№ 133
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора , Д. С. С., Д. К. Г. и П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000601580 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 23/22.10.2024 г. по н.о.х.д. № 358 по описа на ОС-Враца за 2024 год.,
подсъдимият С. В. В. е признат за виновен в това, че на 02.02.2023 г., около 06.23 часа на
път ІІ-15 /Враца Оряхово/ към гр. Враца на км. 8+950 /м. "Скорушата"/ при управление на
лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с peг. № ********, в нарушение на чл. 21, ал. 2
от Закона за движение по пътищата, като се е движил с превишена скорост от 95 км/ч, при
разрешена такава с пътен знак В 26 от 50 км/ч, при преминаване през заледен участък в
зоната на ляв завой, е загубил напречната устойчивост на автомобила, вследствие на което е
напуснал платното за движение в ляво по посока на движението си и се блъснал в дърво,
при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица - на Т. Ц. А. и на В. И. А. и
средна телесна повреда на И. Т. С., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на
горен десен крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б."г", предл.1-во, вр. чл.
343, ал. 4, вр. ал.3, буква „б", предл. 1-во, вр. чл. 342, ал.1, вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден
на лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено за срок от 5
години. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да
управлява МПС за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на подсъдимия са възложени разноските по делото от 3 085.14 лв.,
платими по сметка на ОД МВР – Враца и е върнато на собственика му - Л. З. Н. от с.***
вещественото доказателство - лек автомобил марка „Форд Фокус“ с peг. № ********.
Срещу присъдата е подадена на 28.10.2024 г. въззивна жалба от повереника – адв.
С. Ч. на частните обвинители В. Н. Н., Г. В. И., К. В. И., И. В. И. и М. В. И. /последните
четирима, действащи чрез законния си представител поради малолетие – майка им В. Н./ и
тя е с искане за изменение на присъдата чрез увеличаване размера на наказанието лишаване
1
от свобода до 10 години преди редукцията, и като последица от това ефективното му
изтърпяване, както и увеличаване на продължителността на лишаването от право с 3 години
над срока на лишаването от свобода. Жалбата е допълнена по реда на чл. 320, ал.4 от НПК
след запознаване с мотивите към присъдата с довода, че наказанието не е справедливо,
защото неправилно е определено в рамките на привилегирования състав на 343а от НК и
защото няма превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не може да се приеме, че
има оказана помощ от подсъдимия, тъй като не е доказано, че той се е обадил на телефон
112, поради това, че не са събрани доказателства, посоченият номер в разпечатката да е
ползвания от него и защото посоченото име в нея – В. е фамилното име и на баща му, който
е бил на мястото на произшествието. Не е установено подсъдимият да е оказал помощ дори
и на живото лице – И. С., защото има противоречия, поради твърдението на св. Й. В., че „аз
поне не съм видял някой от тях да се опитва да оказва помощ на хората в колата“. Не може
да има превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, защото тежестта на
отегчаващите – високата обществена опасност на деянието, от това, че се касае до двойно
превишаване на скоростта при зимни условия при предварителна сигнализация за заледяване
и високата обществена опасност на личността на дееца, от това, че за краткия период на
правоспособност е наказван впечатляващ брой пъти, налагат определяне размер преди
редукцията на лишаването от свобода над средния размер, водещ до отмяната на чл. 66 от
НК, както и увеличаване на срока на лишаването от права с 3 години над този на
лишаването от свобода.
Недоволство срещу присъдата са изразили и частните обвинители С. Ц. А. и Й. Ц.
А., като чрез повереника им - адв. Р. П. са подали въззивна жалба вх.№ 8005/29.10.2024 г.,
подписана с КЕП, която е със същото искане за увеличаване на комплексната санкция,
водещо и до промяна в начина на изтърпяването на лишаването от свобода.
Като е отчел реда, по който се е развило производството пред първия съд, и
доводите във въззивните жалби, които касаят размера на наказанието, САС на свой ред е
преценил, че не се налага служебно събиране на доказателства в тази инстанция.
Пред въззивната инстанция не се явяват редовно уведомените частни обвинители.
В производството пред САС повереникът на частните обвинители В. Н., действаща
лично и като майка и законен представител на малолетните Г. В. И., И. В. И., М. В. И. и К.
В. И. - адв.С. моли въззивната им жалба да бъде уважена, като акцентира при пледирането
си на довода за неправилното приложение на привилегирования състав на чл. 343а НК,
защото „обективно помощта е била безпредметна“ / от решение № 140/1980 г. на III НО на
Върховния съд и защото, както е прието в решение № 1269/1976 г., „Призивът на дееца към
намиращи се на местопроизшествието хора за оказване на помощ на пострадалите не може
да запълни съдържанието на състава на чл. 343а НК.“ Освен това, самото обаждане на
тел.112, което е прието като основание за налагане на по-леко наказуемия състав, според
повереника във времената, в които живеем, не може да бъде такова, че да доведе до промяна
на правната квалификация. Другият съществен момент, на който акцентира адв. С. е, че
макар и първоинистнцинният съд да е отчел, че подсъдимият не е бил дисциплиниран водач
назад във времето, не е ясно каква е тежестта на това отчитане, а и не е съобразено
конкретно, че преди месец и половина, той е бил наказван точно за превишаване на
скоростта, а това предишно поведение го укорява повече и го прави опасен на пътя.
Повереникът на частните обвинители С. Ц. А. и Й. Ц. А. - адв. П., в
непосредствената си защита на искането за увеличаване размера на наложеното наказание и
неприлагане на разпоредбата на чл. 66 НК, сочи, че не броят, а характерът на отегчаващите
и смекчаващите обстоятелства дава основание за това.
Повереникът на частния обвинител И. Т. С. - адв. П. П. писмено е изразил
становище за правилност на присъдата.
В хода на пледоариите представителят на Софийска апелативна прокуратура
счита, че правилно е определен размерът на наказанието „лишаване от свобода“, който в
крайна сметка е редуциран при прилагане на чл. 58а НК на 3 години, но като се съгласява
2
напълно с позицията на частното обвинение относно тежестта на предишните
административни нарушения, приема, че целите, които законодателят е очертал в чл. 36 НК,
не могат да бъдат постигнати без реалното му изтърпяване.
Защитникът - адв. П. определя присъдата като правилна по отношение на правната
квалификация на престъплението и по отношение на определеното за него наказание,
защото има свидетелски показния, че подсъдимият В. се е обадил на тел. 112 и е потърсил
помощта на своите колеги, пътуващи с другите коли; защото е помогнал на свидетелите И.
С. и В. К. да излязат от обърнатия по таван автомобил, а задно с тях се е опитал да извадят и
пострадалите Т. А. и В. А., но поради деформациите на автомобила, опитите им били
неуспешни. Правилна според защитника е преценката, че са налице законовите изисквания
за приложението на института на условно осъждане, защото макар и тежестта на
обществената опасност на деянието да е изключително висока, предвид незавишената
опасност на дееца, възможността той да бъде предупреден, поправен и превъзпитан и без да
се изолира от обществото, е налице.
Подсъдимият С. В. В. в лична защита отправя същото искане, а в последната си
дума изразява дълбоко съжаление за стореното.
След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за
установено следното:
Няма основание за отмяна на присъдата. Производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 - с признаване от подсъдимия на фактите на
обвинителния акт. При разглеждане на делото по този ред съдът не е допуснал процесуални
нарушения. Доколкото с обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, буква „б", предл. 1-во от НК, а с
присъдата той е признат за виновен за по-леко наказуемо такова престъпление по чл.343а НК
е следвало да се постанови оправдателен диспозитив по отношение на първоначално
вмененото обвинение по НК. Този съд само отбелязва констатираното „неблагополучие“ /
определено като токова в Решение № 92 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 180/2018 г., II н.
о., НК, а не като флагрантно процесуално нарушение, което да направи неясна волята на
решаващата инстанция/, само защото то е значимо за преценката му, че е сезиран със
съответни жалби от частното обвинение за влошаване на положението на подсъдимия чрез
приложението на закон за по-тежко наказуемото престъпление, за което е имало обвинение в
първата инстанция. Искането САС да упражни правомощието по чл. 336, ал.1, т.1 от НПК, се
съдържа изрично още в двете първоначалните въззивна жалби поради това, че е с тях е
поискано да се увеличи наказанието именно в рамките на предвиждащото се в чл. 343, ал.4
от НК. Има процесуална възможност за влошаване на положението на подсъдимия не само
чрез увеличаване на наказанието /както на лишаването от свобода, така и на лишаването от
права/, но и чрез отмяната на чл. 66 от НК, тъй като направеното искане в двете въззивни
жалби не е само за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, но и такова за промяна
в начина му на изтърпяване с оглед на увеличения размер над 3 години.
При надлежно проведеното по чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал.2 и ал.3 НПК съдебно
следствие, тъй като не е допустимо според Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на
ОСНК, при проверката на постановена след него присъда, въззивният съд да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тя е следната:
Подсъдимият С. В. В. е правоспособен водач на МПС за категории "В" и "М",
притежава свидетелство за правоуправление на МПС, издадено на 08.03.2021 г. Тъй като той
и негови колеги, работели като арматуристи в София, на 02.02.2023 г. тръгнали за робота
около 6.00 ч. по пътя с.Борован - с.Баница - гр.Враца. Движели се разпределени в три
автомобила.
Първият л.а – "Форд Фокус" с рег.№ ******** се управлявал от подс.В., до него на
3
предна седалка пътувал св.И. С., а на задните седалки - бащата на подсъдимия - св.В. К. (зад
водача), Т. А. и В. А.. Тримата пътуващи отзад били без предпазни колани / като фактът се
признава от св. В. К./.
Във втория автомобил "Опел Зафира", който бил 7-местен, пътували други колеги
на подсъдимия, конкретно св.С. И..
Третият автомобил "Фолксфаген Бора“ се управлявал от св. К. К. и в него пътували
свидетелите: Г. М., Б. Б. и Й. В..
Около 6.23 ч., все още в тъмната част на денонощието, подс. В. подминал разклона
за с.Мраморен в местността "Скорушата", продължавайки в посока гр.Враца. В началото на
този участък била поставена вертикална маркировка, състояща се от пътен знак В 26 -
ограничаващ скоростта до 50 км/ч, пътен знак А 15, предупреждаващ за наличие на хлъзгав
терен и табели Т14 и Т2, указващи за посочената по-горе опасност от заледявания при сняг
и зимни условия на разстояние 500 м., като това пътното платно в по-голямата си част било
сухо, но на отделни места имало локални заледявания - заледен участък в дясната лента за
движение с размери 20 метра, а в лявата - 10 метра.
Движейки се със скорост около 95 км/ч. подс. В. навлязъл в зоната на ляв завой,
като преминал през заледен участък и при опит да намали скоростта чрез употреба на
спирачки, се стигнало до приплъзване, довело до загуба на управление. Автомобилът се
завъртял и странично преминал към левия банкет, напуснал пътното платно и се ударил с
дясна странична част в крайпътно дърво, след което се преобърнал по таван сред храсти и
дървета в низходящ скат.
Когото подсъдимият успял да излезе от автомобила, помогнал първоначално на
св.С. да излезе, като го издърпал през предно дясно стъкло, а след това и на баща си - св.К..
Тримата се опитали да извадят А. и А., но не успели поради получените деформации по
автомобила.
Подсъдимият В. позвънил на тел.112, за да съобщи за произшествието, както и на
колегите си, пътуващи в другите два автомобила, които малко след това пристигнали на
мястото и се опити да извадят телата на пострадалите А. и А., но не успели поради
стръмното място, на което се намирал автомобила и обърнатото му положение.
Докато изчаквали специализираната помощ, водачът на втория автомобил
превозил пострадалите С. и К. до МБАЛ "Хр. Ботев" гр.Враца, където били приети за
лечение.
На местопроизшествието пристигнали медицински и полицейски екипи, както и
пожарникари, с чиято помощ катастрофиралият автомобил бил обърнат на една страна,
таванът му бил срязан и извадени А. и А.. Те били превозени с линейката в болницата,
където лекар обяснил на колегите им, че са били починали още на местопроизшествието.
За времето от 08,05 до 09,20 часа бил извършен оглед на местопроизшествието, за
което бил съставен протокол, придружен от фотоалбум, подробно онагледяващ настъпилото
ПТП.
Подсъдимият В. бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARPM0748 и DRUG тест 5000 с фабр.
№ ARRB0042, като и двете проби били отрицателни.
Медицинската експертиза на трупа на Т. Ц. А. сочи, че причината за смъртта е
тежката съчетана травма, довела до състояние, несъвместимо с живота, настъпила е бързо,
била е неизбежна и в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Всички увреждания са
прижизнени и по механизъм отговарят да бъдат получени в условията на ПТП-травма в
купето на лек автомобил. Допълнително е изследвано, че падането на тялото от носилката по
никакъв начин не е допринесло за влошаване на здравословното състояние на пострадалия
А., отчитайки малката височина на евентуалното падане, както и факта, че пострадалият е
бил починал към този момент, като е направен категоричен извод за потвърждаване на
причината за смъртта му, изведена от предишната експертиза, и се посочва, че е настъпила
4
за кратък период от време - в порядъка на няколко минути.
Медицинската експертиза на трупа на В. И. А. сочи, че причина за смъртта е
тежката съчетана травма, довела до състояние, несъвместимо с живота, настъпила е бързо,
била е неизбежна и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Всички увреждания са
прижизнени и по механизъм отговарят да бъдат получени в условията на ПТП-травма в
купето на лек автомобил.
Медицинската експертиза по писмени данни приема, че И. С. е получил счупване
на дясна ключица, причинило му трайно затруднение на движенията на горен десен крайник,
което отговаря на медико биологичните критерии на средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, както и охлузвания и кръвонасядания, всички отговарящи да са получени
в условията на травма в купето на лекия автомобил.
Медицинската експертиза на св.В. К. установява получена контузия на гръден кош
с причинени болка и страдание.
Според автотехническата експертиза пътното произшествие е станало през
тъмната част на денонощието около 6.25 ч. на 02.02.2023 г. на път II - 15 (Враца – Оряхово)
на км 8+950 с посока към гр.Враца. Времето е било студено, на места мъгливо, настилката -
суха с частични заледявания и нормална за посочените условия видимост. Движението в
този участък е организирано двупосочно, като пътното платно се състои от две ленти,
разделени с единична непрекъсната линия (М1) и с обща ширина 8 метра. Пътното покритие
е от дребнозърнеста асфалтова настилка, без неравности, но с наличие на заледен участък - в
дясната лента за движение с размери 20 метра, а в лявата - 10 метра (посока на огледа и
движение на автомобила). От дясната страна на пътя има банкет с ширина 1,5 метра на
нивото на платното за движение и мантинела, а от лявата страна банкетът е с ширина 1,0
метра и низходящ скат с денивелация 1,5 метра. Подс. В. е управлявал л.а.„Форд Фокус“
******** по пътя с.Баница към гр.Враца, движейки се със скорост около 95 км/ч, при
наличие на поставен знак В26, ограничаващ скоростта до 50 км/ч, пътен знак А15, табела
Т14 с табела Т2, в дясната полагаема му се пътна лента, при включени фарове. Без да
съобрази атмосферните условия - студено време, тъмнина, риск от заледяване ( сигнализиран
с предупредителен знак А15 и допълнителни табели Т14 и Т2), предстоящ ляв завой,
същият е навлязъл със скорост от 95 км/ч върху заледените и хлъзгави участъци на пътното
платно, където употребявайки спирачки в зоната на завоя е загубил напречна устойчивост и
е напуснал платното за движение в ляво на посока на движението като се блъснал в
крайпътно дърво. Ударът е станал между дясната странична част на автомобила в областта
на задната врата със скорост при удара от около 52 км/ч, след което се установил на покрива
си на около 2,5 м от дървото. Експертният извод е, че именно движението с превишена
скорост от страна на водача от 95 км/ч, при максимално разрешената в този пътен участък 50
км/ч, и неговите субективни действия с органите за управление на автомобила, са довели до
ПТП при конкретната пътно-транспортна обстановка. Според същата експертиза пазарната
стойност на лекия автомобил „Форд Фокус“ с peг. № ******** към датата на ПТП е 1878 лв.,
а пазарната стойност на щетата по него в резултат от ПТП е 1315 лв.
Подсъдимият е осъждан, но осъждането му като непълнолетен на обществено
порицание, което е изпълнено на 16.04.2018 год., и свързаните с него последици, е заличено
по силата на чл. 86, ал.1,т.3 от НК преди датата на процесното деяние. Още преди да е
придобил правоспособност - през 2017 год. е бил наказван с две наказателни постановления
за управление на МПС без правоспособност, а през 2021 год. и само за неносеното на
свидетелство за управление. През 2022 год., т.е годината преди деянието, е санкциониран по
административен ред за допуснати нарушения по Закона за движението по пътищата с 8
фиша за управление на неизправно МПС, за липсата на пожарогасител и обезопасителен
колан, както и за превишаване на скоростта в населено място с 30-40 км/ч., извършено на
15.12.2022 год.
По доказателствата:
Верни са изводите на първостепенния съд, че самопризнанието на подсъдимия се
5
подкрепя от събраните доказателства. По съдържание те са съответни на описаните в
обвинителния акт обстоятелства и са еднопосочни. Следва да се подчертае, че в това
производство съдът е освободен от необходимостта да провежда детайлен анализ на
доказването. В този смисъл е Р. -329-2023-II- ВКС, че такъв анализ не се налага поради
спецификата на процедурата, при която "задължението на съда за изясняване на
фактическата обстановка е заменено със задължението за приемане за установени на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт... Изискването на закона не е за подробен
анализ на всеки доказателствен източник, нито за обсъждане на пълния обем от събрани
материали, а единствено за установяване наличието на такива, които подкрепят фактите по
обвинението. "
Допълнително този съд, преценявайки събраните доказателства и в частност
автотехническата експертиза, прие, че самопризнанието се подкрепя от заключението й, че
основната причина за произшествието се явява движението с неразрешената скорост, тъй
като при движение с максимално разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч,
установена с пътен знак В26, и с всяка по-ниска скорост, лекият автомобил не би изгубил
напречната си устойчивост, а водачът му контрола върху него.
Следва да се има предвид и това, че защитата на подсъдимия, включително и по
повод на индивидуализацията на наказанието, е ограничена в рамките на признатите
фактически положения по обвинителния акт. Приемайки за доказан факт, който е посочен в
обвинителния акт и е свързан с причинената смърт на две лица и средна телесна повреда на
трето, и че и тримата возещи се отзад в автомобила са били без поставени обезопасителни
колани, с процесуалното му признание по чл. 371, т.2 от НК, подсъдимият доброволно се е
отказал от разглеждане на делото по общия ред, за да може да се установи по експертен път,
че при ползване на обезопасителен колан от конкретно починалите двама съставомерните
последици може да са различни. С оглед на това въззивна инстанция приема, че
недопустимо въобще е преценявана основателността на защитните доводи, че евентуално
пострадалите са допринесли за настъпилия съставомерен резултат, като „са недопустими,
тъй като са несъвместими с фактологията на обвинителния акт и внасят съществени
изменения в нея„ – т. 8.1 та ТР № 1/20029 год. на ОСНК.
Част от фактите на обвинението са тези, които пряко ползват тезата за намалената
отговорност на подсъдимия, и чиято доказаност обаче е оспорена от страна на частното
обвинение. И тъй като частните обвинители не са страна, която може да преценява
допустимостта на диференцираната процедура за разглеждане на делото, за тях остава
единствената възможност да оспорят доказаността на приетите за установени факти. В тази
връзка се преценява от въззивния съд, че няма основателност в конкретното фактическо
възражение на частните обвинители, че подсъдимият не е този, който пръв в 6,20 часа чрез
обаждане до ЕНСП 112, е поискал изпращането на линейка за пострадалите, защото:
Сигналът е регистриран като подаден от лице с неговата фамилия, докато тази на
баща му е различна, а и последният в разпита си като свидетел е посочил различен
телефонен номер за връзка от писмено удостоверения в справката. Основано обаче е, че
данните от справката напълно съответстват по съдържателност с първичните възприятия за
този факт, тъй като не само св. В. К. сочи, че синът му се е обадил на тел. 112, а и св. С.
твърди, че подсъдимият се обадил веднага като му е помогнал да излезе от колата, а тогава
само те двамата са били на мястото на произшествието. Пряко значими, но с производна
значимост за обсъждания факт, са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. С.
И., които доказват, че второто обаждане е от този свидетел, като и то е било инициирано от
подсъдимия, защото свидетелят сам конкретизира, че „С. ме поли да се обадя на 112, тъй
като той вече беше направил това, но нямаше помощ“.
Оказаната помощ от подсъдимия на св.И. С. и на баща си - св.В. К. да излязат от
обърнатия по таван автомобил, като ги издърпал през стъклото, също е факт, който е
безпротиворечиво установяващ се, тъй като пострадалите двама го сочат изрично в
показанията си.
6
Лишено от фактическата си основателност е конкретното възражение на частното
обвинение, че е установено подсъдимият да е помагал дори и на останалия жив И. С., тъй
като не съществува соченото противоречие в гласните доказателства. Вярно е, че Й. В. има
дословното твърдение, че „не е видял някой от тях да се опитва да оказва помощ на хората в
колата“, но то е извадено извън цялостния му разказ, защото се отнася за колегите от втората
кола, които стояли около нея, а не за действията на подсъдимия, тъй като свидетелят го е чул
„ да се моли на другите да помагат“.
Опитите на тримата със съвместни усилия да извадят и затиснатите в купето Т. А.
и В. А. и конкретните действия, осъществени от подсъдимия за това, са убедително
доказани чрез единството, което се образува от гласните доказателства, събрани чрез разпита
на пътувалите свидетели в третата кола, които пристигнали на мястото на произшествието,
когото вече полиците са били там, тъй като св. К. К., сочи, че „подсъдимият и тогава се
молеше всички да помогнем на останалите на задната седалка“, а св. Б. Б. лично е видял, че
„С. опитваше да окаже помощ на хората, останали в колата, но нямаше какво повече да се
направи според мен, защото колата беше в такова положение, че нямаше как да стигнем до
пътниците вътре в нея“ .
Фактът, че подс. В. е поискал помощта на своите колеги, пътуващи в другите два
автомобила, също е доказан, защото всички свидетели твърдят, че подсъдимият се е обадил
на водача на втория автомобил – П. а той от своя страна на св.Г. М. – от третата кола, като
казал, че С. е катастрофирал и ги моли по-бързо да стигнат до тях / от показанията на св. К.
К. /.
Правилно е прието, че обаждането към 112 е в момент, когато двамата от тежко
пострадалите все още са били живи, защото основано на заключенията на медицинските
експертизи на труп, смъртта на Т. А. и В. А. е настъпила бързо, но не е моментална. Сам св.
И. С. е пипал ръцете им през стъклото и според него те са имали пулс. Освен това св. И. и
св.К. М. са чули колегата им - П. който е успял да се мушне в колата и с ръка да напипа
двамата, да казва, че имат пулс, но и св. Б. е чул, че когато пожарникарите вече са извадили
телата от автомобила, един от тях е казал на медицинската сестра, че „Т. има пулс и поради
това първо него са натоварили на носилката“.
От правна страна:
При така приетата законосъобразно фактическа обстановка, направените от правна
страна изводи на първостепенния съд по чл. 301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК се явяват правилни.
Съдът се е съгласил и съответно е признал подсъдимия за виновен да е нарушил
инкриминираното специално правило за движение по пътищата по чл. чл. 21, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата. В случая обвинителните фактически твърдения са, че водачът е
напуснал пътното платно като е загубил контрола на автомобила при движението му върху
заледена повърхност, но това е следствие единствено на превишената скорост, защото ако се
бе движил със разрешената това не би станало.
Правилни са и останалите правни изводи на окръжния съд, че подсъдимият е
осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, буква „б", предл. 1-во от НК от
обективна, и от субективна страна, които не са оспорени.
Както се посочи вече, основният спорен правен извод е този за приложението на
закона за по-леко наказуемото престъпление по чл. 343а, ал. 1, б."г", предл.1-во от НК, но не
защото хипотезата на ал. 4 на чл. 343 от НК изрично не е посочена в привилегирования
състав на чл. 343а от НК и поради това да не е допустимо в случая на настъпила смърт на
повече от едно лице и средна телесна повреда на трето, а до наличието на обективните
признаци от самия състав. Частните обвинители поставят неприложението на коментираната
привилегия, като разглеждат всяко от описаните в обвинителния акт действия, които са
приети за доказани от съда, изолирано от останалите и пренебрегват взаимната им
свързаност и логическата им последователност и така във възраженията им би могло да има
известна основателност и да се спори дали подсъдимият е напарил всичко зависещо от него
за оказване на необходима помощ, но само на починалите пострадали. Защото не трябва да е
7
спорно, че, за да се приложи привилегированият състав на чл. 343а НК е достатъчно деецът
да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ поне на едно от пострадалите
при произшествието лица, независимо че едно от тях е починало бързо /виж Решения № 10-
84-III, № 126-84-III и № 233-87-III на ВС/. А в случая има извършени от дееца действия
обективно насочени към спасяване живота и на св. И. С., който при транспортната
злополука е получил увреждания от категорията на средна телесна повреда.
Оказана е такава обаче и на починалите / като това се изразява не само с оглед на
конкретните въззивна доводи, но за допълване на правните изводи на пъровоинстанционния
съд/. Подсъдимият е направил това по единствено възможния начин в онзи момент, защото
не е могъл да достигне до затиснатите двама, поради положението на автомобила, за да се
притече на помощ като най-малкото ги освободи. Достигането на един от колегите му до тях,
който е проверил пулса, им е действие, което е извършено от друг, и е по-ефективно, но това
не изключва прякото участие на подсъдимия като такова, при което той е давал само
указания на други лица, защото преди това той лично и пръв е поискал лекарска помощ,
както и оказването на такава от всички пътуващи колеги. По принцип точно въпросният
начин на действие е бил с максимална ефективност, доколкото е давал възможност за по-
бързата реакция на множеството лица поне за изваждането на затиснатите, тъй като до точно
такъв резултат се стигнало и в действителност, защото медицинската помощ на двамата
тежко пострадали е станала възможна едва след разрязването на тавана на автомобила от
противопожарния екип и изваждането им по време докато поне един от тях е имал жизнен
пулс. От тази гледна точка помощта е била и необходима, тъй като пострадалият се е
нуждаел от нея.
Не може да се възприеме за основателно възражението на частното обвинение, че
в принципен план, дори и ако е реализирано именно от подсъдимия обаждане към тел. 112,
помощта му е ефективна, тъй като това е минимално положено усилие, защото в случая то
не е и единственото, а че действията му са били обективно насочени към спасяване живота и
на тези двама пътници. Освен това практика на ВКС на РБ е принципното положение, че
всяко действие и всяка инициатива за спасяване на живота на пострадалия се обхваща от
съдържанието на понятието необходима помощ.
Поради всичко това и въззивният съд няма основание да упражни правомощието
си да приложи закон за по-тежкото престъпление, за което е обвинен В., респ. правилно
първият съд е определил наказанието му в рамките на предвиждащото се в чл. 343а, ал.1,
б."г", предл.1-во от НК лишаване от свобода от 2 до 10 години.
За така извършеното престъпление, първият съд е наложил на подсъдимия
наказание "лишаване от свобода" в размер на четири години и шест месеца, редуцирано по
привилегирования ред на чл. 58а, ал.1 от НК с една трета до 3 години.
Въззивната инстанция не се съгласява с довода, че определеният размер на това
наказание е занижен, респективно - несправедлив. Съдът е преценил съвкупното действие и
значение на релевантните към отговорността на подсъдимия обстоятелства. Не е пропуснал
да вземе предвид като отегчаваща отговорността на В. завишената му обществена опасност
като водач на МПС. Вярно е, че не е бил подробен в тази си преценка, но същественото, е
каква е относителната й правна тежест самостоятелно и задно с другото обстоятелство,
правещи извършеното от подсъдимия по-силно укоримо, защото именно такава е същността
на основния въззивен довод за размера на наказанието лишаване от свобода. По-нататък
следва да се съобрази, че наказанието е едно и също независимо дали е настъпила смърт на
едно или на повече от едно лице наред със средната телесна повреда /аргумент от чл. 343а, б
„г“ от НК, тълкуван във връзка с препращащата норма на ал. 4 на чл. 343 НК/ следователно
фактът, че е настъпила смърт на две лице и телесно увреждане на трето, не може да се
отчита като отегчаващо.
Обществената опасност на деянието е завишена от това, че допуснатото
превишаване на скоростта, двойно над разрешената и при сигнализация за възможно
заледяване в район на завой, е много тежко нарушение на правилата за движение, тъй като
8
вероятността от настъпване на загубата на контрол е била почти сигурна. Относителната
тежест на това обстоятелство е значителна, но не толкова, че само тя да налага наказване над
средния размер.
Личната обществена опасност на дееца обаче не е силно завишена, и поради това
не е значителна относителната тежест на това отегчаващо отговорността на дееца
обстоятелство. Той и преди престъплението не е бил изряден водач, първо защото е наказван
за управление, че не е правоспособен, но и защото, както се сочи от повереника, само преди
два месеца е наказван, като е бил санкциониран с фиш за превишена скорост в населено
място с 30-40 км/ ч. Останалите му обаче наказания с давност от две години, които са общо
осем на брой, са все за леки нарушения, защото са за неносене на свидетелство за
управление на МПС, за неизправно МСП, за лисата на обезопасителен колан и на
пожарогасител.
Съвкупната тежест на смекчаващите обстоятелства също не налага наказване на
дееца над средния размер, защото не води до превес над наличните отчетени смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, и защото въззивният съд отчита
допълнителната тежест на намаляващото на плоскостта на вината му обстоятелство, тъй
като се касае до психично отношение на подсъдимия към извършеното, и това е
обстоятелството, че починалите са били негови колеги и приятели, а телесно наранения и
негов братовчед, които са му се довери продължително време ежедневно да ги превозва до
работата им в гр. София, т.е причинената смърт на двама от тях е своеобразно допълнително
наказание за него, което е определящо да се възприеме искреността на изразеното от него
разкаяние за стореното, като такаво, даващо основаната благоприятна прогноза за бъдещото
му поведение в обществото.
Така преценката, че лишаването от свобода на под. В. трябва да е под средния
размер от 6 години, а именно - 4 години и 6 месеца е правилна, като и редукцията му с една
трета на 3 години.
Този размер сам по себе се не налага поисканата от частното обвинение обаче само
като последица от увеличаване, отмяна на отлагането на изпълнението на лишаването от
свобода. Поради становището на прокурора следва да се посочи, че няма основание за
промяна в начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Деветте
регистрирани административни нарушения, макар извършени от подсъдимия концентрирано
във времето, не го разкриват като опасен водач на МПС, поради посоченото вече за това, че
осем от тях са само формални. Все пак обаче дори и само броят им сочи, че у подсъдимия е
започнала да се развива склонност към недисциплинирано поведение на пътя, която обаче
поради това, че може да се обясни с ежедневното продължително управление, не показва
личност, за която да е необходимо, за целите на поправянето и превъзпитанието, както и за
възпирането й от други подобни прояви, включително и за постигне на генералната
превенция, наказанието да бъде изтърпяно ефективно.
Посочените обаче дефицити са съществено определящи за размера на
кумулативно наказание "лишаване от право да управлява МПС" и това не е достатъчно
съобразено от окръжния съд, тъй като срокът на лишаването е само една година над
лишаването от свобода, поради което и въззивният съд счита, че той следва да се увеличи до
продължителността на изпитателния срок. Така ще се отмени и допуснатото нарушение с
определянето му в размер по-малък от този на лишаването от свобода, преди редукцията.
Защото при наказване по правилата на чл. 58а от НК, по-леките наказания от лишаването от
свобода, ако такива са предвидени от закона, се определят по общия ред и в съотношението
си към принципно определения размер на наказанието "лишаване от свобода", а не
намаления. Обратното – определяне на размера на по-лекото наказание като функция от
намаления размер на наказанието "лишаване от свобода", какъвто е и случаят, косвено ще
доведе до резултат на прилагане на привилегията на чл. 58а от НК и за по-леките наказания,
което е в разрез със закона.
Следователно при срок на наказанието четири години и шест месеца лишаване от
9
свобода, окръжният съд не е можел по аргумент от чл. 49, ал.2 от НК да определи размер на
наказанието "лишаване от право да управлява МПС" по-нисък от него. Поради това в тази
част - за наказанието "лишаване от право да управлява МПС" присъдата подлежи на
съответно изменение.
Присъдата се налага да се коригира, но в интерес на подсъдимия, в частта за
разноските, защото неправилно е определен размерът им. Подсъдимият е осъден да
възстанови в полза на ОД на МВР – Враца разноските от досъдебното производство в размер
на 3085,14 лева, докато според обвинителния акт те са 2845,14 лева, и тъй като това е
действителният им размер, той следва да бъде намален.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 337, ал.2, т.1 от НПК, Софийски
апелативен съд, наказателно отделение, 4-ви състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 23 от 22.10.2024 г. по н.о.х.д. № 358 по описа на ОС-Враца за
2024 год., като увеличава наложеното на подсъдимия С. В. В. наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ от 4 /четири/ на 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта, в която подсъдимият С. В. В. е осъден да заплати в
полза на ОД на МВР – Враца разноските от досъдебното производство, като намалява
размера им от 3085,14 лева на 2845,14 /две хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и 14
стотинки/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето на решението чрез изпращане на
писмени съобщения за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10