление - ***, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К. да й заплати сумата в размер на 20 000 лева за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
стрес, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП,
както и сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение / за което има
сключен договор за правна помощ, касаещ само и единствено завеждане на
застрахователна претенция и водене на преговори със ЗД „Б.“АД с ЕИК ***/.
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 06.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че 06.06.2021г. в землището на с. Д., общ.Казанлък, общ.Стара
Загора, на кръстовището между път 1-6, километър 301+100 и път III-5601,
при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик ”
с per. № ***- водачът Т.Р.Г. с ЕГН ********** е нарушил правилата за
движение по ЗДвП и в резултат на това е й причинил по непредпазливост лека
телесна повреда. Причина за настъпване на произшествието били
1
допуснатите от водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик ” с per. № *** -
Т.Р.Г. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната
ситуация за него били налице определени, фиксирани в закона задължения за
спазване на правилата за движение по пътищата.
Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 752/ 2021г. по
описа на Районно управление - Казанлък, Прокурорска преписка №
5142/2021г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, ТО- гр.Казанлък.
Наказателно производство било приключило с Решение № 258 от 08.11.2023г.
постановено по АНД № 180/2023г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък,
влязло в законна сила на 23.11.2023 г., с което нарушителят Т.Р.Г. с ЕГН
********** бил признат за виновен в това, че на 06.06.2021г, на кръстовището
между път 1-6, километър 301+100 и път Ш-5601 в близост до с.Д., общ.
Казанлък, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил модел
и марка „Рено Метан Сценик” с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение
по Закона за движение по пътищата , а именно: чл. 37, ал. 1 — При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства, като водачът Т.Р.Г. е предприел маневра завиване наляво и
не е пропуснал насрещно движещия се в посока изток-запад лек автомобил м.
„Хонда ЦРВ” с рег.№ ***, в резултат на което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на В.А.И. от гр.П., обл. П., изразяваща се в счупване
на пета предкиткова кост на лявата ръка, причинило трайно затруднение в
движението на горен ляв крайник за срок по -дълъг от 30 дни, за срок от 1,5 - 2
месеца - престъпление по чл. 343 ал.1, б.”б” пр. II, вр.с чл. 342, ал.1 от НК. В
хода на разследването била установена следната фактическа обстановка: На
06.06.2021 г. В.А.И. от гр.П. управлявал лек автомобил м. „Хонда ЦРВ” с рег.
№ *** по главен път 1-6 в посока изток-запад. На предна дясна седалка в
горепосочения автомобил се возела Г. П. П. е ЕГН **********, която пътувала
с поставен предпазен колан. В землището на с.Д., общ.Казанлък на
кръстовището между път 1-6, километър 301+100 и път Ш-5601 настъпило
процесното ПТП между лек автомобил м. „Рено Меган Сценик” с рег.№ *** и
лек автомобил м. „Хонда ЦРВ” с рег.№ ***. Водач на лек автомобил м. „Рено
Меган Сценик” с рег.№ *** е Т.Р.Г. е ЕГН **********, който след изготвяне на
автотехническа експертиза по горепосоченото производство бил признат за
виновен за настъпване на процесното ПТП с влязло в законна сила Решение №
258 от 08.11.2023г., постановено по АНД № 180/2023г. по описа на Районен
съд - гр. Казанлък.
Във връзката с процесното ПТП бил съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 06.06.2021г., където Г. П. П. била вписана като
пострадало лице. Настъпилото пътно-транспортно произшествие било
посетено от Група „Пътен контрол“ при РУ-Казанлък, както и от дежурна
група към ОДЧ при РУ-Казанлък.
Ищецът твърди, че съществува пряка причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и причинените му вреди. След претърпяното ПТП Г.
2
П. била откарана в Спешния център от екип на ФСМП при Многопрофилна
болница за активно лечение МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ гр.Казанлък,
където й била направена рентгенография и била освободена. На 07.06.2021г.
посетила кабинета на д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар, който установил
травматични увреждания, описани в заключението на изготвеното
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 95 - I /2021г. -
Кръвонасядане по лява предна повърхност на гръдния кош; линейна рана по
езика на устата; охлузване по левия лакът; оток, кръвонасядане , ограничение
на движението на дясна глезенна област.
От назначената по ДП № 752/ 2021г. по описа на Районно управление
гр.Казанлък, Прокурорска преписка № 5142/2021г. по описа на Районна
прокуратура Стара Загора, ТО- гр.Казанлък съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 377/2021г. се установявало, че Г. П. получила следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош, характерно
кръвонасядане по лява предна повърхност на гръдния кош; рана по езика от
прехапване; охлузване по левия лакът; оток и кръвонасядане на десния
външен глезенен израстък, получени от травма в кабината на лек автомобил.
Вследствие на този инцидент ищцата Г. П. претърпяла болки и страдания,
причинени от гореописаните травматични увреждания. Твърди, че дълго
време след инцидента имала болки в гърба, кръста и глезена. От травмата в
глезена и болките, не можела да се движи нормално за период по-дълъг от 1
месец, имала изменение в походката и накуцвала. За дълъг период от време
имала силни болки и в областта на кръста и гръдния кош. На 07.07.2021г.
посетила кабинета на д-р С.Й.Г., който след преглед установил следното
състояние към момента на прегледа: болезнен инсприум, ограничена ротация
наляво в цервикален дял, силна палпаторна болка по хода на 8-9 ребро дясно.
Диагнозата, която поставил, била притискане на нервни коренчета и плексуси
на междупршленните дискове. Предписано било лечение с нискочестотно
магнитно поле, лечение с ултразвук и лечение е НЧТ.
Ищцата претендира, че вследствие на претърпения шок и причинените й
травми за продължителен период от време била лишена от обичайния си начин
на живот. Освен травмите изживяла и много силен стрес, който щял да остане
завинаги в съзнанието й. Вследствие на силния стрес след инцидента била
много разстроена и подтисната, често се налагало да приема
болкоуспокояващи, а психологичното й състояние значително се усложнило,
тъй като постоянно изпитвала напрежение и страх да се качва в кола. Месеци
наред не можела да спи спокойно, както от болките, така и от преживения
стрес, многократно се е будила от кошмари, свързани с претърпения пътен
инцидент. Твърди, че този диксомфорт продължил месеци наред. С оглед
изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата
следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали
по-голямо значение и се оценявали по-високо. Паричното обезщетение,
разбира се, не можело да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
3
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Сочи, че по отношение на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ *** бил сключен застрахователен договор за „Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите” със ЗД „Б.“АД с ЕИК ***,
което се удостоверявало със застрахователна полица № BG/02/120003412729,
сключена на 14.12.2020г., действаща към датата на застрахователното събитие
- 06.06.2021г. Същото било валидно от справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Вредите за ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на
лек автомобил м. „Рено Меган Сценик” с рег.№ *** - Т.Р.Г., а за причинените
от него вреди отговарял ответникът по делото - ЗД „Б.“АД с ЕИК ***.
Съгласно чл.432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което за Г. П. П. бил налице правен интерес
да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й неимуществени вреди. С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължавал да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Предявеният иск бил съобразен с принципа на
справедливост с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинените телесни увреждания. Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ
ищцата била предявила претенцията си за изплащане на обезщетения от
ответното дружество. До настоящия момент обаче не била получила
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.
В изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова
сметка, по която ответникът може да изпълни задълженията си: IBAN ** , BIC
STSABGSF , При „Банка ДСК“АД , с титуляр адв.М. Г. П..
Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав за
реализиране на отговорността на ответното застрахователно дружество за
причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата, а именно -
виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия лек автомобил,
намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
вреди, както и валидно сключен застрахователен договор.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“АД
4
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., да заплати на Г. П. П. обезщетение в размер на 20 000 лева за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, както и сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение,
за което имало сключен договор за правна помощ, касаещ само и единствено
завеждане на застрахователна претенция и водене на преговори със ЗД „БУЛ
ИНС“АД с ЕИК ***/. Претендира законна лихва върху сумата, считано от
06.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“АД с ЕИК ***, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К., чрез пълномощника си адв. Ал. И., преупълномощен от адв. М.н Г.,
съдебен адрес: *** подава отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Със същия оспорва иска, прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение иска за главница и лихва.
Твърди, че във връзка с влязлото в сила споразумение по НАХД №
180/23г. на Районен съд Казанлък следвало да се има предвид, че ищцата не
била посочена като пострадала в процесния пътен инцидент. Доколкото била
посочена в представения КП за ПТП и видно от Фиша за СМП , тя участвала
в ПТП с оплаквания, по повод на които била откарана по спешност за преглед
и лечение, то можело да се приеме, че ищцата е получила някаква телесни
увреждания при процесното ПТП.
Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер. Претенцията не
отговаряла на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се
явявала прекомерна. Сумата, посочена в исковата молба, надхвърляла
значително разбирането за справедливост, установено със съдебната практика.
По твърдения в исковата молба на 06.06.2021 г. Г. П. била участничка в ПТП
като пътничка на предна лява седалка (автомобилът бил с десен волан) в лек
автомобил, видно от представен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, издаден от ОДМВР - Стара Загора/РУ - Казанлък, в който била вписана
като пострадало лице с диагноза „Контузия на гръден кош“. За удостоверяване
на получени травматични увреждания вследствие на процесното ПТП, на
нейно име била представена медицинска документация: Фиш за спешна
медицинска помощ от 06.06.2021 г. (ЦСМП Стара Загора - Филиал Казанлък),
с Работна диагноза: Контузия на гръдния кош, Съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 95-1/07.06.2021 г, Болничен лист за временна
нетрудоспособност за 12 дни от 07.06.21 г. с диагноза „Навяхване и разтягане
на ставния апарат в друга и неуточнена част на гръдния кош“, Консултация
/амбулаторен лист № 1192/07.07.21 г./ от лекар, специалист по физиотерапия и
рехабилитационна медицина, с основна диагноза по МКБ- Притискане на
нервни коренчета и плексуси при болести на междупрешленни дискове.
Поради оплаквания от болка при въртене на шията наляво и силна палпаторна
болка по хода на 8-9 ребра вдясно бил назначен курс физиотерапия за 7 дни.;
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 377/2022 г. по ДП №
284- ЗМ-752/2021 г. по описа на РУМВР - Казанлък.
5
Предвид описаните данни в представената медицинска документация по
делото, вследствие на процесното ПТП Г. П. била получила повърхностни
наранявания, изразяващи се в характерно кръвонасядане по предна лява
повърхност на гръдния кош (предпазен колан); рана на езика от прехапване;
Охлузване на левия лакът и оток и кръвонасядане на десния вътрешен
глезенен израстък (глезена от вътрешната страна). Тези увреждания били
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека
телесна повреда - чл.130, ал.1 от НК), с обичаен оздравителен период около 3-
4 седмици. С оглед на описаните травматични увреждания, липсата на данни
за настъпили усложнения ответникът счита, че адекватна сума за
обезщетение била в размер около 4 000 - 5 000 лева, ако искът се докажел по
основание и без да се отчита евентуално съпричиняване на вредата.
Заявява, че претендираната от ищеца сума за обезщетяване на
процесните неимуществени вреди била прекомерно завишена и не отговаряла
на закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към
датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по-тежки вреди.
Съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9 Отговорността на застрахователя била
функционална. Обусловена била от основанията за отговорността на самия
застрахован. Без всякаква опора в закона и нормалната житейска логика срещу
застрахователите се претендирали, а и присъждали по-високи обезщетения,
отколкото срещу деликвенти физически лица или в други случаи на
отговорност за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане,
въпреки, че за определяне размера на обезщетението винаги се прилага
правилото на чл. 52 ЗЗД и тълкувателната практика на ВС, за тази законова
разпоредба (ППВС № 4/68 година). Такава била и конкретната претенция в
делото - прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и
„икономическата конюнктура” в страната, както и практиката на ВС, отразена
в ППВС № 4/68 година. В случая съществен бил въпросът, свързан с
тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите,
които имали значение за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да
обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз
основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите.
По правния въпрос били налице задължителни за съдилищата указания,
дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на
чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД
не било абстрактно, винаги било свързано с преценка на редица обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер
на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък,
от съществено значение били критериите относно съществуващите приживе
отношения между пострадалия и лицето, което се търсело обезщетение за
неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на
психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
6
справедливост, за в случай на телесни травми следвало да се обсъдят
характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и
какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
(решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №
66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). Лимитите на
застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите следвало да се имат предвид само като
ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило
увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на
обезщетението (решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО,
решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др.).
Релевантните обстоятелства следвало не само да се изброят, но и да бъдат
обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по
т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№
157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), за да бъде размерът на обезщетението
надлежно обоснован. Твърди, че претенцията за присъждане на лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането била
неоснователна, тъй като противоречала на разпоредбата на чл. 497 от Кодекса
за застраховането (КЗ). Съгласно установената съдебна практика и
нормативната уредба, лихва върху обезщетение за неимуществени вреди се
дължала от момента, в който застрахователят бил изпаднал в забава -
обикновено след изтичане на законовия или договорно установен срок за
изплащане на обезщетението, считано от получаване на надлежно
предявената претенция. По отношение на имуществените вреди, лихвата
следвало да се дължи от датата на възникване на конкретната вреда, а именно
датата, на която били направени съответните разходи за възстановяване или
компенсиране на претърпените имуществени загуби. Това съответствало на
принципа, че дължимостта на лихва при имуществените вреди възниквала от
момента, в който пострадалото лице било понесло разходите, а не от датата на
самото пътнотранспортно произшествие. Така изразеното становище било в
съответствие с правилата за установяване на забава и принципите за
обезщетяване на вредите, като се правело ясно разграничение между началния
момент за дължимостта на лихва върху обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата ищца. Твърди, че ищцата се е поставила в превишен риск като
се е качила в автомобил, предназначен за пътища с обратно движение спрямо
това в България. Това я поставяло в превишен риск от ПТП и травматизъм,
като пътник на предна лява, а не на дясна седалка. Съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато вредата
била причинена и по вина на пострадалия, размерът на обезщетението
подлежал на намаляване съобразно степента на вината на пострадалия.
Практиката на ВКС потвърждавала, че при съпричиняване се отчитала както
7
тежестта на нарушението, извършено от пострадалия, така и значението на
това нарушение за настъпването на вредите. Допълнително, в контекста на
тълкувателната практика, съпричиняването може да бъде отчетено дори
когато пострадалият не е единствен виновен за инцидента, но неговото
противоправно поведение е допринесло за настъпването на вредите. В
конкретния случай, действията на ищцата — навлизане в кръстовището от път
без предимство и неспазване на задължението да пропусне движещите се по
пътя с предимство превозни средства — не само са в нарушение на ЗДвП, но и
са допринесли за възникването на ПТП-то. Това обстоятелство следва да бъде
отчетено при определянето на размера на евентуално дължимото
обезщетение.
На осн. чл. 214 от ГПК, по искане на ищеца, съдът е допуснал изменение
в размера на предявения иск по реда на чл. 432 КЗ, като е приел, че същият е
предявен за сумата от 10000,00 лв.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик ”
с per. № *** Т.Р.Г., ЕГН ********** е притежавал валидно сключена
застраховка гражданска отговорност по полица № BG/02/120003412729,
сключена на 14.12.2020г., валидна от 14.12.2020 г. 00:00 часа до 13.12.2021 г.
23:59 часа към ЗД „Б.“АД с ЕИК ***.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица Per. № 284р-17152/08.06.2021г., в който е посочено, че на 06.06.2021 г.,
около 10:05 ч. на път път 1-6, километър 301+100 е настъпило ПТП с
участието на три автомобила. В протокола подробно е посочен механизмът и
начинът на настъпване на ПТП, които не са оспорени от ответника. Т.Р.Г., ЕГН
********** при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Рено
Меган Сценик ” с per. № *** на кръстовището между път 1-6, километър
301+100 и път III-5601, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, като при
маневра на ляво не е осигурил предимство на преминаващия автомобил Хонда
ЦРВ с рег. № ***. При удара последният се завърта и удря насрещно
движещия се лек автомобил Хонда ЦРВ с рег. №***. В констативния протокол
като пострадало лице е отбелязана ищцата Г. П. П., ЕГН **********.
По делото е представен Фиш за спешна медицинска помощ №0371059-
3/79 от 06.06.2021 г. на ЦСМП – Стара Загора от който е видно, че ищцата е
постъпила в лечебното заведение след претърпяно ПТП с диагноза контузия
на гърдите. Представено е и Съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№95-I/2021 г., издадено от др. Тодор Пасев, в което подробно са описани
констатираните увреждания и че същите съответстват на въздействието на
тъпи предмети и могат да бъдат получени при настъпило ПТП. Същите
увреждания са констатирани и в Съдебномедицинска експертиза по писмени
8
данни №377/2021, изготвена от д-р Т.Т..
Видно от представения болничен лист №Е2020-2624798 от 07.06.2021 г.
ищцата е била във временна неработоспособност през периода от 07.06.2021 г.
до 18.06.2021 г.
Видно от Амбулаторен лист №1192/07.07.2021 г. ищцата посочва, че
страда от притискане на нервните коренчета и плексуси при болести на
междупрешленните дискове.
Видно от товарителница с №90552411035 от „Спиди“ АД на 03.06.2024г.
чрез адвокат П. в качеството й на пълномощник на ищеца е подадена молба
/претенция/ за изплащане на дължимото му обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г. ищцата
е ангажирала адвокат за завеждане на застрахователна претенция против
ответника, за което е заплатила 1000,00 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
В.А.И., който съдът кредитира като последователни и обективни. Свидетелят
И. посочва, че в деня на ПТП е управлявал автомобила, участвал в ПТП на
06.06.2021 г. Посочва, че ищцата е била от лявата страна на автомобила, тъй
като същият е с десен волан. Посочва, че и двамата са били с поставени
обезопасителни колани и след инцидента въздушните възглавници на
автомобила са се отворили. Посочва, че след инцидента ищцата е била
зашеметена и е изпитвала болка в гърдите. Заявява, че с нея заедно са
посещавали психиатър и че същата е изпитвала затруднение в дишането,
имала е проблеми със съня. Посочва, че след ПТП трудно се е обслужвала,
била й е назначена физиотерапия, защото е имала проблеми с крака.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Мариета Маринова П., който съдът кредитира като последователни и
обективни. Свидетелят П. посочва, че след ПТП с участието на майка й е
пристигнала на мястото и е видяла, че ищцата се придвижва трудно и има
болки, най-вероятно от поставения обезопасителен колан след ПТП. Посочва,
че се е възстановявала 3-4 месеца, ходила е на физиотерапия и психиатър.
Страхувала се е да пътува и е получавала паник атаки вечер. Постепенно се е
възстановила, но се е налагало да приема успокоителни, без да уточнява точно
какви лекарства е приемала.
По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза,
която установява, че на 06.06.2021г. Г. П. П., ЕГН ********** като пътник на
предна лява седалка в лек автомобил е претърпяла ПТП. Резултат от него е
получила: Контузия на гръдния кош - кръвонасядане по лява предна
повърхност на гръдния кош; рана на езика от прехапване; охлузване на левия
лакът; оток и кръвонасядане на десния външен глезенен израстък. Описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени по време и начин, отразени в исковата молба и са в
пряка причинна връзка с процесното ПТП. Тези увреждания са от характер да
9
причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При
правилно протичане на оздравителния процес, възстановителният период е
по-кратък от 30 дни. Към настоящия преглед не се установява видими
травматични увреждания по главата, шията, снагата и крайниците на П..
По делото е назначена и изслушана съдбнопсихологическа експертиза,
която установява, че при ищцата се наблюдават нарушения на съня след ПТП,
повишена ситуативна тревожност, чувство за вътрешно напрежение
избягващо поведение или други абнормални прояви. Може да се направи
заключение, че при освидетелстваното лице се наблюдават данни за
посттравматично стресово разстройство.
В съдебно заседание вещото лице по съдбномедицинската експертиза
посочва, че при конкретното ПТП, тази позиция, на която се намира
освидетелстваната, предна лява седалка отговаря на механизма на
настъпилото ПТП-то, предвид и изследванията, които са й направени след
това. Единствено и само увреждането на коренчетата на нервите няма
отношение към настъпването на ПТП, възможно е да е имала заболяване,
което да се е обострило. В удостоверението на живо лице № 95/2021 г.,
изготвено от д-р Пасев е написано много характерно това кръвонасясядане,
което се намира в лявата гръдна половина с дължина 12 см. и ширина 4,5 см.
Това е отпечатъка от колана. Налице е характерно увреждане при поставен
колан.
В съдебно заседание вещото лице по съдбнопсихологическа експертиза
посочва, че повишена тревожност на освидетелстваното лице се доказа при
психологичните изследвания. Посттравматичен стрес е диагноза, която може
да се даде от експертно лице – психиатър, който да постави съответната
диагноза. Иначе осв. лице има всички данни да се постави тази диагноза,
записала съм какви са симптомите. Стресът, който получава след процесното
ПТП, когато минава покрай мястото на ПТП и всеки завой на ляво тя изпитва
такива страхове. И към момента на изследването има данни за
посттравматичен стрес. Лекарството „Ривотрил“ се изписва със зелена
рецепта от психиатър или невролог. При приема на това лекарство споделя, че
се е чувствала още по-зле.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
налице при условие, че към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 06.06.2021
г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
10
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищеца е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която претенция застрахователят е
отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди. Поради това съдът
намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване по
давност на претенцията за обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 378,
ал.2 КЗ правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки
"Живот", "Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение №
1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-
годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Между страните не е спорно, че ПТП с участието на ищцата е
настъпило на 06.06.2021 г., както и не е спорно, че същата е предявила
претенцията си на 13.01.2025 г., към която дата не е изтекъл 5-годишния срок,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Неоснователно се явява възражението на ответника за съпричиняване на
уврежданията от ищцата, тъй като се е качила с автомобил с десен волан.
Следва да се отбележи, че в законодателството няма въведено ограничение за
сключване на задължителната застраховка Гражданска отговорност само за
автомобили само с десен волан. Също така същият движението на автомобили
с десен волан не е забранено по реда на ЗДВП и при регистрацията на всеки
един минават задължителен технически преглед.
Предвид обстоятелството, че нито ищецът, нито ответникът оспорват
механизма на настъпване на ПТП на 06.06.2021 г., съдът намира, че в тази част
на делото не съществува спор между страните. Спорно в настоящия случай се
явява размерът на обезщетението, което се дължи и неговата основателност.
Безспорно се установява от заключението на приетата по делото
комплексна съдебномедицинска експертиза, че настъпилите увреждания на
ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
11
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди
се явява доказан по основание.
По отношение на размера на претърпените вреди, съдът намира
следното:
От събраните доказателства по делото се установиха безспорно
причинените неимуществени вреди на ищеца, настъпили от процесното ПТП.
Същите са в унисон с представените по делото медицински документи и със
заключението на съдебномедицинската и съденопсихологическата експертиза.
От изслушаната и неоспорена по делото съдебномедицинска експертиза
се установява, че ищецът е получил следните телесни увреждания: Контузия
на гръдния кош - кръвонасядане по лява предна повърхност на гръдния кош;
рана на езика от прехапване; охлузване на левия лакът; оток и кръвонасядане
на десния външен глезенен израстък.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД – неимуществените вреди се определят по справедливост.
Неимуществените вреди обхващат нарушаването на блага, които са предмет
на субективно право – право на свобода, право на личен живот, на чест,
достойнство, добро име, телесна цялост, здраве, живот, но може и да са
последица от нарушени блага, които не са предмет на права, но сами по себе
си са ценност в едно общество и засягането им води до неблагоприятни
последици за личността. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
"справедливост" не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за справедливост на съответния етап на развитие на обществото и
държавата, така щото пострадалия да получи справедливо овъзмездяване. /В
този смисъл Решение № 316 от 14.10.2013 по гр. д. № 121/2013 ВКС, IV г. о.,
Решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011г., ВКС, I I т. о./
Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в
пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е
12
действителна и сериозна.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете, че
гореописаните травматични увреждания, както поотделно, така и в
съвкупност, са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съдът взе предвид и срока за възстановяване от
получените травматични увреждания в рамките на не повече от 30 дни. От
заключението на съдебно медицинска и психологическа експертиза се
установява, че непосредствено след получаване на травмите при ПТП и в
периода на възстановяването пострадалият е търпял болки и страдания, които
към края на оздравителния период би следвало да се напълно отшумели. В
този смисъл са й показанията на разпитания по делото свидетел. Липсват
медицински документи за настъпили усложнения от страна на получените
травми. Установява се че през периода на възстановяване ищецът е имал
затруднения да се обслужва сам. Наложило се е да му бъде оказвана чужда
помощ за ежедневните действия като поддържане на личната хигиена и
задоволяване на основни жизнени потребности. Причинено му е временно
разстройство на съня и значителен стрес след настъпилото ПТП.
Всички анализирани дотук обстоятелства и конкретното им проявление
по делото обуславят по-нисък размер на дължимото от ответника на ищеца
обезщетение от претендираното.
От друга страна обстоятелствата, които обосновават по-нисък размер на
обезщетението от претендирания са, че за ищецът поради настъпилите
увреждания настъпили в резултат на ПТП не се е изисквало болнично
лечение. Съдът взе предвид и периодът, нужен за окончателното физическо
възстановяване на пострадалата, както и на преживяното от нея ПТП, който се
е вместил в рамките на един месец. При анализа на всички обективни
обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето,
изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат на
причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това,
съобразявайки възрастта на пострадалия, продължителността и степента на
претърпените болки и страдания около един месец, причинените неудобства,
свързани с ежедневното обслужване, нарушен житейски ритъм, продължилия
страх и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, както и
посочените по-горе обстоятелства обуславящи по-нисък размер на
обезщетението, съдът приема, справедливият размер на заместващото
обезщетение на ищеца при подобни травматични увреждания на пострадал, но
при възстановяване на получената травма за причинените му от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е 4000,00
лева.
13
Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания.
Съдът възприема за основателно възражението на ответника, че
претендирания размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства,
взети от съда в предвид при преценката на размера на обезщетението.
Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
справедливо, предвид интензитета на преживените от ищеца болки и
страдания, същият не е бил хоспитализиран в болница, видно от
представената по делото експертиза. Не може да бъде игнориран и фактът на
преживения стрес от ищеца вследствие на настъпилото ПТП, макар и за
кратък период от време, установим от показанията на разпитания по делото
свидетел, от които се установява, че след инцидента ищецът е бил уплашен, не
искал да излиза от болки, променило му се психическото състояние и
нормалния житейски ритъм.
По отношение на иска за присъждане на законната лихва съдът намира
следното:
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при присъждане на обезщетение за
непозволено увреждане се дължи законна лихва от датата на увреждането.
Разпоредбата визира присъждане на обезщетение срещу делинквента, но не и
срещу застрахователя на същия. Когато се присъжда застрахователно
обезщетение за вреди от деликт, то основанието за същото е в КЗ, който
определя друг момент, от който застрахователят изпада в забава, т. е.
застрахователят не може да се счита за отговорен за лихва за забава от датата
на увреждането. Такава лихва се дължи само от делинквента. Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
поранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В петитума на исковата
молба ищецът е поискал присъждане на законна лихва считано датата на
настъпилото ПТП – 06.06.2021 г. Тъй като съдът е обвързан от искането
следва да бъде присъдена лихва, считано от 04.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане
14
на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая
ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 04.06.2024 г.,
поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от
посочената дата. В този смисъл е са Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т.
д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
По отношение на искането за присъждане на сумата от 1000 лв.
адвокатско възнаграждение /за което има сключен договор за правна помощ,
касаещ само и единствено завеждане на застрахователна претенция и водене
на преговори със ЗД „Б.“АД с ЕИК ***/, ведно със законната лихва от
06.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като направените от ищцовото дружество
разходи за извънсъдебно уреждане на спора не са в пряка причинно-
следствена връзка с произшествието и не се дължат на виновно и
противоправно поведение на водача на автомобила, причинил инцидента,
поради което и не следва да се вменяват в тежест на застрахователя. В тежест
на ищцовата страна е да установи противопоравно действие/бездействие на
ответното дружество, свързано с неизплащане на застрахователно
обезщетение; наличието на имуществени вреди (заплащане на адвокатски
хонорар) и нейният размер, както и причинна връзка между вредите и
противоправното поведение. В настоящия случай не е налице причинна
връзка между неизплащането на застрахователното обезщетение и
заплащането на адвокатски хонорар. Платеният хонорар не е следствие и
пряка причина от поведението на застрахователното дружество, а е свързано с
желанието на застрахования да сключи договор за правна защита. В този
смисъл не следва да бъде присъждана и законна лихва върху този размер.

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира заплащането на разноски по Договор за
правна защита и съдействие от 03.02.2025 г. по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Съдът определя възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в размер на
700,00 лв. Материалният интерес е в размер на 4000,00 лева, поради което
адвокатското възнаграждение е определено към предвидения минимум в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед
изчисляването на адвокатското възнаграждение, възражението за
прекомерност не е основателно.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на процесуалния
представител на ищеца възнаграждение за оказана правна помощ в размер на
254,10 лв. Ответникът следва да заплати по сметка на съда съобразно
уважената част от иска възнаграждение на вещите лица за изготвените
15
съдебни експертизи в размер на 473,89 лв., както и държавна такса в размер на
159,72 лв.

Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление - ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на Г. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4000,00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ за причинените й
неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 06.06.2021 г., около
10:05 ч. на път път 1-6, километър 301+100, при управление на л.а. марка и
модел „Рено Меган Сценик ” с per. № *** от Т.Р.Г., ЕГН **********, по
отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата на
произшествието валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите със Застрахователно акционерно дружество „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ***, изразяващи се в контузия на гръдния кош - кръвонасядане по лява
предна повърхност на гръдния кош; рана на езика от прехапване; охлузване на
левия лакът; оток и кръвонасядане на десния външен глезенен израстък,
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 4000,00 лв. до претендирания
размер от 10 000,00 лв., както и претенцията за заплащане на законната лихва
върху претендираната сума, считано от 06.06.2021г. до 03.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от Г. П. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, против „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., за заплащане на сумата
от 1000 лв. адвокатско възнаграждение /за което има сключен договор за
правна помощ, касаещ само и единствено завеждане на застрахователна
претенция и водене на преговори със ЗД „Б.“АД с ЕИК ***/, ведно със
законната лихва от 06.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление - ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на адв. М. Г.
П., Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес на кантора: ***, сумата от
254,10 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за предоставената
правна помощ по реда на чл. 38 ал.1, т.2 от ЗА на Г. П. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, в настоящото производство.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление - ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати 159,72 лв. за
държавна такса и 473,89 лв. за възнаграждение на вещите лица по назначените
съдебни експертизи в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
16
Районен съд – Казанлък, както и 5,00 лв. (пет лева), представляваща държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка:
IBAN BG35STSA93000027148887, BIC STSABGSF, При „Банка ДСК“АД, с
титуляр адв.М. Г. П..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
17