РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Перник, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105971 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*** чрез адв. К. П., срещу
„Топлофикация Перник” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр.Перник, кв. „Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.439 от ГПК, с които ищецът, иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че не му дължи сумата в размер на 2444.16 лева- главница, представляваща
стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2009 г., сумата в размер на 467.20 лева - законна лихва за забава от 01.07.2009 г. до
07.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2009 г. до
окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 157.34 лева, за които
суми на 05.03.2010 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
7533/2009 г. на ПРС, и въз основа на който при ЧСИ – С. Б. е образувано изп.д. № 1924/2021
г., като му се присъдят сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че
процесните суми са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично и не се представлява. По делото на
07.04.2023 г. е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ищеца от
адв. К. П., който поддържа предявените искове. Претендира сторените по делото разноски и
представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. ответникът „Топлофикация- Перник”АД чрез ю.к. С. заявява, че не оспорва
обстоятелство, че последното валидно изпълнително действие годно да прекъсне давността
по изп.д. №284/2010 г. на ЧСИ Е. Д. е било извършено съгласно твърдението на ищеца на
09.12.2010 г. Моли съдът да постанови решение съобразно събраните по делото
доказателства. Претендира сторените по делото разноски.
С оглед становището на страните съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства-
последното валидно изпълнително действие годно да прекъсне давността по изп.д.
1
№284/2010 г. на ЧСИ Е. Д. е било извършено съгласно твърдението на ищеца на 09.12.2010
г.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 1924/2021 г.
на ЧСИ С. Б., което е образувано въз основа на същият изпълнителен лист от 05.03.2010 г.
поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 05.03.2010 г., въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 6554/ 17.12.2009 г. по ч.гр.д. № 7533/2009 г. на ПРС, в полза
на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на
„Топлофикация – Перник“ ЕАД главница в размер на сумата в размер на 2444.16 лева-
главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., сумата в размер на 467.20 лева - законна лихва за забава от
01.07.2009 г. до 07.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.12.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 157.34
лева, като въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 284/2010 г. на
ЧСИ Е. Д..
Не се спори, че по изпълнителното дело № 284/2010 г. на ЧСИ Е. Д. не са извършвани от
ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността от 09.12.2010 г.,
като изпълнителното дело се е прекратило по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на
09.12.2012 г. , а постановлението за прекратяване на изп. дело е с дата 14.01.2020 г. С молба
от 22.06.2021 г. взискателят въз основа на същият изпълнителен лист от 05.03.2010 г. е
образувал ново изп.д. № 1924/2021 г. на ЧСИ С. Б., като по същото със запорни съобщения
от 08.07.2021 г. са били наложени запори върху банкови сметки и пенсия на ищеца.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. №
284/2010 г. е било образувано на 09.12.2010 г. или преди постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него
се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното
производство е образувано на 09.12.2010 г. преди постановяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на
изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по
същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
от 09.12.2010 г., което обстоятелство е било отделено като безспорно между страните. С
2
разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради
липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително
събиране на дълга след 09.12.2010 г., в продължение на повече от две години взискателят не
е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното
дело е перемирано към 09.12. 2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на
закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване,
към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил
своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 284/2010 г. е перемирано на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 09.12.2012 г. По изложените съображения съдът
намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто е
настоящия случай.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
какъвто е настоящия случай не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият
случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. намира приложение, тъй като процесното
изпълнително производство № 284/2010 г. е било образувано на 09.12.2010 г. преди
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните вземания е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и е изтекла в този случай на 26.06.2020 г., а исковата
молба е подадена на 30.11.2022 г. Новото изпълнително дело №1924/2021 г. на ЧСИ С. Б. е
било образувано по молба на взискателя на 22.06.2021 г., в която е посочен конкретен
способ за принудително изпълнение, като обаче към тази дата вече е изтекла петгодишната
погасителна давност за вземанията. По това дело са били извършвани изпълнителни
действия, а именно на 08.07.2021 г. са били налагани запори върху банкови сметки и
пенсията на ищеца.
3
Предвид горното към 26.06.2020 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна
погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен
лист вземания на ответното дружество са погасени по давност.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца, не дължи на
ответника обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради погасяването му
по давност.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК. Ответникът в случая не е направил признание на иска
по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК, а единствено е признал определени релевантни към правния спор
факти и обстоятелства, които са били отделени като безспорни между страните. С оглед
изхода на спора съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените от него
разноски в размер на 1096,75 лв.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Перник, ж.к.
“Мошино“, че Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 13012360 сумата в размер на 2444.16 лева-
главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., сумата в размер на 467.20 лева - законна лихва за забава от
01.07.2009 г. до 07.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.12.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 157.34
лева, за които суми на 05.03.2010 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 7533/2009 г. на ПРС, и въз основа на който при ЧСИ – С. Б. е образувано изп.д. №
1924/2021 г като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********,
адрес на управление: гр.Перник, ж.к. “Мошино“, да заплати на Е. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*** сумата от 1096,75 лева, представляваща общ
размер на сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4