Определение по дело №739/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 844
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20193001000739
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№844

 

Гр.Варна, …10.12. 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на девети декември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                         МАРИЯ ХРИСТОВА 

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 739 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на В.К. *** срещу определение № 3747 от 18.10.2019г. по търг.дело № 1726/19г. по описа на Варненски ОС, с което е прекратено производството по предявения от него срещу „Стар 17“ ООД със седалище гр.София иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на съдружниците от 02.08.2019г.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди че основанието, по което съдът се е произнесъл не е от категорията на абсолютните, като в случая с оглед на обстоятелствената част на исковата молба съдът е следвало да се произнесе по допустимостта на иска по чл.74 от ТЗ с решението си, а не с прекратително определение преди да се съберат всички доказателства, съответно възражения на страните по повод връчването на нотариалната покана – дали тя е връчена точно, в съответния срок, на лице срещу което може да произведе действие, дали самата покана като документ представлява истински или не и др. Твърди че с предварителното произнасяне съдът е лишил страна от възможността да направи всички тези възражения в процеса, като така се дава превес на едната страна в процеса.

Твърди че ответното дружество е поставило тенденциозно в затруднено положение неговата защита на изключен съдружник, като не е представило в законния седмодневен срок, предвиден в ТЗ, настъпилите промени в дружеството. Сочи че до момента на представянето на документите в търговския регистър той е бил в невъзможност да знае дали насроченото събрание е проведено, или какви решения са взети предвид факта че не е присъствал на него. Поддържа и твърдението че събрание в предварително посочения ден, час и място не се е провеждало. Твърди че предявеният от него иск е в рамките на тримесечния срок за атакуване на решенията на общото събрание.

Моли съда да отмени обжалваното от него прекратително определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.

Размяна на книжа на основание чл.130 изр.второ от ГПК не е извършвана.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 1726/19г. по описа на ВОС е образувано по предявени от В.К.К. искове срещу „Стар 17“ ООД със седалище гр.София, единия от които е за отмяна по реда на чл.74 от ТЗ на взетите решения на общо събрание на съдружниците от 02.08.2019г. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по иска по чл.74 от ТЗ като е приел че искът е предявен след изтичане на 14 дневния срок позовавайки се редовната покана до ищеца за събранието.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Въззивният съд констатира че са налице нередовности на исковата молба изразяващи се в противоречив петитум по иска за установяване на нищожност на решения на общо събрание и неясното във вида на съединяване на исковете. Отчитайки разрешенията дадени в тълк.решение № 1 от 06.12.2002г. е допустимо съединяване на установителен иск за нищожност на взети решения на общо събрание с конститутивен иск за отмяната им в съотношение на евентуалност на иска по чл.74 от ТЗ. Независимо от това обаче, проверката за допустимост на иска по чл.74 от ТЗ не е обусловена от отстраняване на констатираната нередовност.

На основание чл.74 ал.2 от ТЗ искът се предявява в 14 дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от три месеца от деня на общо събрание.

В настоящия случай събранието е от 02.08.2019г., исковата молба е предявена в съда на 17.10.2019г. – след 14 дневния срок от провеждането на събранието, но преди изтичане на тримесечния срок от деня на събранието.

На първо място изложените обстоятелства в исковата молба, че общо събрание не е провеждано са относими единствено към предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на решенията като липсващи или невзети. Искът по чл.74 от ТЗ е специален и е за отмяна на решение на общо събрание, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния договор и има конститутивен характер. По реда на чл.74 от ТЗ могат да бъдат отменени само взети решения на проведени общи събрания.

Искането за отмяна би могло да се основава на процесуална незаконосъобразност на решенията, състояща се в опорочена процедура по свикване или вземане на решението. Това искане би могло и/или да се основава и на твърдение за материална незаконосъобразност - противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ. И в двата случая, обстоятелствата на които се основава искането за отмяна следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани.

Когато става въпрос за началото на срока, който тече за неприсъствал съдружник законът прави разграничение относно това дали този съдружник е бил редовно уведомен за провеждането на общото събрание или не. Само когато е безспорно, че ищецът е бил редовно уведомен за провеждането на общото събрание и дневния му ред, началната дата на преклузивния срок е датата на общото събрание. Ако едно от основанията за отмяна на решението е опороченото уведомяване на ищеца, се касае за обективно съединен иск, в който случай се развива спорно предварително производство, свързано със събиране и проверка на доказателства по редовността на уведомяването. В случай на положително установяване (че уведомяването е редовно), първоинстанционният съд се произнася с прекратително определение, което подлежи на инстанционен контрол. В случай, че уведомяването не е било редовно, той се произнася по иска с решение, но доводи по допустимостта би могла да релевира пред всички съдебни инстанции ответната страна.

В изложените в исковата молба на К. обстоятелства действително е посочено нарушение на нормата на чл.139 ал.1 от ТЗ, свързано с отправянето на покана за общото събрание. Но в исковата молба се твърди само и единствено липса на покана до съдружника Полина Петрова, присъствала на общото събрание и взела обжалваните решения. В исковата молба липсват твърдения за нередовно отправена покана до ищеца. Съдружникът по реда на чл.74 от ТЗ може да брани само свои нарушени права във връзка с поканата за общото събрание, а не и да твърди нарушени права на други съдружници. При липсата на твърдения за нарушения на чл.139 ал.1 от ТЗ по отношение на самия ищец, няма предявен иск, по който следва да се развие спорно предварително производство, съответно няма как да бъдат въвеждани в процеса и допълнително възражения. Поради което и въззивният съд намира, че след като в исковата молба липсва изрично оспорване от ищеца на редовността на неговата покана за общото събрание началото на 14 дневния срок за предявяване на иска по чл.74 от ТЗ следва да бъде опредено от датата на събранието и съдът следва да извърши служебно проверка за спазването му по реда на чл.129 от ГПК.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявения иск за отмяна на решения на общо събрание на съдружниците от 02.08.2019г. за предявен след изтичане на 14 дневния срок от датата на провеждане на общото събрание, поради което е недопустим и производството по делото по отношение на него следва да бъде прекратено. Предвид на това и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3747 от 18.10.2019г. на Варненски ОС, по търг.дело № 1726/19г.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: