Решение по дело №2793/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 172
Дата: 15 февруари 2022 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20213100502793
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502793 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на М. Ж. К.. и СТ. В. К.., чрез адв. В.К. – ШАК, срещу решение №
262407/02.08.2021г. постановено по гр.д.№ 6928/2020г. по описа на Варненския районен съд, с
което е прието за установено между страните по делото, че М.Ж. и К. Н. Ж. са собственици на 247
кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 38354.501.620, целият с площ от 914 кв.м., защрихована в
зелен цвят, на приподписаната от съда скица, неразделна част от решението, при граници на
реалната част имоти с идентификатори с №№ 38354.501.620.1, № 38354.501.620.2, №
38354.501.620.3, № 38354.501.620.4, № 38354.501.620.6 и № 38354.501.619, както и на
разположеният върху тази реална част, хамбар с площ от 28 кв.м. с идентификатор
38354.501.620.5, с административен адрес:с.Константиново, ул.“Васил Левски“№20, на основание
чл.124 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Счита се, че
съдът не е съобразил императивната разпоредба на чл.200 ЗУТ, съгласно която е недопустимо да се
придобие по давност реална част от УПИ в границите на СО, без за тази реална част да са налице
изискванията на чл.19 ЗУТ. Излага се, че от доказателствата по делото се установява, че
процесната реална част не отговаря на изискванията на чл. 200, ал.2 ЗУТ и чл.59 ЗТСУ/отм./ за
минимална площ от 500 кв.м. и лице, за да може същата да се обособи като самостоятелен парцел.
По отношение на изградения в процесната реална част хамбар от доказателствата по делото
безспорно се установява, че същият попада в имота на въззивниците и е владян от тях през целия
период от време след получаване дарението на недвижимия имот през 1994г. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли като неоснователен.
Претендират присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите страни не са подали отговор на жалбата. В съдебно
заседание по същество, чрез процесуален представител изразяват становище за неоснователностна
жалбата. Заявяват, че са налице предпоставките за придобиване на процесните реални части от
имота по давност при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: В исковата си молба /уточнена с
1
молба от 10.08.2020г., л.36 от г.д.№6928/2020г. на ВРС/ ищците М. Ж. Ж. и К.Н. Ж. са навели
следните твърдения: Бащата на ищеца- Ж.М. Ж. /починал през 2012 година/ е придобил чрез
покупко-продажба, обективирана в НА 176 том V дело 1352/1950 г., къща застроена върху 63
кв.м., плевник с площ от 132кв.м., хамбар, застроен върху 28 кв.м., ведно с 1996кв.м. застроено и
незастроено дворно място, съставляващо идеална част от дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 3 737кв.м., находящо се в с. Константиново, Сталинско, при съседи: В.А.,
Г.Н. и дере, съставляващо неурегулиран парцел втори от квартал трети по плана на
с.Константиново, Сталинско. С регулационен план на с. Константиново, одобрен със Заповед №
1707/03.04.1974 г., имотът на праводателя на страните Ж. Ж. е бил разделен на два имота. Ищецът
М.Ж. е придобил дворно място с площ от 830 кв.м., съставляващо парцел V -18 в кв.23 по плана
на селото, ведно с построената в него жилищна двуетажна сграда, както и пристройка към къщата,
и стопанска постройка, ведно със съществуващите в мястото подобрения и трайни насаждения,
при граници: улица и парцели VI-18,XI-19, XII-16 и IV-17 в кв.23 по плана на селото, въз основа
на договор за дарение сключен с Ж.М. и неговата съпруга, обективиран в НА 80 том VII дело
2037/1992г. Ищците твърдят, че границата между двата имота никога не е била материализирана на
място, между имотите не е имало ограда и всеки от имотите е бил с по-голяма площ при
измерване, от площтите, посочени в нотариалните актове от 1992г. и 1994г. Имот V -18 в кв.23 по
актуална скица е в размер на 1033 кв.м., а имот VI -18 в кв.23 по скица е с площ от 914 кв.м., а
измерената реално на място се приближава до закупената от наследодателя площ от 1996 кв.м.
през 1950г. Двата имота имат идентификатори съответно: № 38354.501.619 за ищците и №
38354.501.620 за ответниците. Ищците владеят от 1992г. до настоящия момент, като своя
непрекъснато, явно и необезпокоявано, реална част от имот № 38354.501.620 с площ от 247 кв.м.,
ограничена от стените на застроените в имот № 38354.501.620 постройки, с идентификатори №
38354.501.620.1, № 38354.501.620.2, № 38354.501.620.3, № 38354.501.620.4 и № 38354.501.620.6. В
тази реална част от 247 кв.м. се намира и хамбар /стопанска постройка/, дарена на ищеца М.Ж.
през 1992г., обозначена с идентификатор № 38354.501.620.5. Хамбарът формално попада при
прехвърлянето му в имот 620, но на практика собствеността върху него е дарена на ищеца, а
ответницата е придобила собственост върху празно дворно място. Ищците са декларирали имотите
в отдел местни данъци и такси и заплащат дължимите данъци от 1992г. до настоящия момент. В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане да се приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на посочената реална част.
Ответниците М. Ж. К.. и СТ. В. К.. с писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
процесуален представител са оспорили предявения иск. Оспорват, че ищците са упражнявали
владение върху реална част от собствения им недвижим имот в заявения период от 27 години.
Посочват, че владението от ищците се осъществява от 2016 г., поради което и не е изтекъл
изискуемия от закона давностен срок за придобиване на собственост върху реалната част. Твърдят,
че границата между имотите, съвпада с актуалната кадастрална граница.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници изх. № АУ077002КНС/12.10.2012г., издадено от
Община Варна, с.Константиново, наследници на Ж.М. Ж., починал на 16.04.2008 г., са Н.А.
Ж./преживяла съпруга/, М. Ж. Ж./син/ и М. Ж. К../дъщеря/.
Видно е от представеното по делото заверено копие на нотариален акт № 176 том V дело
1352/1950г., че Ж.М. Ж. е придобил чрез покупко-продажба собственост върху къща застроена
върху 63 кв.м., плевник с площ от 132кв.м., хамбар, застроен върху 28 кв.м., ведно с 1996кв.м.
застроено и незастроено дворно място, съставляващо идеална част от дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 3 737кв.м., находящо се в с. Константиново, Сталинско, при
съседи: В.А., Г.Н. и дере, съставляващо неурегулиран парцел втори от квартал трети по плана на с.
Константиново, Сталинско.
Със Заповед № 1707/03.04.1974г., на председателя на ОНС Варна е одобрен общ
регулационен и застроителен план на с.Константиново. Не е спорно между страните по делото, че
въз основа на предвижданията по плана, имотът на наследодателя Ж. Ж. е бил разделен на два
имота.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 80 том VII дело 2037/1992 г., Ж.М. Ж. и
Н.А. Ж. са дарили на сина си М. Ж. Ж. дворно място с площ от 830 кв.м., съставляващо парцел V -
18 в кв.23 по плана на селото, ведно с построената в него жилищна двуетажна сграда, както и
2
пристройка към къщата, и стопанска постройка, ведно със съществуващите в мястото подобрения
и трайни насаждения, при граници: улица и парцели VI-18,XI-19, XII-16 и IV-17 в кв.23 по плана
на селото.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 94 том XLI дело 15466/1994 г. Ж.М.
Ж. и Н.А. Ж. са дарили на дъщеря си М. Ж. К.. и СТ. В. К.., само дворно място, находящо се в с.
Константиново, цялото с пространство от 765 кв.м., представляващо част от имот пл.№ 18,
включена в парцел VI -18 в кв.23 по плана на селото, при граници пл. № 19,20, 21 и улица.
Съгласно представените по делото скици № 15-439579/29.05.2020г. № 15-
691356/31.07.2020г., ПИ с идентификатор № 38354.501.619 , собственост на М.Ж. и К.Ж. е с номер
по предходен план V-18, а ПИ с идентификатор № 38354.501.620, собственост на М.К. и С.К., е с
номер по предходен план VI-18.
От заключението на допуснатата пред ВРС съдебно – техническа експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, се установява, че към
момента на закупуване на поземления имот от наследодателя на страните - 01.12.1950г. е действал
Кадастрален план от 1928г. и Регулационен план, одобрен с Указ №583/1931г.; в разписния лист
към КП, служещ за основа за изработване на регулационния план, като собственици на съседните
поземлени имоти са записани: Г.Н. -ПИ 60, В.А.- ПИ63 и на ПИ 59 -М.М. (заличен) и дописан
Ж.М. М. с Н.А. № 176/01.12.1950г. По КП от 1928г. за ПИ 59 с площ 4100кв.м. получена от плана,
е отреден парцел II-59, кв.3 с площ 2020кв.м. също получена от плана, жилищна сграда с площ
63кв.м., плевник с площ 160кв.м. и хамбар с площ 30кв.м. В разписния лист към плана липсва
вписване на документи за уреждане на сметки на придаваеми площи по регулация и
трансформация на регулационните граници в кадастрални, както и обособяване на собствеността
на Ж. М. М. в отделен собствен поземлен имот. Въз основа на комбиниран цифров модел между
КП от 1928г. и РП от 1931г. и парцели V-18 и VI -18, кв. 23 по РП от 1974 г. Вещото лице е
установило, че парцелите изцяло попадат в ПИ 59, кв.3.; поземленият имот собственост на Ж.М. е
с пл. № 18 по КП от 1972 г., който е записан и в разписния лист. В плана в границите на ПИ 18 са
отразени: двуетажна жилищна сграда, пристройка - масивна жилищна сграда и масивна стопанска
сграда, идентична със сградата хамбар отразена в КП от 1928г. и със сграда с идентификатор
38354.501.620.5 по КК, като получената площ на ПИ 18 по КП е 2660 кв.м. Със Заповед
№1707/03.04.1974 г. на Председател на ИК на ГНС е одобрен ПУП на селото, като за ПИ 18 по
одобрения регулационен план са отредени два парцела: V-18, с площ 1090 кв.м. и VI-18, кв. 23, с
площ 800 кв.м.. След изменение на южната peгулационна граница на УПИ VI-18, кв.23 площта на
парцела е 900кв.м. Вещото лице е посочило, че няма данни и представени документи за уреждане
на сметки на придаваеми площи по регулация за УПИ V-18 и УПИ VI-18; няма и попълване на
поземлени имоти, идентични на УПИ V-18 и УПИ VI-18, кв.23 в КП и РП, което да удостовери
трансформацията на регулационните граници в кадастрални. Поземлени имоти V-18 в кв. 23 и
VI-18 в кв.23 са обособени с одобрения със Заповед № 1707/03.04.1974г. на Председател на ИК на
ГНС. УПИ V-18, кв.23 е с площ от 830кв.м., по документи с 1050 кв.м., получена от плана.
Площта на включената част от поземления имот в УПИ VI-18 в кв.23 по документи е 765кв.м.
Същата площ получена от плана е 900кв.м. Площта на УПИ VI-18 в кв.23 преди поправката в РП
е 800кв.м., а след поправката - 900кв.м. Вещото лице заключва, че прехвърлените с НА от 1992г.
на ищеца М.Ж. постройки - двуетажна къща и пристройка попадат в УПИ V-18, кв.23 по РП от
1974г., а сградата хамбар попада в УПИ VI-18, кв.23. Прехвърлената двуетажна жилищна сграда и
пристройката към нея са нови сгради, които са построени на мястото на едноетажната жилищна
сграда в УПИ 11-59, кв.3 по РП от 1931г. Двуетажната жилищна сграда и пристройката към нея не
съвпадат по контур и площ с едноетажната жилищна сграда придобита през 1950г. Установено е,
че сградата хамбар съвпада по конфигурация и площ описана в документа за собственост - Н.А.
№80/1992г. със сградата хамбар придобита през 1950г. и с графичното й отразяване в
кадастралните планове от 1928г., 1972г. и КК. Сграда с идентификатор 38354501.620.2
представляваща двуетажна жилищна сграда е нанесена в КП от 1972г. с молив, като няма данни за
годината на нанасяне. Сгради с идентификатори 38354501.620.1,2,3,4 и 6 са отразени за първи път
в КК на селото, одобрена през 2018г. В кадастралният регистър за собственик на сгради с
идентификатори: 1,2,3,4 са вписани С.К. и М.К. с НА от 25.04.1997г., а за сграда 6 не е вписан
собственик. Съгласно посоченото в заключението и отразеното на скиците/прил.№5 и №6/ към
заключението, границата между двата ПИ в защрихованата зелена част с площ от 247кв.м. е
материализирана и представлява западната стена на сграда с идентификатор 38354.501.620.1,
3
северните стени на сгради с идентификатори 38354.501.620.2,3,4,6, източната и южната стени на
хамбара с идентификатор 38354.501.620.5 и северната стена на постройка непопълнена в КК. В
отразената на скиците защрихована част от ПИ 38354.501.619 няма отвори в стените на сградите,
няма пътеки и е невъзможно преминаването в ПИ 38354.501.620. Площта на защрихованата в
зелено на скиците част от ПИ 38354.501.619, определена от общата граница между двата
поземлени имота по КК и северните стени на сгради 2,3,4,6, северната стена на непопълнена
постройка в ПИ 38354.501.620 и източна и южна стени на сграда-хамбар с идентификатор
38354.501.620.5 е 247кв.м. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че фактически границата на
място минава по стените на сградите, като между хамбара, отразен като паянтова сграда №5 и
паянтова сграда № 6 има постройка, която не е отразена в КК и минава по нейната северна
граница; хамбарът е записан като паянтова постройка № 5 и изцяло попада в ПИ 619 по КК, а на
място в защрихованата в зелено част.
По делото са разпитани две групи свидетели: Н.А. Ж. / майка на ищеца М.Ж. и на
ответницата М. Ж. К../, А.А.П./ първи братовчед на М. и М./, ангажирани от ищците и Я.Н.К. /без
родство със страните/ и В.В. К. /брат на ответника С.К./.
От показанията на свидетелите Н. Ж. и А.П. се установява, че в имота от около 4 декара,
който бил оставен в наследство на Ж. Ж. от неговия баща имало построени къща, хамбар и
плевник. Допълнително в имота били построени лятна къща. След като ответницата М., сключила
брак, свидетелката Н. Ж. и съпругът й дарили 750 кв.м. от земята, и й построили къща и гараж в
тази част. На сина си дарили къщата, плевнята и хамбара, както и по-голямата част от дворното
място – 800 кв.м. Между двата имота няма ограда, а ограда представляват стените на самите
стопански постройки и къщата на М.. Нито М., нито М., можели да влизат в имота на другия. Не
можело да се преминава от единия имот в другия, защото стените били високи. Хамбарът се
ползва от М., за отглеждане на пчели, от както му бил прехвърлен. Земята около хамбара също се
ползвала от М.. Там били кошерите и имало овощни дървета, които М. отглеждал. М. не влизала в
хамбара, нито в мястото, където са поставени кошерите. Свидетелят П. заявява в показанията си,
че знае, че мястото до хамбара и хамбара са оставени в наследство на М. от баща му и са негови,
М. не посещава това място и не е чувал да има претенции за него.
От показанията на свидетелката Я.К. се установява, че на границата на имотите имало два
гаража и от едната страна била къщата на М., а от другата на М.. Впечатленията на свидетелката са
от посещение на имота през 2016г., когато е влязла в имота, като минала зад къщата през стара
врата. Обяснява, че е ходила да взема жито, като за да се стигне до помещението, в което то се
съхранявало се преминавало през новоизградено помещение. Новопостроената сграда била
долепена до старото помещение и било отворено към имота на М.. Свидетелката обяснява също,
че М. и съпругът й можели да влязат в другия имот от страничната улица.
Свидетелят К. е брат на ответника, като е участвал при строежа на къщата на ответниците.
Гаражите на М. и М. били залепени един за друг, като границата на имотите била между двата
гаража. До 2000г. двата имота се обработвали общо от двете семейства. Построили навес, където
заедно отглеждали животни. След 2000г. семействата започнали да се карат, да делят имоти и да се
съдят. Тогава М. зазидал вратата между имотите и вече не можело да се стига до мястото над
гаражите. М. престанала да влиза в имота. Ограда между имотите няма, било преградено от
изградените постройки. До 2000г. до хамбара можело да се стига през дървена врата, а и не било
изцяло застроено. Хамбарът оставал в средата между двата имота в горния край. В момента всичко
между имотите е зазидано, построена е помощна постройка и след 2000г. М. и С. не могат да
влизат в частта до хамбара.
По отношение на основателността на иска: За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл.124 ГПК, е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване, да
установи, че е придобил собствеността върху процесната реална част от поземления имот на
заявеното в исковата молба правно основание. В случая, ищците твърдят, че са придобили
собствеността по давност, като следва да установи поС.но, непрекъснато, несъмнено, спокойно и
явно владение, упражнявано най-малко 10 години, както и осъществяване на владението с
намерение за своене, т.е. да си служи с вещта като своя. В тежест на ответниците, при оспорване
на претендираните права, от е да установят противопоставимо свое право и заявените възражения
относно упражняването на фактическа власт и владение върху процесната част от имота.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорно, че
ищците са собственици на имот с идентификатор № 38354.501.619, отговарящ на УПИ V-18, кв.23
4
по предходен план на с. Константиново, а ответниците са собственици на имот с идентификатор №
38354.501.620, отговарящ на УПИ VI-18, кв.23 по предходен план. Процесните имоти са
обособени със Заповед № 1707/03.04.1974г. на Председател на ИК на ГНС, Варна. Придобитите от
ищеца с НА от 1992г. постройки - двуетажна къща и пристройка попадат в УПИ V-18, кв.23 по
РП от 1974г., а сградата хамбар попада в УПИ VI-18, кв.23. Двуетажна жилищна сграда и
пристройката към нея са нови сгради, които са построени на мястото на едноетажната жилищна
сграда в УПИ 11-59, кв.3 по РП от 1931г. ; сградата хамбар съвпада по конфигурация и площ,
описана в документа за собственост - Н.А. №80/1992г. със сградата хамбар придобита през 1950г.
и с графичното й отразяване в кадастралните планове от 1928г., 1972г. и КК. Фактически на място
не е спорно между страните, че хамбарът попада в УПИ VI-18, кв.23, което дворно място е
придобито в собственост от ответниците, въз основа на извършеното в тяхна полза дарение.
Горното, обсъдено във връзка с показанията на свидетелите, обосновава извода, че от
1992г., т.е. от момента на придобиването на собствеността върху УПИ V-18, кв.23, съответстващ
на имот с идентификатор № 38354.501.619, ищците са упражнявали фактическа власт и върху
процесната реална част. От събраните по делото доказателства се установява, че и към момента
ищците упражняват фактическа власт върху процесната реална част от 247 кв.м. от имот с
идентификатор 38354.501.620, целият с площ от 914 кв.м., собственост на ответниците и
разположените върху тази част от хамбар от 28 кв.м. Имотите са урегулирани с РП от 1974г., като
границата между имотите не е била обозначена на място. Имотите се отграничавали един от друг
по стените на построените в имотите сгради, като тази граница не съвпада с границата по плана.
Дори да се кредитират показанията на свидетеля К., ангажиран от ответната страна, в частта, в
която заявява, че до 2000г., страните по делото, които са роднини са ползвали съвместно
процесната реална част и, че се е преминавало от единия имот в другия, то в показанията си
същият свидетел заявява, че от 2000г. ответниците не са имали достъп до тази реална част, тъй
като ищците зазидали вратата, през която можело да се преминава между двата съседни имота и по
този начин възпрепятствали достъпа им. След 2000г. ищците са упражнявали спокойно явно и
необезпокоявано владение върху процесната реална част, като от гласните доказателства се
установява, че те са стопанисвали и обработвали частта от дворното място с площ от 247кв.м. и са
ползвали хамбара като свои, като придобити въз основа на дарението от родителите на ищеца. От
ангажираните доказателства не се установява ответниците след 2000г. да са ползвали имота,
напротив установява се, че не са имали дори достъп до него, в резултат на действията на ищците.
Не се установява, че ответниците са предприели действия, които да са прекъсвали и ли смущавали
по какъвто и да е начин, осъществяваното от ищците владение.
Следователно предпоставките на придобивната давност по чл.75 ЗС са реализирани и
ищците са придобили правото на собственост върху процесната реална част, в резултат на
давностно владение.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените от въззивниците във
въззивната жалба, възражения относно наличие на пречки за придобиване по давност на
процесната реална част, съгласно разпоредбата на чл.200 ЗУТ. Посочената разпоредба установява
забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти,
неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ. В случая не са налице
законови пречки за придобиване на процесната реална част по давност, тъй като е приложимо
изключението, предвидено в чл.200, ал.2 ЗУТ допускащо придобиване по давност на реална част
от поземлен имот, неотговарящ на изискванията на чл.19 ЗУТ, тъй като тази част се присъединява
към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, т.е.при първоначално урегулиране на два имота. В случая
първоначалната регулация на имотите е от 1974г., като не са налице данни за уреждане на сметки
по придаваеми площи по регулация и попълване на имотите, с което да се удостоверява
трансформация на регулационните граници в кадастрални, т.е. регулацията не е приложена.
Отделно от това оставащата част от парцела на ответниците е с площ от 662 кв.м., и отговаря на
изискванията по чл.19 ЗУТ относно площ и лице. По изложените съображения, съдът намира, че в
случая са спазени изискванията на чл.200, ал.2 ЗУТ, поради което и претендираните реални части
могат да бъдат придобити и присъединени към имота на ищците на основание давност.
Предвид съвпадане на правните изводи, до които е достигнал ВОС, с установеното от ВРС
по спора от правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, направеното искане и представените доказателства,
5
въззивниците М. Ж. К.. и СТ. В. К.. следва да бъдат осъдени да заплатят на М.Ж. М. и К. Н. Ж.
сума в размер на 642 лв., представляващи направените във въззивното производство съдебни
разноски.
ВОДИМ от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262407/02.08.2021г. по г.д.№6928/2020г. на ВРС.
ОСЪЖДА М. Ж. К.., ЕГН ********** и СТ. В. К.., ЕГН **********, да заплатят на М. Ж.
Ж. ЕГН ********** и К. Н. Ж. ЕГН **********, сумата от 642 лв., представляваща направените
пред настоящата въззинта инстанция съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6