№ 9386
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110102921 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239
ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*******], [******], срещу Д. С. С., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
21.09.2021 г. срещу този длъжник заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 53774/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, както следва: сумата в
размер на 2 236,25 лева - главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: [******] /инсталация **********/, ведно със законна лихва от 15.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г.
до 01.09.2021 г. в размер на 348,59 лева, сумата в размер на 46,15 лева - главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 15.09.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 01.09.2021 г. в размер на 9,65 лева
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника,
като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника
1
на адреса на топлоснабдения имот: [******] за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на
потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е
изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер
на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане.
Ответникът не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца е заявило, че не оспорва предявените
искове.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с
правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по
иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе
си последици.
В проведеното на 25.05.2023 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника:
Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и
по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
- ответникът е получил лично препис от исковата молба и приложенията към нея на
24.02.2023 г.;
- не е представил в срок отговор на исковата молба;
- не се е явил, нито е представляван в първото открито съдебно заседание по делото,
2
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие;
- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без депозиране на искане
до съда в тази връзка /съгласно разпореждане № 20179/13.02.2023 г., лично връчено на
страната/.
Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените искове
са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
представените в производството писмени доказателства.
Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на ищеца
в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника, като изцяло уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество на
предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя /ищец/ се следват разноски за заповедното
производство в размер на посочените в заповедта за изпълнение - сумата 102,81 лева.
Следващите се на ищеца разноски в исковото производство са в размер на сумата от 152,82
лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [******], [******], със седалище
и адрес на управление: [******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. С. С., ЕГН **********, с
адрес: [******], дължи на [******] сумата в размер на 2 236,25 лева - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [******]
/инсталация **********/, ведно със законна лихва от 15.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2021 г.
в размер на 348,59 лева, сумата в размер на 46,15 лева - главница, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 15.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. в размер на
9,65 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
21.09.2021 г. по ч.гр.д. № 53774/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Д. С. С., ЕГН **********, с адрес:
[******], да заплати на [******], [******], със седалище и адрес на управление: [******],
сумата от 152,82 лева - разноски в исковото производство и сумата от 102,81 лева -
3
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [******] на страната на
ищеца [******].
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи за сведение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4