Решение по дело №1355/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцедсуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Я. А. от [населено място] против отказа за обработка на декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № *********/ 13.09.2023 г., обективиран в писмо рег. № МД-Т23009770ВН/ 13.11.2023 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

Оспорването е основано на твърдения за депозирана от оспорващия декларация по чл. 14 ЗМДТ, по която от страна на административния орган е формиран мълчалив отказ за обработване. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността на формирания мълчалив отказ. Отправя се искане за отмяна на отказа, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Отправя искане за отмяна на мълчаливия, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне с присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът – Кмета на Община Варна изразява становище за неоснователност жалбата. В условия на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. .

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подаване до Община Варна на декларация по чл. 14 ЗМДТ, заведена под вх. № ***********/ 13.09.2023 г. от Н. Я. А.. Декларацията касае сграда, находяща се в [населено място], ул. „Б. - *“, притежаваща [идентификатор]. Посочено е придобивно основание – давностно владение от 2008 г., а като документ, легитимиращ декларатора – молба - декларация за снабдяване с КНА.

Видно от писмените доказателства, част от административната преписка, одобрените със заповед № РД-18-92/ 14.10.2008 г. на ИД на АГКК КККР, имотът с [идентификатор] е записан на У. Н. Ч. и Б. Ч..

С писмо рег. № МД-Т23009770ВН/ 13.11.2023 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна оспорващата е уведомена, подадената декларация е оставена без последствия, тъй като след направени справки е установено, че за имота е подадена декларация от лице, което се индивидуализира като собственик и е налице активна данъчна партида.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предмет на предприетото оспорване е отказа за откриване на партида за декларирания имот, което е необходимо за издаване на удостоверение за данъчна оценка, с която е нужно да се снабди във връзка с подадена молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка и признаване право на собственост по реда на чл. 587 – чл. 588 ГПК. Оставянето на декларацията без последствия на практика означава, че не е образувана партида на недвижимия имот.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата ГПК и в други предвидени от закона случаи. Според ал. 3, когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец. За целите на облагане с данък върху недвижимите имоти в общината се води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл. 80 ДОПК.

Гореизложеното обуславя извод за наличие на правен интерес за жалбоподателя да оспори отказа на административния орган да открие партида за декларирания недвижим имот, което по същността си представлява отказ да бъде вписан в базата данни на задължените лица.

По оспорването на издаденият от административния орган акт по подадената декларация следва да бъде проведено задължително обжалване по административен ред - арг. от чл. 83, ал. 4 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 152 ДОПК. Последното е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата по съдебен ред – чл. 156, ал. 1, вр. с ал. 2 ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В разглежданата хипотеза, компетентен горестоящ орган, който следва да се произнесе по жалбата, е кметът на общината – арг. чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, вр. с чл. 152, ал. 1 ЗМДТ. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 3120 от 09.03.2021 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 13550/2020 г., Решение № 5436 от 23.05.2023 г. постановено по адм. д. № 10406/ 2022 г. на Върховния административен съд, първо отделение, Решение № 12090 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. дело № 3042/ 2021 г., I отделение, Определение № 4100 от 31.03.2021 г. по административно дело № 3040/ 2021 г. I отделение, Определение № 804 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 13582/2020 г., I отделение и др.

В случая, данните по делото сочат на проведено оспорване по административен ред - в изпълнение на Определение № 2304 от 06.03.2024 г., административно дело № 2841/ 2023 г. по описа на АдмС – Варна, делото е изпратено като преписка на Кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата на Н. Я. А. срещу писмо изх. № МД – Т23009770ВН на директора на Дирекция „Местни данъци“.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ДОПК, компетентността за издаване вписване в регистрите принадлежи на органа по приходите, а съгласно чл. 4, ал. 3, изр. І от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.

В настоящата хипотеза, видно от представените с административната преписка писмени доказателства, органите по приходите са определени със Заповед № 2888/ 15.07.2019 г., издадена от кмета на Община Варна (т. ІІ), като сред тях не попада длъжността директор на дирекция „Местни данъци“. В тази връзка, авторът на оспорения отказ, заемащ по високо място в служебната йерархия, с произнасянето си неправомерно е иззел компетентността на определените по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ за органи по приходите служители на общинската администрация.

Оспореният отказ писмо изх. № МД – Т230099770ВН на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е издаден от некомпетентен орган и представлява нищожен административен акт.

С оглед горното, на основание § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган, който при произнасянето си следва да се съобрази със следното тълкуване и прилагане на материалния закон, а именно: за законосъобразното издаване на документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК е достатъчно същият да бъде от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Извън компетентността на органа по приходите остава въпроса за действителната принадлежност на правото на собственост, за решаване на който е компетентен нотариуса пред който, след получаване на исканото удостоверение, ще бъде подадена молба-декларация.

С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с § 2 ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия извършените по делото разноски.

В предвид релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение, след преценка на фактическата и правна сложност на делото, предприетите от пълномощника процесуални действия, както и минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/ 9.07.2004 г., се налага извода, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим по арг. от § 2 ДОПК, за редуциране на адвокатското възнаграждение.

Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата [рег. номер]., от които 10 лв. – държавна такса [рег. номер]. – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ :

ОБЯВЯВА нищожността на отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиран в писмо рег. № МД-Т23009770ВН/ 13.11.2023 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна за обработка на декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № **********/ 13.09.2023 г., мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна.

ИЗПРАЩА преписката на компетентния съгласно чл. 4, ал. 3, изречение първо от ЗМДТ орган по приходите за произнасяне при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н. Я. А., [ЕГН], адрес [населено място], [улица]сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено.