Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1741
гр.
Пловдив, 30.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 19.9.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5001/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р.Р. против
Наказателно постановление № 19-1030-004794, издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Р.Р.
е наложена глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21,
ал.1 ЗДвП
С жалбата се навеждат конкретни
възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за това, че
на 08.05.2019 г. около 13:39 часа в гр.Пловдив на бул. Марица до № 160, посока
на движение към кв. Изгрев Р.Р. управлява лек автомобил Волво В 40 с рег. № ****собственост
на Н.Е.А. като се движи се със скорост 114
km/h при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км.ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 % в полза на водача, наказуема скорост 110 km/h. Нарушението е
установено със система за видеоконтрол TFR 1-M № 546. Показан клип на водача при
съставяне на АУАН.
Съдът намира, че въпреки
презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал.2 ЗДвП, посочената фактическа обстановка не може
да се приеме за установена по несъмнен начин, поради следното:
Съдът намира, че не се установява легитимацията на
наказаното лице да отговаря за вмененото му нарушение. По делото е
безспорно, че нарушението е установено с мобилно устройство TFR 1-M № 546 в отсъствието на контролен орган,
тоест водачът на процесното МПС
с рег. № **** не е непосредствено
установен от актосъставителя. При това положение приложение следва да
намери презумптивния механизъм заложен в чл. 188, ал.1 ЗДвП- за нарушението се
наказва собственикът на МПС, освен ако същият не посочи действителното лице,
което е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението.
Както в АУАН, така и в НП е посочено,
че регистриран собственик на
процесното МПС Волво В 40 с рег. № **** към
датата на извършване на нарушението е Н.Е.А.Същото
обстоятелство се установява по несъмнен начин и от представената като
доказателство по делото Справка за собственици на превозно средство. В същото
време с наказателното постановление е наказан Р.Р.. Действително, както вече се
посочи, чл. 188, ал.1 от ЗДвП позволява да бъде ангажирана отговорността и на лице различно от собственика на МПС, но това
може да стане, само ако връзката на
това лице с нарушението е установено по предвидения в закона ред.
Редът за индивидуализиране на
лицето, което действително е управлявало моторното превозно средство е разписан
в чл.189, ал.5 от ЗДвП, като от собственика на МПС, за да отклони отговорността
от себе си, се изисква да представи пред
административно наказващия орган: 1.
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, 2. копие на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето управлявало
МПС. Действително визираната разпоредба формално касае процедурата по
издаване на електронни фишове, а в случая е издадено НП. Посочената разпоредба,
обаче, следва да намери приложение и в
настоящия случай, доколкото и при него са налице условията визирани в чл. 189 ЗДвП, а именно нарушението и
нарушителят не са непосредствено установени от контролния орган, а са
зафиксирани с помощта на автоматизирано техническо средство. В случая е
издадено НП, а не ЕФ само поради величаната на превишението на скоростта, а
именно с повече от 50 км.ч. над позволеното, в която хипотеза освен парична
санкция се предвижда и наказание лишаване от правоуправление. Напълно недопустимо е редът за установяване на
действителния нарушител да бъде различен в зависимост от величаната на
превишението на скоростта. Поради това следва да се приеме, че
независимо дали се касае за издаден ЕФ при превишение по-малко от 50 км.ч над
разрешената скорост или за издадено НП при превишение повече от 50 км.ч. редът за установяване на действителния водач
е този по чл. 189, ал.5 ЗДвП. В
този изричен смисъл и Решение № 1545 от 02.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1290 /
2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай съдът намира,
че регистрирания собственик на МПС не
е изпълнил нито една от двете кумулативно изискуеми предпоставки за отклоняване
на отговорността от себе си. Същият нито е подал писмена декларация, в
която под страх от наказателна
отговорност да декларира, кое е лицето което в действителност е
управлявало МПС, нито пък е представено
копие от СУМПС на това лице. Точно обратното, както от изричните
показания на актосъставителя дадени при разпита му пред съда, така и от
официалната справка от ОДМВР се установява, че декларация по чл. 188 ЗДвП не е подавана от собственика,
като информацията за предполагаемия водач на процесното МПС е предоставена от
собственика при проведен телефонен
разговор с актосъставителя. От изложеното може да се направи извод за
изключително грубо погазване от страна на наказващия орган на процедурата за
установяване на действителния водач на МПС
Посоченото изискване за представяне
на декларация по чл. 188 ЗДвП, в която под страх от наказателна отговорност да
се декларира на кого е предоставено МПС, ведно с представяне на копие от СУМПС
не е въведено самоцелно от законодателя. То е гаранция, че лицето което се посочва като действителен нарушител знае за това
обстоятелство и е съгласно да
бъде ангажирана неговата административно наказателна отговорност вместо
отговорността на собственика, което съгласие се манифестира чрез предоставянето
на СУМПС на собственика. Изискването за представяне на копие от СУМПС е
гаранция също така срещу злоупотреба с права от страна на собственика на МПС,
който в противен случай би могъл да
отклонява административно наказателната отговорност от себе си и да
стане причина за ангажиране отговорността на лице, което може да няма абсолютно
нищо общо с извършеното нарушение.
В случая следва да се съобрази и
начина на установяване на нарушението, а
именно чрез заснемане чрез АТСС,
като в случая законодателят е дал приоритет на нуждите от установяване и
санкциониране на административни нарушения пред конституционно закрепеното
право на неприкосновеност на личността. Посоченото изисква завишени изисквания
към процедурата по установяване на нарушенията заснети с АТСС.
В
тази връзка с ТР
1/2014г. на ВАС се потвърди принципното
положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения
представлява едно изключение от общия принцип на реализиране на
наказателната отговорност. Нещо
повече с това изключение се засягат конституционно устанновени права на
гражданите, поради което и следва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията), които да бъдат достатъчно ясни, подробни и стриктно спазвани. На
още по силно основание следва да бъде спазвана предвидената в закона процедура
и в случаи като настоящия при който се прилага изключение от общия принцип, че
за нарушение на МПС, когато водача не е непосредствено установен от контролния
орган, следва да се наказва собственика на МПС.
В
конкретния случай предприетия подход от контролните органи- лицето, което е
управлявало МПС да се установява по
време на частен телефонен разговор между актосъставителя и собственика,
не само драстично се разминава с разписаната в закона процедура, но и не
съдържа елементарни гаранции за спазване правата на засегнатите лица и за
обективност на воденото административно-наказателно производство.
В
конкретния случай аргумент за ангажиране на отговорността на Р.Р. не може да се
черпи от подписаната от него декларация по 188, в която е декларирал, че той е
управлявал процесния автомобил Видно от текста на декларацията жалбоподателят е
декларирал, че е управлявал автомобила в 13.39ч, но липсва посочване на коя
дата е станало това. Действително би могло да се предполага, че датата на
управлението съвпада с датата на попълване на декларацията, но както е добре
известно по аргумент от чл. 303 НПК административно
наказателната отговорност на дееца не може да почива на предположения,
още повече когато производството е белязано с флагрантни нарушения на
разписаната в закона процедура. Още повече, че по делото и при разпита на
актосъставителя не бе установено, че при представянето на лицето да подпише
декларацията са му били разяснени правата в процеса и последиците от подписване
на декларацията.
Не
може да бъде аргумент за виновността на жалбоподателя и подписването на АУАН
без възражения, доколкото жалбоподателя не е длъжен да направи възраженията си
именно в АУАН. Точно обратното процесуалния закон му дава възможност да стори
това направо с жалбата срещу НП, какъвто впрочем е и настоящия случай
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-004794, издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на Р.Р. е наложена глоба в размер на 800 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.