Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр.Горна Оряховица,24.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен
съд, трети състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при
участието на секретаря С. Георгиева и в присъствието на прокурора ……, като
разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. № 1546 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Правна квалификация:предявени
по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр с чл. 86 ЗЗД.
Предявена е
искова молба от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ул.”Московска” № 19, чрез пълномощник – юрисконсулт П.Т.,
против Д.А.К., искови претенции, предявени по реда на чл.422 ал.1 вр. Чл.415
ал.1 от ГПК, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр с чл. 86 ЗЗД . Твърди се,
че с Договор за кредит овърдрафт от 10.08.2017г. „Банка ДСК” ЕАД предоставила
на ответника Д.А.К. кредит в размер на 1000,00 лева, със срок за ползване 12
месеца. Същият се подновява автоматично, при условие, че са платени дължимите
към датата на изтичане на срока лихви и такси и ако никоя от страните не е
отправила до другата писмено изявление за прекратяване на ползването, най-малко
30 дни преди крайната падежна дата. Твърди се, че на 10.08.2017 г. кредитът бил
предоставен по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка
ДСК.В договора за кредит било уговорено, че същият се погасява като се събират
дължимите суми за лихва ежемесечно служебно от кредитора на определена падежна
дата от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя. Кредитът се
олихвява с лихвен процент от 11,95% годишно, която лихва е дължима месечно с
падежна дата 05-то число от месеца. Неразделна част от договора са Общите условия
за предоставяне на кредити овърдрафт и извлечението от Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на
клиента, които кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора.
Кредитополучателят се е запознал с тарифата и се е съгласил да заплаща такси
съгласно тази тарифа.
Сочи се, че кредитополучателят е допуснал забава при
изпълнението на договорните си задължения като не е заплатил 3 броя месечно
дължими суми за лихви за периода 05.11.2018 г.-05.01.2019 г., поради което
Банката като кредитор спряла ползването на средства по кредита съгласно чл.
19.1.1 от Общите условия към договора.Дължимите редовни лихви не са погасени в
30-дневен срок след спиране ползването на кредита, поради което банката е прекратила
ползването му на основание чл.20 от същите общи условия и го обявил за изискуем
поради неплащане на сумите. До К. чрез Нотариус Красимира Боева, с район на
действие PC - Горна Оряховица била изпратена Нотариална покана рег. №
2961.25.03.2019 г., с която банката обявила вземанията си по договор за кредит
за изискуеми.
След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, на 17.05.2019 г. било подадено
заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417
от ГПК, въз основа на което в Районен съд – Горна Оряховица било образувано ч.
гр. д. № 913/2019 г. за следните суми: за неиздължена главница по договор за
кредит от 10.08.2017 г. - 328,10 лева, заедно със законната лихва за
непогасената главница за времето от 17.05.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане; дължима договорна лихва за периода от 22.04.2019 г. до 14.05.2019 г.
- 2,47 лева; законна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 16.05.2019 г. - 0,18
лева, както и направените разноски по заповедното производство.
Посочва
се, че на основание издадения изпълнителен титул и за събиране на присъдените
ни суми било образувано Изпълнително дело № 484/2019г. при ЧСИ С. Косева, рег.
№ 809, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. В хода на действията
по уведомяване на длъжника същият не бил открит и издадената заповед за
изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 от ГПК са връчени по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя предявяването на настоящия
установителен иск против длъжника Д.А.К..
Моли
се съда поради допусната забава в заплащането на: неиздължена главница по
договор за кредит от 10.08.2017 г. - 328,10 лева, заедно със законната лихва за
непогасената главница за времето от 17.05.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане; дължима договорна лихва за периода от 22.04.2019 г. до 14.05.2019 г.
- 2,47 лева; законна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 16.05.2019 г. - 0,18
лева, да приеме за установено, че ответникът Д.А.К. дължи на ищеца присъдените вземания съгласно Заповед
за изпълнение по Ч.гр.д. № 1110/20.05.2019 г. по описа на Pайонен съд - Горна
Оряховица.
Претендират
се направените разноски по настоящото дело и сторените такива в заповедното
производство.
В
уточняваща молба от 03.09.2019 г. се
посочва, че процесният договор представлява овърдрафт и същият се погасява при
всяко постъпване на суми по разплащателната сметка. След частично или цялостно
погасяване на ползвания овърдрафт от постъпленията по разплащателната сметка,
същият може да бъде ползван отново до договорения размер (револвиране). За
ползвания размер от овърдрафта длъжникът заплаща лихва, която се събира
служебно на определената в договора падежна дата от авоара в разплащателната
сметка. Кредитополучателят е задължен да осигури по разплащателната си сметка най-късно
на падежна дата сума най-малко в размер на дължимите лихви върху ползваната
част от кредита. Начинът и редът за олихвяване, погасяване и събиране на
задълженията са уредени подробно в Общите условия към договора за кредит.
Твърди
се, че длъжникът не е заплатил на 05.11.2019 г. сума в размер на 10,01 лв.; на
05.12.2019г. - 9,89 лв. и на 05.01.2019г. - 10,01 лв., представляващи неплатени
месечни лихви. Поради неплащане на посочените суми и на основание чл. 22.1. от
Общите условия „Банка ДСК” ЕАД обявила кредита за изискуем.
Процесният
договор бил за предоставяне на овърдрафт, поради което не се уговарят месечни
вноски, тъй като използваната, но погасена главница би могла да се използва,
ако кредитополучателят изпълнява добросъвестно всички свои задължения. Дължима
е месечната сума за лихва върху ползваната част от кредита.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника – адв. П.Г.. Счита се, че от представените документи
по делото, както и от заповедното производство не са налице доказателства за
изтеглените и усвоени суми по овърдрафта и кога се е случило това.
Посочва
се, че в исковата молба и в конкретизацията не се твърди кога е усвоен този
овърдрафт.
Твърди
се, че договорът за овърдрафт е разписан на 10.08.2017 г., но от справката не
било видно да е предоставен този овърдрафт в сметката на ответника като обща
сума от 1000 лева, нито в през месец август, нито в по-късните месеци от 2017
година.
Счита
се, че следва да бъде уточнена точната дата на усвояване на този особен вид
кредит. Посочва се, че от справката било видно, че са налице месечни удръжки за
заплатена лихва по овърдрафта, начиная от м. ноември 2017 година, като размерът
на лихвата от почти 10 лева месечно било индикация за усвояване на цялата сума
от 1000 лева, но за което нямало данни в документите.
Счита
се, че ищцовото дружество следва да докаже кога и колко от овърдрафта са
усвоени от кредитополучателя.
Твърди
се, че на 06.02.2019 г. в извлечението банката отразява преустановяване
ползването на кредит (овърдрафта) за обща сума от 1000 лева, като се начислява
лихва за преустановяване ползване на кредит в размер на 30,18 лв. Прави се
възражение срещу тази удръжка, тъй като не ставало ясно на основание на кой
текст е начислена и защо е удържана от сметката.
Прави
се възражение срещу твърденията на банката в исковата молба и уточняващата
молба по делото.
Счита
се, че кредитът не е обявен предсрочно за изискуем законосъобразно и същият не
е прекратен служебно от банката, тъй като не са били налице предпоставките на
самия договор.
Счита
се, че от извлечението било видно, че лихвите по овърдрафта са събрани и няма
дължими такива. По овърдрафта били платени лихви за месеците декември
Посочва
се, че съобразно общите условия по договора в т.10 сумите за лихва се събирали
ежемесечно служебно от кредитора на определената в договора падежна дата от
авоара на разплащателната сметка.
Твърди
се, че към месец февруари 2019г. не са били налице условията на т. 19.1 от
общите условия за прекратяването на договора или спирането на ползването на
овърдрафта правомерно в този момент.
Счита
се, че договорът за овърдрафт е подновен автоматично за още една година до
10.08.2019г., като по този начин банката е депозирала предсрочно заявлението в
момент, когато сумите не са били изискуеми. Същата не е следвало да прекрати
договора предсрочно към момента, когато го е сторила.
Твърди
се, че банката неправомерно е удържала и лихва в размер от 30,18 лв. за
преустановяване ползването на кредита, тъй като не е можела да прекрати
договора.
На
22.04.2019 г. сестрата на кредитополучателя е внесла 671,90 лева, като
възстановила голяма част от овърдрафта. На същата дата не става ясно 55,10 лева
къде и как са били разпределени и включени ли са към овърдрафта и ако не, защо
не са.
Посочва
се, че от извлечението на банката се установяват плащания и други такси по
кредит, за което не става ясно по този вид кредит овърдрафт ли са или за друго.
Счита
се, че ако изобщо е налице изискуема главница, такава би следвало да се търси
едва от 10.08.2019г., след завеждане на иска, върху главницата от 328,10 лева,
от който момент следва да се дължи и законна лихва.
Моли
се на посочените основания искът да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен.
Ищецът
моли да бъде уважена исковата претенция като основателна и законосъобразна .
Ответникът
счита, че исковата молба следва да бъде оставена без уважение.В съдебно
заседание сочи. че не се установява настъпване на предсрочна изискуемост, както
и основателност на исковата претенция по размер.
Съдът
счита предявените искове са процесуално
допустими.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита.Налице е и процесуалната
легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна
страна. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване правото на иск.
При
разглеждането на спора по същество съобразно събраните доказателства,въз основа
на приложимите разпоредби на закона,ГОРС приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между
страните не се спори,а и от приобщеното по делото ч.гр.д. №913 /2019г. по описа
на ГОРС се установява, че с издадената Заповед №1110/ 20.05.2019г, съдът е
разпоредил длъжникът да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 328,10 лева,
главница по процесния договор от 10.08.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението -17.05.2019г. до окончателното изплащане,
2,47 лева, ДЛ за периода 22.04.2019г.г.=14.05.2019г., сумата -0,18 лв.-законна
лихва, а периода 15.05.2019г.-16.05.2019г., и разноски 25, 00 лева- ДТ и 50,00
лева- юрисконсултско възнаграждение, които суми представляват изискуеми
задължения спрямо ответника, поради неизпълнение на Договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка от 10.08.2017г.
По делото
не е спорно, че съгласно Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 10.08.2017г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД - от
една страна като кредитор, и ответника от друга страна като кредитополучател,
Банката е предоставила кредит в размер на 1000,00 лева /хиляди лева/ под
формата на овърдрафт по разплащателна сметка на клиента в Банката. Средствата
са предоставени за ползване по разплащателна сметка № 13/25906869, като сумата
по овърдрафта може да се ползва наведнъж или на части. Задължение на кредитополучателят
е да осигурява средства за погасяване на лихвата към падежната дата, която се
начислява върху ползваната част /сума/ от разрешения овърдрафт, която лихва към
сключване на договора е била в размер 11,95 %. Ползваната част от овърдрафта,
заедно с начислената лихва, се погасяват служебно при всяко постъпване на суми
по разплащателната сметка на клиента. При неиздължаване на три последователни
месечни лихви, правото за ползване на кредит - овърдрафт се
спира.Ползваният овърдрафт става дължим.
Ответникът-длъжник,чрез
пълномощника си в съдебно заседание– не
е оспорил автентичността на договора и същият, макар и частен диспозитивен
документ,се ползва с материална доказателствена сила относно съдържащите се в
него неизгодни за ответника факти. С
отговора на исковата молба ответникът
оспорва възникването на вземането,впоследствие в съдебно заседание не се
оспорва сключването на договора,
неговото основание/предсрочна изискуемост/ и размер се оспорва в с.з.
В
настоящото производство,образувано по иска с правно основание чл.422 ГПК,Банката е посочила в исковата си молба,че е изпълнила своето задължение по
сключения договор за кредит - предоставила е на кредитополучателя уговорената
сума от 1000,00 лв. по разплащателна сметка, която е ползвана по посочената
сметка, за което представя доказателство -извадка от разплащателна сметка за
усвояването на сумите от предоставения лимит от 1000лв., което се потвърждава
от вещото лице. Ответникът е търсен от страна на Банката, за да бъде уведомен
от ищеца-Банката, че счита кредита му за предсрочно изискуем спрямо него, като
същото е получено от ответника на
основание чл. 47,ал.1 ГПК/ към 15.05.2019г./ датата на залепване на
уведомлението лицето не се е явило при нотариуса, след което изискуемостта на
кредита се считала за настъпила и спрямо него/ заявлението по чл.417 ГПК е
депозирано пред ГОРС на 17.05.2019г./.Нотариалната покана е представена от
ищеца пред нотариуса на 25.03.2019г.,като уведомлението е залепено към
30.04.2019г.-13:50 часа. На 06.02.2019г.-банката е преустановила ползването на
кредита.Съгласно т.19.2.1 и 19.2.2 от Общите условия, ако дължимите суми не са
погасени в 30 дневен срок от спиране ползването на кредита, на основание
чл.20.1 от ОУ всички задължения по кредита стават изцяло изискуеми и се губи правото на възобновяване.
В
съответствие със задължителната съдебна практика и при спазване приетото от ВКС
с ТР №4/2013 год.от 18.06.2014 год. по тълк.дело №4/2013 год. на
ВКС-т.18,банката е обявила на кредитополучателя
настъпилата предсрочна изискуемост,която съгласно цитираното решение е
настъпила на 15.05.2019 год.-датата,на която уведомлението е достигнало до
длъжника.Според нормата на чл.60 ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.418 от ГПК когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем. Според приетото от ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора,което настъпва с волеизявление на една от
страните и то при наличие на две кумулативно дадени предпоставки-обективен факт
на неплащане и упражнено право на
кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем. В процесния случай е
установен както факта на неплащането,така и достигането до длъжника на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. При това
положение съдът приема,че ищецът е провел пълно и главно доказване на стоящите
в негова доказателствена тежест факти относно наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника,по което последният е неизправна страна и като
такава не е заплатил претендираните понастоящем суми.При това
положение,настоящият състав на съда приема,че са доказани и двете условия,при
наличието на които настъпва предсрочна изискуемост на вземането,а
именно-неплащане от страна на ответника на задълженията му по договора и
надлежно упражнено от страна на ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Така съдът намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за посочените
суми, включваща главница и лихви по процесния договор, защото между ответника и
банката е възникнало правоотношение; налице е неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за плащане на месечните вноски по кредита до датата на
спирането му и прекратяването му и когато е отпаднала възможността за
възобновяването му, възникнали са условията за предсрочна изискуемост, налице е
валидно уведомяване от банката, съобразено с разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК
и описано от нотариуса и чл. 23 от ОУ,
което го е превърнало в предсрочно изискуем с уведомяването от банката
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; от заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза с установен конкретен размер на дължимите вземания, които са
съобразени с извършените плащания към 30.04.2020г.
По отношение на разноските в
заповедното и в настоящото производство: Изходът на спора обосновава и
произнасянето на съда за разноските, сторени от ищеца в производствата. За
исковото производство има приложени доказателства за направени разноски от 555 лв. / общо/ и 75 лева –разноски по заповедното производство
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че
в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, община
„Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявано от изпълнителните директори В.
М. С. с ЕГН ********** и Ю. Б. Г.с ЕГН ********** СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Д.А.К.
с ЕГН **********,***,
произтичащо от Договор за кредит овърдафт на 10.08.2017г., по силата на който
се дължат суми в следните размери: сумата от 328.10 лв. /триста двадесет и
осем лева и десет стотинки/, представляваща неиздължена главница по Договор
за кредит овърдрафт от 10.08.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.05.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 2.47 лв. /два лева и четиридесет и
седем стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода от
22.04.2019г. до 14.05.2019г., сумата от
0.18 лв. /нула лева и осемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва
за периода от 15.05.2019г. до 16.05.2019г., за които вземания е издадена
Заповед № 1110/20.05.2019г. за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 913/2019г. по описа на ГОРС, .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.А.К. с ЕГН **********,*** да заплати на БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, община „Оборище”, ул. „Московска” №
19, представлявано от изпълнителните директори В. М. С. с ЕГН ********** и Ю.
Б. Г.с ЕГН ********** разноски в
исковото производство в размер на 555
лв. (петстотин петдесет и пет лева) и в заповедното производство в размер
на 75лв.( седемдесет и пет лева).
Решението подлежи
на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: