РЕШЕНИЕ
№ 2642
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20212120106195 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от “Профикредит България” EАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
гр. С***, бул.***, чрез юрк. Р. И., против С. А. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С**, ул. ** и
Д. Г. Г., ЕГН : **********, с адрес гр. С**, ул. ***, за приемане на установено по отношение
на двамата ответници, че същите дължат на ищцовото дружество сумата от 2148 лева,
представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит от 11.02.2019г.,
сумата от 842, 50 лв. представляваща договорно възнаграждение дължимо за периода от
15.07.2019г. до 11.08.2020г., сумата от 530, 25 лева – лихва за забава за периода от
16.07.2019г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 27.05.2021г., ведно със законната
лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.05.2021г. до окончателното плащане, както и за солидарното осъждане на ответниците да
платят на ищеца сумата от 1427, 40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва , както и за присъждане на
разноски.
Ищецът излага, че между представляваното от него дружество от една страна като
кредитор и ответниците от друга като солидарни длъжници /С. А. Х. като кредитополучател
и Д. Г. Г. като съдлъжник/, на 11.02.2019г. е сключен договор със следния предмет : сума на
кредита 2300 лева, срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита – 109, 10 лева,
годишен процент на разходите /ГПР/ - 46, 31 %, годишен лихвен процент 39, 10 %, лихвен
процент на ден 0,11 %. Общото задължение по кредита е в размер на 3927, 80 лева. В
исковата молба е посочено още, че по избран закупен пакет допълнителни услуги е
уговорено възнаграждение в размер на 1611, 00 лв. с размер на вноската по закупен пакет
допълнителни услуги – 44, 75 лева. В исковата молба е изложено още че, общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 5538, 80 лева с общ размер на
вноската 153, 85 лева. На следващо място се посочва, че ищецът изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 11.02.2019г. превежда парична сума в размер на 2300
1
лв. по посочена от С. А. Х. банкова сметка. Ищецът твърди още, че длъжниците не са
изпълнявали поетите договорни задължения като са направили само четири пълни
погасителни вноски и една непълна, последната от дата 14.06.2019г. Предвид настъпилата
забава в плащанията и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите
условия към ДПК кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на дата 11.08.2020г.
Предвид обявената предсрочна 1 изискуемост на задължението на ответниците са изпратени
уведомителни писма с обратни разписки от страна на дружеството, с което е бил направен
опит те да бъдат уведомени, но не са били открити на посочените адреси. Ищецът твърди, че
към датата на подаване на исковата молба размерът на непогасеното задължение е в размер
от 670, 00 лв., с които се сочи, че ответниците са погасили част от задълженията по
договора, от които номинал в размер на 620, 00 лв. и със сумата от 20, 00 лв. са погасили
лихви за забава. Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответниците са депозирали отговори на исковата молба, чрез адв. М. М., с адрес гр. П***,
бул. ***, с която същата се оспорва по основание. Релевират подробни възражения за липса
на надлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, поради което оспорват и дължимостта на претендираните суми.
Прави се позоваване на ТР № 4/2013г. на ОСГТК и се цитира съдебна практика на ВКС.
Обосновава се извод, че щом предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила към
датата на депозиране на заповедта за изпълнение, съдът не би могъл да се произнесе по
отношение на месечните вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение като обратното би означавало да бъде изменено
основанието на предявения установителен иск, което от своя страна би било недопустимо.
Релевират се правоизключващи възражения за нищожност на сключения между ответниците
и ищеца договор за кредит на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Твърди се, че същият
е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като липсват условия за
прилагане на посочените годишен лихвен процент и процент на ден. Твърди се, че
нарушението е съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния план се съдържа
отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихваи отношението й с главницата по кредита, за да може да бъде направена проверка,
дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На
следващо място се навеждат доводи, че договорът е недействителен на основание чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в същия липсва уточнение какви точно разходи са
включени в посоченият ГПР от 46, 31 %. Неяснота се пораждала и поради невъзможността
да се установи как посочения лихвен процент на ден и годишен лихвен процент се
включвали във въпросното ГПР. Отделно от това било предвидено и възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги, което също препятствало възможността ответниците да
преценят какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. С оглед
горното и поставянето на кредитополучателя в невъзможност да разбере действителния
размер на ГПР се застъпва становище за нарушаване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Релевира се възражение и че договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, тъй като приложения към договора погасителен план не отговаря на изискванията на
закона, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това от своя страна
водело до невъзможност за ответниците да разберат какви компоненти включват
заплащаните от тях вноски, как са изчислени и на каква база, което се явяват още едно
основание за нищожност. Навеждат се доводи и за заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като заплащането на допълнителен пакет от услуги се явява елемент от общия
разход по кредита. Заплащането било пряко свързано с договора за кредит, известно било на
кредитора и се заплащало от потребителя, а освен това дейностите посочени в
допълнителния пакет били пряко свързани с дейността на ищеца. По изложените
съображения се застъпва становище за нарушаване изискването ГПР да не бъде по-висок от
2
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута.
Застъпва се становище, че договорът е нищожен и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД –
поради накърняване на добрите нрави, тъй като договорената лихва е в размер на 39, 10 %
годишно, а чрез добавяне на скритата лихва под формата на заплащане на пакет от
допълнителни услуги същата би надхвърлила пет пъти законната. Уговорената
възнаградителна лихва също се оспорва като нищожна, поради противоречие с добрите
нрави като надхвърляща трикратния размер на законната лихва. Оспорват се като нищожни,
поради противоречие с добрите нрави и претендираните обезщетения за забава в размер на
175,51 лева и 354, 74 лева.
Оспорват като неоснователен и осъдителния иск за заплащане на сумата от 1427, 00
лв., като се твърди, че уговорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на
1611, 00 лева при отпуснат кредит в размер на 2300 лв. се явява в противоречие с добрите
нрави, а и води до заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Прави се възражение
за прекомерност на претендираните от ищеца разноски. Отправя се искане предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 3720 по описа за 2021 г. на РС Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение 1079 от 01.06.2021г.
по реда на чл.410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която са
подадени възражения в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, и исковете са предявени в срока по
чл.415 от ГПК. Заявлението за главницата – предмет на осъдителния иск от 1427, 40 лева е
отхвърлено с Разпореждане № 593/01.06.2021 г. по същото дело, с което е обоснована
допустимостта на осъдителния иск по чл.415, ал.3 ГПК. Тази сума представлява
неплатеният остатък от възнаграждението от 1611 лева, тъй като ищецът признава
неизгодния за себе си факт, че контрахентът му е платил част в размер от 183, 60 лева.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит №***** от ***** г., сключен между ищеца и С. А. Х. и Д.Г.Г.,
съответно като кредитополучателка и съдлъжник, със следните параметри: сума по кредита
2300 лева; срок на кредита от 36 месеца; размер на вноската по кредита 109, 10 лева; ГПР от
46. 31 % и ГЛП 39.10 %; дължима сума по кредита от 3927, 80 лева; възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги 1611 лева; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги 44, 75 лева; общо задължение по кредита от 5538.80 и общ размер на
вноската от 153.85 лева; дата на погасяване – 15 ден от месеца. Договорът е придружен от
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и от носещи подписа
на кредитополучателя и съдлъжника Общи условия на Профи кредит България ЕООД към
договор за потребителски кредит, искане за отпускане на потребителски кредит, както и
декларации от 11.02.2019г., с което ответниците са декларирали, че са получили екземпляр
от ДПК, ОУ, погасителния план и Споразумението за допълнителни услуги.Като част от
досието по кредита, са приети по делото и подписан от клиента погасителен план от
11.02.2019г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и преддоговорна информация към него.
Представено и прието по делото е платежно нареждане от ***** г. за извършен
превод от "Профи кредит България" ЕООД в полза на С. А. Х. на сумата от 2300 лева, с
основание за плащане: "*******".
Приобщени са уведомителни писма от ищеца до ответниците, с които е отправено
изявление, че поради неизпълнение на задълженията по гореописания договор, същият е
обявен за предсрочно изискуем, като общият размер на задълженията е 5427, 54 лева. Няма
данни уведомленията да са получени от ответниците.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
3
По исковете с правно основание чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
срещу която са подадени възражения и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост в частта по предявените установителни искове.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т. е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит, включващ твърдяните клаузи за дължимост на главници и лихви,
както и предсрочна изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена от
кредитополучателя и за ответниците е възникнало задължение, да заплатят сумите, предмет
на исковете, в претендираните размери.
В тежест на ответниците е да докажат точно изпълнение на задълженията си да
заплатят процесните суми, или направените правоизключващи възражения.
От описаните по-горе във фактическата обстановка писмени доказателства,
представени по делото, ищецът именно чрез пълно и главно докаване установи, че между
него и ответниците е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответника е реално предоставена сумата от
2300 лева – чрез превод в полза на кредитополучателя. Договорът съдържа и твърдяните
клаузи за дължимост на фиксирано договорно възнаграждение и възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги.
Настоящият съдебен състав счита, че подписаното съглашение съдържа пълна,
изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно
задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и включително в
съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем
начин, с предоставяне на конкретизирана информация по смисъла на чл.10, ал.1 от
ЗПК. Извършвайки преценка на всички елементи на чл.11, т.7 - т.12 от ЗПК, съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците за противоречие на договора с тази норма,
респективно за недействителност на договора на осн. чл.22 от ЗПК
Цялата преддоговрна информация е представена на кредитополучателя – детайлно
описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на
погасителен план, общи условия, подписани на всяка страница съобразно изискването на
чл.11, ал.2 от ЗПК и стандартен европейски формуляр.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не е ясно как се формира ГПР и с
колко се оскъпява ползвания кредитен продукт. В конкретния случай договорът за
потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК –
посочен е годишният лихвен процент – 39, 10 %, описани са условията за прилагането му –
чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР – 46, 31 % и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид
допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.
Съгласно чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на
уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не
4
променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в
договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за
посочване на методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с
фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Неоснователно е и възражението на ответниците за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва. Процесуалният представител поддържа нищожност поради
противоречие с добрите нрави, което извежда от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Видно
е обаче, че ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения размер в посочената
норма, поради което липсва основание да се достигне до извод за прекомерност, или
противоречие с добрите нрави.
При подаване на заявлението последната вноска не е падежирала, но към настоящия
момент е настъпил крайният падеж съобразно договора и погасителния план - ***** г.,
което обстоятелство следва да се вземе предвид от съда, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че искът за главница и лихви е доказан по основание и размер.
По отношение на осъдителния иск за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги.
Съгласно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
заплащането на уговореното възнаграждение в размер от 1611 лева се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1.)
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.) възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.) възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, 4.) възможност за смяна на дата на падеж и 5.) улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Дейността по разглеждане и
отпускане на кредит е свързана с действия по разглеждане на представената от клиента
документация, проучване на финансовото му състояние, за да бъде преценен рискът от
евентуална бъдеща или текуща негова неплатежоспособност и прочее. Следователно
приоритетното разглеждане и отпускане на кредит е дейност, която хронологически
предхожда и в този смисъл е елемент от сключването на договора за кредит, поради което не
представлява предоставяне на допълнителна услуга по договора за кредит, за която се
дължи таксата по чл.10а, ал.1 от ГПК Дори да бъде възприето, че в някои случай е
възможно да се касае за дейност следваща сключването на договора за кредит, то
претендираната сума в тази хипотеза би противоречала на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според който
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване на кредита. В този случай приоритетното разглеждане на искането за отпускане
на кредит би било елемент от процедурата по усвояването му и не би представлявала
самостоятелна, допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Следователно
уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В допълнение следва се посочи, че посочената сума е близка по размер до отпуснатата сума
по кредита, без да е посочен механизмът, посредством който е формиран този размер.
Посоченото е основание да се приеме, че това възнаграждение цели да набави допълнителни
плащания по кредита, извън законово допустимите. Останалите възможности за длъжника,
включени в допълнителния пакет се описват като уговорени допълнителни услуги, но
самото естество на действията посочени като съдържание на тази предоставена на
кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за
което да е обосновано насрещно възнаграждение. Систематичното тълкуване на чл.10а и
5
чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от
кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания
като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани с управлението
на кредита. Възстановяването на разходите по събиране на дълга не може да се включва в
ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при
сключване на договора) разноски. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност
несъмнено придава на тези клаузи неустоечен характер.
Горното мотивира съда да приеме, че за ответника валидно по процесния договор за
потребителски кредит са възникнали само задължения за погасяване на главница и лихви.
Недължима е начислената сума за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Размерът на обезщетението за забава следва да се определи при условията на
необявена предсрочна изискуемост, тъй като по делото липсват доказателства установяващи
получаването на уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост от ответниците.
Тъй като ответниците не са били поставени в забава към твърдения от ищеца момент,
претенцията на ищеца за мораторна лихва в общ размер на 530,25 лв. за периода от
16.07.2019г. – 27.05.2021г. се явява основателна до размера от 161.10 лева за периода от
16.07.2019г. (датата на изпадане в забава) до 11.08.2020г. (датата на твърдяната предсрочна
изискуемост), от който период е приспаднат периода от от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в
който лихва за забава не се дължи, съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП, която сума съдът изчисли
по реда на чл.162 ГПК, чрез извършване на справка с лихвен калкулатор на сайта
calculator.bg. Следователно искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен за горницата
над тази сума за периода от 11.08.2020г. до 27.05.2021г.
В заключение, съдът намира, че претенцията на кредитора е отчасти основателна и
следва да бъде уважена до следните размери: сумата от 2148, 29 лева за просрочена
главница, сумата от 842, 50 лева лева - непогасена договорна лихва за периода от
15.07.2019г. до 11.08.2020г., сумата от 161,10 лева /сто шестдесет и един лева и десет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2019 г. до 27.05.2021 г.
, от който период е приспаднат периода от от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в който лихва за
забава не се дължи, съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП.
Установителния иск за разликата от уважения до предявения размер на обезщетение
за забава следва да бъде отхвърлени, както и осъдителния иск за осъждане на ответниците да
заплатят възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги.
Претендираната главница следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.05.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважения установителен иск в общ размер от 67, 57 лева.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение, което съдът не следва да обсъжда, тъй като ответниците не
претендират реално сторени разноски. От съдържанието на представените по делото
договори за правна помощ е видно, че осъщественото от адв. М. процесуално
представителство е реализирано на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, поради което съгласно
чл.38, ал.2 ЗА, в негова полза следва да бъде присъдено възнаграждение в минималните
размери по Наредба 1/2004г. Както е прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК
определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на ВКС, договарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да
бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
6
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Тъй като по делото липсва спор между страните,
достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗА за
безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните
обективирани в представените по делото договори за правна помощ.
При този изход на спора, в полза на всяка една от страните следва да бъдат
присъдени разноски съобразно основателната/отхвърлената част от исковете.
Съдът определя юк. възнаграждение както следва: за заповедното производство в
размер на 50 лв. съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.26 НЗПП
и по 100 лв. за исковото производство на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25
НЗПП.Така за заповедното/148, 97 лв. / и исковото производство/ 198.97 лева / ищецът е
направил разноски общо в размер на 347.94 лв.. От общата сума на разноските, съобразно
уважената част от иска, в полза на ищеца се следват 203, 62 лв. /105, 99 лв. за заповедното
производство и 141, 57 лв. за исковото/.
В полза на адвокат М., следва да бъдат присъдени разноски в размер съответен на
отхвърлените искове. В случая адв. възнаграждение по всеки един от договорите се
определя по реда на чл.38, ал.2, вр. чл.7, ал.7 от НМРАВ (в редакцията й приета с ДВ бр. 68
от 2020 г.) в размер на 116,30 лв. за заповедното производство и в размера от 166, 26 лв. по
чл.7, ал.2 НМРАВ за първоинстанционното производство, като разноските са изчислени
съобразно отхвърлената част от иска. Поради това размерът на разноските за адв.
възнаграждение за заповедното производство за всеки един от ответниците, които следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца възлизат на 232.60 лв., съответно 332, 52 лв. за
първоинстанционното производство или общо 565, 12 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415,
ал.1, т.1, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответниците С. А. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. С**, ул. ** и Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С**, ул. ***,
дължат солидарно на ищеца "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С***, бул.***, следните суми: сумата от 2148, 29 лева /две
хиляди сто четиридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № ***** от *****г., сключен между страните по
делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.05.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 842, 50 лева
/осемстотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща договорна лихва
за периода от 15.07.2019г. до 11.08.2020г.; сумата от 161,10 лева /сто шестдесет и един лева
и десет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2019 г. до
27.05.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 530, 25
лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парична задължение № 1079 г. от
01.06.2021г. по ч. гр. д. № 3720/2021г. на БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С***, бул.***, против С. А. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. С**, ул. ** и Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С**, ул. ***, искове с правно
основание чл.79 ЗЗД за осъждането им да заплатят на ищеца сумата от 1427.40 /хиляда
четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА С. А. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С**, ул. ** и Д. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. С**, ул. ***, да заплатят на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул.***, на основание чл.78, ал.1 и
7
8 от ГПК, сумата от 105, 99 лева /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч.
гр. д. № 3720 по описа за 2021 г. на РС Бургас, както и сумата от 141, 57 лева /сто
четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени в
исковото производство съдебно - деловодни разноски
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С***, бул.***, да заплати на адвокат М. В. М. от АК - П***, ЕГН
**********, с адрес гр. П***, бул. ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 565,12 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и дванадесет
стотинки) - разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство
за оказана безплатна правна помощ на ответниците С. А. Х. и Д. Г. Г..
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8