Решение по дело №125/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			14.07.2021
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	06.07.		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		125		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

А.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу В.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45, вр. с чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

            Ищецът твърди, че с решение № 260028 от 20.10.2020г. на PC-Дупница по АНД № 631/2020г. ответникът е признат за виновен в това, че на 24.08.2019г. около 21.20 часа в гр. Бобов дол, в ресторант „Панорама“, чрез изстрел с газов пистолет „EKOL FIRAE MAGNUM“, cep. № ЕF 1391968, 9 мм, му е причинил леки телесни повреди, изразяващи се в: състояние на остра стресова реакция, включваща остра кризисна реакция, психичен шок и бойна умора; контузия на ляво око (кръвонасядане и оток на горен клепач на ляво око, травматичен креатит, лекостепенно отслабване на зрението на окото) и вторични разкъсно-контузни рани на меки тъкани на трети пръст на лява ръка, като всяка поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (същото е извършено без каквато и да с причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност)- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во във вр. чл.130, ал.1 от НК. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на 05.11.2020г.

Обвинението срещу ответника е внесено от прокуратурата с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от ПК. Производството по делото е протекло по реда на глава ХХVІІІ от НПК, което е станало пречка ищецът да се конституира в него като граждански ищец и частен обвинител (чл.376, ал. 3 и ал.4 НПК).

Деянието на ответника е поставило в опасност живота и здравето на ищеца, като единствено случайността го е спасила от по-сериозни последствия. Дълго време след този инцидент, ищецът не могъл да спи, да се храни и работи пълноценно. Винаги, когато затворел очи, виждал дулото на насочения срещу него пистолет. Произведеният срещу него изстрел е помрачил настроението на всички празнуващи в ресторанта, но най вече е оставил траен отпечатък върху психиката на ищеца. След преживения ужас, се наложило да потърси специализирана помощ, чрез услугите на психотерапевт. Въпреки това, преживяното е останало като травматичен спомен и до днес.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултата на извършеното от ответника престъпление, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-24.08.2019г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Особеният представител счита, че влязлото в сила решение на РС-Дупница по АНД № 631/2020г. няма задължителна сила и не обвързва гражданския съд, поради което на доказване от ищеца подлежат всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, твърди, че ищецът с поведението си е допринесъл в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат, поради което евентуално присъденото обезщетение следва да се намали.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното АНД № 631/2020г. по описа на ДРС се установява, че с постановеното по него решение № 260028 от 20.10.2020г. ответникът по настоящото дело В.Б.М. е признат за виновен в това, че на 24.08.2019г. около 21.20 часа в гр. Бобов дол, в ресторант „Панорама“, чрез изстрел с газов пистолет „EKOL FIRAE MAGNUM“, cep. № ЕF 1391968, 9 мм, е причинил на ищеца А.В.М. леки телесни повреди, изразяващи се в: състояние на остра стресова реакция, включваща остра кризисна реакция, психичен шок и бойна умора; контузия на ляво око (кръвонасядане и оток на горен клепач на ляво око, травматичен креатит, лекостепенно отслабване на зрението на окото) и вторични разкъсно-контузни рани на меки тъкани на трети пръст на лява ръка, като всяка поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (същото е извършено без каквато и да с причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност). За това престъпление по чл. 131 ал. 1, т.12, във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, ответникът бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, като му било наложено административно наказание „ГЛОБА“, в размер на 1000.00 лв.

Свидетелката Мариела Иванова Крумова – леля на ищеца по майчина линия, пряк свидетел на инцидента, дава показания, че на 24.08.2019г. вечерта празнували заедно с ищеца в заведение в гр. Бобов дол, когато при тях дошъл ответника, който държал в ръката си пистолет и направил забележка, че някой му хвърлил вода през тераса, след което си тръгнал. Ищецът тръгнал след него, след което последвал изстрел. Всички слезли долу и видели, че ищецът седял на земята с притисната върху лявото око ръка. След като си махнал ръката, видели, че окото му е подуто, имало кръвонасядане. Инцидентът оказал силно влияние върху психиката на ищеца. Той постоянно повтарял въпроса „Какво щеше да стане, ако оръжието не беше газово, а бойно?“, бил силно стресиран. Свидетелката завела ищеца при специалист-невролог, тъй като имал проблем с нервите. Лекарят му изписал медикаменти, които да приема. След инцидента ищецът станал по-затворен, изпаднал в депресия, не се чувствал добре.

Свидетелят Иван Емилов Александров, също пряк свидетел на инцидента, дава показания, че ответникът възпроизвел 2-3 изстрела в лицето на ищеца. Последният се свлякъл на земята и започнал да крещи: „окото, окото, окото“. Окото му било затворено от подутина и около него имало червени петна. Свидетелят помогнал на ищеца да отиде до тоалетната да си измие лицето, след което извикали линейка, която го закарала в болница. Свидетелят споделя, че ищецът бил в шок от инцидента и непрекъснато повтарял въпроса „Какво стана? Ако пистолетът беше боен, а не газов, къде щях да съм сега?“. След два три-дни свидетелят срещнал ищеца и последният му казал, че се лекува, но не може да спи и да се контролира. Знае, че ищецът е посещавал невролог, който му изписал лекарства. Споделял му е, също така, че след инцидента зрението на лявото му око не е както е било преди. Кръвонасядането на окото на ищеца отминало за около една седмица. Ищецът много тежко преживял инцидента, като и до ден днешен непрекъснато се връщал към онзи момент и повтарял „Какво щеше да стане, ако оръжието не беше газово, а бойно?“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. С влязло в сила решение № 260028 от 20.10.2020г. на PC-Дупница по АНД № 631/2020г. ответникът е признат за виновен в извършване на описаното в исковата молба престъпление, от което е пострадал ищецът.

Силата на пресъдено нещо на постановеното решение във връзка с гражданския процес се изразява в установителното му действие и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно (умишлено), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което е осъден. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по АНД № 631/2020г. по описа на РС-Дупница.

Безспорно се установява, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи на останалите събрани доказателства, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, болки, страдания и емоционален дискомфорт, продължили в период от няколко месеца.

Налице са всички елементи на състава, пораждащ право на обезщетение за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане - ответникът В.Б.М.. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по  реда на чл. 290 от ГПК. Критерият не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и характера на болките и страданията, които ищецът е преживял, периодът, през който същият ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички  неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

 Според показанията на свидетелите, ищецът се е възстановявал от нанесената му телесна повреда в период от около два-три месеца, като една седмица е бил със силно подуто око, през който период е изпитвал силни физически болки и дискомфорт, не е можел да спи нормално. Непосредствено след инцидента ищецът е бил в силен шок, а след това изпитвал силно нервно напрежение, което наложило да посети специалист-невролог и да проведе медикаментозна терапия. Видно от свидетелските показания, инцидентът се е отразил силно негативно върху психиката на ищеца, който непрекъснато премислял случилото се и си задавал въпроса какво би могло да се случи, ако пистолетът, с който е стрелял в лицето му ответника, не е бил газов, а боен. В случая негативните изживявания на ищеца като преживян силен стрес, срам и неудобство са продължили много повече от периода на физическото му възстановяване, продължават и до днес.

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че последният е бил провокиран или нападнат от ищеца и всъщност стрелял при самозащита. Тези обстоятелства са били предмет на изясняване от наказателния съд при разглеждане на въпросите относно вината, противоправността и  наказателната отговорност на ответника и не могат да бъдат отново обсъждани в настоящия процес.

Дори ответникът да е бил „провокиран“ от ищеца чрез отправяне на обиди или закани по негов адрес, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и не може да обуслови намаляване на претендираното обезщетение. Приложението на посочената разпоредба е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика. В случая не се установява такова конкретно поведение на ищеца, което да е в пряка причинна връзка с претърпените от него вреди.

Предвид естеството на причинените на ищеца неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая, съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3 000.00 лв., представляваща справедлива парична компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на упражненото спрямо него физическо насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.  Този размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.

Върху определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава /компенсаторна/, считано от датата на деликта /24.08.2019г./, в съответствие с падежа, предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното издължаване.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал.1 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС – Дупница в размер на 120.00 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на А.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания в резултата на извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което е признат за виновен с решение по АНД № 631/2020г. по описа на ДнРС, а именно: причинените на ищеца леки телесни повреди, изразяващи се в състояние на остра стресова реакция, включваща остра кризисна реакция, психичен шок и бойна умора; контузия на ляво око (кръвонасядане и оток на горен клепач на ляво око, травматичен креатит, лекостепенно отслабване на зрението на окото) и вторични разкъсно-контузни рани на меки тъкани на трети пръст на лява ръка, като всяка поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-24.08.2019г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева).

ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 500.00 (петстотин) лева, за адвокатско възнаграждение.

            Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.                

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: