Решение по дело №3340/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260482
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20204430103340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Плевен, 18.11.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

При секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3340 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.А.А., ЕГН********* против Д.Л.А., ЕГН**********,***, в която твърди, че страните сключили граждански брак на 24.09.1994 г. в гр. ***. Твърди, че от брака нямат деца, които да са непълнолетни. Твърди, че през времето, през което живели в брак се появили множество различия от различно естество, които довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Твърди, че от 2004 г. ответницата напуснала семейното жилище и заминала да живее и работи в ***, от когато не е проявявала никакъв интерес нито към ищеца, нито към бъдещето им като семейство. Твърди, че е правил  опити да се свърже и да разговаря с ответницата, но всички негови опити са останали без резултат. Твърди, че има един единствен разговор с нея през 2006 г. Моли да бъде прекратен с развод брака между страните без съда да се произнася по въпроса за вината. Моли, след развода на ответницата да се възстанови пред брачната фамилия Г..

В срока по чл.13 ГПК  е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, в който взема становище за допустимост и вероятна основателност на предявения иск. Видно от депозираната ИМ, страните живеят разделени повече от 16 години. Нямат непълнолетни деца. От обстоятелството, че ответницата не е намерена на известните адреси за призоваване, се потвърждава и твърдението на ищеца, че страните не поддържат контакти помежду си. Възразява срещу направеното искане за промяна на фамилното име на ответницата след развода от А. на Г., тъй като тази промяна би довела до негативни последици за ответницата. Същата ще има едномесечен срок за подмяна на лични документи, считано от влизане в сила на съдебното решение, няма да е уведомена за настъпилата промяна и съответно ще понесе административно наказание - глоба за несменени в срок лични документи. Освен това, по данни на ищеца, същата живее и работи в чужбина, където по презумция навсякъде фигурира с фамилно име А..

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото удостоверение по акт за граждански брак  №***. на  Община-Плевен, страните по делото са сключили граждански брак на 24.09.1994г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Е.А. като вътрешнологични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че от 15 години страните по делото не живеят заедно и нямат никакви контакти.  Преди 15 години ответницата е заминала да живее и работи в ***, като е оставила при ищеца роденото от брака им дете, както и нейно дете от предходна връзка. Понастоящем тяхното дете е пълнолетно. Всеки си е организирал живота отделно от другия.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

         Съдът намира, че бракът между страните е разстроен. Между тях липсват присъщите на брачната връзка взаимност и уважение. Установи се по делото, че страните са във фактическа раздяла от повече от  15 години. Този факт не е спорен между страните и се установи от показанията на разпитания свидетел. Действително фактическата раздяла не е абсолютно доказателство за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но може да се разглежда като причина и проява на същото. Раздялата между страните следва да се разглежда като проява на дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта, като всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. /т.3 от ППВС 10/ 1971г./. Продължаващата и понастоящем раздяла, освен проява е и причина за задълбочаване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите, същата е прекъснала всякаква връзка между тях и също е основание да се допусне развод. Същата е причина, но и е обективен факт отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Между страните липсва взаимност и споделяне, присъщо на съпружеските отношения. Съдът намира, че това е довело до дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта. Съдът намира, че настъпилото разстройство на брака е непоправимо, противоречията между страните са неразрешими, не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. Поради горното съдът намира, че констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брака сочи, че същият следва да бъде прекратен.

По отношение на претенцията по чл.53 от СК, по която съдът също дължи задължително произнасяне, настоящата съдебна инстанция намира следното: Видно от посочената разпоредба такава промяна на фамилното име, съдът може да постанови само по искане на съпруга, който е приел фамилното име на другия съпруг или го е добавил към своето при сключването на брака. Ответницата не е заявила желание след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име, поради което същата ще продължи да носи брачното си фамилното име А..

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.329, ал.1, хипотеза втора на ГПК, разноските, направени от страните остават в тежест на всяка една от тях.

Съдът определя окончателна държавна такса за развод в размер на 25 лева, която следва да бъде заплатена от ответницата по делото, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Воден от горното, съдът

 

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

        

         ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49 ал.1 СК, брака между С.А.А., ЕГН********* и Д.Л.А., ЕГН**********, сключен на 24.09.1994г. с акт № 0611/24.09.1994 на Община-Плевен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

СЛЕД прекратяване на брака жената ще носи продължи да носи брачното си фамилно име – А..

         ОСЪЖДА Д.Л.А., ЕГН**********,*** допълнителна ДТ в размер на 25 лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: