Номер 329412.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502660 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Агнес Николова, срещу Решение № 2252 от 10.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16316/2019 г. по описа на РС-Варна, 7 с-в, с което e ОСЪДЕНА
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ НА О. С. К. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ивац“, №
4, сумата от 1622,58 лв. /хиляда шестстотин двадесет и два лева и 58 ст./, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд от ищеца с
коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 190,72 лв. /сто
и деветдесет лева и 72 ст./, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено
считано от падежа на всяко задължение, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият О. С. К. , чрез адв. Симеон Тодоров, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от
страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1.143. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
1
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Агнес
Николова, срещу Решение № 2252 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д. № 16316/2019 г. по
описа на РС-Варна, 7 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2660/2020 г. на ОС-Варна за 18.01.2021г. от
14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2