№ 36844
гр. С., 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110140128 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. К. З., ЕГН
**********, от гр. С., с която молба са предявени кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Върховен
административен съд /ВАС/, с адрес: гр. С., бул. „.............., представлявано от
председателя Г. Ч., в качеството му на процесуален субституент на държавата,
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 6 000 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващо пропусната полза от присъдено обезщетение относно
претенция за дължимото по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, срещу МВР с оглед
издадена незаконосъобразна Заповед № ............18.11.2016 г. на МВР, както и
сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за вреди от неимуществен характер, причинени вследствие на неблагоприятни
последици във връзка с упражнена от ищцата защита за дължимото по чл. 237,
ал. 1 от ЗМВР срещу МВР от горепосочената заповед. В исковата молба е
налице твърдение, че посочената заповед е била основана на нищожен
административен акт, като същата е била позована върху документ, в който са
били невярно удостоверени обстоятелства, вследствие на което е било
прекратено служебно правоотношение на ищцата и последната е била лишена
от доходите, които е щяла да получи за съответните 6 /шест/ месеца, чиято
парична равностойност се претендира.
Налице е твърдение, че във връзка с прекратяването на служебното
правоотношение на ищцата, са били постановени порочни съдебни актове, в
1
които са били удостоверени неверни обстоятелства и са били използвани
обстоятелства, които не съответстват с действителната фактическа
обстановка. Твърди, че не е било взето предвид наличието на преюдициални
обстоятелства и не е била осигурена възможност на ищцата да упражни
надлежно правото си на защита, като в тази връзка не са били разгледани
изложените от нея доводи и възражения.
Предвид гореизложеното, ищцата прави искане да бъде осъществен
косвен съдебен контрол за законосъобразност на Определение №
......./04.12.2023 г., постановено по адм.дело № .... от 2022 г., по описа на
Административен съд – С. – град /АССГ/, Определение № ......../13.02.2024 г.
по адм.дело № ........./2024 г., по описа на Върховен административен съд
/ВАС/ и Решение № .......26.06.2024 г. по адм.дело № ........../2024 г. по описа на
Върховен административен съд /ВАС/. Формулира искане да бъде признато за
установено по отношение на горепосоченото Решение № .......26.06.2024 г. по
адм.дело № ........../2024 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/,
че съдържанието на същото, в частта, в която се твърди, че сочените от
ищцата в основания в административното производство по частна жалба не са
били относими към допустимостта на предявената претенция за обезщетение,
както и че не са били относими висящите дела, в които е била предявена
нищожност на актинцидентен иск, респективно събиране на доказателства в
посоченото производство се явявало недопустимо, не отразява правилно и
законосъобразно действителната фактическа обстановка, както и че
удостоверените неверни обстоятелства се противопоставят на основанията на
които ищцата е претендирала отмяна, в резултат на което е било отхвърлено
искането на ищцата за отмяна на предходно постановените съдебни актове.
Заявява, че обстоятелствата, на които се основава предявеният от ищцата
осъдителен иск в настоящото производство, касаят упражнена от ищцата
защита по реда на АПК, отнасяща се до претенция за обезщетение по чл.237,
aл.1 от ЗМВР, вследствие от незаконосъобразна Заповед № ............18.11.2016
г. на МВР, при което са били осъществени производства, заедно с
инстанционно и такова по отмяна по извънредния способ. Твърди, че в тази
връзка е било постановено Определение № ......./04.12.2023 г. по адм.дело №
..../2022 г., по описа на Административен съд – С. – град /АССГ/ по начин, по
който ищцата счита, че на същата не е била осигурена възможност да посочи
данни, които попадат в хипотезата на императивна разпоредба за спиране на
2
посоченото производство, а актът е бил позован на правна норма, която не
съответствала на фактическото основание. Твърди, че в производството по
делото е било използвано неправомерно заверено копие на съдебен акт, чрез
което е било прекратено производството по претенция за обезщетение на
стойност 6 000 лв. Налице е твърдение, че не са били разгледани посочените в
частната жалба касационни основания, както и не е била приложена
императивната разпоредба за произнасяне по редовна претенция, чрез което е
било оставено в сила порочно Определение № ......./04.12.2023 г. по дело №
..../2022 г., по описа на Административен съд – С. – град /АССГ/. Счита, че в
изложения случай е било допуснато противоречие с принципа за законност и
служебно начало, обективирани в чл.5 и чл.7 от ГПК, респективно чл.9 от
АПК, както и противоречие с начина н формиране на вътрешното убеждение,
наред с разпоредбите за касаещи чл.239 от АПК, поради удостоверение на
неверни обстоятелства, с цел да се ползват за доказателство, в резултат на
което са били причинени неблагоприятни последици. Отбелязва, че
имуществените вреди съставляват пропусната полза по претенцията на
ищцата срещу МВP относно дължимата сума по чл.237, ал.1 присъдено
обезщетение, равняваща се на 6 /шест/ месечни заплати, поради
незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение. Твърди,
че въпросната заповед на МВР не е преминала съдебен контрол, оспорвайки
същата като нищожна. Претендираното обезщетение за имуществени вреди
срещу настоящия ответник е станало изискуемо към датата на постановяване
на последния от поредицата процесни съдебни актове, а именно 26.06.2024 г.
Заявява, че нарушението на ответника е съвкупно поведение, осъществено
чрез посочени съдебни актове, извършено в периода от 04.12.2023 г. до
26.06.2024 г.
По отношение на предявения в настоящото производство иск за
неимуществени вреди, ищцата твърди, че във връзка с горепосоченото
производство същата е била възпрепятствана да получи дължимото й
обезщетение, поради което ищцата е изпитала страдания и чувство на
унижение. Твърди, че се е оказала в позицията на наказана, поради
обстоятелството, че е потърсила защита от съда срещу накърнените й права,
като освен имуществената загуба, ищцата е била принудена да търпи
негативи, изразяващи се в силни емоции на притеснение, неудобство,
унижение, злепоставяне и породено чувство на недоверие в съдебната
3
система.
С Разпореждане № ......... от 19.07.2024 г., съдът е намерил, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което
същата е била оставена без движение до отстраняване на нередовности.
Разпореждането е било изпратено на 26.07.2024 г. на електронния адрес на
ищцата, като същата е потвърдила получаването на съобщението на
28.07.2024 г. В едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите на
исковата молба, ищцата е депозирала молба с вх.№ ........../05.08.2024 г., с
която същата е отстранила констатираните нередовности на исковата молба.
С оглед твърденията в исковата молба и съобразно уточненията им в
молба с вх.№ ........../05.08.2024 г., съдът, като прецени изложените в исковата
молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е
сезиран с иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предвид горното, съдът намира, че след извършена проверка по чл. 130
от ГПК, предявеният осъдителен иск се явява недопустим, поради следните
обстоятеслтва:
В законодателството е предвиден ред за търсене на имуществена
отговорност за вреди, причинени от правозащитни органи - по реда на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), но само в
предвидените хипотези на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ. Ищецът не поддържа
твърдения за нито една от посочените хипотези.
В чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на държавата за
вреди, причинени на граждани от правозащитни органи - от разследващите
органи, прокуратурата или съда. Последната разпоредба урежда лимитативно
хипотезите, в които може да се ангажира отговорността на държавата, а
именно:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение,
домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи,
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
4
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на
административно наказание, когато лицето бъде оправдано или
административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
В тази връзка, отговорността на правозащитните органи по специалния
закон предполага едно от изброените по-горе действия/бездействия или
нарушения на техни органи. Във връзка с ангажиране отговорността на
държавата по реда на тази разпоредба са дадени задължителни разяснения с
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС. Отговорността по
ЗОДОВ е безвиновна, тъй като според чл. 4 от същия закон обезщетение за
претърпени вреди се дължи независимо от това, дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице/лица. При наличие на предвидените в закона
предпоставки се отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Претенциите на ищцата обаче не се основават на някое от тях, а на
обстоятелства, касаещи упражнена от ищцата защита по реда на АПК в
предходно производство, отнасяща се до претенция за обезщетение по чл.237,
aл.1 от ЗМВР, вследствие от Заповед № ............18.11.2016 г. на МВР, във
връзка с което са били постановени порочни съдебни актове, поради което в
настоящото производство е формулирано искане за осъществяване на косвен
съдебен контрол за законосъобразност на Определение №......./04.12.2023 г.,
постановено по адм.дело № .... от 2022 г., по описа на Административен съд –
С. – град /АССГ/, Определение № ......../13.02.2024 г. по адм.дело № ........./2024
г., по описа на Върховен административен съд /ВАС/ и Решение №
.......26.06.2024 г. по адм.дело № ........../2024 г. по описа на Върховен
административен съд /ВАС/. Последното не попада в хипотезите, които са
5
основание за ангажиране на отговорността на държавата, конкретно на нейни
правозащитни органи. В този смисъл е налице и трайна практика на Съда по
правата на човека в Страсбург / напр. по делата Карамитров и други, К. Й. и И.
С., Говедарски /, съгласно която чл. 2 от ЗОДОВ в сегашната му редакция
съдържа изчерпателно изброени хипотези, при които би могла да бъде
ангажирана отговорността на държавата за вреди, причинени само от
определени действия на органи на съдебната власт, докато за действия на
същата власт, непопадащи в приложното поле на чл. 2 от ЗОДОВ, законът не
предвижда отговорност на държавата.
По изложените съображения съдът приема, че на основание чл. 130 ГПК,
исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на предявените
с нея искове, а производството по делото - прекратено.
Предвид изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на И. К. З., ЕГН **********, от гр. С. против
Върховен административен съд /ВАС/, с адрес: гр. С., бул. „..............,
представлявано от председателя Г. Ч., в качеството му на процесуален
субституент на държавата, въз основа на която е образувано гр.дело №
20241110140128 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд /СРС/, 90-ти
състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 20241110140128 по описа
за 2024 г. на Софийски районен съд /СРС/, 90-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез
Софийски районен съд /СРС/ до Софийски градски съд /СГС/ в едноседмичен
срок, считано от датата на връчването му на ищцата.
Препис от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6