№ 290
гр. Велико Търново, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110200419 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Килифарево против Наказателно
постановление № 06 от 08.02.2022 г. на Директора на РИОСВ – гр. Велико Търново, с което
на основание чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците му наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. Претендира се неговата отмяна с
оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез процесуалните си представители, моли съда потвърди
обжалваното наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 06.12.2021 г., в гр. Килифарево, община Велико Търново, експерти на РИОСВ -
Велико Търново, извършили извънредна проверка по подадена в РИОСВ - Велико Търново
жалба, с вх. № Ж-35/29.11.2021 г. и сигнал от Министерство на околната среда и водите с
вх. № Ж-35(1)/29.11.2021 г. относно замърсяване чрез засипване на дере със строителни
1
отпадъци, пластмаси и автомобилни гуми в района на стопански двор в землището на гр.
Килифарево, община Велико Търново.
За проверката е съставен Констативен протокол № УО-ИМ-61 от същата дата.
По време на проверката бил извършен обход на района около т. нар. стопански двор
в гр. Килифарево и прилежащите територии към него. Разгледан бил картен материал
относно установяване статута на имотите. Установило се, че в имот № 36837.118.664,
местност „Чифлика“, в землището на гр. Килифарево, с начин на трайно ползване - пасище,
мера съществувало образувано плитководно дере. В същото нерегламентирано бил направен
насип с дължина около 3 м., ширина около метър и височина също около 1 метър.
Направеният насип бил от смесени фракции на следните отпадъчни материали: пръст,
камъни, тухли, натрошени керемиди и др. с неясен произход. Чрез него бил ограничен
оттокът на водата. Около 5-10 м. след насипа по течението на водата в образуваното дере
били положени множество излезли от употреба автомобилни гуми. По страничните
склоновете на образуваното дере и по прилежаща към тях територия били направени насипи
от пръст, тухли, парчета от керемиди и единични пластмасови отпадъци. Дейностите по
насипване, описани по-горе в протокола представлявали нерегламентирано изхвърляне на
строителни отпадъци. Същите били извършени и организирани от жалбоподателя,
присъствал на проверката, като същият бил поръчал доставянето на отпадъците от трето
лице. По негови данни извършените насипи били за подравняване на терените и създаване
на възможност за преминаване през водите на дерето, както и за увеличаване на обема на
събиращата се вода, която същият да използвал при отглеждане на животни в намиращото
се в съседство стопанско хале.
От извършена служебна справка в електронния регистър към Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, насипните дейности засягали част от поземлен имот №
36837.118.644, Общинска публична собственост, с предназначение - земеделска земя, начин
на трайно ползване - пасище, местност „Чифлика“, гр. Килифарево, община Велико
Търново.
Към момента на проверката не били представени документи, удостоверяващи
основанието за ползване на горецитираните имоти от жалбоподателя.
Дейностите по насипване на строителни отпадъци били извършени от жалбоподателя
в имот № 36837.118.644, находящ се в землището на гр. Килифарево и представлявали
нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, забранено с разпоредбата на чл. 29 ал. 2 от
Закона за управление на отпадъците.
Контролният орган е приел, че по този начин са нарушени законовите разпоредби на
чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО, в частта „изхвърля отпадъци на неразрешени за това места…" във
връзка с чл. 29, ал. 2 от с.з., в частта „Забранява се... нерегламентираното изхвърляне...".
За така констатираното нарушение е съставен акт за установяване на
административно нарушение в присъствието на жалбоподателя, подписан от него с
възражението: „Беше с години преди да го закупя незаконно сметище и се наложи да го
2
зарина“.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО,
налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават по един категоричен начин
направените с АУАН констатации.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и
относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и
между страните.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
От процесуална страна, съдът счита, че в хода на административно -наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в
АУАН, така и в НП са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират
нарушението от обективна и субективна страна. При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление, също не са допуснати процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и
мястото на извършване, съвпадаща с дата на установяването му, обстоятелствата, при които
то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация
на нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение.
При така установеното съдът приема, че жалбоподателят е нарушил виновно
разпоредбите на чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО, в частта „изхвърля отпадъци на неразрешени за
това места…" във връзка с чл. 29, ал. 2 от с.з., в частта „Забранява се... нерегламентираното
изхвърляне...", за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
Защитната теза на жалбоподателя, че заринал старо незаконно сметище, създавайки
ново такова, е несъстоятелна и не е в състояние да обоснове отпадане на отговорността му.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е индивидуализирал правилно
наказанието съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като при определяне на
наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, като е наложил наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер, а
3
именно в размер на 300 /триста/ лв.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената разпоредба. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че целта на Закона за управление на отпадъците е да се
предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и
околната среда. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
В този смисъл НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06 от 08.02.2022 г. на Директора на
РИОСВ – Велико Търново, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН **********, от гр.
Килифарево, на основание чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА *** да заплати на РИОСВ – Велико Търново направените по делото
разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТОС в 14 дневен срок от
получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4