№ 78
гр. Ямбол, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20242300100010 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ищеца М. Н.,
турски гражданин, роден на **********г., с постоянен адрес в ********, действащ чрез
пълномощниците адв.С.П. и адв.Р.П., с която против Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи гр.София е предявен иск по чл.513, ал.1, вр. с чл.511, ал.3, вр. с
ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 000лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищеца С. Н., настъпила в
резултат на ПТП от 13.10.2021г., ведно със законната лихва от 08.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, което обезщетение се претендира над изплатеното
от ответника на ищеца обезщетение в размер на 150 000лв.
Ищецът излага в исковата молба, че на 13.10.2021г., около 08:00ч., на път I-7,
около км.293+213, в гр.Елхово, при управление на товарна композиция влекач „ДАФ" с рег.
№ 34SL0389 с полуремарке „Тирсан" с рег.№ 34КL9342, водачът Д. К. e причинил ПТП с
управлявания от ищеца лек автомобил „Мерцедес GLЕ 350“ с рег.№ FМ054LР, в резултат на
което е починала пътувалата в автомобила дъщеря на ищеца С. М.. По образуваното пред
ЯОС НОХД № 288/2021г. с постановената и влязла в сила присъда Присъда №5 от
28.02.2022г. виновният водач на товарната композиция - подсъдимият Д. К. бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.З, б.„б", вр. ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1
от НК.
Твърденията на ищеца са, че в резултат на реализираното ПТП, вследствие което
е настъпила смъртта на дъщеря му С. М., са му нанесени непоправими неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализиране на същото. Вредите се
изразили в морални болки и страдания, които той е претърпял и продължава да търпи
заради загубата на своята невръстна дъщеря. След произшествието останал завинаги лишен
от присъствието на детето и възможността да реализира родителския си потенциал, да
полага грижи за нея, да споделя израстването и формирането й като личност, отговорността
да бъде нейна морална и материална опора - очаквания, които съпътстват създаването на
нов живот. Ежедневието му било изпълнено с негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания, скръб, тъга и мъка от загубата на 5-месечната му дъщеря.
С молба, изпратена по ел.път ищецът отправил искане до ответника за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на С. М., като по
1
образуваната щета НББАЗ определило обезщетение в размер на 150 000 лева, която сума
била преведена, но според ищецът обезщетението е занижено, несправедливо по критерия
на чл.52 ЗЗД и не кореспондира с обема и интензитета на претърпените вреди, не
съответства и на съдебната практика при сходни случаи, поради което претенцията му е за
присъждане допълнително на сумата 100 000лв.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът НББАЗ е оспорил
предявения иск с основното възражение, че удовлетворявайки извънсъдебната претенция на
ищеца, ответникът му е изплатил обезщетение в размер 76 693,78 евро, представляващи
левовата равностойност на 150 000 лева, с което изцяло е репарирал неимуществените вреди
от смъртта на дъщеря му. Алтернативно НББАЗ е оспорило иска с възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с твърдение, че дъщеря му С.
М. не е пътувала обезопасена в детско столче, а при условия на евентуалност, че не е
пътувала в детско столче, съответстващо на възрастта и ръста й, а ако е пътувала в детско
столче, че същото не е било правилно фиксирано към седалката на автомобила, тялото на
детето не е било обезопасено с многоточкови колани. Отделно от това възражението е, че
ищецът е съпричинил ПТП и вредите, като е управлявал МПС с превишена скорост, не е
намалил скоростта и не е предприел аварийно спиране, евентуално не е предприел
своевременно аварийно спиране. Претенцията е оспорена и по размер, като несъобразена с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Ответникът е оспорил претенцията за законна лихва, поради
неоснователност на главния иск, както и датата, от която се претендира законната лихва
върху обезщетението.
В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощниците на ищеца адв.С.П. и адв.Р.П.,
които пледират за уважаване на иска и за присъждане на разноските по делото, като
подробни съображения излагат в писмена защита.
Процесуалният представител на ответника адв.Цървуланова оспорва иска с
възраженията, наведени с отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноските по делото, като също представя писмена защита с изложени
доводи в подкрепа на поддържаната процесуална позиция.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадалия лица от
13.10.2021г. на РУ на МВР-Елхово, по делото е установено, че на 13.10.2021г., около
8:00часа, в гр.Елхово, на път I-7, км.293+200, е настъпило ПТП, предизвикано от водача на
ППС „ДАФ$ с рег.№ 34SL0389 с полуремарке „Тирсан" с рег.№ 34КL9342, който е навлязъл
в лентата за насрещно движение и e настъпил сблъсък с ППС „Мерцедес GLЕ 350“ с рег.№
FМ054LР, в резултат на което е настъпила смъртта на пътувалата в ППС „Мерцедес GLЕ
350“ С. М., като са били нанесени телесни увреждания на още две лица, пътували в
автомобила „Мерцедес“.
За обстоятелствата и причините за ПТП от 13.10.2021г. е било образувано ДП
№326/2021г. по описа на РУ на МВР-Елхово.
От постановената и влязла в сила на 25.09.2022г. Присъда №5/28.02.2022г. на
ЯОС, постановена по НОХД №288/2021г., изменена с Решение на БАС по внохд
№87/2022г., е установено, че подсъдимият по делото Д. К., който е водачът на турската
товарна композиция - ППС „ДАФ" с рег.№ 34SL0389 с полуремарке „Тирсан" с рег.№
34КL9342, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, буква "б", вр.
ал.1, буква "в", вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 и чл.58а, ал.1 НК за това, че на 13.10.2021г., около
8:00часа, в гр. Елхово, по път 1-7, км. 293 +213 м., в участък от околовръстен път на
гр.Елхово, в посока гр.Ямбол - ГКПП - Лесово, обл.Ямбол, при управление състав от МПС
влекач, марка "ДАФ", модел "CF 85 EDN3", с peг. № 34SL0389 и прикачено полуремарке,
марка "TIRSAN", модел "МЕ", с peг. № 34 KL9342, и двете собственост на "Атлас Кара
Ташъмаджълъгъ лимитед Ширкети" - Република Турция, гр. Истанбул, е нарушил правилата
за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на С. М. /S. M./, родена на 25.05.2021г. в ********, една тежка и четири средни телесни
повреди на други две посочени лица и значителни материални щети на лек автомобил,
марка "Мерцедес GLE 350D" с peг. № FM054LP, собственост на М. М.. На подсъдимия
2
Д.Кебабджъ е наложено наказание четири години лишаване от свобода.
От мотивите на наказателния съд към влязлата в сила присъда е установен
механизма на ПТП, при което е настъпила смъртта на С. М., като е изяснено, че
подсъдимият Кебабджъ е управлявал товарната композиция с около 87 км/ч, преодолял е
десен завой с радиус около 375 м., като към края на кривата на завоя при неупражнено
ефективно управление и като резултат от високата скорост, е навлязъл изцяло в насрещната
лента за движение, в която е продължил да се движи. Към този момент срещуположно се е
движел лекият автомобил „Мерцедес“, управляван от М. Мавиког, в собствената си дясна
лента за движение, със скорост около 89 км/ч., вследствие на което е осъществен удар -
челен ексцентричен сблъсък между двете ППС. М. М. не е реагирал на аварийно спиране, а
непосредствено преди удара е предприел завиване на ляво, което е отклонило надлъжната
му ос на около 5 градуса, а подсъдимият е осъществил завиване леко надясно, като е
задействал и аварийно спирачната система.
От заключението на вещите лица инж.Д.Б. и д-р Т.Ч., извършили назначената по
настоящото дело комплексна съдебна медико-автотехническа експертиза, е установен
същият механизъм на ПТП от 13.10.2021г. - товарната композиция е навлязла в насрещната
пътна лента, където е осъществен челен, ексцентричен сблъсък с лекия автомобил, който
към този момент е бил позициониран изцяло в дясната пътна лента, по посоката си на
движение. След удара, лекият автомобил е реализирал безконтролна транслация и ротация
по настилката, сблъсък и „качване“ върху дясната мантинела, при което автомобилът се е
повдигнал, завъртайки се около вертикалната си ос, като се е ударил във вертикална колона
на шумоизолиращата ограда, разрушавайки част от нея. Според вещите лица, ПТП е
настъпило на път I-7, който е в границите на населеното място гр.Елхово и на основание
чл.21, ал.1 ЗДвП разрешената скорост е 50км./ч., като лекият автомобил се е движил с
89км./ч., а товарната композиция с 87км/ч. Експертите са разгледали възможностите за
предотвратяване на ПТП, при които ако лекият автомобил се е движил с разрешената за
участъка скорост от 50 км./ч. и е предприел аварийно спиране, като са посочили, че това са
хипотези, тъй като при липса на предприето аварийно спиране от страна на водача на
турската композиция, ударът е бил непредотвратим. Технически възможно е било ПТП да
бъде избегнато, ако водачът на товарната композиция е предприел действия за отклоняване
на ППС надясно и преминаване в неговата пътна лента. Вещите лица са определили какви са
били деформациите по лекия автомобил и съобразно същите са посочили и мястото, на
което е пътувала починалата С. М. - задна седалка в ляво, зад водача – факт, признат и от
ищеца. На това място, според експертите, няма деформации по автомобила, включително и
по вътрешния му интериор. Вещите лица са установили, че процесният автомобил
„Мерцедес“ е бил оборудван заводски с триточков предпазен колан на всяка седалка и с
въздушни възглавници, като автомобилът разполага и със система за защита на деца,
превозвани в автомобила с детски столчета на задната седалка - 130Р1Х. Изяснили са, че
когато детското столче е правилно монтирано на задната седалка посредством системата
130Р1Х, авТ.тично се блокират ограничителите на силата на задните колани, като по този
начин детското столче остава добре прикрепено към седалката и разместването му е
практически невъзможно. Вещите лица са посочили, че съобразно възрастта на починалото
дете С. М. (на 4-5 месеца), би следвало същото да се превозва в автомобила в т.н.
„преносимо креватче“ от група „0“, на основание Правило № 44 на Икономическата
комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), като в случая
системата за обезопасяване на починалото дете би следвало да е клас Е -130/ГС1 - „система
за обезопасяване на кърмаче, обърната назад“, визуализирана на скицата към заключението.
В материалите по ДП и НОХД вещите лица не са намерили налични обективни данни, които
да сочат, че към момента на настъпване на произшествието в автомобила е имало описаното
по-горе детско „преносимо креватче“, но са посочили, че ако е имало такова, то е следвало
да бъде позиционирано върху задна лява седалка, но най-вероятно същото не е било
монтирано и фиксирано към седалката технически правилно или в последствие е било
демонтирано и починалото дете е било превозено с него до лечебно заведение. Според
експертите, причината за настъпването на смъртта на детето е изпадането му в състояние на
дълбока кома, вследствие значителната черепномозъчна травма и тежък травматичен и
хеморагичен шок в резултат на множествените контузионни изменения на белите дробове и
контузионни кръвоизливи на белите дробове, както и закритото счупване на горния край на
3
дясното бедро. За настъпването на смъртта най-голямо значение е имало тежката черепно-
мозъчна травма, като гръдната травма с тежките контузионни изменения на белите дробове
и кръвоизливите на белите дробове, също е била смъртоносна. Описаните уреждания са
получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне на главата, гръдния кош, корема и дясната бедрена област с такива
предмети и притискаме на тези области на тялото между такива предмети, както и
вследствие падане и удряне със значителна сила по такива предмети в тези области на
тялото. Травмите и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица от
възникналото произшествие. Заключението на вещите лица е, че предпазните колани не
оказват влияние върху настъпилите телесни увреждания на детето, тъй като те се използват
само и единствено за закрепване на столчето към седалката на автомобила. Изключили са
техническата възможност травмите на пострадалото дете да са настъпили вследствие на
навлизане на деформираните детайли в посока навътре към купето (салона) на автомобила.
Извършвайки анализ на механизма на настъпилите телесни увреждания на пострадалата С.
М., според вещите лица най-вероятно детското столче, ако е имало такова, е било тип
„Кошница“ и не е било монтирано технически правилно. При правилно монтирано детско
столче, заключението е, че констатираните травми по тялото на пострадалото дете, биха
били по-леко изразени.
От представеното по делото удостоверение за раждане на детето С. М. – С13,
№482090, издадено от Генерално консулство на Румъния – Триест- Италия е установено, че
ищецът М. М. е баща на починалата С. М..
От показанията на разпитаните две свидетелки Д. С. – съпруга на ищеца и Т. Ш. –
сестра на ищеца, по делото е установено, че ищецът тежко е приел смъртта на дъщеря си и
две години и половина след смъртта продължава да плаче за бебето и не може да преживее
болката. Понастоящем бащата не можел да преодолее и да забрави за загубата на детето,
страдал и пазел дрешките и снимките на бебето. Ищецът много обичал дъщеря си, тя била
силно желано дете, помагал за отглеждането й и постоянно искал да ходи на гроба й.
Свидетелката Т.Ш. е установила, че ищецът не успял да присъства на погребението на
детето в Турция, тъй като останал в България в болницата, в която била настанена съпругата
му, също тежко пострадалата от катастрофата. Свидетелката Дж.С. е посочила при разпита,
че преди настъпване на ПТП бебето С. е пътувало в „бебешка седалка – кошче“, което се
слага и на детска количка, кошчето било закопчано с коланите на автомобила и с
допълнителни коланчета, но преди ПТП свидетелката разхлабила тези коланчета, тъй като
времето било студено и сложила одеяло, за да завие детето.
Не се спори между страните и съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване фактите, че на 07.01.2022г. ищецът е предявил претенцията си към ответника
НББАЗ за обезщетяване на понесените от него неимуществени вреди от смъртта на дъщеря
му; че по образуваната при ответника щета е установено, че към датата на настъпване на
произшествието посочената в исковата молба товарна композиция с турски peг. №,
обичайно се е намирала на територията на държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата; наличието на застрахователно правоотношение към същата дата за това
МПС по застраховка гражданска отговорност-зелена карта с турска застрахователна
компания; че е настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с
участието на виновния водач, който е управлявал моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата; че
застрахователят на виновния водач няма кореспондент за територията на Република
България.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск се квалифицират по чл.513, ал.1, вр. с чл.511, ал.3, вр. с ал.1 КЗ и
чл.45 ЗЗД.
Според чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие
на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява
моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото (НББАЗ), в случаите,
4
когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата
бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на
пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по
подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на
претенцията съгласно чл.511, ал.3 от КТ.
По делото не са въведени твърдения, че застрахователят на виновния водач е
определил кореспондент за уреждане на претенциите в България, поради което това
обстоятелство не е спорно между страните. Не е спорна пасивната легитимация на НББАЗ в
качеството на компенсационен орган по чл.506, ал.3 КЗ , вр. с чл. 511, ал. 1, т.2 КЗ и чл. 515
КЗ, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен
договор „Гражданска отговорност“ - Зелена карта за турската товарна композиция влекач
„ДАФ" с рег.№ 34SL0389 с полуремарке „Тирсан" с рег.№ 34КL9342, сключен с
чуждестранен застраховател в Турция, действащ към датата на ПТП. В изпълнение на
чл.515, ал.3 КЗ и чл.380 КЗ ищецът е предявил пред ответника извънсъдебната си
претенция, съставляващо процесуална предпоставка за предявяването на иска, като
увреденият не се е съгласил с размера на опрделенето обезщетение. Следователно
предявеният иск е допустим и по него процесуално и материално легитимиран да отговаря е
НББАЗ.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от установяване
настъпването на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по
отношение на когото има действие задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите в системата "Зелена карта" в държавите- членки и в държавите,
подписали Многостранното споразумение и причинените на ищеца вреди.
Тези релевантни за основателността на иска факти са установени по делото.
Установено е реализирането на ПТП на 13.10.2021г., около 8:00часа, в гр.Елхово, по път I-7,
км. 293 +213 м., в участък от околовръстен път на гр.Елхово, в посока гр.Ямбол - ГКПП -
Лесово, обл.Ямбол, което ПТП е причинено при управление на състав от МПС влекач,
марка "ДАФ", модел "CF 85 EDN3", с peг. № 34SL0389 и прикачено полуремарке, марка
"TIRSAN", модел "МЕ", с peг. № 34 KL9342, управляван от турския гражданин Д. К. и
управлявания в насрещното платно за движение от ищеца л.а. "Мерцедес GLE 350D“ с рег.
№FM054LP. Причина за произшествието е поведението на водача на товарната композиция -
влекач, марка "ДАФ", модел "CF 85 EDN3", с peг. № 34SL0389 и прикачено полуремарке
Дж.Кебабджъ, чиято вина е призната с влязлата в сила осъдителна присъда на ЯОС по по
НОХД №288/2021г. В нарушение на правилата за движение по ЗДвП водачът на товарната
композиция е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил челно управлявания от
ищеца л.а. "Мерцедес". Като последица от произшествието е починала дъщерята на ищеца
С.М.. По делото има приложен съдебен акт - влязлата в сила осъдителна присъда на ЯОС,
постановена от наказателен съд, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца – чл.300 ГПК. Водачът на товарната композиция при управлението на
това ППС е допуснал нарушение на правила за движение, посочени в акта на наказателния
съд, поведението му осъществява деликтния състав по чл.45 ЗЗД и е станал причина за
настъпване на процесното произшествие.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват
всички елементи от фактическия състав на предявеното материално право, а ищецът като
баща на починалото дете е материалноправно легитимиран (съгласно Постановления
№4/1961г., № 5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на ВС) да претендира претърпени вреди от
чуждо противоправно поведение, като следва да се определи техния размер.
Определяйки по реда на чл.52 ЗЗД справедливия размер на дължимото на ищеца
обезщетение ЯОС съобрази, че с ППВС № 4/1968г. Върховният съд е дал задължителни за
съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на
деликт. В т.II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
5
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера
на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи
правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните общи
критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и
претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в
създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага
при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Съобразно посочените критерии и кредитирайки показанията на разпитаните
свидетели, ЯОС намира за установено по делото, че смъртта на 4-месечната му дъщеря е
причинила на ищеца силни като продължителност и интензитет болки и страдания. Бебето е
било силно желано от ищеца, който е полагал грижи за него, отглеждал го е с много любов,
грижа и щастие. Смъртта на детето е било шок за бащата и му е нанесла значителни болки и
страдания, които не могат да бъдат окачествени като обичайни при загуба на близък.
Загубата на дете несъмнено е от най-тежките, най-болезнените преживявания и е с траен
отпечатък върху по-нататъшния живот на ищеца като родител, който и понастоящем трудно
говори за смъртта на детето, не може да се отърси от събитието и да го преживее. Предвид
установеното и след като съобрази възрастта на загиналото дете – на четири месеца,
възрастта на ищеца към датата на ПТП – на 44 години, шокът и болката от загубата на
детето, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищеца възлиза в размер на сумата от
250 000 лева. Съдът намира този размер за адекватен и обоснован, с оглед претърпените от
него болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта. След като на ищеца
ответникът е изплатил доброволно 150 000лв., то претендираният размер от 100 000лв. като
разлика на дължимото обезщетение, сочи на основателност на предявения иск
Относно възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Съгласно сочената разпоредба на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за
съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина.
Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Или съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху
действията на причинителя на вредата. В трайната практика на ВКС е прието, че за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото при ПТП лице, от значение е съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно превозно средство, въз
основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в
конкретното ПТП. Съдът трябва да отчита поведението на пострадалия, всички негови
действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата,
установени с относимите правни норми. След съпоставяне на поведението и действията на
всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи
конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да
разпредели отговорността на причиняването на деликта.
В случая съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване,
обосновано със скоростта, с която ищецът е управлявал автомобила, в който е пътувало
починалото бебе. Действително по делото е установено, че ПТП е настъпило на път в
6
населено място, на който разрешената за движение скорост е 50км./ч., а ищецът е
управлявал автомобила с превишена скорост - от 89км./ч. Независимо от това вещите лица
са дали заключение, че дори ако лекият автомобил се е движил с разрешената за участъка
скорост от 50 км./ч. и е предприел аварийно спиране, след като не е било предприето
аварийно спиране от страна на водача на турската товарна композиция - деликвента, то
ударът е бил непредотвратим, като технически възможно е било ПТП да бъде избегнато, ако
водачът на товарната композиция е предприел действия за отклоняване на ППС надясно и
преминаване в неговата пътна лента. Следователно, поведението на ищеца като водач на
МПС не е било предпоставка за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, нито
е улеснило механизма на ПТП.
Основателно е възражението за съпричиняване, обосновано с твърдението, че
починалото дете не е пътувало в обезопасено столче.
Относно обезопасяването на пътуващо в превозно средство малолетно дете
съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според
възрастта, ръста и теглото им (чл.137в, ал.2 и чл.137б), както и забрана за превозване на
деца под тригодишна възраст в МПС категория М1 (автомобили с до 8 седящи места– чл.
149, ал. 1, т. 2, б. "а"), които не са оборудвани със системи за обезопасяване (чл.137в, ал.3),
респ. административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение
на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби (чл. 183, ал. 4,
т. 10). ЯОС споделя практиката на ВКС (Решение № 19/08.02.17г. по т. д. № 50177/16г. на
ВКС, ІV г. о. и Решение № 44 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1879/2019 г., I т. о., ТК ),
според която малолетният пострадал не може да формира правно валидна воля, поради
което не може да се ангажира отговорността му за неизпълнение на задължение да пътува с
поставен предпазен колан или при приложена система за обезопасяване, респ. че е
съпричинил увреждането си чрез бездействие. Задължението за обезопасяване на пътуващо
в МПС малолетно дете следва да се разреши при прилагане на разпоредбите на специалния
закон – Закона за движение по пътищата, като се направи разграничение по размер между
вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите,
причинени от пострадалия, респ. лицето, което упражнява надзор върху него.
Съгласно чл. 137в, ал. 3 ЗДвП в моторните превозни средства от категории M1,
N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска
превозването на деца под тригодишна възраст. Системите за обезопасяване на деца са
регламентирани в чл.137б от ЗДвП и са в зависимост от теглото на децата, за които са
предназначени. Лекият автомобил, с който в случая е пътувало пострадалото дете (на
възраст под три години), е категория М1 според класификацията в чл. 149, ал. 1, т. 2, б. "а"
ЗДвП, а по силата на чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП водач, който превозва деца в нарушение с
посочената разпоредба, подлежи на отговорност по административнонаказателен ред.
Следователно водачът, който превозва малолетно дете до три години в автомобил, който не
е оборудван със система за обезопасяване, съответна на възрастта и теглото, респ. ръста на
детето, нарушава установена в закона забрана. Спазването на изискването за оборудване на
автомобила със система за обезопасяване с оглед превозване на дете до три години включва
и задължение на водача при пътуване да осигури ползването на тази система - да монтира
или да следи за правилната експлоатация на системата според специфичните изисквания на
видовете системи; да постави или да се убеди, че детето е поставено правилно в системата
("детското столче"), включително дали предпазните колани са закопчани. Забраната е пряк
израз на вменената на водача завишена грижа, която той трябва да полага при управление на
МПС, когато в превозното средство пътува дете под определената в закона възраст.
По делото със заключението на вещите лица е изяснено, че от анализа на
механизма на настъпилите телесни увреждания на пострадалата С. М., може да се направи
извод, че ако детето е пътувало на задната лява седалка в детското столче тип „детско
креватче“ /съответно на възрастта на бебето/, то същото не е било монтирано и фиксирано
технически правилно. Според вещите лица, при правилно монтирано детско столче,
констатираните травми по пострадалото дете вероятно биха били в по-лека степен. Че
бебето е пътувало в бебешка седалка – тип кошче, показанията е дала майката на бебето,
св.Дж.С., която е посочила, че коланите са били разхлабени. Или свидетелските показания
потвърждават установеното от вещите лица, че детското столче (креватче) не е било
7
монтирано технически правилно, което установява, че ищецът е нарушил изискванията на
закона за оборудване на автомобила със система за обезопасяване с оглед превозване на дете
до три години и при пътуване да осигури ползването на тази система - да монтира и да
следи за правилната експлоатация на системата според специфичните изисквания; да
постави или да се убеди, че детето е поставено правилно в системата ("детското столче"),
включително дали предпазните колани са закопчани. Предвид изложеното съдът счита, че
действително е налице съпричиняване, доколкото неспазването на правилата на чл. 137в от
ЗДвП, вр. с чл.137 б ЗДвП е в причинно – следствена връзка с уврежданията на детето и
тяхната степен, довели до нестъпване на неговата кончина. Тъй като са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, съдът
приема, че процентът на съпричиняване от страна на ищеца е в размер на 40 %. При
отчитане на приетото съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде редуцирано до размера на 60 000 лева., като над тази сума до предявения размер от 100
000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху сумата на обезщетението
следва да се присъди и законната лихва от 08.03.2022г.
Относно началния момент на присъждане лихвата за забава, ЯОС възприема
съдебната практика на ВКС ( напр. Решение по т.д. №2273/2018 г., II т.о., Решение по т.д. №
2466/2018 г., I т.о., Решение № 50102/20.10.2022 г. по т.д.№ 1428/2021 г. на II т.о. и др.),
според която мораторна лихва върху обезщетението се дължи считано от момента на
сезирането на застрахователя, тъй като той отговаря за забавата на застрахования, с оглед на
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента - чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, ответник по иска,
изпълнява функциите на представително национално бюро член на бюрата от системата
„Зелена карта“. При отправена застрахователна претенция, неговата пасивна легитимация по
предявения иск по чл.511, ал.3 КЗ и изричното препращане към регламентираните в чл.496
КЗ задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при предявена претенция чл.512, ал.1 КЗ, следва, че мораторна лихва
върху обезщетението се дължи считано от момента на сезирането на застрахователя. В
настоящия случай мораторната лихва се претендира от по-късен момент след предявяване на
претенцията (07.01.2022г.), а именно от 8.03.2022г., при което при зачитане на
диспозитивното начало съдът присъжда лихвата от посочената от ищеца дата.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, които съразмерно с уважената част от
иска са в размер 2 094,30 лв. Ответникът следва също така да заплати ДТ за уважения иск в
размер 2 400лв., както и по сметката на ЯОС сумата 200 лв.- възнаграждения за преводачи.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 4 711,80лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2, представлявано от Б. Б. – председател на УС, на
основание чл.513, ал.1, вр. с чл.511, ал.3, вр. с ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД да заплати на М. М.,
турски гражданин, роден на **********г., с постоянен адрес в ********, ул.******** №***,
*******, Общ.******., чрез пълномощниците адв.С. П. П. от САК и адв.Р. М. П. от САК:
гр.******, ул.******№**, ап.*, сумата 60 000лв. (шестдесет хиляди лева),
представляваща допълнително, над заплатеното на М.М. извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на С. М., настъпила при ПТП на 13.10.2021г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 8.03.2022г. до окончателното изплащане,
като искът за разликата над 60 000лв. до предявения размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
8
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2, представлявано от Б. Б. – председател на УС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на М. М., турски гражданин, роден на **********г., с
постоянен адрес в ********, ул.******** №***, *******, Общ.******., чрез пълномощници
адв.С. П. П. от САК и адв.Р. М. П. от САК: гр.******, ул.******№**, ап.*, направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 2 094,30 лв.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2, представлявано от Б. Б. – председател на УС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати ДТ за уважения иск в размер 2400 лв., както и по
сметката на ЯОС сумата 200 лв. възнаграждения за преводачи.
ОСЪЖДА М. М., турски гражданин, роден на **********г., с постоянен адрес в
********, ул.******** №***, *******, Общ.******., чрез пълномощници адв.С. П. П. от
САК и адв.Р. М. П. от САК: гр.******, ул.******№**, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.3 ГПК на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2, представлявано от Б. Б. – председател на УС,
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
4 711,80лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9