№ 25154
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110116379 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Л. срещу „В.К.“
АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standart 30 №
5660108/29.12.2020 г., сключен между страните, и за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 627,60 лв., представляваща общата стойност на неоснователно извършени
плащания за възнаградителна лихва, такса за неустойка и такса за експресно разглеждане на
документи по посочения договор за паричен заем (над чистата стойност на главницата по
договора в размер на 600 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 20.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 29.12.2020 г. като заемател сключила с „В.К.“ ООД
/понастоящем „В.К.“ АД/ Договор за паричен заем Standart 30 № 5660108/29.12.2020 г. за
сумата от 600 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,49 % и срок на заема 12 месеца,
разделен на 12 броя седмични вноски. Твърди, че в чл. 1, ал. 2 - 4 от договора било
уговорено, че преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
като за извършената от кредитора допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи (чл. 1, ал. 3 от договора) за отпускане на паричен заем в размер
на 425,52 лв., която следвало да се заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и да се
включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 5, ал. 1 от договора било
предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да предостави като
обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо лице, което трябвало да
отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка за
неизпълнение в размер на 283,68 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски.
Ищцата твърди, че с добавяне на таксата за експресно разглеждане на документи и
неустойката за непредоставяне на обезпечение, действителната цена на отпуснатия заем
била в размер на 1448,16 лв. Твърди, че по този договор е извършила плащания в размер на
490,31 лв., след което рефинансирала кредита с нов, от конкурентно дружество, с което била
погасена и сума в размер на 737,29 лв., или общо заплатената сума по процесния договор за
потребителски кредит е в размер на 1227,60 лв.
Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е изцяло
1
недействителен поради неточно посочен ГПР, поради което на основание чл. 23 ЗПК ищцата
дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита - 600 лв. и разликата над тази
сума до заплатената от 1227,60 лв. (627,60 лв.) е платена при начална липса на основание.
Излага съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане на документи като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквото представлява експресното разглеждане на
документите за кредита. Счита, че с посочената клауза е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, поради което същата е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че срещу
заплатената такса не се предоставя реална насрещна услуга, а същата представлява скрито
възнаграждение на кредитора. Твърди, че доколкото таксата е в размер на 425,52 лв., т. е.
повече от 50 % от размера на отпуснатия заем, то с нея се накърняват добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите. Освен това поддържа, че клаузата е и неравноправна.
Твърди, че клаузата за неустойка има за цел заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се
касае за скрита печалба за кредитора, неустойката няма обезщетителна функция, тъй като не
зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение, като по начина,
по който е уговорена, би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Сочи, че неосигуряването на поръчител,
респ. банкова гаранция, не може да води до настъпването на вреди за кредитора, по-големи
от тези при пълно неизпълнение на основното задължение по договора за кредит. Сочи, че
клаузата, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, заобикаля чл. 33
ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди за кредитора, както и че клаузата
е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Сочи, че неустойката не притежава
обезщетителна функция, тъй като се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди
от настъпило неизпълнение, както и че накърнява добрите нрави, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Твърди, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на
действвителния такъв, като е нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и с включването
на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на
обезпечение ГПР би бил в размер много над пет пъти размера на законната лихва. Счита, че
посочените такси отговарят на понятието „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и следва да се включат при изчисляването на ГПР. Твърди, че посочването на по-
нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща
търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора, с позоваване на
практика на СЕС – решение по дело С-714/22 и решение по дело С-453/10. Счита, че с оглед
недействителността на договора за заем и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи
единствено чистата стойност на кредита, но и лихви и разноски. С оглед гореизложеното
моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва предявения
установителен иск за прогласяване на нищожността на договора като недопустими, поради
липсата на правен интерес, доколкото ищцата е предявила осъдителен иск, в предмета на
който подлежи на разглеждане действителността на договора за заем и неговите клаузи.
Счита, че с предявения иск ищцата единствено цели обогатяване с разноски, което
представлява злоупотреба с право и превратно упражняване на права. Счита, че исковата
молба е нередовна, тъй като не са посочени пороците на договора за заем, както и как е
формирана сумата от 627,60 лв. По същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
услугата по експресно разглеждане на документи да е такава по управление или усвояване
на кредита, доколкото същата се извършва преди сключването на кредита. Счита, че се касае
за допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да се ползва от нея, поради
което стойността й не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Освен това, клаузата
не е и неравноправна, тъй като потребителят е могъл да влияе върху съдържанието на
2
договорните клаузи. Не се касае и за накърняване на добрите нрави, тъй като цената на
услугата е ясна, услугата не е задължителна за ползване и потребителят сам е избрал да я
ползва.
По отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е начислена с оглед
неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди, че уговорената
неустойка има обезщетителна функция, като предназначението й е да обезщети
евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Твърди, че не е принудил ищцата да
сключи договора за заем, като тя е била наясно с клаузите и при несъгласие с тях е имала
възможност да не сключи договора. Твърди, че непредоставянето на обезпечение поставя
несигурност за ответника да събере главницата, което е основният му предмет на дейност и
източник на приходи. Сочи, че при получаването на СЕФ ищцата е била информирана с
изискванията за предоставяне на обезпечение, като е имала достатъчно време да се снабди с
поръчител или да осигури банкова гаранция. Посочва, че заемателят е разполагал със срок от
14 дни да се откаже от сключения договор, в който случай би дължал единствено връщането
на главницата по кредита. Посочва, че не е налице кумулиране на неустойка за забава и
мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира от изтичането на тридневния срок за
предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а законната лихва от
настъпването на падежа по договора до изплащането на задължението.
Твърди, че посоченият ГПР в договора е правилен. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК не изисква в договора да се сочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР,
а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, както е
сторено в случая. Счита, че задължението за неустойка за неизпълнение на основно
задължение по договора не следва да се включва в ГПР, а включването й би представлявало
нарушение на правилата на ЗПК. По отношение на таксата за експресно разглеждане
посочва, че същата е допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да я ползва,
поради което не следва да се прибавя към ГПР. Посочва, че ГПР е под 50 %, с оглед на което
не надвишава допустимата законова граница. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване или заплащане от ищцата на
суми без правно основание, с оглед действителността на договора за паричен заем. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва
да са налице основанията за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в
полза на процесуалния представител на ищцата, евентуално моли за присъждане на
разноски в минимален размер.
По доводите за недопустимост на установителния иск и за нередовност на
исковата молба:
Ответникът е заявил възражение за недопустимост на предявения установителен иск,
което е неоснователно. За ищеца винаги е налице правен интерес с иск да прогласи
нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо
страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото
по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД
инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за
нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде
обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед
на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора
съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му,
едновременно с иск за връщане на суми, заплатени без основание, поради което предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът приема, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128
ГПК – не е налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум на същата, тъй
като по отношение на целия договор за потребителски кредит е наведен един порок –
противоречие на закона – чл. 11, ал. 1, ал. 10 ЗПК, съответно предявен е само един
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Предвид твърденията за
недействителност на договора, на основание чл. 23 ЗПК ищцата претендира връщане на
всичко, което е заплатила над сумата от 600 лв. – главница по договора, поради което не е
необходима отделна разбивка на сумата от 627,60 лв. – надплатена над главницата.
Разпределение на доказателствената тежест:
3
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже, че договорът за паричен заем е
нищожен на заявеното с исковата молба основание, а именно, че е нарушено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при посочване на размера на ГПР.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че
е заплатила твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, а ответникът
следва да докаже, че сумата е платена на годно правно основание, съответно въз основа на
валидни договорни клаузи.
Съдът отделя на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че между страните е
сключен процесният договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание; че
ищцата е заплатила по договора сума в общ размер на 1227,60 лв., разпределени както
следва: 600 лв. – главница, 138,96 лв. – възнаградителна лихва, 283,68 лв. – неустойка за
непредоставяне на обезпечение и 204,96 лв. – такса за експресно разглеждане на документи.
Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за
неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на процесния договор за паричен
заем, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да
ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
По исканията на страните:
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор.
Ответникът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаването на ищцата да
представи стандартен европейски формуляр, доколкото твърди, че същият е изготвен в един
екземпляр, който е в притежание на ищцата, като същият ще послужи за удостоверяване на
факта, че на заемателя е предоставена всичката необходима и законово регламентирана
информация за сключване на процесния договор. Искането е допустимо и относимо за
изясняване на спора и следва да бъде уважено.
Останалите доказателствени искания на ответника следва да се оставят без уважение,
като неотносими към предмета на спора, като при постановяване на крайния си съдебен акт
и присъждането на разноски съдът ще съобрази изложеното от ответника, като в случай, че
твърди, че не са налице предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за
безплатна правна помощ, му дава възможност да ангажира съответни доказателства в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
На ищеца следва да се укаже на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата Н. С. Л. на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане, по която да й бъдат преведени сумите по делото,
при евентуално благоприятен за нея изход от спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.07.2025 г. от
09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
4
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцата да представи по делото препис от
Стандартен европейски формуляр, изготвен към процесния договор за паричен заем, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, като й УКАЗВА, че при неизпълнение на
това задължение могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК – съдът ще приеме
за сключен процесния СЕФ с посоченото в отговора на исковата молба съдържание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника, като
в случай че твърди, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАдв. за
присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния
представител на ответната страна, дава възможност на ответника да ангажира съответни
доказателства и направи доказателствени искания в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата - и препис
от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5