№ 554
гр. Перник, 30.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500386 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 272 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2408/2023 г. Районен
съд – гр. Перник е осъдил на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Стомана Индъстри“ АД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ № 1 да заплати на Д. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 14
200.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука от 16.11.2022 г., настъпила при изпълнение на трудовите й
задължения, довела до изразяващи се в закрито счупване в дясно на горния край на
тибията /голям пищял/, повърхностна травма на корема, и повърхностна травма на
долния край на гърба и таза, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата
злополука – 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
иска до пълния предявен размер от 40 000 лева.
На осн. чл. 78, съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Стомана Индъстри“
АД, чрез адв. Х. М., с която се оспорва постановеното от първата инстанция решение,
като се сочи, че същото в частите, в които са уважени исковите претенции на ищцата е
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. На първо място се навеждат твърдения, че при определяне
размера на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, решаващият
съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че размерът на
присъденото обезщетение е прекомерно завишен и допълва, че отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна и като такава се различава от
гражданската отговорност. В продължение се сочи, че при постановяване на
решението си решаващият съд не се е съобразил с констатациите на вещото лице и с
обстоятелството, че към момента не се установява ищцата да търпи болки и страдания
1
и не са налице данни за усложнения за нейното здравословно състояние. На следващо
място се излагат съждения, че районният съд правилно и законосъобразно е приел, че
отговорността на дружеството следва да се намали с оглед допуснатите от ищцата
нарушения на правилата за безопасна работа, като се излагат аргументи в тази насока.
Намира, че в хода на производството безспорно е доказано, че ищцата е допринесла за
настъпването на трудовата злополука като е допуснала груба небрежност по смисъла
на чл. 201, ал. 2 от КТ. Допълва, че същата не е положила елементарна грижа и не е
проявила нужното внимание с оглед недопускане настъпването на трудова злополука.
Излагат се подробни съображения въз основа на които се твърди, че неправилно
районният съд е намалил отговорността на дружеството с 50% и счита, че същият
следва да бъде допълнително намален, като бъде определен по – висок размер на
съпричиняване на вредата от страна на ищцата. Твърди, че единствените причини за
настъпване на злополуката с М. са нейните грубо небрежни и неправилни действия и
работа, което е безспорно доказано в хода на делото. Сочи, че ищцата със своите
действия сама се е поставила в ситуация на повишен риск. В заключение се излага, че
заплатените от работодателя суми във връзка с лечението и възстановяването на Д. М.
от травмата спестяват лични разходи и отговорността на работодателя следва
допълнително да се намали. Въз основа на изложените съображения се моли съда да
отмени атакуваното решение, като постанови ново, с което да се присъди размер на
обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, като се намали отговорността на дружество и се определи по – висок процент
на съпричиняване от страна на ищцата. Прави се искане за присъждане на сторените
по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В срок е постъпила въззивна жалба и от Д. А. М., чрез адв. А. В., с която
постановеното от първата инстанция решение се атакува като неправилно в неговата
отхвърлителна част. Намира, че правилно първата инстанция е достигнала до извода,
че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране
имуществената отговорност на работодателя по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ във връзка
с настъпилата трудова злополука. Навежда твърдения, че при правилно и напълно
изяснена фактическа обстановка решаващият съд необосновано е приел за доказано
възражението за съпричиняване като е счел, че събитието е настъпило при проявена
груба небрежност от страна на пострадалата. Намира, че неправилно районният съд е
приел за доказано съпричиняване на вредата, определено в размер на 50 %, като се
излагат подробни съображения в подкрепа на направеното твърдение. На следващо
място за неправилен се сочи и размера на определеното обезщетение, като се твърди,
че същото е занижено. Счита, че съдът не е съобразил и приел като значително
утежняващо обстоятелство продължителността на възстановителния период за ищцата
6 - 8 месеца, като първите три същата се е движила с помощни средства. Отбелязва, че
не оспорва факта, че е получено застрахователно обезщетение в размер на 800 лева от
ЗК „Лев Инс“ АД, но сочи, че тази сума и е изплатена за реализиран покрит риск
„временна неработоспособност“ в резултат на трудовата злополука, а не компенсира
имуществени вреди каквито се претендират в производството. Въз основа на
изложеното счита, че намаляването на обезщетението с платените 800 лева се явява
неоснователно и същото неправилно е уважено от първоинстанционния съд. Моли се
въззивната инстанция за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на ново
2
решение, с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, чрез юрк. И.К., с който заявява, че изцяло се присъединява към
изложените във въззивната жалба от „Стомана Индъстри“ АД съображения и оспорва
въззивната жалба, депозирана от Д. М.. Твърди, че при постановяване на своето
решение, решаващият съд не е взел предвид установени по делото правнозначими
факти от значение за приложението на материалния закон при определяне
дължимостта на обезщетението. Счита, че от събраните в производството пред първата
инстанция доказателства безспорно и категорично е доказано, че ищцата е предприела
качване по вертикалната стационарна стълба преди кран № 22 да се е паркирал на
мястото за достъп до кабината и без да е подал нужната сигнализация. В условията на
евентуалност противопоставя възражение, че настъпилата на 16.11.2022г. злополука с
работника Д. А. М. не съставлява покрит риск, съгласно условията на сключения с
работодателя „Стомана Индъстри“ АД застрахователен договор за групова застраховка
по риска „Злополука“ и приложимите към него Общи условия. Излагат се
съображения, че предявената претенция от страна на ищцата е както недължима така и
в изключително завишен размер, който не съответства на действителното изражение на
нематериалните вреди, не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и, че
същият не отговаря на икономическите условия в страната, стандарта на живот и
съдебната практика. Навеждат се твърдения, че исковата сума е прекомерна поради
съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, поради което
намира, че следва да бъда приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и
застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено. Счита, че пострадалата
виновно е нарушила както законовите разпоредби, така и дадените й от работодателя
инструкции, което е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите последици.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че не е налице умисъл се твърди, че
ищцата със своите действия е допринесла на 95 % за трудовата злополука, като е
допуснала груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Заявява, че желае
дружеството да предостави информация дали работникът е преминал начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа. Излага съображения, че определеният
размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не отговаря
на заложеното в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Намира, че при постановяване на
съдебното решение решаващият съд не е разгледал правния спор съобразно неговите
предели, установени от насрещните становища на страните по делото, като не се е
произнесъл относно значението и размера на приноса на ищците за настъпване на
имуществените вреди. Сочи, че при определяне размера на обезщетението за
имуществени вреди, съдът не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗДД, което е
довело до неправилно разрешаване на правния спор е присъждане на обезщетение,
което не се дължи на ищцата. По изложените аргументи се иска въззивната инстанция
да отмени атакуваното решение като постанови ново, с което предявените искови
претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените
пред двете съдебни инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадените въззивни
3
жалби са допустими и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
подадени са срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна,
която има правен интерес от обжалването.
Направеното от страна на третото лице – помагач ЗД „ЛЕВ ИНС“ искане за
задължаване на „Стомана Индъстри“ АД да предостави информация дали работникът е
преминал начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, следва да бъде
оставено без уважение, доколкото по отношение на това доказателствено искане е
настъпила предвидената в чл. 266 ГПК преклузия.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на третото лице –
помагач ЗД „ЛЕВ ИНС“ за задължаване на въззивния жалбоподател „Стомана
Индъстри“ АД да предостави информация дали работникът е преминал начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, като неоснователно.
НАСРОЧВА делото за 26.09.2024 г. от 10:45 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
4
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5