Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….
гр. София, 15.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 15990 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 183144 от 02.08.2019
г. на Софийски районен съд, 35 с-в по гр.д. № 45782 по описа за 2018 г. са
отхвърлени предявените от И.Г.П. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Областния
управител на Софийска област, със седалище в гр. София, бул. „*******и О.Е.,
със седалище в гр. Етрополе, пл. „*********при условията на солидарна
отговорност искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от 5000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2460
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
на настъпило на 29.06.2018 г. наводнение, ведно със законната лихва върху
главниците считано от 29.06.2018 г. до окончателно заплащане на сумите като
неоснователни и недоказани. Със същото Решение са отхвърлени предявените от П.В.П.
с ЕГН ********** с адрес *** срещу Областния управител на Софийска
област, със седалище в гр. София, бул. „*******и О.Е., със седалище
в гр. Етрополе, пл. „*********при условията на солидарна отговорност искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр.чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000
лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2460 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
настъпило на 29.06.2018 г. наводнение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 29.06.2018 г. до окончателно заплащане на сумите, като неоснователни
и недоказани. И.Г.П. и П.В.П. са осъдени да заплатят на О.Е. сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу постановеното Решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 5139290/23.08.2019 г. на И. и П. П.,
подадена чрез адв. Ц.С., в която решението се обжалва като незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Жалбата е
бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания.
В срока по чл. 263, ал.1. ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от О.Е., представлявана от кмета
Димитър Димитров, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Според въззиваемата страна жалбата е неоснователна и необоснована, а решението
на първоистанционняи съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи, че
жалбата не съдържа конкретни съображения за неправилност на първоистанционното
решение. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдени и да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК
Областният управител на София област не е изразил становище по жалбата.
В проведеното на 08.02.2021 г.
открито съдебно заседание въззивниците И.П. и П.П. не се явяват, представляват
се от адв. С., който поддържа въззивната жалба и навежда доводи по същество на
спора.
Въззиваемата
страна О.Е. се представлява от юрисконсулт П., която поддържа, че въззивната
жалба е бланкетна и неоснователна. Иска същата да бъде отхвърлена и да бъде
потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна - Областният управител на област София не се явява и не изпраща
представител.
По
делото са постъпили писмени бележки от въззивниците, подадени чрез адв. Ц.С. ***,
чрез юрисконсулт Б. П..
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2012820/01.07.2018 г. на И.Г.П. и П.В.П. срещу
Областния управител на гр. София и О.Е., с която са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени искове за солидарното осъждане на ответниците
да заплатят на ищците обезщетение за имуществени в размер на 4920 лв. общо на
двамата ищци и неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на всеки. Ищците
твърдят, че през имота им минава канал, който отвежда дъждовните и снежни води
в главния канал на града. Съгласно плана на гр. Етрополе от 1961 г. каналът се
намира под къщата на съседите П.П.Б.и И.П.И., а фактически е построен в имота
на ищците, поради което всеки път когато водите придойдат преливат от канала в
двора и къщата им. Твърди се, че имотът
им е по-ниско от съседните имоти и всяка година бива наводняван. На 29.06.2018 г.
при много обилен дъжд каналът отново прелял и наводнил двора и зеленчуковата
градина, водата нахлула в приземния етаж и унищожил съхраняваните на приземния
етаж вещи. Твърдят, че многократно искали от О.Е. да бъде изместен каналът, за
да се предотвратят наводнения в имота им. Сочат, че предявяват иска срещу
Областния управител, който е правоприемник на Окръжния народен съвет, чиито
длъжностни лица са приели и одобрили действащия план на гр. Етрополе. Длъжностните
лица на другия ответник О.Е. са построили канала не по план, а в собствения на
ищците имот в противоречие на плана.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Областен управител на
Софийска област, в който се поддържа, че предявените срещу него искове са
недопустими, тъй като същият не е пасивно легитимиран да отговаря по претенциите.
Оспорва исковете по основателност. Твърди, че липсва действие или бездействие
на областния управител, довело до претърпяване на процесните вреди, а от друга страна
процесния канал не е държавна собственост.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника О.Е., в който исковете са оспорени като недопустими и неоснователни. Сочи, че по
плана на Етрополе от 1961 г. през УПИ XXVII-общински, кв.123 минава канал и върху канала е нанесена къща по плана от
1977 г. На 29.06.2018 г. със Заповед РД-15-315-29.6.2018 г. на Кмета на Общината
в О.Е. е обявено бедствено положение вследствие на поройния дъжд. На 29.06.2018
г. около 03-05ч. в О.Е. е получен сигнал, че каналът на адрес в гр. Етрополе,
ул. „********е започнал да прелива и в изпълнение на заповед на кмета в имота
на ищцата И.П. за закарани и предоставени 50 чувала с пясък с цел обезопасяване
и предотвратявана нахлуване на вода в къщата ѝ. Оспорва твърдението на ищците,
че са внасяли искане в О.Е. за изместване на канала на друго място. Възразява,
че претенциите са недоказани. Поддържа, че наводняването на имота на ищците се
дължи на непреодолима сила.
По делото са приети като
доказателства Мотивирано предложение за изменение на трасе на отводнителен
канал в кв. 123 по плана на гр. Етрополе с възложител И.Г.П. и изработил „М.&син“
– София. В обяснителната записка е посочено, че изменението е заради това, че в
регулационния план неправилно е отразено трасето на канала, а искането е поради
това , че при високи вълни се наводнява двора. Липсват данни искането да е
предявено пред О.Е..
Приет е Удостоверителен документ
за възникнало произшествие, издаден от Министерство на Вътрешните работи,
Районна служба за „Пожарна безопасност и защита на населението“ Етрополе, в
уверение на това, че на 29.07.2018 г. на адреса в гр. Етрополе, ул. „********вследствие
на паднали обилни дъждове на територията на О.Е. са наводнени приземния обитаем
етаж от къщата, мазе и гараж за МПС, вследствие на което са повредени битово оборудване
и покъщнина, дървена ламперия ограждащи
тухлени стени и мазилки. Посочено е още, че обектът е посетен и отводнени от
служители на РСПБЗН – Етрополе.
Приет като доказателство е
нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез народния съвет № 208, том II, дело 779/1975 г., видно от който на
13.09.1975г. Д.С.И.продава на М.Г.С.недвижим имот незастроено дворно място,
съставляващо 78кв..м. от парцел II в квартал 109 по плана на гр. Етрополе, целият с площ от 636 кв.м.
Нотариален акт за покупко-продажба № 13, том I, дело № 38/1959, видно от който на 01.04.1951 г. Д.С.Д.продава
на М.Г.С.дворно място в гр. Етрополе, Турска махала, от около 1 декар, което
съставлява парцел VI, в
квартал № 110 по регулационния план на града. Прието като доказателство е
Решение от 02.10.2014 г. по гр.д. 135/2014 г. по описа на РС - Етрополе, с
което е обявен за окончателен договорът сключен на 04.11.2013 г. в гр. Етрополе
за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на койтоМ.Г. П.е продала на И.Г.П.
недвижим имот, представляващ ½ идч. от УПИ VIII-1520, в кв. 123, целият с площ от 636 кв.м.,
както и първия етаж от масивна двуетажна сграда, построена в същия имот със
застроена площ от 116 кв.м., със съответните идеални части от общите части на
сградата за сумата 13000 лв., както и по силата на който М.М.Г.,М.Г. П.и И.М.В.са
продали на И.Г.П. цялата полумасивна сграда с площ от 41 кв.м., нахдящ се в УПИ
VIII-1520, в кв. 123, целият с
площ от 636 кв.м.
Приети като доказателства са
Извадка от действащия ПУП на гр. Етрополе от 1977 г. и скица-проект.
Приета като доказателство е
Заповед РД15-315/29.06.2018 г. на Кмета на О.Е. за обявяване на бедствено
положение на територията на населените места в Общината и Заповед РД
15-316/29.06.2018 г. на Кмета на О.Е. за въвеждане в изпълнение на общинския
план за защита при бедствия в част Наводнения.
По делото е прието заключение по
изслушаната агрономическа експертиза, в което е посочено, че стойността на
евентуално претърпените щети от ищеца за нереализирана зеленчукова продукция
възлизат на 556, 79 лв. Прието е и заключение по съдебно-оценителна експертиза,
съгласно което стойността на повредените и унищожени вещи вследствие на падналите
обилни дъждове, а именно дървена ламперия, персийски килими, хладилник марка „Самсунг“,
електрическа готварска печка марка „Мечта“, трифазни електромотори и полагане
на мазилка е в размер на 3395, 20 лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Д.Р.Х.- позната на ищците. Свидетелката
дава показания във връзка с процесното наводнение, тъй като помагала на ищците
да отводнят. От водата била унищожена градината и покъщнината им на приземния етаж.
Сочи, че каналът винаги излиза, а след това голямо наводнение ищците били като
болни.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени от легитимирани страни в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Доколкото
насстоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
както и според постоянна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д.
№ 3418/2013 г. на ВКС,
ГК, І г. о., Решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д.
№ 2008/2014 г. на ВКС,
ГК, I г. о., Решение № 172/10.04.2017 г. по т. д.
№ 2312/2015 г. на ВКС,
ТК, І т. о., Решение № 48/12.06.2015 г. по т.д. №
408/2015 г. на ВКС, II
т.о. и др., при подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени
конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивната жалба е редовна по
аргумент от чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. По подадена бланкетна въззивна
жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци по правилността на
обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на императивна материалноправна норма, е недопустимо извършване на
цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г.на
ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване. Поради това и с оглед правомощията на въззивната инстанция, при
подадена бланкетна въззивна жалба въззивната инстанция следва да се
произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и
по правилното или неправилното приложение на императивните материалноправни
норми. В случая въззивниците не са посочили нито един порок на решението,
поради което въззивният съд не дължи произнасяне и пререшаване на спора. Това е
така доколкото в действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс /ГПК/- в сила от 1.03.2008 г., характерът на въззивната
инстанция като съд по същество е запазен, но са въведени ограничения при
събирането на доказателства и при извършваната от съда проверка за правилността
на първоинстанционното решение, като съгласно чл. 269 ГПК съдът е ограничен до посоченото от
жалбоподателя /т. нар. "ограничен въззив"/. При въззивното обжалване
по действащия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво точно се изразява,
за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото. За това, което не е посочено от
жалбоподателя, ефектът на първоинстанционното решение се запазва. Следователно
въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не
позволява друга проверка, освен за валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт /според приетото по- горе първоинстанционното решение е валидно и
допустимо/.
В заключение на изложеното и след
като жалбата на ищците не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционния съдебен акт, с който предявените по делото осъдителни искове
по чл. 49 във вр. 45 ГПК са отхвърлени, въззивният съд не може да
формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди.
По разноските
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна О.Е. има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 183144 от
02.08.2019 г. на Софийски районен съд, 35 с-в по гр.д. № 45782 по описа за 2018
г.
ОСЪЖДА И.Г.П. с ЕГН **********
с адрес *** и П.В.П. с ЕГН **********
с адрес *** да заплатят на О.Е., със седалище в гр. Етрополе , пл. „*********сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.